РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. Нова Загора, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20212220100569 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК вр. чл. 79 ал.1
пр.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София - 1408, район Триадица, ж.к.
„Иван Вазов“, ул.„Балша“ № 17, ап.1 представлявано от Б.И.Н. - управител, чрез
пълномощника си юрисконсулт Александър Сашев Гюров, против ЗЛ. Д. К.-К. с ЕГН
********** с адрес: *** за установяване на съществуването на вземане в размер на 587.14
лева. Претендират се 500.00 лева - главница; 49.50 лева – договорна лихва за периода от
15.07.2019 г. до 12.12.2019 г.; 37.64 лева – лихва за забава за периодите от 12.12.2019 г. до
13.03.2020 г. и 15.07.2020 г. до 08.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковото производство – 28.05.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата си молба ищцотово дружество „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД твърди, че на
15.07.2019 г. сключило, в качеството си на кредитодател с ответника, в качеството му на
кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 259272, при
условията на ЗПФУР и въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес:
www.minizaem.bg. На същия електронен адрес били публикувани и общите условия за
предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно тях сключването на договора ставало след
регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето
„Съгласен съм с общите условия“, с което кандидатът безусловно приемал същите. След
това кандидатът получавал и-мейл, в който се съдържала преддоговорна информация за
условията на договора и ако кандидатът бъде одобрен, той получавал на личния си и-мейл
Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Разяснява се, че потвърждаването
ставало по следния начин: клиента получавал, чрез съобщение по телефон на предоставения
от него телефонен номер четирицифрен уникален код. Той получавал втори и-мейл, в който
се съдържал специален линк, като след отварянето му следвало да въведе получения от него
код. По принцип преди извършване на паричния превод клиента получавал обаждане на
посочен от него телефонен номер, разговора се записвал. По този начин той отново
1
потвърждавал сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Сочи се, че при кандидатстване ответникът бил посочил следния телефонен номер:
********** и следният имейл: *********@***.**. Активиращият код бил 2699.
В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че сключването на договора чрез
електронната платформа бил годно доказателство по смисъла на чл.10 от ЗПК, във вр. с чл.9
от ЗПФУР и чл.18, ал.2 от ЗПФУР във вр. с чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод
дефиницията на това, какво е електронен документ бил чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) №
91072014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. Съдът, следвало при
преценка на доказването на факта на сключването на договора, да се придържа към акта на
ЕС. Ищецът заявява, че прилага по два броя дискове - за съда и за ответната страна, с
доказателствената стойност на оригинални договори за кредит, съгласно чл.184, ал.1, изр.2
от ГПК, както и аудиозаписа в един екземпляр, който е само за съда. В случай на
оспорването му и съгласно Решение №410/16.04.2013 г. по дело №1150/2012 г. на ВКС, ГК,
III г.о. събирането подлежи на оглед по чл.204 от ГПК.
Ищецът моли да се назначи техническа експертиза, която да отговори на въпроса:
изпълнена ли е процедурата по кандидатстване за договор за кредит № 259272?
В исковата молба се сочи, че етапите за сключване изисквали множество действия от
страна на потребителя, като във всеки от тях той се запознавал с обстоятелството, че
сключва договор за предоставяне на кредит, следователно ответника е знаел, в какво
правоотношение встъпва. По този начин кредитополучателят сключвал договора за
предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпращал съобщение по
телефон, с което го уведомявал, че паричните средства са преведени по посочения от него
начин.
Ищцовото дружество твърди в исковата си молба, че до входиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на исковата молба нямало
постъпили плащания от длъжника.
Гореописаната процедура била извършена от ответника, в резултат на което на същия
бил отпуснат кредит с главница в размер на 500.00 лв. Съгласно чл.2, ал.1 от Договора
кредитодателят се задължавал да преведе на кредитополчателя сума в размер на 500.00 лв.
Съгласно чл.2, ал.2 от Договора предаването на сумата следвало да бъде извършено по
посочен от кредитополучателя начин, като в случая тя била преведена по банкова сметка с
титуляр ответника К., а именно: в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД с IBAN
BG49RZBB91551084116489, BIC RZBBBGSF.
Моли в случай на оспорване и с цел спестяване на процесуално време на основание
чл.192 от ГПК да се задължи „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД да предостави справка дали
по сметка с IBAN BG49RZBB91551084116489, BIC RZBBBGSF титуляр е ответника - З.К.,
както и дали по нея й е била преведена сума в размер на 500.00 лв. от „Изи финанс“ ЕООД,
на какво основание и на коя дата. В случай на отказ за служебно снабдяване, моли да се
назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставени от ищеца въпроси,
подробно изброени в исковата молба.
