№ 21
гр. Пловдив, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20225001000649 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „ЗК Л. И.“АД, регистрирано в
Търговския регистър с ЕИК *********, представлявано от п юрисконсулт
Р. Ч. против Решение № 260023 от 01.03.2022 г., постановено от
Старозагорският окръжен съд по търг.дело № 161 от 2019 г.
Жалбоподателят обжалва решението в осъдителната му част, с която
предявените от С. А. А. ЕГН: **********, В. С. А. ЕГН: ********** и К.
С. А. ЕГН:********** като непълнолетен действащ лично и със съгласието
на законния си представител и негов баща С. А. А., представлявани от
адвокат П. К. против ЗК "Л. И."АД С. искове по чл.432,ал.1 от КЗ във вр. с
чл.45 от ЗЗД са уважени за разликата над 60 000 лева до 200 000 лева за
всеки един от трите обективно съединени иска.
В тази обжалвана част се поддържа оплакването,че решението е
постановено в нарушение на чл.51,ал.2 от ГПК като съдът неправилно е
оставил без уважение направеното от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
1
Според жалбоподателя пострадалата е пътувала на задната седалка на
лекия автомобил,без поставен предпазен колан, поради което е допринесла
за настъпилия резултат и приносът й е в размер на 50%.
Наред с това се поддържа оплакването за нарушение на чл.52 от ЗЗД
като присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди от по
200 000 лева за всеки един от тримата ищци е завишен и в този смисъл
несправедлив.
Претендира се да се отмени решението в осъдителната част за
разликата над 60 000 лева до 200 000 лева за всеки един от трите обективно
съединени иска. Или обжалваната част е в размер на 140 000 лева за всеки
един иск.
Въззиваемите стрни, представлявани от пълномощника си адвокат П.
К. от САК не представят отговор на въззивната жалба.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове е по чл.432,ал.1 от КЗ.
Исковете се признават като правно основание и в размер на 60 000
лева по всеки един иск, представляващи обезщетение за причинените на
ищците неимуществени вреди от смъртта на тяхната съпруга и майка Д. В.
М., починала при ПТП, настъпило на 30.06.2018 г.
С оглед оплакването за неправилно приложение на чл.51,ал.2 от
ЗЗД съдът по необходимост следва да изследва въпроса за механизма по
който е настъпило процесното ПТП. Този механизъм е установен точно от
първоинстанционният съд. Установено е по-точно ,че на 30 юни 2018 г.
около 17.00 часа по ПП-1-6 лек автомобил „О. А.“, управляван от водача Г.
А. се е движел в посока към гр. К. със скорост около 61 км/час. По същото
време в противоположната посока се е движил лек автомобил “Т. К. В.“,
управляван от Р. Р. със скорост около 90 км/ час. Пътният участък е бил
прав, пътната настилка е била суха,а видимостта е била нормална и
неограничена.
Платното за движение се е състояло от две разнопосочни ленти,
разделени с единична непрекъсната линия тип „М1“, като северната лента е
била широка 3.8 м., а южната лента- 4 метра. В зоната на транспортното
2
произшествие, което е станало извън населеното място на пътен участък в
който е била налична за двете направления следната пътна маркировка:
А/ Вертикална „А 40“ „Внимание!Участък с концентрация на ПТП“.
„А-15“ „Опасност от хлъзгане“, „В 26“- „Забранено е движението със
скорост, по-висока от означената“ – в конкретния случай тя е била 70 км/час.
Б/ Хоризонтална маркировка : лентите за движение са разделени с
единична непрекъсната линия тип „М-1“.
От заключенията на двете експертизи – единичната и комплексната
СМАТЕ се установява, че основната техническа причина за настъпването
на процесното ПТП е навлизането на лекия автомобил „Т.“Модел „К. В.“ в
насрещната лента за движение по която се е движел лекия автомобил „ О.
А.“. Причината за това навлизане е изцяло субективна: водачът очевидно е
отклонил вниманието си и не е контролирал непрекъснато управлявания от
него лек автомобил в собствената му южна пътна лента.
От заключението на КСАМАТЕ се установява, че преди и в момента
на удара между двата автомобила скоростта на движение на л.а. „Т. К. В.“ е
била около 90 км/ч, при максимално разрешена скорост в участъка от 70
км.ч., докато тази на лекия автомобил „О. А.“ е била 61 км/час. В
приложения по делото протокол за оглед на произшествието не са описани
спирачни следи.
И двете автотехнически експертизи –единичната и комплексната
СМАТЕ са категорични , че мястото на удара е настъпил в лентата за
движение на лекия автомобил „О. А.“,т.е. в северната пътна лента.
