Р
Е Ш Е
Н И Е
№458
гр. Хасково, 25.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти август
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 791 по описа на Административен съд - Хасково за 2021 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
84, ал. 2, вр. чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на А.Т. -
гражданин на А., против Решение № УПХ-289/02.08.2021 г. на Интервюиращ
орган към Държавна агенция за бежанците.
Оспорващият излага доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и материалния закон. Материалната
незаконосъобразност на административния акт се обосновава с твърдения за нарушения
на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените съображения, обосноваващи отказа, били
изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че
причините оспорващият да напусне страната си били свързани с наличието на
заплаха за живота и сигурността му. Жалбоподателят сочи, че изложил подробно
своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от
същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не са налице
предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Заплахата за него не
можело да бъде пренебрегната, тъй като поради несигурната обстановка в А. и
засиленото присъствие на талибани в района, където живеел, непрекъснато бил
изнудван от талибаните да се сражава на тяхна страна. След като отказал, това
означавало, че трябва да напусне страната си или да го убият, страхувал се за живота си. Поради това нямало
как да остане в А.. Не искал и не можел да се върне в А., нито в П., поради
влошаващата се с всеки изминал ден обстановка. Това обстоятелство обаче не било
обсъдено и не било взето предвид под никаква форма от ответника при издаването
на обжалвания акт. Административният орган не разгледал поотделно и в тяхната
съвкупност изложените от жалбоподателя факти, обуславящи основателността на
искането му за предоставяне на статут на бежанец. Евентуалното му завръщане в А.
щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Поради това
считал, че спрямо него били налице обстоятелствата, визирани в чл. 9, ал. 1, т.
1 от ЗУБ. Навеждат се доводи, че вътрешното преселване също било невъзможно за
оспорващия, макар че този аспект не бил обсъждан от административния орган.
Сочи се, че в частта на административния акт, в който били изложени мотивите за
отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в
противоречие с изложеното от него в първата част на обжалвания акт преценил, че
оспорващият не заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или
унизително отнасяне, тоест хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Такъв риск
за оспорващия бил налице и той не можел да се завърне в А., поради изложените
по-горе обстоятелства. Незаконосъобразен бил и изводът на решаващия орган
относно прилагането на чл. 9, ал. 1, т. 3. В жалбата оспорващият обективира
информация от публикации на интернет издания, съобщаващи за отделни атентати и
други събития на територията на А., като посочва, че в страната, макар и да
няма въоръжен конфликт в тълкувания от органа смисъл, бил налице конфликт,
който в значителна степен засягал цивилните лица. Този конфликт не бил ситуиран
само в една област и било невъзможно да се контролира от официалните власти,
поради което същият можело да бъде определен като безогледен, доколкото данните
сочели, че в месеците преди и след датата на постановяване на решението, в
редица райони на страната ставали непрекъснати самоубийствени атентати, при
които загивали цивилни лица. Твърди се, че направената от административния
орган преценка за приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ била извършена не
само едностранно, а дори и превратно, без да била обсъдена в пълнота и
взаимовръзка наличната информация. Отказът на административния орган да
предостави хуманитарен статут следвало да се приеме за постановен при
съществено нарушение на задължението на органа да изясни всички факти и
обстоятелства от значение за случая, което водело и до неправилно приложение на
материалния закон. Сочи се, че тъй като бил налице отказ за предоставяне на
статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган следвало да
изложи подробни аргументи относно сигурността на държавата на произход на
оспорващия. Мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната на произход
било от съществено значение за спазване на принципа (non refoulement ) –
забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията
на държава, в която била застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл. 33
от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и възприет от чл. 4, ал. 3 от
ЗУБ. Евентуалното завръщане на чужденеца в А. щяло да доведе до реална заплаха
за живота и сигурността му. Хиляди хора напуснали района, а стотици училища
били разрушени в резултат на ръководените от метежниците военни действия срещу
властите. Съгласно константната практика на ВАС, пропускът да бъдат изследвани
фактите, свързани с личното положение на молителя, което включвало както
обстоятелствата, свързани с опасенията му от преследване, така и с реалната
настояща ситуация в страната му по произход, представлявал нарушение на чл. 75,
ал. 2 от ЗУБ и на основание чл. 173, ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК и чл. 90 от ЗУБ следвало решението да бъде отменено и върнато на
административния орган за ново произнасяне. В тази насока в жалбата се цитира
съдебна практика. Поради това административният акт се явявал немотивиран и
следвало да бъде отменен. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане на
преписката на административния орган.
ОТВЕТНИКЪТ – ИНТЕРВЮИРАЩ ОРГАН при
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ, РПЦ – Харманли, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание и в депозирана по делото писмена защита, моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а обжалваното
решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково,
като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа
страна следното:
С Молби до Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет, първата от които подадена чрез Дирекция
„Миграция“, СДВНЧ - Любимец с вх. № 105450-2472/13.07.2021 г., и втората -
подадена чрез РПЦ – Харманли с вх. № 1376/20.07.2021 г., заведени в ДАБ под
рег. № УП 17466/20.07.2021 г., жалбоподателят е поискал международна закрила от
Република България.
В Регистрационен лист рег.№ УП
17466/20.07.2021 г. търсещият закрила е записан с имената А.Т., гражданство: А.,
роден на *** г. в П., с. Б., общ. Садар, пров. Пешавар, с постоянен адрес ***,
религия – м., с., етническа принадлежност – п., професия – х., с начално
образование, н., без документи за самоличност.
С Писмо рег. №
УП-17466/21.07.2021г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от
Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба
за закрила.
С кандидата е проведено интервю по
реда на Глава шеста, Раздел I - чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са
отразени в Протокол рег.№ УП 17466/23.07.2021 г. В хода на интервюто
жалбоподателят е потвърдил казаното по време на регистрация. Нямал други
използвани имена. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Напуснал А. преди 3
месеца, през май 2021 г., нелегално за П.. Останал там в продължение на 7 дни и
след този престой продължил към Иран. Там се установил в продължение на 7 дни и
продължил на път към Турция. Установил се в гр. Истанбул за 2 месеца. С помощта
на трафиканти и група от 76 човека се качили в микробуси и тръгнали към
границата с Гърция. Преминали границата през река с помощта на лодка. След това
вървял още известно време - около 4 дни, след което стигнал до България. В
Република България влязъл нелегално, вървели около 2 дни в гората и дошъл
автомобил. С него отпътували до гр. София, където ги оставили в една гора, като
след 2 дни били задържани от полицията. Не притежавал разрешение за влизане или
пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не бил подавал молба за международна
закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава. Не
бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава.
Заявил, че е роден в П.. Около 2 години живял там. Още когато бил на 2 години,
семейството му се върнало в А.. Когато Карзай дошъл на власт, обстановката била
спокойна и те решили да се върнат в къщата си, за да обработват земята. След
завръщането му в А., се установили в общ. Батикут, пр. Нангархар, с. Гудиани.
Семейството му било от пр. Лагман. Когато се върнали в с. Гудиани, останали там
няколко години. Обработвали земята и тогава обстановката била добра. Малко по
малко проникнали талибаните и започнали да ги карат да живеят по техните
правила. Не можело да работят за държавата, трябвало да правят каквото
талибаните кажат. Който не спазва това, го убивали. Дошла армията, започнала
прочистващи операции и изгонила талибаните от селото. След това военните
събрали възрастните от селото, дали им оръжия и казали да си направят местна
полиция и постове. Направили 2-3 поста, които да ги пазят от талибаните. Така
започнали сражения всяка нощ. През 2018 г. чичото на чужденеца бил убит. Всички
работили на тези постове. Тогава решили да напуснал селото. Семейството му се
преместило през 2019 г. в град Кабул. Там взели къща под наем и чужденецът
започнал работа в хлебарница. Една нощ през м.март 2021 г. стреляли по него, но
той се скрил. Било тъмно и не знаел кой стреля. След като се прибрал, казал на
близките си какво е станало. Те му казали, че може би искат да го убият, защото
навремето бил в местната полиция в селото. Тогава събрали пари и напуснал
страната. На въпроса в периода от 2019 г. до 2021 г. в град Кабул имал ли е проблеми
с някого, чужденецът отговоря, че през тези години баща му получил заплахи по
телефона, защото работел за държавата. Смята, че талибаните стреляли. Никой не го
бил заплашвал. Единствено стрелбата през онази нощ. Не можел да отговори защо
не се е върнал в П., където бил роден. Страхувал се, защото там също ходели
талибаните. Имало точно определена държава, в която искал да стигне – Ф.. Заявява,
че не би се завърнал в държавата си по произход, там било опасно, стреляли по
него. Добавя, че в гр. Кабул къщата им била под наем и живеели трудно. Били бедни.
Тази бедност и липсата на добре платена работа също била причина да напусне
страната. Подал молба за закрила в Република България, защото бил задържан от
полицията и се страхувал да не го депортират в А.. Нямал проблеми с властите в
страната. Не бил членувал в политически партии или организации. Нямал проблеми
заради религията или етноса си.
С Решение № УПХ-289/02.08.2021 г.
на Интервюиращ орган в Регистрационно приемателен център – Харманли при ДАБ П.К.,
е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на А.Т. на
основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. След
извършена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на
молителя и с държавата му по произход, административният орган е достигнал до
извода за явна неоснователност на подадената молба за международна закрила.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на
жалбоподателя на 04.08.2021 г., а жалбата срещу решението е подадена на
06.08.2021 г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е
депозирана в преклузивния срок по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ. Изхожда от активно
легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд.
Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение е издадено от компетентен орган – П. Т. К., старши експерт
в Транзитен център – с. Пъстрогор, определена със Заповед № РД05-271/08.06.2021
г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за
интервюиращ орган.
Оспореният административен акт
отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с
посочване както на фактическите, така и на правните основания за
постановяването му.
Не се констатира при
постановяването му да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, а оплакванията в тази насока са изцяло
неоснователни.
Оспореното решение е издадено в
ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл. 68, ал. 1,
т. 1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с
регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.
