Решение по дело №261/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Админстративнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.

Образувано е по жалба на Н. Б. Т., чрез адвокат П. П. - АК Русе,против решение №2153-18-11/10.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Силистра, с което се потвърждава Разпореждане №2172-18-3#8/20.03.2024 г.на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра. С последното е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 98, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал.З от КСО

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Нарушени са изискванията по чл. 35 от АПК. Претендира се за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.П. П. от АК-Русе.

Ответната страна, директор на ТП на НОИ – Силистра- се представлява от гл.юрисконсулт Р. С., която оспорва предявената жалба. В съдебно заседание и с писмена защита излага подробни бележки, че обжалваното решение е законосъобразно, издадено от компетентен орган, при наличие на визираните в него фактически и правни основания за постановяването му.Претендира за отхвърляне на оспорването и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази аргументите, изложени от страните, представените по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по депозирано от оспорващия заявление от 23.11.2023 г. в Турския осигурителен институв (л.12 и л.33 ) с искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,ал.3 от КСО.Били приложени документи,цитирани в придружително писмо (л.10),сред които и удостоверение № 65 от 24.10.2023 г., удостоверение УП 13 № 156 от 14.09.2023 г. и УП 13 № 155 от 14.09.2023 г., удостоверение обр.№ 15 о т 14.09.2023 г., военна книжка и удостоверение за идентичност на имената.

Развило се административно производство като били изискани справки от кметство с.Зафирово, „ПГС-96“ ООД, ТП на НОИ-гр.Русе.

Длъжностното лице по пенсионно осигуряване е приело, че жалбоподателят към датата на заявлението има навършена възраст 67 г.,05м. и 25 дни .Зачел е осигурителен стаж от втора категория труд - 06 г.11 м. и 8 дни и от трета категория - 6 г. 10 м. и 12 дни.Приел,е че общият осигурителен стаж ,превърнат към III категория труд, е 15 г.,6 м. и 15 дни. За действителен осигурителен стаж е зачел 13 г. 09 м. и 20 дни. Обобщил е,че жалбоподателят към датата на заявлението е имал изискуемата навършена възраст съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО , но е приел, че не е изпълнено другото условие в разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО-наличие на 15 години действителен осигурителен стаж. Ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра,посредством разпореждане №2172- 18-3#8/20.03.2024 г е отказал отпускане на лична пенсия за осигу рителен стаж и възраст на основание чл. 98, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал.З от КСО.

Жалбоподателя е обжалвал по реда на чл.117,ал.1 от КСО административния акт и ,след извършен контрол, горестоящият орган е потвърдил разпореждането с оспореното решение №2153-18-11/10.06.2024 г.

Не се спори, че жалбоподателят към датата на заявлението е навършил изискуемата възраст от 67 г.за мъжете.

Предметът на спор между страните в производството е досежно наличието на действителен осигурителен стаж от 15 години.Жалбоподателят твърди, че не е зачетен осигурителен стаж, положен в „ПГС-96“ ООД в периода от 20.12.1976 – 09.04.1982 г. в размер на 4 години,7 месеца и 8 дни съгласно издадено УП 3 № 6 от 24.10.2023 г., както и този, положен в кметство Зафирово в периода от 01.09.1979 г. до 31.05.1980 г. в размер на 6 м. и 22 дни съгласно УП-3 № 6 от 24.10.2023 г. Поддържа се, че не е зачетен стажът, положен в СМК-Силистра и в СМК“Общостроително предприятие № 2 „-гр.Русе. Не е зачетено и времето, когато е ползван отпуск поради временна неработоспособност и съответно – поради отпуск.Настоява се ,че пенсионният орган не е имал предвид периодите от м.01, 1988 г.до м.12.1988 г., както и периодите от м.01.1989 г. до м.07.1989 г.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза съобразно исканията на жалбоподателя със задача: „какъв е размерът на трудовия стаж на Н. Б. Т. и колко години трудов стаж са удостоверени във ведомостите,касаещи СМК“Силистра“, за периода от 18.10.1976 г. до 01.07.1989 г.“.Заключението е, че изчисленият размер на трудовия стаж на жалбоподателя за периода 11.11.1974г.-09.04.1982г. /без да се превръщат категориите труд/ е 7години, 0 месеца и 20 дни. Наличната информация от осигурителя „СМК - Силистра“ ,касаеща Н. Т.,е за периода 01.07.1982г.-01.07.1989 г. За посочения период изчисленият трудов стаж е 6 години, 9 месеца и 11 дни.