Първоначалният контакт между леките автомобили е настъпил с
предните им леви части, което определя удара по характер като
ЧЕЛЕН- КОС. Ударът е бил много силен и внезапен за водача на лекия
автомобил „О. А.“, в резултат на което последният е навлязъл в северния
банкет. Последвал е контакт с предпазната мантинела след което лекия
автомобил се е обърнал по таван. Пострадалата Д. В. М. е пътувала на
задната лява седалка зад тази на водача Г. А.. От заключението на
комплексната СМАТЕ се установява, че пострадалата М. няма травматични
увреждания по трупа, които да са характерни при поставен предпазен колан.
Следва да се приеме, че не е била с поставен предпазен колан, както между
3
впрочем и съпругата на водача, пътуваща на предната седалка също е била без
предпазен колан.
От заключението на КСМАТЕ / отговор на 4 ти въпрос/ се установява,
че при първоначалния удар тялото на пострадалата Д. М. се е изместило
напред и наляво спрямо надлъжната ос на автомобила. Контактувало е със
задната част на облегалките на предните седалки на автомобила и вътрешния
интериор на купето. Ако е била с поставен обезопасителен колан- то това би
ограничило движението на тялото напред, но не и наляво. При приемане на
заключението на КСМАТЕ автоексперта инж.Т.П. е пояснила , че е имало
самоволно движение на тялото на пострадалата напред и наляво и тъй като е
била без предпазен колан тялото се е движело свободно в купето на
автомобила.
Както е добре известно предпазният колан възпира тялото при
движението му напред, но няма възпиращо действие при движението
встрани- наляво и надясно. Казано накратко тялото ще контактува с
интериора на купето дори ако пострадалата е била с предпазен колан.
Крайният извод до който са достигнали вещите лица от състава на
комплексната СМАТЕ е, че в случая използването на предпазен колан няма
възпиращо действие при движението на тялото встрани. Вещото лице-медик
д-р Т. П. пояснява, че причината за настъпилата смърт е гръдна травма и
пълно разкъсване на аортата, от което е последвала остра кръвозагуба.
Същият потвърждава становището на автоексперта , че при удара тялото на
пострадалата е политнало напред и наляво,като при второто движение са
счупени 7 ребра/от второ до девето ребро вляво.
От дясно е счупено само едно ребро, което означава, че ударът е бил от
лявата страна на гръдния кош.
Според д-р Т. П. тялото на пострадалата е получило гръдната травма и
разкъсването на аортата от удар от седалката на шофьора. Това се
потвърждава и от показанията на свидетеля Г. А., който е управлявал лекия
автомобил „О. А.“, който установява, че след удара цялата предница от
лявата страна е била деформирана. Ударът е бил толкова силен, че самият той
е бил притиснат от двигателя и волана и дори не е могъл да диша. Седалката
на шофьора и била изместена назад и е притиснала пострадалата Д., от което
се е получила гръдната травма. Свидетелят е установил, че е видял как
4
пострадалата е била затисната между неговата предна и нейната седалка,
което пък обяснява защо при преобръщането на колата по таван –
пострадалата не е изпаднала от купето на автомобила.
Основното обаче е, че дори да е била с поставен предпазен колан, то
последният не би имал никакво възпиращо действие при движението на
тялото встрани. Много съществено е уточнението на вещото лице д-р Т. П.,
който обяснява, че при поставен предпазен колан,то тялото се концентрира
на седалката и в този случай свободните движения ще бъдат в шийната
област. А най-бързо пострадалите при ПТП умират от шийни травми, макар
че в случая такива няма.
По изложените съображения ПАС напълно споделя извода, до който е
достигнал и първия съд, че не е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата. Първопричината за смъртта е гръдната
травма, получена при удара на тялото на пострадалата в предната седалка на
автомобила, което е довело до пълно разкъсване на аортата и последвала
остра кръвозагуба. Предпазният колан в случая не би предотвратил
гръдната травма, като ударът се е концентрирал в лявата част на гръдния кош,
при което са счупени 7 ребра вляво.
Не е налице съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД и в този
смисъл оплакването във въззивната жалба на ответника е неоснователно.
Второто оплакване, изложено в жалбата е за нарушение на чл.52 от
ЗЗД като размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е
завишен. Това оплакване е частично основателно по следните съображения:
Вярно е, че да се определи паричен еквивалент на човешкото страдание,
особено при загубата на майка и съпруга е мисия невъзможна.