В случая чужденецът е регистриран на 20.07.2021 г., а оспореният акт е издаден
на 02.08.2021 г. Ето защо съдът намира, че актът е издаден при спазване на
срока по чл. 70, ал. 1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.
В хода на производството пред
решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено
интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в
присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и
нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от
ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила.
Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава
незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда
на чл. 70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно
разпоредбата на чл. 58, ал. 10, изр. 2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и
на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението са
посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му.
Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на
чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут,
като са обсъдени както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му
история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в
решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на
приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на
административния орган.
Съдът счита, че оспореното решение
е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският
законодател установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и
на хуманитарен статут, се сочат в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1
от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който
поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група,
се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не
желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като
се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на
основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по
произход.
В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същият
е заявил като причини за напускане на А. такива от личен и икономически
характер, ирелевантни по отношение на изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ
основания. Действително, посочил е, че една от причините да напусне А., е
фактът, че стреляли по него, но няма представа кой е стрелял и причината за
стрелбата. Заявява, че не е бил заплашван, арестуван, преследван, обект на
репресии или насилие, че не е имал опасения за физическата си сигурност от
страна на властите по повод етническата си принадлежност и евентуална
политическа ангажираност, нито проблеми във връзка с религиозната си
принадлежност. Тоест същият не изтъква, нито обосновава осъществено спрямо него
преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, нито посочва да има риск
от бъдещо такова. В същото време са изнесени данни за липса на добре платена
работа, за бедност, нестабилна обстановка в страната, както и за конкретно
избрана дестинация на европейска държава, които данни са навели
административния орган на извода за мотива на отпътуването на жалбоподателя –
живот в държава с по-добри условия на живот и работа. В този смисъл правилно е
отчетено, че причините, поради които същият е напуснал държавата си по
произход, не попадат в приложното поле на чл. 8 от ЗУБ, респективно, че на
чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. Чужденецът не навежда
твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него
или членове на семейството му по причините, визирани в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В
тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за
осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ,
изразило се в действия измежду посочените в ал. 5 на същата норма, поради което
не са налице субективният и обективният елемент на предвиденото в цитираната
разпоредба понятие „основателни опасения от преследване“. При това положение
правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска държавата си
на произход, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантни за
настоящото производство. В този смисъл, административният орган е извършил
единствената възможна преценка, изследвайки данните от бежанската история на
жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките
за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец.
Съдът намира за правилна и
обоснована и преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за
предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т.
1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на
чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на
бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по
произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота
или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай чужденецът
въобще не е навел като причина за напускането на страната си наличието на
опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде
подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.
Третата причина за предоставяне на
хуманитарен статут - тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу
живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за
налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на
настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл. 9, ал. 1,
т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл. 15, б. "в" от Директива
2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело
№ C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/,
по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.
15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на
Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува
в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или
личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието
последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел,
поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на
такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила,
или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за
отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в
съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на
присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи
посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на
европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът
на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива
2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по
дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да
отхвърли молбата за този вид закрила, решаващият орган се позовава изцяло на
факти, които се съдържат в Справка с вх. № МД-358/22.07.2021 г. на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ,
относно П., съответно Справка с вх. № МД-327/05.07.2021 г. на Дирекция
„Международна дейност” при ДАБ, относно Ислямска Република А.. На основание чл.
21, т. 6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при
Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за
държави по произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска,
политическа, икономическа и културна информация, информация за правната уредба
и за спазването на правата на човека. Цитираните справки са изготвени от
компетентен орган, в кръга на правомощията му, представляват официален писмен
документ и обвързват съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с тях,
ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства.
По делото липсват данни ситуацията
в А., съответно в П., да сочи на наличие на широко мащабен „вътрешен въоръжен
конфликт“ по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който да е до степен на
безогледност и повсеместност, тоест да обхваща цялата територия на съответната
държава, както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази
територия, сам по себе си да е изложен на реален риск от посегателство.
Разширенията, дадени в
тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по
тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем
чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с
прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Според това
решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за
установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно
насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и
потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на
пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични
заплахи.
В случая, с оглед изложеното в
представената в съдебно заседание Справка вх.№ МД-403/20.08.2021 г., следва да
се отбележи, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато
развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита
ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този
смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи
извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални,
както е в настоящия случай. От представената актуална справка става ясно, че
макар и изключително нестабилна и усложнена, ситуацията в А. все още не навежда
на извода, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на
реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи, респективно, че са налице
предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на лицата от тази държава. В
тази връзка и с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, интервюиращият орган
правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази й част като неоснователна.
Не се установява да са налице и
останалите основания, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Не се твърди член
от семейството на жалбоподателя да е с предоставен хуманитарен статут. Не се
сочат конкретни обстоятелства, които да обосноват предоставяне на хуманитарен
статут по причините, визирани в ал. 8 на разпоредбата.
Административният орган е изпълнил
задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от
преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Изводите
на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от
хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото
законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут
по реда на чл. 9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита,
че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и
като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а
подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Т. - гражданин на А.,
против Решение № УПХ-289/02.08.2021 г. на Интервюиращ
орган към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: