Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 29.03.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично
заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Маргарита Д., като
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 16 038
по описа на 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно съединени искове
с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 430
от ТЗ, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „У.К.Б.“ЕАД твърди, че на 10.09.2014 г. бил сключен договор за
потребителски кредит с Т.Г.Д.. Съгласно същият, кредитополучателят получил
кредит в размер на 31 518, 92 евро срещу насрещното му задължение да
погасяване отпуснатата сума на месечни погасителни вноски, на уговорения падеж
по посочената в договора банкова сметка. ***, че крайният срок на погасяване на
кредита бил 29.09.2019 г. След сключване на договора, страните предоговаряли условията по него в сключени допълнителни
споразумения и анекси. Твърди се, че кредитът не бил обслужван редовно от
кредитополучателя, въпреки неговото предоговаряне, поради което бил обявен за
предсрочно изискуем. Поради което същият дължи на ищеца сумата от 23 671,
60 евро – главница, сумата от 1 409, 81 евро – лихва върху редовна
главница за периода 30.04.2019 г. – 22.11.2019 г., сумата от 180, 33 евро –
лихва върху просрочена главница за периода 30.04.2019 г. – 05.12.2019 г.,
сумата от 186, 52 евро – неустойка за просрочена главница за периода 30.04.2019
г. – 05.12.2019 г., сумата от 42,12 евро – неустойка за просрочена редовна
лихва за периода 30.04.2019 г. – 05.12.2019 г., сумата от 11 152, 36 евро
– просрочена лихва /миграция/ за периода 30.04.2019 г. – 22.11.2019 г. При тези
фактически твърдения е мотивиран правен интерес от исковете и от съда се иска да осъди ответника
да му заплати горните суми, ведно със законната лихва върху главницата и
сторените съдебни разноски в производството.
Ответникът Т.Г.Д., редовно уведомен, оспорва исковете
чрез назначен особен представил по съображения, заявени в писмен отговор,
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Ищецът не изпраща процесуален представител в открито
съдебно заседание.
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно
заседание от назначения й особен представител адв. С.Д..
Депозирани са допълнителна искова молба респ. допълнителен
отговор.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад,
установи следното от фактическа и правна страна:
Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща
правилата за разпределяне на тежестта на доказване ищецът
следва да установи по безспорен и категоричен начин - договорно правоотношение с ответника, обстоятелството, че ответникът –
длъжник не е изпълнил в срока и при условията по договора задължението да върне
предоставената му по договора сума т.е. че същият е неизправна страна по
договора, размера и периода на претенцията си.
От своя страна ответникът следва да установи факта на изпълнение т.е. че е изплатил на ищцовото
дружество /изцяло или отчасти/ дължимите
от него суми,
както и възраженията си срещу вземането
на ищеца или неговата изискуемост.
С оглед на представените писмени доказателства – договор за кредит съдът
приема, че между страните по настоящия спор са възникнали облигационни
отношения по повод сключен договор, по силата на който ищецът е предоставил на
ответника кредит в уговорения размер срещу насрещното му задължение да погасява
задълженията си по начина и в сроковете, уговорени в договора.
Страните не са формирали спор относно фактът, че паричната сума, предмет на
договора е усвоена от кредитополучателя. Това обстоятелство е установено и от
приетата по делото ССчЕ.
При тези установени по
делото факти ищецът твърди, че с оглед неизпълнение на договорните задължения
на ответника точно и в срок да плаща дължимите месечни погасителни вноски кредитът
е станал предсрочно изискуем, от което мотивира и претенцията си спрямо него. Такава
клауза за предсрочна изискуемост е уговорена в отношенията между страните в т.
29 от ОУ към договора. С оглед задължителното разрешение за настоящия
съдебен състав, установено в ТР 4/2013 г. на ВКС за настъпването на
предсрочна изискуемост по договорно правоотношение е необходимо кредиторът да
уведоми длъжника за нея и уведомлението да достигне до адресата си. По
настоящото дело ищецът е изложил твърдения, че с депозиране на исковата молба
счита кредита за предсрочно изискуем. С оглед заявената осъдителна искова
претенция, исковата молба има характер
на уведомление до длъжника за
настъпване на предсрочната изискуемост и
задължителните указания, дадени в т.18 от ТР 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС са неотносими / в този смисъл решение 43/05.06.2019 г. по
търг. дело 1177/2018 г. на Второ ТО на ВКС, решение 139/05.11.2014 г. по търг.
дело 57/2012 г. на Първо ТО на ВКС и др./
Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита е датата,
на която волеизявлението на банката, че счита
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника
- кредитополучател, и то ако към този
момент са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото
на срока. В настоящото производство исковата молба е изпратена надлежно на адреса, посочен
в договора като такъв за кореспонденция
респ. същият е идентичен на сочения
постоянен/настоящ адрес на кредитополучателя
при условията на чл. 47 ал.1 от ГПК. Обстоятелството, че кредитополучателят е напуснал този адрес
като не е изпълнил договорното си задължение по
чл. 24 т.3
от ОУ към договора да уведоми кредитора
за промяна на адреса не
може да бъде
вменено на кредитора. Установена по делото е и втората
предпоставка относно изгубване преимуществото на срока с оглед
заключението на ССчЕ за допусната
забава в плащанията на погасителните вноски по договора.
При проведено насрещно доказване ответникът
е противопоставил възражение за нищожност
на договорни клаузи вкл. и неравноправни
такива. По повод тези наведени възражения, следва да отбележи, че в релевантната правна уредба към датата на сключване на договора и допълнителните
споразумения, а именно Наредба
9/03.04.2008 г. на БНБ /отм./ не е предвидена възможност да се прибавят
лихви върху изтекли лихви. Такава е предвидена само в отношенията между търговци по арг. на чл. 294 ал.1 от ТЗ, но тя е неприложима в
отношенията между страните по настоящото производство. Такава възможност не може да
се обоснове, според настоящия съдебен състав с оглед приложение на нормата на
чл. 9 от ЗЗД, предвид което клаузите в допълнителните споразумения за начисляване на
лихва върху лихва са нищожни на основание чл. 26 ал.4 от ЗЗД вр. с чл. 10 ал.3 от ЗЗД/ в този смисъл са
и решение 706/19.07.2004 г. по
гр. д. 1922/2003 г. на Второ ТО на ВКС, решение № 275/15.09.2014 г. по гр.д. 3783/2013 г. на Първо ГО на ВКС, решение 66/29.07.2019 г. по търг. дело 1504/2018 г. на Второ ТО на ВКС/.
Съобразно заключението на ССчЕ по отношение на процесния договор е налице капитализирана сума към
главницата в размер 489, 5 евро /стр. 150 в делото/, която сума е недължима от
ответника под формата на главница. Горното е лесно установимо
и при прочит на сключения анекс 1, т.2 от същия /стр. 24 гръб/, поради което
към датата на сключване на този анекс и с оглед заключението на ВЛ по ССчЕ следва да се приеме, че дължимата главница по договора
към сключване на анекс 1 към него възлиза на сума в размер на 31 128, 92
евро.
Видно от заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, по време
на действие на анекс 2, кредитополучателят е погасил чрез плащане сума в размер
на 7 583, 73 евро за главница, а при действие на анекс 3 сума в размер на
още 483, 09 евро / стр. 150/. При тези данни по делото дължимата от
кредитополучателя сума за главница възлиза на 23 062, 10 евро, за която
сума искът за главница е основателен, а за горницата до пълния предявен размер
подлежи на отхвърляне.
По отношение претенцията за възнаградителна лихва
в процесния по делото период, видно от заключението
на вещото лице респ. представения погасителен план, въз основа на анекс 3
дължимата сума за тази претенция възлиза на 1 409, 81 евро. Следва обаче
да бъде съобразено обстоятелството, че сумата за дължима възнаградителна
лихва е изчислена на база претенцията на ищеца, включваща в главницата
капитализираната лихва, съгласно анекс 1, което по изложените по-горе
съображения е нищожно. При съблюдаване на нормата на чл. 162 от ГПК и при
съобразяване действително дължимата, според настоящия съдебен състав, сума за
главница за процесния период на ищеца се следва сума
в размер на 1 374, 51 евро за възнаградителна лихва
като за горницата до пълния предявен размер искът подлежи на отхвърляне.