Общия размер на трудовия стаж на Н. Б. Т. за периода 11.11.1974г.-01.07.1989г. /без да се превръщат категориите труд/ е 13 години,10 месеца и 1ден.

В съдебно заседание вещото лице прави уточнение,че в Приложение № 1, ред 85, с болтвана част е посочен общо изчисленият стаж за година – 11 месеца и 16 дни. Допусната е техническа грешка като вместо „26 дни“ следва да се чете „16 дни“.

Заключението се приема и от двете страни без забележки.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, обосноваваща правния си интерес с наличие на права, засегнати от административния акт и в срока, посочен в чл. 118, ал. 1 от КСО, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Решение№ 2153-18-11 от 10.06.2024 г. е издадено от компетентен орган - директора на ТП на НОИ - гр. Силистра, пред който, като ръководител на териториално поделение на НОИ, се подават жалби срещу разпореждания, с които се отказва отпускане на пенсии и който по силата на чл. 117, ал. 3 от кодекса се произнася с решение по тези жалби.

Индивидуалният административен акт е изготвен в предвидената от закона форма по чл. 117, ал. 5 КСО вр. чл. 59 АПК, като съдържа необходимите посочени в, ал. 2 реквизити - наименование на органа, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, указания относно органа и срока за обжалване, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с посочване на длъжността му.

При служебната проверка за законосъобразност на оспорения акт, извършена на основание чл. 168 вр. чл. 146 от АПК, съдът не открива съществени нарушения на административно-производствените правила.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че административният орган се е произнесъл без да е изяснил напълно релевантните за спора факти и обстоятелства.

С оглед на това съдът не констатира в хода на административното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи незаконосъобразност на атакувания административен акт.

Относно материалната законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, съдът съобразява следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от КСО, право на пенсия за ОСВ се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година съобразно правилата по т. 1 и т. 2 от сочената разпоредба. Съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по, ал. 1 и, ал. 2, какъвто е настоящия, до 31.12.2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст от 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 м. до достигане на 67 годишна възраст.

"Действителен стаж" съгласно & 1 т. 12 от ДР на КСО е "действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски".

Според визираната в разпоредбата на & 1 т. 3 от ДР на КСО легална дефиниция, "осигурено лице" е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски", като осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й /арг. разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО/.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4 т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а според, ал. 2 на същия член и осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски се установява с данните по чл. 5, ал. 4 т. 1 от КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Осигурителният доход, за времето, през което е получавано обезщетение от ДОО, изплащано от ТП на НОИ се установява с данни от информационната система на НОИ.

С оспореното разпореждане на ръководителя по пенсионното осигуряване, потвърдено с обжалваното Решение № 2153-18-11 от 10.06.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Силистра е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на заявителя Н. Б. Т. (Н. Б. Т.) при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. За да постанови обжалвания отказ, длъжностното лице по пенсионно осигуряване е приело, че жалбоподателят към датата на заявлението има навършена изискуемата възраст 67 г. 05м. и 25 дни, но не е налице другото условие на разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно, наличие на 15 години действителен осигурителен стаж, тъй като на лицето бил зачетен осигурителен стаж от втора категория труд-06 г.11 м. 8 дни и от трета категория-6 г.,10 м. и 12 дни, общ осигурителен стаж,превърнат към трета категория - 15 г.,6 м. и 15дни, от който за действителен осигурителен стаж са зачетени 13 г.,09 м. и 20 дни.