Сочи се че било видно от чл.4, ал.3, т.2 от Договора за кредит, съгласно който
вземането на главница в размер на 500.00 лв. било с 5 ежемесечни вноски, всяка от които в
размер на 100.00 лв. за периода 14.08.2019 г. - 12.12.2019 г. Твърди се, че нямало платени
вноски и понастоящем главницата била изцяло падежирала, поради което ищцовото
дружество претендирало вземане за главница за периода 14.08.2019 г. - 12.12.2019 г., сума в
размер 500.00 лв.
При изплащане на вноските по кредита клиента трябвало да преведе освен
дължимата главница, още и договорна лихва, която била фиксирана и не търпяла изменения
по време на договора, а договорната лихва била уточнена в него. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от
него лихвения процент бил в размер на 40.15 %. Сочи се, че нямало плащания за лихва и е
дължима такава за периода от 15.07.2019 г. - 12.12.2019 г. в размер на 49.50 лв.
Твърди се, че кредитът бил изцяло падежирал на датата на последната дължима
вноска по погасителен план - 12.12.2019 г. и същият не бил погасен. Поради това на
основание чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД ответникът бил в забава от датата на падежиране на
2
целия кредит -12.12.2019 г. и за периода от тази дата до 13.03.2020 г. течала лихвата за
забава. Крайната дата била 13.03.2020 г., но поради обявеното извънредно положение, по
време на което не течала лихва за забава и тъй като мораториума продължил до 15.07.2020
г., която била и втората начална дата. Крайната дата била 08.01.2021 г., като тя е съобразена
с датата на изпращане на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Претендираната сума се явявала сбора от сумите за лихва за забава върху главницата,
начислени за двата периода и затова се претендирала лихва за забава в размер на 37.64 лв. за
периодите 12.12.2019 г. - 13.03.2020 г. и 15.07.2020 г. - 08.01.2021 г.
Твърди се още, че ищцовото дружество направило опити за уреждане на отношенията
между страните по извънсъдебен ред, но същите останали безуспешни, като ответникът не
погасявал задълженията си съгласно договореното, вследствие на което ищеца депозирал
пред Районен съд - Нова Загора заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК и в резултат на него било образувано ч.гр.д. № 44/2021 г., издадена била
заповед за изпълнение, надлежно връчена на ответницата, а срещу нея било депозирано
възражение от длъжника по смисъла на чл.414 от ГПК. Поради това и на основание чл.415,
ал.1, т.1 от ГПК съдът указал на ищеца да предяви установителен иск, за да докаже
вземането си, след като довнесем дължимата държавна такса, което обуславяло правния му
интерес от завеждане на настоящото дело.
В исковата молба се твърди, че към датата на входиране на настоящата искова молба
Кредитополучателят дължи на Кредитодателя сумата от 587.14 лв., от които: 500.00 лв.
главница по предоставения кредит, 49.50 лв. претендирана със заявление по заповедно
производство договорна/възнаградителна лихва за периода 15.07.2019 г. - 12.12.2019 г. и
37.64 лв. лихва за забава за периодите 12.12.2019 г. - 13.03.2020 г. и 15.07.2020 г. -
08.01.2021 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на
завеждането на исковото производство до пълното погасяване на дължимата сума.
Ищецът претендира разноски в настоящото и заповедното производства.
С исковата си молба ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата ЗЛ. Д. К.-К. с ЕГН **********, че същата дължи
на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК *********, сумата от 587.14 лв., от които: 500.00 лв.
главница по предоставения кредит, 49.50 лв. претендирана със заявление по заповедно
производство договорна/възнаградителна лихва за периода 15.07.2019 г. - 12.12.2019 г. и
37.64 лв. лихва за забава за периодите 12.12.2019 г. - 13.03.2020 г. и 15.07.2020 г. -
08.01.2021 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на
завеждането на исковото производство до пълното погасяване на дължимата сума. Сочи се,
че за вземането има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 44/2021 г. на Районен съд -
Нова Загора.
Моли съдът да приеме приложените към исковата молба доказателства.
Прави доказателствени искания да се изиска и приложи ч.гр.д. № 44 по описа на
Районен съд Нова Загора за 2021 г., да се издаде съдебно удостоверение, с което да се поиска
от мобилния оператор, актуален към момента на сключване на договора, удостоверение
относно самоличността на титуляра на мобилния номер **********, използван от ответника
по настоящото дело при сключване на договор за предоставяне на кредит от разстояние №
259272 от 15.07.2019 г., както и в случай на оспорване от страна на ответника, да се
назначат съдебно-счетоводна и съдебно - техническа експертиза.
Моли също, ако са налице условията на чл.237 от ГПК, съдът да постанови решение
при признание на иска, а в случай че са налице условията на чл.238 - 239 от ГПК да
постанови неприсъствено решение, с което да уважи изцяло предявения иск.
Ответницата в срока по чл.131 от ГПК не е депозирала отговор на исковата молба и
не е изразила становище по иска.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответника не е депозирал отговор на
исковата молба и не е изразил становище.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, но с нарочно
депозирана по делото молба, чрез процесуалния си представител –юрк.Александър Гюров
моли съда да постанови решение с което да уважи изцяло предявения иск като основателен
3
и доказан, както и да му присъди направените по делото разноски. Моли случай че са
налице условията на чл.237 от ГПК да постанови решение при признание на иска. Моли в
случай че са налице условията на чл.238 -239 от ГПК да постанови неприсъствено решение с
което да уважи изцяло предявения иск.
Ответника Златка Добриново К. – К.ът, редовно призована - не се явява в съдебно
заседание, не депозира отговор на исковата молба и не взема становище по иска.
От събраните по делото доказателства съдът установи от фактическа страна
следното:
Между страните на 15.07.2019г. е сключен Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 259272, който договор бил сключен при условията на ЗПФУР въз основа на
подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен
адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние.
Съгласно тях сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и
попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия“, с
което кандидатът безусловно приемал същите. След това кандидатът получавал и-мейл, в
който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора и ако кандидатът
бъде одобрен, той получавал на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено
потвърждаване. Разяснява се, че потвърждаването ставало по следния начин: клиента
получавал, чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер
четирицифрен уникален код. Той получавал втори и-мейл, в който се съдържал специален
линк, като след отварянето му следвало да въведе получения от него код. По принцип преди
извършване на паричния превод клиента получавал обаждане на посочен от него телефонен
номер, разговора се записвал. По този начин той отново потвърждавал сключването на
договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Сочи се, че при
кандидатстване ответникът бил посочил следния телефонен номер: ********** и следният
имейл: *********@***.**. Активиращият код бил 2699.
Сключването на договора чрез електронната платформа е годно доказателство по
смисъла на чл.10 от ЗПК, във вр. с чл.9 от ЗПФУР и чл.18, ал.2 от ЗПФУР във вр. с чл.3, ал.1
от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ бил
чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 91072014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014 г. Следвало при преценка на доказването на факта на сключването на договора съдът,
да се придържа към акта на ЕС. Ищецът прилага по два броя дискове - за съда и за ответната
страна, с доказателствената стойност на оригинални договори за кредит, съгласно чл.184,
ал.1, изр.2 от ГПК, както и аудиозаписа в един екземпляр, който е само за съда. В случай на
оспорването му и съгласно Решение №410/16.04.2013 г. по дело №1150/2012 г. на ВКС, ГК,
III г.о. събирането подлежи на оглед по чл.204 от ГПК.
Етапите за сключване изисквали множество действия от страна на потребителя, като
във всеки от тях той се запознавал с обстоятелството, че сключва договор за предоставяне на
кредит, следователно ответника е знаел, в какво правоотношение встъпва. По този начин
кредитополучателят сключвал договора за предоставяне на кредит от разстояние, а
кредитодателят му изпращал съобщение по телефон, с което го уведомявал, че паричните
средства са преведени по посочения от него начин.
До входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до
входиране на исковата молба нямало постъпили плащания от длъжника.
Гореописаната процедура била извършена от ответника, в резултат на което на същия
бил отпуснат кредит с главница в размер на 500.00 лв. Съгласно чл.2, ал.1 от Договора
кредитодателят се задължавал да преведе на кредитополчателя сума в размер на 500.00 лв.
Съгласно чл.2, ал.2 от Договора предаването на сумата следвало да бъде извършено по
посочен от кредитополучателя начин, като в случая тя била преведена по банкова сметка с
титуляр ответника К., а именно: в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД с IBAN
BG49RZBB91551084116489, BIC RZBBBGSF.
В случай на оспорване и с цел спестяване на процесуално време на основание чл.192
от ГПК ищецът прави искане да се задължи „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД да предостави
справка дали по сметка с IBAN BG49RZBB91551084116489, BIC RZBBBGSF титуляр е
ответника - З.К., както и дали по нея й е била преведена сума в размер на 500.00 лв. от „Изи
4
финанс“ ЕООД, на какво основание и на коя дата.
Ответницата ЗЛ. Д. К. – К. не изпълнила задължението си по сключения на
15.07.2019г. Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 259272, като
До входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до
входиране на исковата молба нямало постъпили плащания от длъжник ЗЛ. Д. К. – К. по
сключения с ищцовото дружество сключения на 15.07.2019г. Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 259272.
Кредитът бил изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по
погасителен план - 12.12.2019 г. и същият не бил погасен. Поради това на основание чл.86,
ал.1, изр.1 от ЗЗД ответникът бил в забава от датата на падежиране на целия кредит -
12.12.2019 г. и за периода от тази дата до 13.03.2020 г. течала лихвата за забава. Крайната
дата била 13.03.2020 г., но поради обявеното извънредно положение, по време на което не
течала лихва за забава и тъй като мораториума продължил до 15.07.2020 г., която била и
втората начална дата. Крайната дата била 08.01.2021 г., като тя е съобразена с датата на
изпращане на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Претендираната сума се
явявала сбора от сумите за лихва за забава върху главницата, начислени за двата периода и
затова се претендирала лихва за забава в размер на 37.64 лв. за периодите 12.12.2019 г. -
13.03.2020 г. и 15.07.2020 г. - 08.01.2021 г.
От така приетото за установено съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
В едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил отговор на исковата
молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, като същият е уведомен за последиците от неспазване
на тези срокове за отговор и за неявяване в съдебно заседание.
Налице са предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, а именно: с актовете на съда по чл. 131 и чл. 140 ГПК на страните са указани
последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в
съдебно заседание.
С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото
писмени доказателства, съдът може да направи обоснован извод, че предявеният иск се
явява вероятно основателен, поради което следва да бъде уважен в неговата цялост, така
както е предявен.
В тежест на ответника следва да се присъдят и направените от ищеца съдебно
деловодни разноски в размер на 25.00 лева – държавна такса и 300.00 лева - юрк.
възнаграждение по настоящото производство, както и в заповедното производство в размер
на 25.00лв.- държавна такса и 100.00 лева - юрк. възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 238 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София - 1408, район Триадица, ж.к.
„Иван Вазов“, ул.„Балша“ № 17, ап.1 представлявано от Б.И.Н. - управител И ЗЛ. Д. К.-К. с
ЕГН ********** с адрес: ***, че вземането на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София - 1408, район Триадица, ж.к.„Иван Вазов“,
ул.„Балша“ № 17, ап.1 представлявано от Б.И.Н. - управител, за сумата 500.00/петстотин/
лева - главница; 49.50/четиридесет и девет лева и петдесет стотинки/лева – договорна лихва
за периода от 15.07.2019 г. до 12.12.2019 г.; 37.64/тридесет и седем лева и шестдесет и
четири стотинки/ лева – лихва за забава за периодите от 12.12.2019 г. до 13.03.2020 г. и
15.07.2020 г. до 08.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на исковото производство – 28.05.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението срещу ЗЛ. Д. К.-К. с ЕГН ********** с адрес: ***, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА ЗЛ. Д. К.-К. с ЕГН ********** с адрес: *** да ЗАПЛАТИ на ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София - 1408,
5
район Триадица, ж.к.„Иван Вазов“, ул.„Балша“ № 17, ап.1 представлявано от Б.И.Н. -
управител сумата в размер на 325.00/триста двадесет и пет/лева, представляваща разноски
по настоящото производство, от която както следва: 25.00/двадесет и пет/лева – държавна
такса и 300.00/триста/лева - юркисконсултско възнаграждение
ОСЪЖДА ЗЛ. Д. К.-К. с ЕГН ********** с адрес: *** да ЗАПЛАТИ на ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София - 1408,
район Триадица, ж.к.„Иван Вазов“, ул.„Балша“ № 17, ап.1 представлявано от Б.И.Н. -
управител сумата125.00/сто двадесет и пет/лева, представляваща разноски по ч.гр.д.
№44/2021г. по описа на РС-Нова Загора, от които, както следва: 25.00/двадесет и пет/лева –
държавна такса и 310.00/сто/лева - юркисконсултско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от същото да се връчи на страните.
ОТВЕТНИКЪТ разполага със защита срещу решението, съобразно чл. 240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
6