Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Враца, 09.05.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Врачанският районен съд, ІІ наказателен
състав в публично заседание на седми май, две хиляди и деветнадесета година в
състав :
Председател
: Васил Ганов
При секретаря Милена Софронова и в
присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията НАХ дело №
274 по описа за 2019г. за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба на В.Г.В. против Наказателно постановление №5557
от 11.02.2019г. на Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, с което му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000.00лв. на осн.
чл.53, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а”
от ЗП.
В
жалбата се твърди, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно. В
резултат на това се иска неговата отмяна.
Ответната
страна, чрез процесуалния представител ю.к. М.Младенова, пледира, че
постановлението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
След
като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е подадена от
активно легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна се
установява, че на 16.01.2019 г., в 11.05 ч. на път 1-
В процеса на проверката е направено
измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: 1 При измерено
разстояние между осите
За така измерените
параметри на ППС при проверката, водачът не представил на длъжностното лице на
АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за
движение на извънгабаритно пътно превозно средство (по смисъла на §1, т.1 от
допълнителните разпоредби на Наредбата).
В резултат на това
контролните органи му съставили АУАН №0006574, в който актосъставителят приел,
че В. е нарушил чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП. Актът бил съставен в
присъствието на нарушителя, а при предявяването за запознаване със съдържанието
му, бил подписан от него без възражения.
Въз основа на акта
било издадено Наказателно постановление №5557 от 11.02.2019г., с което на В.
било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000.00лв.
Възприетата от съда
фактическа обстановка се извежда от събраните по делото писмени доказателства,
които кореспондират с гласните такива. Извършването на нарушението се
потвърждава от показанията на свидетелите- очевидци на нарушението - С.П., съставил АУАН и Р.
Кременски /свидетел по АУАН/ , които категорично заявяват, че на процесната дата при
извършената проверка на жалбоподателя, последният не представил валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени
пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство, след като
направили измерване и установили, че управляваният от него товарен автомобил е
извънгабаритен. Потвърждава се датата и мястото на установяване на нарушението.
В тази насока са и
събраните по делото писмени доказателства – АУАН, НП, Заповед №РД-11-859/19г.,Пълномощно
№П-76/19г., кантарна бележка №84049/16.01.2019 г., Заповед РД-11-42/29.01.2018
г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“,
пътен лист от 16.01.2019 г., издаден от „Гранит-90-Цинчова“ ЕООД за водача В.В.,
заявление за последваща периодична проверка на средства за измерване,
регистрация на извършените последващи проверки.
При така установеното от
фактическа страна съдът направи следните правни изводи :
При извършената
служебна проверка на акта и постановлението десежно тяхната материална
законосъобразност съдът не откри пороци, влечащи отмяна на постановлението на
процесуално основание. Постановлението е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН, като съдържа всички минимално изискуеми реквизити, нарушенията
са описани точно и ясно, ведно с обстоятелствата, при които е извършено.
Правилно е квалифицирано деянието, с оглед текстовото му описание, посочена е дата и място на нарушението, както и извършителя. Посочениа е санкционната разпоредба, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба.
НП е издадено от материално компетентен
орган. По делото е налично пълномощно изх.№ П-285/07.12.2018 г., видно от което
на Явор Иванов - Началник отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа”,
Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" към АПИ гр.София, са
предоставени пълномощия по издаване на наказателни постановления на физически и
юридически лица по съставени АУАН от оправомощени служители на АПИ, при
условията и по реда, предвидени в ЗП. В този смисъл, оспореното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, по смисъла на чл. 56, ал.3, т.1
от ЗП, съобразно предоставените на наказващия орган правомощия.
Налице са всички съставомерни елементи,
квалифициращи деянието на жалбоподателя, както от обективна, така и от
субективна страна като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП. Измерените
параметри на гореспоменатото ППС показали, че същото е извънгабаритно по
смисъла на §1, т.1 от допълнителните разпоредби на Наредбата. Съгласно чл. 26,
ал. 2, т. 1, буква ,,а” от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е
забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя (АПИ). Неизпълнявайки задължението
си да представи на длъжностните лица на АПИ валидно разрешение (разрешително
или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно
превозно средство (по смисъла на §1, т.1 от допълнителните разпоредби на
Наредбата), жалбоподателят е консумирал състава на нарушението, с оглед на
което и напълно правилно и законосъобразно е санкциониран за
това.
