Решение по дело №822/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 313
Дата: 13 юли 2023 г.
Съдия: Десислава Георгиева Жекова
Дело: 20213100900822
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 313
гр. Варна, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20213100900822 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Банка
ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Московска №19, срещу Н. Н. Г. /N.N.G./, ЛНЧ ********** с посочен
адрес в ****************** ********** и адрес във ******************, с
която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.17, ал.2 ЗКСД, вр. с чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92,
ал.1 ЗЗД за заплащане на следните суми, дължими по Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
ЗКСД от 12.11.2013г.: 78 233.20 лева - главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението; 30 418.95лв. капитализирана
договорна лихва, начислена през гратисния период; 9105,65 лева -
възнаградителна лихва за периода 15.09.2020г. до 25.11.2021г.; 503,98лв.
лихвена надбавка за забава за периода 15.10.2020г. до 25.11.2021г.
Твърди се в исковата молба, че между страните бил сключен
гореописаният договор, придружен от Общи условия, по който банката
предоставила на ответника кредит в размер от 78 233,20 лв. за заплащане на
такси за обучение в МУ „Проф. Д-р Параскев Стоянов" - гр. Варна. Срокът за
издължаване на кредита бил 120 месеца от изтичане на гратисния период,
който обхваща времето от първото усвояване, до изтичане на една година от
първата дата за провеждане на последния държавен изпит, или защита на
дипломна работа. Твърди се, че кредитът е усвояван на части, чрез преводи
към висшето училище в началото на всеки семестър в размер на дължимата
такса, като по този начин била усвоена цялата сума по кредита. Единствено
първата такса, дължима за първия семестър на обучението, е била
предварително заплатена от кредитополучателя, поради което Банката е
превела тази сума по неговата разплащателна сметка. Излага се, че по договор
1
дължимата лихва е фиксирана 7% годишно, като се начислява върху
усвоената част от кредита, включително през гратисния период, като се
капитализира годишно и по този начин е формиран общият дълг по кредита
от главница в размер на 108 652,15 лева, включваща усвоената част от
кредита в размер 78 233,20 лева и капитализираната договорна лихва,
начислена през гратисния период, както и претендираната договорна лихва
върху главницата в размер 9105,65 лева, начислена за периода 15.09.2020г. –
25.11.2021г. Твърди се, че крайният срок за полагане на последния държавен
изпит в процесния случай е септември 2019г., при което гратисният период е
изтекъл през септември 2020г., от който момент за ответника е възникнало
задължение да заплаща дължимите главница и лихва по кредита. Кредитът е
следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски. Кредитополучателят не
извършил никакви плащания, поради което се поддържа, че се е породило
правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем на осн. чл.17.2
от Общите условия, както и да начисли надбавка за забава в размер на 503,98
лева по чл.17.1 от ОУ, натрупана за периода 15.10.2020г. - 25.11.2021г. Моли
се за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от назначения на ответника особен представител - адв. М. Б., с който се
оспорват предявените искове по основание и размер. На първо място се
възразява, че няма данни при подписване на договора да е участвал преводач
от български на английски език, поради което за кредитополучателя
съдържанието на договора не било ясно и затова липсвало валидно изразено
съгласие за неговите условия и Общите условия. На следващо място, се
посочва, че не е представен подписан между страните погасителен план в
изпълнение на чл. 5 от договора, поради което неясно за кредитополучателя
било какво се дължи като месечни вноски и кога настъпва техният падеж. С
оглед твърдението, че липсва погасителен план, се приема, че фактическият
състав за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми не е осъществен.
Счита се, че размерът на фиксирания лихвен процент, записан в чл. 7 от
договора като „до 7%“, не бил ясно определен за кредитополучателя.
Особеният представител счита, че предвидената в чл. 17.2 от ОУ лихва за
забава в размер на договорната лихва с надбавка 10 процентни пункта не
фигурира в договора и за нея липсват ясни правила, затова следва да се
приеме, че всякакъв вид лихви са ограничени до размера, ненадхвърлящ общо
7%. За неясен се сочи начинът на формиране дължимата главница в размер
108 652,15 лева, след като съгласно приложения погасителен план месечната
вноска е в размер на 908,35 лв., а общият размер възлиза на 108 182,49 лв. За
неясно формирана се счита и посочената месечна вноска в размер на 1261,54
лв. за периода 15.10.2020г. – 15.11.2021г., както и формирането на общата
цена на иска. Възразява се, че ЗКСД не дава възможност за капитализация на
лихвата. Настоява се, че договорът е недействителен, на основание чл.17, ал.6
от ЗКСД, вр. чл. 17, ал. 4 от ЗКСД и чл.18, ал.3 ЗКСД, поради което исковата
претенция следва да се отхвърли като неоснователна. Счита се, че искът
следва да бъде отхвърлен като недоказан, поради липсата на изискуемост на
претендираните вземания, която произтича от това, че между страните не е
налице подписан погасителен план, с което липсвали размер и падеж на
месечните вноски. Крайната дата за погасване на задълженията се приема за
ненастъпила, поради което се твърди, че длъжникът не е изпаднал в забава и
за кредитора не съществувала възможността да упражни правото си да обяви
целия договор за предсрочно изискуем. Въз основа на изложеното, се
2
настоява за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни, поради
недействителността на договора, ведно с общите условия към него, а при
условията на евентуалност - исковите претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани по размер поради липса на изискуемост на
задължението, съответно липса на забава на кредитополучателя.
В открито съдебно заседание страните поддържат наведените твърдения
и възражения.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за
установено от фактическа страна следното:
Приобщен по делото е Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 12.11.2013г. /л.5/,
сключен между банката - ищец, като кредитор, и N.N.G. - кредитополучател.
Съобразно договора, кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит за
заплащане на такси за обучение в размер от 78 233.20лв. Срокът за
издължаване на кредита е 120 месеца, считано от изтичане на гратисния
период. Съобразно т.3 от договора, гратисният период за издължаване на
главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото
усвояване, до изтичане на една година от първата дата за провеждане на
последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния
план за съответната специалност и образователно- квалификационна степен.
Предвидено е в т.4.1, че сумата на всяка дължима такса за обучение се
превежда по сметка на съответното учебно заведение. Съгласно т.7, за
предоставения кредит, кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, която
не може да надхвърля 7 % на годишна база.
Представени са от ищеца и подписани на всяка страница от ответницата
Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД /л.7-9/, както и
подписана от кредитополучателя Тарифа за таксите на банката /л.10-13/.
Представен е и погасителен план към договора /л.14-18/. Съгласно т.10.2 ОУ,
лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време
на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно.
Т.10.3 ОУ предвижда, че при начисляване на лихвите месецът се брои на 30
дни, а годината на 360 дни. Съгласно т. 11.1. срокът за издължаване на
главницата и лихвата започва да тече след изтичане на договорения гратисен
период. Съобразно т.17.1 ОУ, при забава на плащането на месечната вноска
от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с
надбавка в размер на 10 процентни пункта. Съгласно т.17.2 ОУ, при
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.
За всеки семестър на обучение на ответницата през периода 2013г. –
2018г. пред Банка ДСК са представяни уверения, на основание чл. 10, ал. 3
ЗКСД. Съгласно последно приетото уверение от 23.01.2018г., издадено от МУ
– Варна, на основание чл.10, ал.3 ЗКСД /л.28/, ответницата е била записана за
редовна форма на обучение по специалност „Медицина" за учебната
2017/2018г., в пета година на обучение от общо шест години. Посочено е, че
срокът за полагане на последния държавен изпит/защита на дипломна работа
е м. септември 2019г. Семестриалната такса е в размер от 7823.32лв. Освен
това, са представени извлечение за периода 2013-2021г. от сметката на
3
ответника и погасителен план, акутален към 17.09.2020г.
От представените уверения от МУ Варна с дати: 17.10.2013г.,
22.01.2014г., 09.04.2014г., 05.05.2015г., 23.09.2015г., 01.02.2016г.,
21.09.2016г., 02.02.2017г., 27.09.2017г., 23.01.2018г., е видно, че ответницата
се е обучавала в университета по време на финансиране на обучението й до
пети курс, като посоченият срок за полагане на последния държавен изпит е
м. септември 2019г.
Съгласно приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза /л.199-205/, по разплащателна сметка на Н. Н. Г.
първата вноска в размер на 7823,32 лв. е усвоена на 13.10.2013г. Следващите
усвоени суми от кредитната сметка на ответника, превеждани по сметка на
Медицински Университет - Варна, са нареждани на: 03.02.2014г.;
08.09.2014г.; 11.02.2015г.; 25.09.2015г.; 17.02.2016г.; 29.09.2016г.;
07.02.2017г.; 28.09.2017г.; 26.01.2018г. - на всички изброени дати суми по
7823,32 лева. Общата сума на отпуснатите кредитни средства е 78 223,20
лева, при капитализиране на редовната лихва общият размер на кредита
съгласно счетоводните регистри на банката е 108 652,15 лева. На база
представените от ищеца документи вещото лице заключава, че
кредитополучателят не е извършвал погасяване на дълга. Съгласно
експертизата, след изтичане на уговорения гратисен период, обхващал
периода от датата на първото усвояване до изтичане на една година от
първата определена дата за провеждане на последния държавен изпит /през м.
септември 2019г./, банката е приела начална дата за забава - 15.09.2020г. В
тази връзка експертът приема, че от 15.09.2020г. до 25.11.2021г. допуснатата
забава се равнява на 437 дни или 14 месечни вноски. Съгласно ССчЕ,
отчетените за дължими суми към датата на подаване на исковата молба по
счетоводните регистри на ищеца са: главница в размер на 108 652,15 лева,
върху която е начислявана договорна лихва за периода 15.09.2020 –
25.11.2021г. в размер на 7%, възлизаща на 9 105,65 лева и лихва за забава за
периода 15.10.2020г. – 25.11.2021г. – 503,98 лева. Съгласно изчисленията на
ССчЕ, размерът на възнаградителната лихва от 7 % на годишна база върху
главницата 78 233,20 лева за срок от 120 месеца, считано от 30.09.2020г., е в
размер на 30 768,80 лева. По отношение на размера на възнаградителната
лихва, дължима за периода от м.09.2019г. – 30.09.2020г., начислена в размер
на 7% върху усвоената главница от 78 233,20 лева, експертът заключава, че
възлиза на стойност 5 476,32 лева. Разяснени са компонентите на посочената
от банката за месечна вноска в размер на 1261,54 лева за периода 15.10.2020 –
15.11.2021г., формирана от главница и редовна лихва, в общ размер на
17 661,56 лева. Изяснен e и начинът на формиране на сумата от 108 625,15
лева, претендирана като дължима главница от страна на ищеца, фактически,
състояща се от: 78 233,20 лева – главница за заплатени семестриални такси и
30 418,95 лева – капитализирани лихви. По отношение на начислената сума
от 9 105,65 лева, посочена като дължима възнаградителна лихва в исковата
претенция за периода 15.09.2020г. – 25.11.2021г. се заключава, че тя е
изчислявана на база 7% годишен лихвен процент върху главница с размер
108 652,15 лева. Онагледено е и начисляването на обезщетението за забава в
размер 503,98 лева, претендирано за периода 15.10.2020г. – 25.11.2021г. По
поставената от съда задача вещото лице е извело следните заключения:
Дължимата главница без капитализация на лихви е посочена в размер на
78 233,20 лева; възнаградителната лихва за последната една година от
гратисния период, начислена само върху главницата без капитализация на
4
лихви, е определена в размер 5 476,32 лева; възнаградителната лихва за
периода 15.09.2020г. – 25.11.2021г., начислена върху чистия размер на
главницата без капитализираните възнаградителни лихви, е изчислена в
размер на 6 556,37 лева; лихвената надбавка за забава за периода 15.10.2020 г.
– 25.11.2021 г., начислена само върху чистия размер на главницата е
определена в размер на 362,11 лева. Експертът е обективирал подробните си
изчисления в в табличен вид към отговорите на дадените задачи на
експертизата. В открито съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението си и го допълва с представената справка за изчислена
възнаградителна лихва за времето на целия гратисен период, считано от
13.11.2013г. до 15.09.2020г., начислена само върху усвоените суми за
семестриалните такси, без капитализация на лихвата върху главницата. Видно
от справката, общият размер на възнаградителната лихва възлиза на 26 169,24
лева.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Студентският кредит попада в предметния обхват на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), уреждащ условията и реда за
кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа (чл. 1
ЗКСД). Този специфичен отделен вид кредитиране се основава на принципа
на сътрудничество между банката и държавата (чл.2, ал.2, т.4 ЗКСД).
Качеството кредитополучател по този закон може да притежава единствено
лице, което отговаря на определени изисквания - чл.3, ал.1 ЗКСД, сред които
е качеството "студент" и което е гражданин на страна - членка на ЕС или на
ЕИП. Дейността по отпускането на тези кредити по този закон се извършва
само от банки, които са сключили с министъра на образованието типов
договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и банките във връзка
с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите /чл.6,
ал.1/. Този типов договор се утвърждава от министъра на образованието и
науката и министъра на финансите след съгласуване с Националния съвет за
кредитиране на студентите и докторантите и се обнародва в ДВ, като в чл.7,
ал.2 е разписано неговото задължително минимално съдържание. По законов
ред са уредени въпросите за: максималния размер на кредита, недължимост
на главница и лихви през време на гратисния период, който е периодът от
сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата
дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна
работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-
квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича определеният
срок на докторантурата; начин на формиране на общия размер на
задължението на кредитополучателя след изтичане на гратисния период -
главница в размер на сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка
и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит;
началния момент на дължимост на вноските по кредита и срок за цялостно
погасяване на задължението; максимален размер на възнаградителната лихва
от 7%, под страх за нищожност на клауза регламентираща по-висок такъв.
Същевременно, чл.17, ал.5 ЗКСД изрично регламентира приложение за този
договор и на нормите на чл.143 - 148 ЗЗП касателно неравноправните клаузи
в потребителски договори.
От описаните по-горе писмени доказателства /писмен договор при общи
условия, чиято автентичност не е оспорена/ се установява по безпротиворечив
5
начин, че между банката - ищец и ответницата е сключен процесният Договор
за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по
реда на ЗКСД от 12.11.2013г. Същият е сключен между банка, включена в
съответния публичен регистър и кредитополучател, имащ качеството студент
към момента на сключването му, което също е видно от издадената от МУ -
Варна документация, съдържаща се в кредитното досие на ответницата.
Съдът констатира и, че всички изброени по-горе законови постановки са
намерили съответно отражение в договора и ОУ на банката по този тип
договори.
Договорът за кредит и общите условия са съставени на български език и
са подписани от ответницата на всяка страница. Настоящият съдебен състав
намира за неоснователно предположението на особения представител, че
поради невладеене на български език, ответницата не е разбрала изцяло
съдържанието и смисъла на договора. Макар да не е български гражданин, от
поведението на ответницата, изразяващо се в продължително във времето
приемане на изпълнение по договора, представяне на уверенията за всеки
семестър от обучението си, следва, че тя не е оспорвала действителността на
изявленията си, разбирала е съдържанието им и е желаела настъпването на
правните последици на договора, поради което съдът приема, че е могла да
разбере условията на подписания от нея на всяка страница договор и общи
условия.
Издадената от МУ - Варна документация по категоричен начин
установява качеството „студент" на ответницата през целия гратисен период,
като обучението не е прекъсвано. Установи се от неоспореното заключение на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира
изцяло като обективно и компетентно дадено, че кредитът е изцяло усвоен
чрез заплащане на всички изискуеми такси за обучение на ответницата по
време на следването й. От документацията, издадена от университета, се
доказа и настъпване на условието по т.3 от договора, възпроизвеждащо
законовата норма на чл.23, ал.2 ЗКСД, за приключване на гратисния период, а
именно изтичането на една година от първата дата за провеждане на
последния държавен изпит. Съобразно уверенията, издадени от МУ- Варна,
срокът за полагане на последния държавен изпит е бил месец септември
2019г., при което гратисният период по процесния кредит е година по-късно.
Съгласно чл.23 и чл.24 ЗКСД, кредитополучателят не дължи плащане на
главница и лихви по кредита по време на гратисния период. През този период
банката има право да начислява лихва, като на основание чл.11.1 от ОУ
същата е дължима след изтичането му. Анализираните по-горе доказателства
сочат, че кредитополучателят е следвало да започне да погасява кредита на
равни месечни погасителни вноски в 10-годишен срок считано от
15.10.2020г., когато е изтекъл един месец от уговорения в ОУ гратисен
период, каквато е и падежната дата на първата вноска по погасителен план.
От ответната страна не са въведени твърдения за извършени плащания
по договора за кредит, като от заключението на вещото лице се потвърди
факта на забава на кредитополучателя, продължаваща повече от 90 дни и след
завеждане на настоящото дело, при което е налице предпоставката на чл.17.2
от Общите условия към процесния договор, пораждаща правото на кредитора
да обяви кредита за предсрочно изискуем.
В исковата си молба банката - ищец е обективирала волеизявлението си
за предсрочна изискуемост. Предявените искове са осъдителни и на
6
основание чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
С решение №198/18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на ВКС, I т.о., е отговорено
на въпроса допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор
за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако
предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от
исковата молба на особения му представител, назначен на осн. чл.47, ал.6
ГПК. Изводът на върховния съд е, че в хипотезата на осъдителен иск за
заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление, че кредиторът упражнява правото си да направи
целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на
предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник.
Поради това, настоящият съдебен състав приема, че по предявените в
настоящото производство осъдителни искове, в хода на процеса е
осъществено надлежно уведомяването на кредитополучателя за настъпването
на предсрочната изискуемост на кредита на основание чл.17.2 от общите
условия по договора при установено неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя и считано от получаване на препис от исковата молба и
приложенията към нея от назначения особен представител на ответника.
Ответникът се счита за уведомен за потестативното изявление на банката с
получаването на препис от исковата молба, т.е на 14.03.2023г., към която дата
са се осъществили всички предпоставки, даващи право на банката да упражни
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, настъпил е ефектът на
предсрочната изискуемост, длъжникът е изгубил преимуществото на срока и
изискуемостта на цялото задължение е настъпила.
При горните изводи, безспорно дължима се явява главницата в размер
на усвоената сума от 78 233.20лв.
По заявените вземания за възнаградителна лихва:
От особения представител на ответника е направено възражение за
недействителност на клаузата за начисляване на възнаградителна лихва, като
съдът дължи и служебно изследване на спазването на императивните правни
норми, касаещи потребителската закрила. На основание чл.20, ал.1 и 2 и
чл.23, ал.3 ЗКСД банката има право да начисли възнаградителна лихва в
максимален размер от 7% за времето на гратисния период на кредитното
правоотношение, като уговорка за по-висока лихва е нищожна. Доколкото е
налице изрична законова разпоредба, легитимираща кредитора да начисли
възнаграждение за гратисния период, уговорката в договора за начисляване
на възнаградителна лихва, която е в рамките на максималния лимитиран от
закона размер, не противоречи на закона и не създава неравновесие в правата
и задълженията на кредитора и длъжника в тази си част. С оглед на
изложеното, възраженията за неяснота относно начина и размера на
оскъпяване на кредита се считат неоснователни, както и възражението за
липса на подписан погасителен план с оглед на спецификите на конкретния
договор за кредит, по който съобразно разпоредбата на чл.24, ал.1 ЗКСД
общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след
изтичане на гратисния период. Съгласно чл.5 от договора, погасителният
план се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на
гратисния период. С представяне на погасителния план като приложение към
исковата молба, банката е изпълнила задължението си по чл. 5 от договора.
7
В случая, към претенцията за главница ищецът е добавил и вземането
си за възнаградителна лихва, начислена в гратисния период и капитализирана
към главницата на основание чл.10, ал.2 ОУ. Капитализирането на
възнаградителната лихва върху непогасената главница само по себе си не е
забранено от закона, освен ако не води анатоцизъм. В случая клаузата на
чл.10.2 от Общите условия /ОУ/, предвиждаща, че начислената през
гратисния период лихва се капитализира годишно, е нищожна на основание
чл. 10, ал. 3 от ЗЗД , тъй като е съчетана с олихвяване на вече изтеклите и
капитализирани лихви. Този начин на процедиране е в противоречие и с
императивната норма на чл. 24, ал. 1 ЗКСД. Визираната законова разпоредба
единствено предвижда главницата и лихвата да се изплащат като общ дълг
след изтичане на гратисния период, но не допуска капитализация на лихвите и
то ежегодно, каквато уговорка е създадена в чл.10.2 от ОУ. Това е така, тъй
като цитираната разпоредба допълва и пояснява правилото на чл.23, ал.3
ЗКСД, но не дава право на кредитора да начислява и лихви върху лихви в
отклонение на правилото на чл.10, ал.3 ЗЗД, по който начин би се заобиколил
и максималният размер на възнаградителната лихва, ограничен по
императивен начин от чл.20 ЗКСД.
