№ 319
гр. Русе, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500624 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Областна дирекция на МВР – Русе, представлявана от директора
М.Д., чрез пълномощника гл.юрТ.Й., е обжалвала решение №559 от
19.07.2021г. на Русенския районен съд постановено по гр.д.N 1223/21г., с
което е осъдено да заплати на ищцата по делото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 24500лв, изразяващи се в претърпени болки
и страдания, както и тези, които ще търпи занапред, вследствие на падане на
21.10.2020г. в двора на сектор Пътна полиция към ОДМВР-Русе, и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1176,02лв причинени при
същия инцидент, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
21.10.2020г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 2910лв
разноски поделото.Излагат се доводи за неправилност на решението, поради
нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.Твърди, че
съдът неправилно не е уважил възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата. Счита, че размера на
обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като не са преценени всички обстоятелства,
1
които са от значение за определянето му. Моли въззивния съд да отмени
решението и да постанови друго, с което да отхвърли исковете или да намали
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата С. АЛ. Б., от гр.Русе, чрез пълномощника адв.К.К., от
РАК, изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението правилно
и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбите и провери
събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
искова молба на С.Б. против Областна дирекция на МВР, с която са
предявени искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди причинени при падане в двора пред сградата на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР-Русе, на 21.10.2020г., в размер на 24500лв и
обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, вследствие на същия
инцидент, в размер на 1176,02лв, ведно със законната лихва върху всяка една
от главниците от 21.10.2021г. до датата на окончателното им изплащане.
По делото е установено, че на 21.10.2020г. Б. и съпругът й /св.Д.Д./,
отишли до сградата на сектор Пътна полиция към ОД МВР-Русе, находяща се
по бул.Липник №131 в гр.Русе, за да вземат „подновените „ си шофьорски
книжки“.Всички граждани изчаквали реда си в двора, пред сградата. И св.Д, и
св. Н.Ж., служител при ответника, установяват, че дворът е застлан с
тротоарни плочки, които били много разместени. Според свидетеля Д. 5-6
тротоарни плочки били в „неравно положение-едната им част нагоре, другата
надолу“.Свидетелят Ж. потвърждава изложеното от св.Д, като уточнява, че
плочките в двора, откъм оградата към бул.“Липник“, по цялото протежение
на двора, са надигнати. Точно в такъв участък, с разместени и стърчащи по
високо от другите плочки, Б. се спънала – кракът й се „забил“ в една плочка,
която била по-високо от останалите, и паднала. Свидетелят Ж. е потвърдил,
че точно в такъв участък е била паднала ищцата.
По делото не е било спорно, и от данните по Акт №2063, вписан с
вх.рег.№37/06.01.2003г., акт №17, т.I,д.№25, стр.14409 е установено, че
процесния недвижим имот – терен – УПИ XII-51 и административна сграда,
по бул.“Липник“ №131, в гр.Русе, е публична държавна собственост,
2
предоставен за управление на ОД на МВР- Русе –вж.т.9 от АДС. Съгласно 25
от ЗДС, поддържането и ремонтите на имотите - държавна собственост, се
извършват от ведомствата, на които са предоставени за управление. Ето защо
правилно първоинстанционният съд е приел, че ищцата е пострадала в
резултат на бездействието на ОД на МВР- Русе, изразяващо се в
неподдържане на предоставения за управление държавен имот в състояние,
осигуряващо необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
придвижване на гражданите на територията на имота и има основания за
ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на ОД МВР Русе.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за това, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата, както и че присъденото
обезщетение е завишено по размер.
От събраните доказателства и от приетата експертиза е установено,
че вследствие на падането, Б. е получила травма в областта на лявата глезенна
става. В момента на падането и след това изпитвала силни болки, уплаха и
неудобство пред хората наоколо. С линейка е откарана УМБАЛ „КАНЕВ“-
АД, където е приета в Отделение Ортопедия и травматология. В епикризата е
посочено, че е приета на 21.10.2020г. по спешност-за оперативно лечение.
