Решение по дело №3802/2020 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  261499

 

 

гр. Пловдив, 18.05.2021 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и двадесет и първа година

 

Председател: Димитрина Тенева

 

при секретаря Ангелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3802 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявен е иск чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември" № 250 представлявано от С.Н. чрез ..... Н. против С.И.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1888,25 (хиляда осемстотин осемдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки) за период от 16.02.2018-14.08.2019 г. , ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.08.2019 г. до окончателното й погасяване, както и мораторна лихва към главницата за период от 30.04.2018 г. до 31.08.2019 г. в размер на 101, 35 лв. (сто един лева и тридесет и пет стотинки). Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на доставяни от ищеца услуги за имот в гр. ......, ......., бл. .... ап. ..... Задължението е определено по отчет на едното от двете монтирани в имота измервателни устройства. Изчисленията са при наличие на отказан достъп. Издадени са фактури за периода. Задължението не е платено поради, което е начислено обезщетение за забава. Вземанията са притендирани по чл. 410 от ГПК-ч. г. д. 16008/2019 г. на ПРС. Заповедта е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.

В предоставения срок за отговор е постъпил такъв от особения представител на ответника адв. П., в който се оспорва иска. Твърди се липса на облигационни отношения между страните. Отрича се качеството на потребител на ответника. Оспорва се количеството на потребените услуги и начина на определянето им. Притендира се погасяване по давност на вземането.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи –справка за задължения, справка за водомери, опис на фактури (лист 6-26 от делото), справка лист 85-86 от делото) е видно, че задължението за главница за периода 16.02.2018-31.08.2019 г. е в размер на 1888,25 лв., за лихва за периода 31.05.2016-31.05.2019 г.- 101,35 лв.

От представените карнети (лист 21-22 от делото) протоколи (лист 15-20е видно, начислените суми за периода са определени служебно като остатък от показанията на общия водомер поради отказан достъп до имота.

От постъпилото писмо от Община ...... от 25.03.2021 г. е видно, че ответника притежава правото на собственост върху процесния имот от 1991 г.

От показанията на свидетеля Т.Г. се установява, че в ответницата не е предоставяла достъп до имота за отчитане на водомера в периода от 2017 г. до сега. Има монтиран водомер. Имота е посещаван ежемесечно, поставяни са съобщения за отчитане на водомера, но Т. еотказала да допусне инкасатора в имота. Задължението еопределяно, като е начислявано служебно количество потребена вода измерена като разлика между показанието на общия водомер и отчета на индивидуалните такива.  Съставя ни са протоколи за отказан достъп, които са разписвани от домоуправителя и съседи.

От приложеното ч. гр. д. 16008/2019 г. на ПРС е видно, че за притендираното задължение ищеца е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 03.10.2019 г. На 08.10.2019 г. е издадена заповед за изпълнение, която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предвид начина на връчване на заповедта на длъжника по заповедното производство ч. гр. д. 16008/2019 г. на ПРС, съда намира, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „В и К” ЕООД.

Уважаването на предявената притенция предполага доказване на качеството на потребител на ответника на заявената услуга в периода както и количество и стойността й, при липса на установени данни за извършване на плащания.

Тъй като се оспорва качеството на потребител на ответника, съдът намира, че на първо място следва да се установи налице ли е връзка между процесния имот и Т. в заявения период, произтичаща от притежание на пълни или ограничени вещни права върху него. Предвид постъпилото писмо от Община ...... Д“МДТ“ с приложена декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 1998 г. съдът намира, че ответника притежава правото на собственост върху процесния имот, поради което се явява задължен и за стойността на потребените в него услуги доставяни от ищеца.

Съобразно заявения от ищеца начин на определяне на потреблението-служебно начисляване на количества вода и разпоредбата на чл. 24, ал. 4  и 12 от ОУ съдът намира за доказано основанието за пораждане на задължението и неговия размер. За пълното следва да се отбележи, че от показанията на свидетеля Г. безспорно се установява, че в имота е имало монтирано измервателно средство към 2017 г., но от тогава до момента не е оказван достъп до имота, като е налице изричен отказ за това от ответницата. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител на ответника за наличие на нарушение на процедурата по служебното определяне на количеството потребена вода, тъй като са съставя редовно протоколи за отказан достъп до имота.

С оглед отправеното възражение за погасяване на задължението поради изтекла давност, съдът намира, че съобразно вида и характера на притендираните вземания, момента на образуване на производството, погасени по давност се явяват само вземанията за период надхвърлящ три години преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК или преди 03.10.2016 г. Доколкото вземанията, които се притендират са за последващ период-16.02.2018-31.08.2019 г. съдът намира, че не е налице изтекла давност по отношение на тях и същите са дължими.

Предвид изложеното съдът намира, че иска е основанелен и следва да се уважи изцяло.

Предвид изхода на делото на ищеца и се дължат разноски съобразно представените доказателства за сторени такива или сумата от 469,71 лв. за заплатена държавна такса, възнаграждение на особен представител, свидетел и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

На ответника разноски не се дължат.

 Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.И.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември" № 250 представлявано от С.Н. сумата от 1888,25 (хиляда осемстотин осемдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки) за период от 16.02.2018-14.08.2019 г. , ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.08.2019 г. до окончателното й погасяване, както и мораторна лихва към главницата за период от 30.04.2018 г. до 31.08.2019 г. в размер на 101, 35 лв. (сто един лева и тридесет и пет стотинки), за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 16008/2019 г. на ПРС.

ОСЪЖДА С.И.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември" № 250 , представлявано от С.Н. сумата от 619,71 лв.(шестстотин и деветнадесет лева и 71 ст.) за разноски за произдводството.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

                                                                                                       СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА

 

Вярно с оригинала! ММ