№ 5764
гр. София, 07.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110172600 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 312, ал. 1 ГПК.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, които са
допустими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор,
поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи на основание чл. 190
ГПК личното му трудово досие, ведомостите за заплати за месец август, септември и
октомври 2021 г., както и заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение
следва да се остави без уважение, тъй като са представени към отговора на исковата молба.
Искането за представяне на фишовете за работна заплата на ищеца за месец август,
септември и октомври 2021 г. също не следва да се уважава, тъй като е поискана съдебно -
счетоводна експертиза за тези обстоятелства.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел
при режим на довеждане, който да свидетелства относно обстоятелствата по повод
прекратяването на трудовия договор следва да бъде уважено.
Като основателно следва да бъде уважено и искането на ответника за събиране на
гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели, които да установят фактите и
обстоятелствата относно неявяването на ищеца на посочения от работодателя обект по
договор за предоставяне на услуги.
Искането на ищеца са допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да се уважи
като вещото лице следва да отговори на поставените в исковата молба въпрос.
Ответникът е поискал да му се издаде съдебно удостоверение, което да му послужи
пред НАП и въз основа на което да сдобие с друго такова, от което да е видно дали в
дневниците за продажби на „.............“ ООД, ЕИК ............ има извършвана дейност.
Искането да бъдат изискани от НАП подадените от ищеца Декларация образец №1 и
образец №6 за периода от учредяване на „.............“ ООД, ЕИК ............ – 25.06.2020 г. до
настоящия момент не следва да се уважава, а на ответника следва да му се издаде съдебно
удостоверение в този смисъл.
Ответникът е направил искане да бъде допуснато излушването на съдебно –
медицинска експертиза, която да отговори на поставения в отговора на исковата молба
въпрос, което искане следва да бъде уважено.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
1
По тези съображения и на основание чл. 312 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел при
режим на довеждане от ищеца, който да свидетелства относно обстоятелствата по повод
прекратяването на трудовия договор
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели при
режим на довеждане от ответника, които да установят фактите и обстоятелствата относно
неявяването на ищеца на посочения от работодателя обект по договор за предоставяне на
услуги.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на въпросите,
поставени в исковата молба при депозит в размер на 200.00 лева, платими от бюджета на
съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Т..........., тел. 02/8629957, **********.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след проверка в
счетоводството на ответното дружество.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-медицинска експертиза за отговор на въпроса,
поставен в отговора на исковата молба при депозит в размер на 200.00 лева, вносими от
ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р Ц..............., София, п.к. 1000, ул. П.Парчевич 34, тел.
.........
ДА СЕ ИЗДАДАТ на ответника два броя съдебни удостоверения, които да му
послужат пред Националната агенция по приходите.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника да представи личното му трудово досие, ведомостите за заплати за месец август,
септември и октомври 2021 г., както и заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното
(извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 15.04.2022 от
10.00 часа, за когато да се призоват страните.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД НА ДЕЛОТО както следва:
Ищецът излага твърдения, че по силата на сключен с ответника трудов договор
№51/29.12.2011 г. е заемал длъжността „Отговорник спомагателни дейности“ като с
подписано към трудови договор допълнително споразумение основното му месечно трудово
възнаграждение е определено на 1856.39 лева. Посочва, че мястото му на работа са били
обекти на предприятието на работодателя, находящи се съгласно договори за предоставяне
на услуги между „......... БГ“ ЕООД и съответните клиенти на дружеството, като не се
изисквало да се явява в офиса на работодателя. Поддържа, че задачите са му възлагани по
телефона и по имейла като по този начин е комуникирал не само с работодателя, но и с
неговите клиенти. Посочва, че е с 60% трайно намалена работоспособсност, която с
Експертно решение №3787 от 16.11.2020 г. е била намалена на 50% с водеща диагноза
атерослеротична сърдечно – съдова болест като заключението на лекарската комисия е, че
може да изпълнява заеманата длъжност, за което работодателят е бил уведомен. Поддържа,
2
че е бил подложен на непрекъснат натиск лично от управителя на ответника, за да подаде
молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Твърди, че след като е бил
в отпуск поради временна неработоспособност през месец септември 2021 г. и спрян
служебния му телефон и е била сменена паролата за достъп до служебната поща, поради
което се е намирал в невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Твърди, че
трудово му възнаграждение за месец октомври 2021 г. е останало незаплатено. След
разговор с ответника е поискал да му се предоставят всички документи за прекратяване на
договора му, но това не било сторено. След справка в НОИ установил, че трудовото му
правоотношение е прекратено на 27.10.2021 г. на неизвестно за него основание. Счита
прекратяването на трудовото му правоотношение за незаконосъобразно на което и да е
основание, тъй като не е подавал молба за освобождаването му, не е извършил
дисциплинарни нарушения, нито е получавал предизвестие от работодателя за прекратяване
на договора. Счита, че е се ползва със закрила по чл. 333 КТ, поради което за прекратяване
на договора му е било необходимо предварително разрешение от Инспекцията по труда,
каквото не е били поискано от работодателя. При тези твърдения, счита уволнението за
незаконно, поради което претендира неговата отмяна и възстановяване на заеманата преди
това длъжност. Претендира заплащане на обезщетение за оставането си без работа за период
от 6 месеца, считано от 27.10.2021 г. до 27.04.2022 г. в общ размер на 11138.34 лева.
Претендира разноски.
В депозирани в срока за това отговор ответникът е изложил подробни съображения за
неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че с ищеца били обвързани от
сключения трудов договор №51/29.12.2011 г., съгласно който А.С. е заемал длъжността
„Отговорник спомагателни дейности“ като въз основа на допълнително подписано
споразумение №60/30.12.2016 г. основното му месечно трудово възнаграждение, считано от
01.01.2017 г. е определено на 1856.39 лева. Твърди, че на 06.10.2021 г. до ищеца е изпратено
искане за даване на писмени обяснения във връзка с извършени дисциплинарни нарушения,
изразяващи се в неявяване на работа в течени на 4 последователни дни от 01.10.2021 г. до
06.10.2021 г. и нарушение на задължението на служителя, определено в чл. 19 от договора
като същите е следвало да бъдат представени до 10.00 часа на 08.10.2021 г., но такива не са
били депозирани. Искането за даване на обяснения е било изпратено на постояния адрес на
служителя по куриер, но ищецът е отказал да получи пратката. На 15.10.2021 г.
работодателят е издал Заповед №1/15.10.2021 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 190,
ал. 1, т. 2 КТ за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за неявяване 4
последователни дни на работа и за нарушаване на чл. 19 от трудовия договор, забраняващ
учредяване или участие в дружество или организация , извършващо същата или сходна
дейност с работодателя. Посочва, че е установено, че А.С. е управител и съдружник на
дружество „.............“ ООД, ЕИК ............, чиито предмет на дейност е сходен с този на
ответника, което представлява нарушение по чл. 187, т. 10 КТ. Трудовото правоотношение е
било прекратено считано от 18.10.2021 г., поради което заявява, че исковете са погасени по
давност, тъй като са предявени след двумесечния срок по чл. 357 КТ. Поддържа, че в
периода между двата болнични листове за периода 10.09.2021 г. до 29.09.2021 г. и от
05.10.2021 г. до 15.10.2021 г. ищецът не се е явявал на работа, за което не е дал обяснения и
впоследствие е отказал да получи заповедта за уволнение, изпратена му чрез куриер на
15.10.2021 г. Поддържа, че посочената като водеща в представеното от ищеца Експертно
решение №3787 от 16.11.2020 г. атерослеротична сърдечно – съдова болест не се
отъждествява с исхемична болест на сърцето, поради което и ищецът не се е ползвал с
твърдяната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Не е налице основание за ползване на
предварителна закрила и поради установената захарна болест. Определя като неоснователни
твърденията на ищеца за оказан натиск за прекратяване на трудовото му правоотношение от
страна на управителя на ответното дружество. Твърди, че издадената от работодателя
заповед е мотивирана и отговаря на изискванията на чл. 195 К, спазени са сроковете по чл.
194 КТ и наложеното наказание е съответно на нарушенията. При тези твърдения счита, че
исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване на
3
незаконно на уволнението, извършено със Заповед №1/15.10.2021 г. и неговата отмяна, иск
по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението
длъжност „Отговорник спомагателни дейности“ и иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ –
за заплащане на сумата 11138.34 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в
резултат от незаконното уволнение за периода от 27.10.2021 г. от 27.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По исковете по чл.344, ал.1, т.1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало
между страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено, които факти не се
оспорват от ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното основание за
уволнение, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено, т.е. че са извършени
конкретните нарушения на трудовата дисциплина от ищеца, че ищецът виновно е нарушил
вменените му трудови задължения и наложеното наказание се явява съответно, както и че
заповедта е издадена в установените от закона преклузивни срокове при спазване на
процедурата за това.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че след надлежно
упражнено преобразувателно право по същата норма е налице съвпадение между
длъжността, от която е уволнен и тази, на която иска да бъде възстановен, както и че срокът
на договора не е изтекъл.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже,
че е останал без работа за сочения период, за което не сочи доказателства, че оставането без
работа е в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението, за което
е поискано събирането на доказателства.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на сумата, за което
не сочи доказателства.
ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между
страните е съществувало трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор
№51/29.12.2011 г. според който ищецът е заемал длъжността „Отговорник спомагателни
дейности“, че месечно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 1856.39 лева.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. Към СРС действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно
провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението
могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални
действия, включително представяне на доказателства и оспорване на представените с
отговора, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис
от отговора на исковата молба и приложенията към нея.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4