Диагнозата е : фрактура луксацио трималеоларис крурис синистра /
трималеоларна фрактура на глезенната става/. Установените травматични
увреждания са наложили наместване на счупването по спешност, след което е
извършена операция за стабилизиране на счупванията.Поставена е плака с
шест винта и един интрафрагментарен винт.От приетата съдебно-медицинска
експертиза се установява, че установените увреждания следва да се
преценяват по медикобиологичния признак : трайно затрудняване на
движенията на левия долен крайник. Вещото лице посочва, че при
увреждания, каквито е получила Б., болките са най-изразени след счупването,
след оперативната интервенция и и след манипулациите, по време на
раздвижването. Същите могат да продължат и след възстановителния период
при прекомерно натоварване на крайника, преохлаждане, промяна на времето.
Според експерта нормалният възстановителен период при такива счупвания
е 6-7 месеца. Не е налице медицинска документация за възникнали
усложнения.
3
От показанията на свидетелят Д. се установява, че при падането
ищцата е получила много силна болка, изохкала и казала, че сигурно си е
счупила крака, изплашила се, пребледняла. Показала мястото на крака си,
където изпитва болка, то се подуло веднага. Свидетелят Д. обяснява в
съдебно заседание, че „костта на долния край на левия крак се изместила от
глезена“.Когато я приели в болницата, лекарите „наместили“ глезенната става
под пълна упойка, а на следващия ден под спинална упойка оперирали
пострадалата, при което поставили плака с шест винта и един
интрафрагментарен финт; зашили раната и направили гипсова имобилизация
/гипсов ботуш до коляното-св.Д/.Пред Д. ищцата споделила, че тъй като е
била под локална упойка, чувала не само разговорите на лекарите, които я
оперират, но и стържещия звук на инструментите, пробиването с дрелката,
искала да потрепери от звуците, но тялото й било обездвижено. След
изписването от болницата, първата седмица всичко вършела „на легло“-
първият ден използвали памперси, след това 2-3 дни подлога и купили
тоалетен стол, на който обаче не можела да сяда сама, а й помагали. До 15-ия
ден след операцията правели превръзки, през ден били посещавани от
медицинска сестра. На 15-тия ден в дома им отишъл лекар, който премахнал
конците.На 40-тия ден премахнали гипса.От показанията на св.Д и св.П се
установява, че в продължение на 40 дни Б. лежала. Установяват, че през
целия период е изпитвала силни болки и е пиела обезболяващи
медикаменти.Ищцата изцяло е била зависима от чужда помощ дори за
елементарни неща, като ползване на тоалетна, или осигуряване на лична
хигиена, преобличане.Всяка вечер си биела инжекции за разреждане на
кръвта, тъй като поради залежаването можело да има проблеми със
съсирването на кръвта.Свидетелят Д. изнася данни, че два дни след
премахване на гипсовия ботуш, ищцата започнала да раздвижва крака с
помощта на специалист и първата седмица терапията „потръгнала добре“.
Когато с помощта на физиотерапевт Б. започнала да прави разходки в
коридора /дължина 5-6м/, почувствала силни болки и това наложило да
преустановят процедурите за една седмица.След това възобновила работата с
физиотерапевта. В един момент той посъветвал ищцата да продължи
раздвижването самостоятелно и тя започнала да се движи с помощта на
канадка, за около половин – един час на ден, на равен терен. След около
половин час движение кракът започвал да отича и тя спирала за почивка.
4
Свидетелите Д. и П. установяват, че към момента на настоящото
производство ищцата се движи самостоятелно, но много бавно и с
придружител, имала комплекс от неравностите по тротоарите. Свидетелят Д.
установява, че вследствие обездвижването заради падането, ищцата, която по
принцип е пълна /100кг/, за 2-3 месеца напълняла с около 8 кг.И на двамата
свидетели, посочени от ищцата, е известно становището на лекарите, че
трябва да бъде направена нова операция - за отстраняване на поставените
винтове.
В първоинстанционното производство са представени писмени
доказателства, които удостоверяват изразходваните от пострадалата средства
за нейното възстановяване, след увреждането – от фактурите, издадени от
„НОВА МЕД- РУСЕ“ ЕООД и УМБАЛ „КАНЕВ“- АД, Б. е заплатила 720лв.
за импланти, 224лв за проходилка и 22лв за патерица- канадка. Заплатила е и
175,22лв за лекарства и 34.80лв.- потребителска такса за престой в болница.
По делото не са представени доказателства, от които може да се
направи извод, че е налице твърдяното от ответника съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата. Не са установени данни, че
ищцата например е проявила невнимание при придвижването си, или че е
била обута с неподходящи и неудобни обувки, които да затрудняват
движенията й.Заключението на съдебно-медицинската експертиза е, че
предишните й заболявания, от които е страдала през годините, не са причина
или предпоставка за счупване на ставата. Основателно е оплакването във
въззивната жалба за прекомерност на присъденото обезщетение. По делото е
установено, че най-силни болки и страдания ищцата е изпитвала в момента на
счупването, както и на оперативните интервенции и при раздвижването. В
първите седмици след увреждането пострадалата е можела да стъпва само на
здравия крак, не е била в състояние сама да се обслужва, която я поставя в
зависимост от чужда помощ. На 40-тия ден е премахнат гипсовия ботуш на
крака и на 42-ия ден е започнала рехабилитация, която според св.Д-
потръгнала добре.Тъй като ищцата изпитвала болки при раздвижването,
преустановила процедурите за седмица, след което същите били
продължени.В края на м.февруари 21г., според св.Д, лекуващият лекар
констатирал, че положението е по-добро и ищцата трябва да започне да ходи
„по активно и по дълго време“, както и да отпадне движението с
канадката.Свидетелят изнася данни, че действително ищцата е започнала да
5
се придвижва по самостоятелно, но с придружител.Тъй като на моменти
изпитвала „остри болки“, сутрин и вечер се маже с гелове. Според
експертизата, нормалният възстановителен период при подобни травми е 6-7
месеца, а в настоящия случай в медицинската документация на Б. не се
съдържат данни, за нарушения в движението или за усложнения. В
първоинстанционното производство е представена само епикриза за престоя
на ищцата в отделението по Ортопедия.В настоящото производство са
представени амбулаторни листи за медицински прегледи на С.Б., проведени
през м.август 2021г. -на 05.08.2021г. и 25.08.2021г. В първият е отразена
констатация на ортопед-травматолог, че все още в областта на лявата
глезенна става има оперативни цикатрикси с давност.Пациентката е с
накуцваща походка без помощни средства. В амбулаторния лист, издаден от
специалист по физикална и рехабилитационна медицина, като обективно
състояние е посочено, че Б. е с ограничени активни движения. С нарушена
походка-ходи с помощно средство. Предвид установеното за преживените от
пострадалата болки и страдания в момента на счупването и по време на
операциите, както и за периода на обездвижване от една страна и на
раздвижване и възстановяване, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди е 20000лв.В останалата
част искът е завишен съобразно критериите по чл.52 от ЗЗД. Обезщетението
за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
болките и страданията, възникнали от непозволеното увреждане. Критерият
за справедливост не е абстрактен, а е обусловен от обществено –
икономическите условия на живот – при минимална за страната работна
заплата за м.10.2020г. от 610лв. месечно, обезщетението възлиза на почти 33
МРЗ. В така определения размер искът е основателен и атакуваното решение
в тази част следва да бъде потвърдено. Решението следва да бъде отменено в
частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен в
размера над 20000лв за разликата до 24500лв. Предвид изложеното по-горе за
направените от пострадалата разходи във връзка с операцията и лечението и
за липсата на данни за съпричиняване на вредоносния резултат, решението
правилно в частта, с която претенцията за обезщетение за имуществени вреди
е уважена изцяло.
Решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в
частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски по делото
в размера над 2730лв.
6
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №559 от 19.07.2021г. постановено по гр.д.№
1223/21г. на Русенския районен съд в частта, с която ОД на МВР – Русе е
осъдена да заплати на С. АЛ. Б., от гр.Р, ул."И." №** обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размера над 20000лв. разликата до
24500лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С. АЛ. Б., от гр.Русе против ОД на
МВР-Русе за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размера над 20000лв. за разликата до 24500лв., като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение №559 от 19.07.2021г. постановено по гр.д.№
1223/21г. на Русенския районен съд в частта, с която ОД на МВР – Русе е
осъдена да заплати на С. АЛ. Б., от гр.Р, ул."И." №** разноски по делото в
размера над 2730лв. за разликата до 2910лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7