Неоснователно е твърдението за незачетен стаж за м. 07 и м. 08 през 1984 г., тъй като видно от Удостоверение изх. №5526-18-156/14.09.2023 г. от началник на отдел ООА при ТП на НОИ - Силистра за м. 07 на 1984 г. информацията е само за доход без дни като дните са изчислени съобразно формулата: средномесечната работна заплата за страната за тримесечието м. 07- 09 вкл. на 1984 г. в размер на 202 лв., разделена на 21 работни дни и е получен доход за 1 ден в размер от 9.62 лв. След това доходът по удостоверението от 206 лв. се дели на 9.62 за един ден и се получават 21 дни като се приема, че месецът е пълен. Съобразно информацията за получен доход за тези месеци на жалбоподателя от пенсионният орган са зачетени пълни два месеца м. 7 и м. 8 за 1984 г.

Неоснователно е възражението,че положеният стаж при осигурител „СМК“ - Силистра за периода от 01.04.1982 г. до 30.06.1982 г. е довел до незаконосъобразност на оспореното решение. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните по делото, е видно, че изчисленият размер на трудовия стаж на жалбоподателя за периода 11.11.1974г.-09.04.1982г. /без да се превръщат категориите труд/ е 7 години, 0 месеца и 20 дни. Наличната информация от осигурителя „СМК - Силистра“ ,касаеща Н. Т.,е за периода 01.07.1982г.-01.07.1989 г. За посочения период изчисленият трудов стаж е 6 години, 9 месеца и 11 дни.Общия размер на трудовия стаж на Н. Б. Т. за периода 11.11.1974 г.-01.07.1989 г. /без да се превръщат категориите труд/ е 13 години,10 месеца и 1ден.При това положение е видно, че не е опроверган изводът на административния орган за липса на изискуем действителен осигурителен стаж от 15 години.

По отношение възражението за незачетен стаж за м. 08 на 1985 г. съобразно приложеното по делото удостоверение и информацията от предадените ведомости от осигурителя „СМК - Силистра за този месец са дадени 9 работни дни, които са трансформирани в 13 календарни дни съобразно Наредбата и като такива са зачетени от пенсионния орган.

Неоснователно е възражението за незачетен стаж по време на временната неработоспособност . Съгласно Удостоверение изх. №5526-18- 155/14.09.2023 г., издадено от началник на отдел ООА при ТП на НОИ - Силистра жалбоподателят е бил във временна неработоспособност през м. февруари, 1987 г. Тъй като в удостоверението е посочен само доход без дни в болничен, дните са изчислени съобразно формулата: средномесечната работна заплата за тримесечието за периода от м. 01- 03 вкл. на 1987 г. в размер на 209,33 лв., разделена на 21 работни дни и е получен доход за 1 ден в размер на 9,97лв. Посоченият доход на изплатен размер за отпуск по болест в удостоверението от 54,10 лв. е разделен на получения доход за 1 ден - 9,97 лв. и се получават 5 дни, през които лицето е било в отпуск поради временна неработоспособност. Съобразно останалата информация за отработените дни през месеца - 15 дни от пенсионният орган е зачетен пълен месец февруари на 1987 г.

Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че в процесната хипотеза липсва втората предпоставка за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно наличие на 15 години действителен осигурителен стаж, поради което решаващият извод на административният орган се явява правилен и законосъобразен. Той е съобразен с приложимите материалноправни разпоредби, поради което жалбата на Н. Т. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

В полза на ТП на НОИ - Силистра следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция съгласно чл. 78,ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 200 лева.

Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Б. Т., чрез адвокат П. П. - АК Русе,против решение №2153-18-11/10.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Силистра, с което се потвърждава разпореждане №2172-18-3#8/20.03.2024 г.на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра.

ОСЪЖДА Н. Б. Т.,[ЕГН] от гр.Силистра, [улица], да заплати на ТП на НОИ - Силистра юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.