От заключението на вещото лице се установи безспорно, че след
ежегодното капитализиране на възнаградителна лихва от 7% върху
главницата, при последващите олихвявания в рамките на гратисния период, е
олихвяван сборът от главница и договорна лихва. По този начин дългът е
нараснал чрез анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим
само при уговорка между търговци на осн. чл.294, ал.1 ТЗ. Доколкото
ответницата няма качеството на търговец и е изтеглила кредит за
потребителски нужди, натрупването на лихва върху лихва противоречи на
чл.10, ал.3 ЗЗД / в този смисъл Решение №118/11.12.2020 по т.д.
№2278/2019г. на ВКС, I т.о., Решение № 66/29.07.2019г. по т.д. № 1504/2018г.
на ВКС, II т.о. и Решение № 30/20.05.2020г. по т.д. № 739/2019г. на ВКС, I
т.о./, както и води до начисляване на възнаградителна лихва повече от 7%,
поради което противоречи и на чл.20 ЗКСД и е в отклонение от
потребителската закрила от неравноправни клаузи по чл.143-146 ЗЗП. Поради
това, приложеният от банката анатоцизъм следва да се отрече. В този смисъл,
по силата на забраната за анотицизъм е недопустимо последващото
олихвяване на капитализираната лихва.
Възнаградителната лихва за гратисния период обаче все пак се дължи
по силата на чл. 23, ал.3 ЗКСД. В исковата молба ищецът изрично е заявил, че
главната претенция се формира от предоставените средства и
капитализираната лихва, откъдето следва, че съдът е сезиран и с вземане за
инкорпорираната в главницата възнаградителна лихва за гратисния период.
Така мотивиран, съдът намира, че размерът на възнаградителна лихва към
главницата за гратисния период /13.11.2013 г. до 15.09.2020г./ следва да се
определи при съобразяване допълнително посоченото в съдебно заседание от
вещото лице заключение относно размера на договорната лихва, начислена
върху чистата главница без капитализация, възлизаща в размер на сумата от
26 169,24 лв., която сума на основание чл.24, ал.1 ЗКСД за гратисния период
следва да се включи в общото задължение на кредитополучателя.
Горните мотиви обосновават идентичен подход и по отношение на
претенцията за възнаградителна лихва след изтичане на гратисния период, а
именно за периода 15.09.2020г. до 25.11.2021г., като възнаградителната лихва
8
следва да се изчисли само върху чистия размер на главницата, без
капитализираните възнаградителни лихви. Съобразно мотивите на т.2 от ТР
3/27.03.2019г. по т.д. 3/2017г. ОСГТК на ВКС, за периода до настъпване на
предсрочна изискуемост, размерът на вземането се определя по действалия до
този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди
изменението му. В случая, от табличната справка в експертизата е видно, че
претендираната сума в размер на 14 вноски по 1261,54 лева за договорна
лихва след изтичане на гратисния период е формирана след извършено
преобразуване на погасителния план с едно и също съотношение между лихва
и главница. Видно от представения актуален погасителен план, вноската в
посочения размер е начислена спрямо главница в размер на 108 024,41 лева,
т.е. с капитализация на договорната лихва в нея до изтичане на гратисния
период, което начисляване, както вече бе отбелязано, противоречи на
забраната за анотицизъм. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че
размерът на дължимата възнаградителна лихва за периода 15.09.2020г. до
25.11.2021г., който следва да се присъди, е съобразно изчисленията на вещото
лице, направени на база без капитализация върху главницата /по т. 11.3 от
заключението на експерта/, а именно сумата от 6 556,37 лв.
По претенцията за лихвена надбавка за забава:
В случая кредиторът претендира надбавка за забава по чл.17.1 ОУ за
периода от падежа на първата вноска - 15.10.2020г. до датата на подаване на
исковата молба - 25.11.2021г. в размер на 10% с твърдение същата да е
начислена само върху частта от падежиралите вноски, съставляваща
просрочена главница. От заключението на вещото лице обаче, се изяснява, че
начисленото от банката обезщетение за забава от 503,98 лв. е върху размера
на вноската, определена след капитализацията на възнаградителната лихва,
включваща и сумите, начислени по механизма, определен по-горе като
анатоцизъм. Настоящият съдебен състав намира, че дължимото обезщетение
за забава следва да бъде изчислено само върху чистия размер на главницата,
без капитализация на възнаградителни лихви, т.е. съобразно изчислението на
вещото лице за размера на лихвената надбавка за забава по т. 11.4 на
заключението, а именно за сумата от 362.11 лв.
Възражението за неяснота на методиката на начисляване на лихвената
надбавка за забава e също неоснователно, тъй като чл. 17.1 от ОУ предвижда
главницата, олихвявана с договорената лихва да се олихвява и с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта. Поради допускането на
капитализиране на договорна лихва в главницата и олихвяване с лихвената
надбавка за забава, съдът, използвайки експертната компетентност на вещото
лице, прие за коректно изчислението, направено върху чистия размер на
просрочените вноски за главницата.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира, че предявените
искове са основателни и доказани по размер в следните части, в които следва
да бъдат уважени, чрез осъждане на ответницата да заплати на ищеца,
следните суми: сумата от 78 233,20 лева - главница, представляваща усвоен
кредит, равняващ се на сумата на отпуснатите средства за такси за обучение,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 26.11.2021г., до окончателното изплащане на задължението;
26 169,24 лева - възнаградителна лихва към главницата за гратисния период -
13.11.2013г. до 15.09.2020г.; 6556,37 лв. възнаградителна лихва за периода
15.09.2020г. до 25.11.2021г.; 362.11лв. лихвена надбавка за забава за периода
9
15.10.2020г. до 25.11.2021г. Респективно, исковете следва да бъдат
отхвърлени за следните вземания: за сумата, представляваща разликата над
26 169,24 лева възнаградителна лихва за гратисния период до предявения
размер от 30 418.95 лв.; за сумата, представляваща разликата над присъдените
6 556,37 лв. възнаградителна лихва за периода 15.09.2020г. – 25.11.2021г. до
предявения размер от 9105,65 лв.; за сумата, представляваща разликата над
присъдените 362,11 лв. лихвена надбавка за забава за периода 15.10.2020г. –
25.11.2021г. до предявения размер от 503,98 лв.
По разноските в процеса:
От ищеца се претендират разноски в общ размер от 11 128,11 лв.
съобразно представен списък на л.197 от делото. С оглед изхода на спора,
съразмерно с уважената част от исковете и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторени по делото
разноски в размер от 10 475 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Н. Г. /N.N.G. /, ЛНЧ ********** с посочен адрес в
****************** ********** и адрес във ****************** да
заплати на „Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Московска №19, следните суми, дължими по
Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на ЗКСД от 12.11.2013г.: сумата от 78 233,20 лв.
/седемдесет и осем хиляди двеста тридесет и три лева и двадесет стотинки/
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 26.11.2021г., до окончателното изплащане на
задължението; 26 169.24 лв. /двадесет и шест хиляди сто шестдесет и девет
лева и двадесет и четири стотинки/, начислена възнаградителна лихва върху
главницата по време на гратисния период 13.11.2013 – 15.09.2020г., 6 556,37
лв. /шест хиляди петстотин петдесет и шест лева и тридесет и седем
стотинки/ възнаградителна лихва върху главницата за периода 15.09.2020г.
– 25.11.2021г.; 362.11лв. /триста шестдесет и два лева и единадесет стотинки/
лихвена надбавка за забава за периода 15.10.2020г. до 25.11.2021г. , като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове в следните части: за сумата,
представляваща разликата над присъдените 26 169,24 лв. /дведесет и шест
хиляди сто шестдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/ –
възнаградителна лихва по време на гратисния период до предявения
размер от 30 418.95 лв. /тридесет хиляди четиристотин и осемнадесет лева и
деветдесет и пет стотинки/; за сумата, представляваща разликата над
присъдените 6 556,37 лв. /шест хиляди петстотин петдесет и шест лева и
тридесет и седем стотинки/ възнаградителна лихва за периода 15.09.2020г.
– 25.11.2021г. до предявения размер от 9105,65 лв. /девет хиляди сто и пет
лева и шестдесет и пет стотинки/; за сумата, представляваща разликата над
присъдените 362.11лв. /триста шестдесет и два лева и единадесет стотинки/
лихвена надбавка за забава за периода 15.10.2020г. до 25.11.2021г. до
предявения размер от 503,98 лева. /петстотин и три лева и деветдесет и
осем стотинки/, на основание чл.17, ал.2 ЗКСД, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД.
10
ОСЪЖДА Н. Н. Г. /N.N.G./, ЛНЧ ********** с посочен адрес в
****************** ********** и адрес във ******************, да
заплати на „Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Московска №19, сумата от 10 475лв. /десет хиляди
четиристотин и седемдесет и пет лева/, представляваща сторени по делото
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответницата в полза на
ищеца по следната банкова сметка: **************************.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11