Не могат да бъдат споделени изложените в
жалбата доводи за неправомерно ангажиране на отговорността на жалбоподателя на
соченото основание, като се претендира, че той е само водач на
процесното МПС. Разпоредба на чл.26,
ал.2, т.1, б. "а" от Закона за пътищата не
поставя изискване относно субекта, който следва да се снабди с разрешение за
специално ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на
дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение на тежки и/или
извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено разрешение. Именно
поради това субект на нарушението по чл.26, ал.2, т.1,
б"а" от ЗП е и лицето, което
фактически е извършило дейността по ползване на пътя, а не само това, което е
наредило превоза. Аргумент за кръга на задължените лица се съдържа и в чл.15,
ал.3 от Наредбата №11/2001год., съгласно която собствениците на извънгабаритни
и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са
длъжни да подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното
областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото
разрешително по образец. Това се потвърждава и от санкционната норма на чл.53,
ал.1, т.2 от ЗП, в която е предвидено наказанието да
се налага на три отделни категории физически лица – нарушители на
разпоредбите чл.25, чл.26 и чл.41 от ЗП;
извършващите движение на тежки и/или извънгабаритни ППС без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя; и лица, които наредят да
бъде извършено движение на тежки и/или извънгабаритни ППС без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. В този
смисъл, жалбоподателят е от кръга на лицата - субекти на
нарушението. Неоснователни са наведените с жалбата доводи досежно липса на
виновно поведение от страна на водача. В случая деянието е извършено при непредпазливост.
Съгласно чл. 7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи, като в настоящия случай разпоредбата на чл. 53,
ал.1 от ЗП не изключва наказуемостта при тази форма на вината.
Относно приложението на материалния закон,
настоящият състав намира, че правилно административнонаказателната отговорност
е била ангажирана по реда на ЗП, а не по реда на ЗДвП, както се твърди от
жалбоподателя. В разпоредба на чл.177,
ал.3 от ЗДвП се
предвижда санкция за лицата, които управляват ППС с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от МРРБ, без да спазват
установения за това ред, като в случая обаче компетентността за установяване на
административните нарушения и санкционирането на нарушителите е на лицата
по чл.189,
ал.1 и ал.12
от ЗДвП, а не на длъжностните
лица от администрацията, която управлява пътя - съгласно чл.19
от ЗП.
Административнонаказателната отговорност на водача е реализирана по реда и на
основание ЗП, регламентиращ обществените отношения, свързани със собствеността,
ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и
финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната
инфраструктура в Република България. Закона за движение по пътищата има за
основно предназначение опазване живота и здравето на участниците в движението
по пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване имущество на
юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от
моторните превозни средства. При движение на извънгабаритно и/или тежко ППС без
разрешение по пътищата несъмнено се нарушават правните норми на ЗП, тъй като
пътищата са застрашени от увреждане. След като се нарушават негови правила, то
логично и в съответствие със закона е и отговорността да се търси на основание
на същите от органите, контролиращи неговото изпълнение. Няма данни контролните
органи да се установили нарушението в конкретна хипотеза, която да е свързана с
целта на ЗДвП - опазване живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване имущество на юридическите
и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните
превозни средства, поради което и именно наложената санкция е по ЗП.
В тази връзка следва да бъде обсъдено и
другото възражение, свързано с посочването на санкционната разпоредба на чл.53,
ал.1 от ЗП без да бъде изрично уточнено по коя от съдържащите се в разпоредбата
точки е определено наказанието. Настоящият съдебен състав намира възражението
за неоснователно, тъй като в разпоредбата е посочено за всички хипотези
наказание глоба от 1000 до 5000 лева, а за възможните различия в хипотезите
следва да се държи сметка само доколкото са определящи за индивидуализация на
санкцията във всяка отделна хипотеза.
Установи се, че към момента на
констатиране на нарушението жалбоподателят не е имал валидно разрешително за
движение на тежко или извънгабаритно ППС. Снабдяването с такова разрешително
впоследствие не е основание за отпадане на отговорността на жалбоподателя,
което е имал към момента на проверката.
За
осъщественото от дееца нарушение законодателят е предвидил налагане на
административно наказание глоба от 1000 до 5000 лева, при което правилно
административно-наказващия орган предвид оценката на обстоятелствата при които
е извършено нарушението, в тази част и степента на надвишаване на нормите на
цитираната Наредба е счел, че следва да приложи минимално предвидената глоба в
размер на 1000.00лв.
В настоящия случай, правилно административнонаказващият
орган е приел, че случаят не е маловажен и не следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, приложима на основание чл. 11 ЗАНН, "Маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от този вид. С извършването на самото нарушение - движение по републикански път
на тежко и извънгабаритно ППС, без издадено разрешение от АПИ, са причинени
вреди на Републиканския бюджет, тъй като не е била заплатена дължимата за това
такса, а от друга страна, движението на тежки ППС, освен по-високият риск,
който разкриват за безопасността на движението, който риск в случая е
изключително висок, предвид допуснатото претоварване, деянието е причинило и
повреждане на пътната инфраструктура.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№5557 от 11.02.2019г. на Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, с което
на В.Г.В., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1000.00лв. на осн. чл.53, ал.1 от
Закона за пътищата за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП.
Решението подлежи
на обжалване пред Административен съд – Враца в 14-дневен срок от уведомяване
на страните, че е
изготвено.
Районен съдия :