Решение по дело №9907/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 604
Дата: 2 февруари 2024 г. (в сила от 2 февруари 2024 г.)
Съдия: Силвия Георгиева Цепова
Дело: 20231110209907
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 604
гр. София, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА ЛЮБЧ. ВЪЧКОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20231110209907 по описа за 2023 година
при участието на секретаря Надежда Въчкова, като разгледа докладваното от
съдия С. ЦЕПОВА н.а.х.д. № 9907 по описа на СРС за 2023 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Н. Т. срещу наказателно постановление
/НП/ № ИК – 15 /22.05.23г., издадено от председател на Сметната Палата на
Република България, с което на жалбоподателката Д. Н. Т. е наложена глоба в
размер на 3 000 /три хиляди/лв. за нарушение на чл.170 ал.1 от Изборния
Кодекс.
В жалбата се твърди, че административно наказващият орган е
приложил неправилно материалния закон. Оспорват се констатациите акта и
се твърди, че жалбоподателят не е лицето субект на отговорността, тъй като
не е лицето осъществило действията.
Алтернативно се иска от съда да приложи чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява
лично. Тя поддържа жалбата и изложените в нея доводи. Иска от съда да
отмени атакуваното наказателно постановение.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Постъпили са писмени бележки. Претендират се юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката Д. Т. бил определен за лице по смисъла на чл. 164
ИК на ПП „Народна партия истината и само истината“, която била
регистрирана с решение № 1286-НС/16.08.2022г. на ЦИК за участие в
изборите за народни представители, проведени на 02.04.2022г.
На 30.09.2022г. бил извършен разход по фактура № **********
/30.09.2022г.. , издадена от „Арт Принт Петров“ ЕООД на стойност 9 600 лв.
за изработка на плакати във връзка с предизборната кампания на партията.
Политическа партия „Народна партия истината и само истината“ била
вписана като получател във фактурата, издаден бил и касов бон. Сумата била
заплатена в брой.
Въз основа на заповед била извършена проверка в Сметната палата. В
хода на проверката свидетелката Анна Б. установила, че Д. Т. като лице по
чл. 164 ИК е осъществила нарушение на чл. 170 ал.1 ИК. За така
констатираното свидетелката съставила АУАН . В него тя описала своите
възприятия и квалифицирала извършеното като нарушение на чл.170 ал.1 от
ИК.
Актът бил връчен.
При идентична фактическа обосновка на описаното нарушение на
жалбоподателката било издадено атакуваното НП, с което й е наложена глоба
в размер на 3 000 лв.
Така изведените фактически канстатации на съда са обусловени от
събрания в производството доказателствен материал - показанията на
разпитаната като свидетел актосъставителка – А. Б., както и от събраните в
производството писмени доказателства- АУАН, констативен протокол,
решение на ЦИК, фактура.
Всички доказателства, събрани в производството са единни и
непротиворечиви относно изведените от тях обстоятелства, като не се
2
открояват съществени противоречия между разказаното от свидетелката и
свидетеля, както и с въведеното в съставения АУАН. Писмените
доказателства притежават нужните откъм формална страна реквизити, за да
бъдат ценени от съда като достоверен източник на факти. В този смисъл
съдът прие, че рзказаното от свидетелката сочи установяването на
конкретните обстоятелства, свързани с начин, място и авторство на соченото
администартивно нарушение. От приетите писмени доказателства с
категоричност на извода се установява именно жалбоподателката да е лицето
по чл. 164 ИК.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, предвид заповедта приета като писмено даказателство
по делото.
След служебна проверка на законосъобразността на НП съдът намира,
че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещо до опорочаване на
същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя.
В АУАН и в НП по идентичен начин словесно са описани фактите,
които правно са квалифицирани като нарушение на чл.170 ал.1 от ИК.
С нужната степен на конкретизация и яснота в двата акта е описано
какво е била конкретното поведение на субекта на отговорността и как то
осъществява определени признаци на конкретно администартивно
нарушение.
Съдържанието на посочената в актовете правна норма - чл.170 ал.1 от
ИК ясно въвежда фактическите параметри на дължимо поведение. В нормата,
ясно е въведено какво следва да бъде поведението на лицата, за които
възниква конкретното задължение. Неизпълнението на това дължимо
3
поведение съставлява нарушение на тази правна норма и подлежи на
санкциониране, така както е описано в НП.
Правната норма на чл. 170 ал.1 от ИК въвежда задължение
финансирането на приходите и разходите, свързани с предизборната
кампания, на стойност над 1000 лева, да се извършва по банков път.
Съгласно чл. 476 от ИК при нарушение на изискването по чл. 170, ал. 1,
на лицето или лицата по чл. 164 ИК се налага глоба от 3000 до 15 000 лв.
По делото безспорно е установено извършването на нарушение на чл.
170, ал.1 от ИК, а именно, че е извършен разход надвишаващ сумата от 1000
лева, за които не било платено по банков път, а в брой. Разходът е свързан с
предизборната кампания.
В цитирания текст от ИК изрично е предвидена отговорност за лицата
по чл. 164 от ИК за всички нарушения по чл. 170, ал. 1 ИК, а от
представеното решение на ЦИК несъмнено се установява, че именно
жалбоподателката Д. Т. е посочена като лице, което да отговаря за приходите,
разходите и счетоводната отчетност по време на предизборната кампания.
Следователно, независимо от конкретното лице, което е фактически е
извършило разхода, отговорността на жалбоподателката Т. следва да бъде
ангажирана, доколкото същата е субект съобразно текстът на посочената
правна норма.
Нарушението е извършено виновно, като Д. Т. е имала представи
относно дължимото й поведение, като въпреки тях е допуснала
осъществяването на нарушението.
Съдът счита, че така извършеното административно нарушение не може
и не следва да се окачестиви като маловажен случай, който изключва
администаративно-наказателната отговорност на субекта. Това е така, защото
конкретното нарушение не се отличава с по-ниска степен на засягане на
защитени от правото обществени отношения, от колкото други нарушения от
същия вид.
Размерът на наложената глоба е законоустановен, адекватен на вида и
тежестта на извършеното нарушение, поради което не следва да бъде
редуциран.
С оглед изложеното съдът прие, че наказателното постановление
4
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на производството Д. Т. следва да заплати в полза на
Сметна палата на Република България сумата от 100 лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № /НП/ № ИК – 15 /22.05.23г.,
издадено от председател на Сметната Палата на Република България, с което
на Д. Н. Т. е наложена глоба в размер на 3 000 /три хиляди/лв. за нарушение
на чл.170 ал.1 от Изборния Кодекс.

ОСЪЖДА Д. Н. Т. да заплати в полза на Сметната Палата на Република
България, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5