По делото е разпитана св. З. С., която е установила, че семейството е
било сплотено, имали са три деца, които са били винаги добре облечени и
чисти, което е заслуга на майка им Д.. Най-голямата мечта на майката в
близък план е била да види голямата си дъщеря като абитуриент, но тя не се е
осъществила поради преждевременната й и нелепата смърт. Излишно е да
се коментира как се е чувствало момичето на бала си без своята обичана
майка, но по отношение на А. делото е прекратено поради оттегляне на иска.
5
След смъртта на Д. цялата тежест и грижи по отглеждането на децата
са паднали върху баща им С., който много тежко е преживял смъртта на
съпругата си. Св. С. установява, че при новината за смъртта на съпругата си
С. е припаднал, а след това болката му се е превърнала в гняв от
несправедливата съдба. Децата и досега не могат да свикнат с мисълта, че са
загубили майка си завинаги и тази непоносима болка ще ги съпътства през
целия им живот. В този смисъл са показанията и на втория свидетел И., който
е установил, че семейството е било задружно, родителите с любов и в
хармония са оглеждали и възпитавали децата си. Но след смъртта на
любимата си майка децата са посърнали, усмивката е изчезнала от лицата им
и целият им живот се е променил.
Първоинстанционният съд е определил обезщетение за причинените
неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, но ПАС приема, че този
размер е завишен. Според вижданията на този състав на въззивната
инстанция справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се определи в размер на 150 000 лева за всеки един от тримата
ищци.
Следва да се отмени решението в осъдителната му част, с която
предявените искове по чл.432,ал.1 от КЗ са уважени за разликата над
150 000 лева до 200 000 лева или за сумата от 50 000 лева по всеки иск.
Съдебни разноски:
Ответника е направил съдебни разноски пред първата инстанция в
размер на 790 лева и в размер на 8500 лева пред втората, от които 8400 лв
внесена ДТ и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Общият размер на
направените пред двете инстанции разноски е 9290 лева. Тези разноски са
направени от ответника в защита срещу предявени срещу него искове от по
200 000 лева. Постигнали са частичен успех ,като исковете са отхвърлени за
разликата над 150 000 лева или всеки един иск за 50 000 лева. На основание
чл.78,ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответника сумата 3317 лева,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, която е 150 000 лева общо по
трите обективно съединени иска.
Следва ответника да заплати в полза на адвокат П. К. адвокатско
възнаграждение, дължимо на основание чл.38,ал.1 т.2 от ЗА.
6
Във въззивното производство адвокат П.К. е защитила успешно
материален интерес в размер на 90 000 лева/ разликата между 150 000 лева и
60 000 лева/. Размера на дължимото адвокатско възнаграждение е 9420 лв с
вкл.ДДС съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Общо по
трите обективно съединени иска се дължи адвокатско възнаграждение в
размер на 28 260 лева, дължимо на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.
В този смисъл следва да се постанови въззивното решение.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260023 от 01.03.2022 г., постановено от
Старозагорският окръжен съд по търг.дело№ 161/2019 г., в частта му, с която
съдът е уважил всеки един от предявените от С. А. А. с ЕГН:**********, В.
С. А. ЕГН:********** и К. С. А. ЕГН:**********, като непълнолетен
действащ със съгласието на баща си С. А. А. против ЗК „Л. И.“АД ЕИК
********* искове по чл.432,ал.1 от КЗ за разликата над 150 000 лева до
200 000 лева, като вместо това в тези части ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ всеки един от предявените от С. А. А. с ЕГН:
**********, В. С. А. ЕГН: ********** и К. С. А. ЕГН: **********, като
непълнолетен действащ със съгласието на баща си С. А. А. против ЗК „Л.
И.“АД ЕИК ********* искове по чл.432,ал.1 от КЗ за разликата над 150
0000 лева до 200 000 лева или за 50 000 лева по всеки един иск,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания вследствие на смъртта на неговата съпруга Д.
В.М.,причинена при ПТП, настъпило на 30.06.2018 г., ведно със законната
лихва върху обезщетението, считано от 13.07.2018 г. до окончателното
заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която
иска е уважен за разликата над 60 000 лева до 150 000 лева.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л. И.“АД ЕИК ********* да
заплати на адвокат П. Д. К. – член на САК сума в общ размер от 28 260 лева,
дължима на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА – за осъществено безплатно
процесуално представителство на тримата ищци пред въззивната инстанция.
7
ОСЪЖДА С. А. А. с ЕГН:**********, В. С. А. ЕГН:********** и К. С.
А. ЕГН: **********, като непълнолетен действащ със съгласието на баща си
С. А. А. да заплатят на Застрахователна компания „Л. И.“ АД ЕИК *********
сумата от 3 317 лева, представляваща съдебни разноски,съразмерно
отхвърлената част от исковете.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8