Следващите две искови претенции касаят лихва за
просрочена главница респ. неустойка за
просрочена главница за идентичен процесен период
/30.04.2019 г.- 05.12.2019 г./. Законовата регламентация по отношение
отговорността при неизпълнение обосновава извод, че същата не е ограничена до размера на уговорената
неустойка като кредиторът
има право да претендира и обезщетение за по-големи вреди, от което следва, че уговорената
в договора неустойка за забава принципно
не изключва възможността на кредитора да претендира
обезщетение по чл. 86 ал.1 от ЗЗД в размер
на законната лихва вместо договорната
неустойка или над нейния размер.
Недопустимо е обаче да се претендират както обезщетението за забава по чл. 86 ал.1 от ЗЗД, така и договорната мораторна
неустойка за едно и също неизпълнение. При присъдено
обезщетение в размер на законната лихва
кредиторът е удовлетворен за вредите от
забавата, поради което претенцията му за договорна
мораторна неустойка би била неоснователна / в този смисъл решение №68/09.2012г. по т. д. 450/2011г., на ВКС, Първо ТО, решение
№123/20.02.2006г. по т. д. 676/2005г. на ТК на ВКС, решение
№120/08.08.2016г. по т. д. 1399/2015г. на ВКС, Второ ТО и др./. Поради което, настоящият съдебен
състав намира, че претенцията за неустойка е изцяло неоснователна и подлежи на
отхвърляне. В заключението
на ССчЕ вещото лице е посочило, че дължимата сума за
лихва за забава върху просрочена главница, осчетоводена при ищеца, възлиза на
сума, идентична като аритметично изражение на исковата претенция / таблицата на
стр. 151 в делото/. Следва обаче да се държи сметка на обстоятелството, че в
същата таблица са посочени суми, дължими за главница през процесния
период, които по никакъв начин не съответстват на възприетия погасителен план.
Вещото лице е посочило, че ищецът е осчетоводил седем погасителни вноски за
главница, всяка за сума от по 483, 09 евро / със сбор от 3 381, 63 евро/ ,
дължими за процесния период. Това осчетоводяване по
никакъв начин не съответства на възприетия погасителен план /стр. 60 в делото/,
в който стойностите на погасителните вноски, относими
към главницата са различни, а техният аритметичен сбор възлиза на сума в размер
на 3 231, 47 евро. Върху тази главница и за процесния
по делото период, при съблюдаване правилото на чл. 162 от ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че се следва сума в размер на 172, 32 евро като
обезщетение за забава върху просрочената главница като за горницата до пълния
предявен размер искът като неоснователен подлежи на отхвърляне.
Следващата претенция на ищеца касае заплащане
на неустойка върху възнаградителна лихва, която представлява
цената на ползването на кредита,
а не обезщетение за забава в плащането
му като на общо основание
при забава в плащането на тази
цена страните могат да уговорят
заплащане на обезщетение под формата на неустойка. С оглед заключението на ССчЕ
/таблицата на стр. 152 в делото/ изчисленият размер на неустойката за
просрочена редовна лихва е смятан въз основа на главница с по-ниска аритметична
стойност от посочената в погасителния план между страните, поради което същата
е изцяло дължима доколкото е уговорена между страните /т.5.7 от анекс 3/.
Последната претенция на ищеца касае сумата от
11 152, 36 евро за просрочена лихва /миграция/ по договора и анексите по
него за периода 30.04.2019 г. – 22.11.2019 г. Вещото лице по ССчЕ е посочило, че тази сума е начислена с оглед анекс 3
от договора. В т.2.6 от анекс 3 е посочена сума като просрочена и изискуема
лихва в размер на 11 265, 70 евро. Как е формирана и на база на каква
главница по делото няма данни, а заключението на вещото лице отразява само
счетоводните записвания при ищеца. При съвкупна преценка на ангажираните по
делото доказателства / договора и последващите анекси
към него/, настоящият съдебен състав намира, че тази сума е формирана чрез
натрупване и като сбор на сумите, посочени в анекс 2 и анекс 3, сключени между
страните. В анекс 2 е посочена сума в размер на 3 651, 98 евро /т.2.6 от
същия/, която сума, видно от т.9.1 от същия е дължима към 29.10.2016 г.
Съобразно изготвения погасителен план към анекс 2, уговорения сбор на
договорните лихви между страните е в размер на 9 549, 81 евро /стр. 46 гръб в
делото/. Сборът на двете суми възлиза на 13 201, 79 евро. Погасена чрез
плащане от страна на кредитополучателя, съобразно заключението на ССчЕ /стр. 149 в делото/ в размер в размер на 1 935,
99 евро за реструктурирана лихва т.е би останала дължима сумата от 11 265,
70 евро, която е посочена като реструктурирана лихва в анекс 3 /т.2.6 от същия/.
При тези данни по делото е видно, че се претендира сума, която е била дължима
три години преди началната дата на процесния период
по делото / 3 651, 98 евро дължима към 29.10.2016 г./ респ. сума, част от
която е с уговорен падеж до 11.08.2022 г. / погасителния план по анекс 2 за
сумата от 9 549, 81 евро/, които падежи изобщо не са настъпвали, по
очевидни причини, към датата на исковата молба, доколкото касаят бъдещ три
годишен период от време.
Съгласно Тълкувателно решение 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС размерът на вземането на
кредитора при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. Възнаградителни лихви,
именувани „реструктурирани“, касаещи минал период по отношение на процесния по делото или бъдещи ненастъпили периоди, още
повече след обявена предсрочна изискуемост на кредита не се следват. Поради
което тази претенция е изцяло неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Без правно значение досежно
крайния изход на спора е наведеното възражение за неравноправни клаузи от
страна на ответника доколкото по делото няма данни за едностранна промяна на
клаузи по договора от страна на ищеца, напротив видно от съдържанието на
анексите към договора страните са постигнали общо съгласие за намаляване на
уговорения първоначален лихвен процент / от 10% на 9,75%/.
При този изход на спора и на основание чл. 78
ал.1 от ГПК на ищеца се следва сума в
размер на 6 197, 76 лв., припадащата се част от разноските, посочени в
списъка по чл. 80 от ГПК, съобразно уважената част от исковете. Заявеното
възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК от процесуалния представител на
ищеца се възприема като неоснователно от настоящия съдебен състав доколкото при
преценка на размера на адвокатското възнаграждение, преценено с оглед
минималните такива, уредени в Наредба 1/2004 г. и цената на заявените искове,
същото е идентично като аритметична стойност на посочените в цитираната по-горе
наредба.
Водим от горното, СГС, I -19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.Г.Д., роден на *** г., с ЛНЧ ********** по удостоверение за пребиваване
на граждани на ЕС № *****, издадено на 08.08.2013 г.
от МВР, с адрес: гр. София, ул. „*****да заплати на основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 430 от ТЗ на "У.Б.“ АД, ЕИК *****,
със съдебен адрес:***, пл. „*****– АД „П.и п.“ сумата от 23 062, 10 евро – главница по сключен договор за потребителски
кредит № 690/0032 от 10.09.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 06.12.2019 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 23 671, 60 евро като неоснователен,
както и сумата от 1 374, 51
евро – лихва върху редовна главница за периода 30.04.2019 г. – 22.11.2019 г.
като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 1 409, 81
евро, както и на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от 172, 32 евро – лихва за просрочена главница за периода 30.04.2019
г. – 05.12.2019 г. като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер
от 180, 33 евро, както и на основание чл. 92 от ЗЗД сумата от 42, 12 евро – неустойка за просрочена
редовна лихва за периода 30.04.2019 г. – 22.11.2019 г., както и на основание
чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 6 197, 76 лв. – съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на "У.Б.“ АД, ЕИК *****, със съдебен
адрес:***, пл. „*****– АД „П.и п.“ с правно основание чл. 92 от ЗЗД срещу Т.Г.Д.,
роден на *** г., с ЛНЧ ********** по удостоверение за пребиваване на граждани
на ЕС № *****, издадено на 08.08.2013 г. от МВР, с
адрес: гр. София, ул. „*****за заплащане на сумата от 186, 52 евро – неустойка
за просрочена главница в периода 30.04.2019 г. – 05.12.2019 г. и иска с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД
за сумата от 11 152, 36 евро – просрочена лихва /миграция/ за периода
30.04.2019 г. – 22.11.2019 г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС
в двуседмичен срок, считано от връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ: