РЕШЕНИЕ
№122/1.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Девня
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на единадесети септември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева,
като разгледа докладваното НАХД № 156/2019 г. по описа на РС -
Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Х.А.И., ЕГН: ********** *** срещу Наказателно
постановление № 19-0253-000223, издадено на 13.05.2019 г. от Началник
група към ОДМВР – Варна, РУ -Девня, с
което на въззивника за нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП са наложени
административни наказания – глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Въззивникът обжалва наказателното постановление в
срок, като твърди, че същото е незаконосъобразно, поради липса на изискуемите
от чл. 57 ал. 1 от ЗАНН реквизити, което водело до невъзможност да разбере в
яснота и пълнота характера на административното обвинение. Претендира нарушение
на реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта на водачите,
установен с Наредба №1 от 19.07.2017 г.
В с.з., въззивника редовно призован, не се явява,
представлява се от надлежно упълномощен защитник – адвокат, който поддържа
жалбата на изложените в нея основания.
Въззиваемата страна – РУ на МВР
Девня, редовно призовани, не се представлява и не представя становище по
жалбата.
Контролиращата страна – Районна прокуратура –
Девня, редовно призовани, не изпращат представител и не ангажират становище по
жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни
и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.03.2019 г. в около 07, 50 часа въззивникът Х.И.
бил спрян за проверка от дежурен автопартрул на РУ – Девня в състав свидетелите
Е.Н.Х. и Н.Г.Н. в момент на управление на колесен трактор с рег. № В*** по ул.
„***” в гр. Суворово. При проверката в 08, 04 часа водача бил изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство алкотест дрегер 7510 с фабр. №ARBB-0009, което
отчело наличие на алкохол в размер на 1, 16 промила. На място свид. Х. издал талон за изследване №
0069038, който връчил на въззивника в 08, 30 часа с указания да се яви в РУ –
Девня до 60 минути от връчването му. Веднага след тръгването на контролните
органи въззивникът се обадил на свид. И. В. Т., като му казал, че спешно трябва
да отиде до гр. Девня, за да даде кръв за изследване. Свид. Таков осигурил
превоз и в 09, 25 часа въззивникът пристигнал в ЦСМП – Девня. Там му бил
издаден фиш за спешна медицинска помощ, в който било отразено, че е просрочил
времето за явяване за алкохолна проба и въззивникът бил отпратен да се яви в РУ
– Девня, както му било указано и с издадения талон. В 09, 55 часа въззивникът се
явил в РУ на МВР – Девня, при което контролните органи приели, че той е
просрочил времето за явяване и приемайки показанията от техническото средство
му съставили АУАН. В законоустановения 3 дневен срок възражения срещу
съставения АУАН не постъпили. На 13.05.2019 г. било издадено атакуваното пред
настоящата съдебна инстанция наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на гласните и писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното следствие, които анализирани в своята съвкупност не налагат различни
фактически изводи. Разпитаните по делото свидетели установяват в показанията си
гореописаните факти. В тяхна подкрепа са и служебно изисканите от съда
медицински документи представени от ЦСМП – Девня. Приетата за установена
фактология на събитията не се оспорва от въззивника. Потвърждава се и от
разпитания по искане на защитата свидетел досежно явяването на възизвника
първоначално в ЦСМП, а след това в РУ – Девня.
При така установената по делото
фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на подадената жалба:
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността на
административно наказващия орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 189 ал. 12 от ЗДвП, упълномощен с това правомощие по силата на Заповед рег. №8121з -515/14.05.2018
г. на Министъра на ВР, приложена по делото.
Относно процесуалната
законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната проверка на
въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не
страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП
фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на
нарушителя. Нарушението е описано по достатъчно ясен начин, даващ на нарушителя
възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно –
наказателната му отговорност и да организира защитата си по адекватен начин. Спазена е процедурата за издаването на актовете,
регламентирана в ЗАНН.
Относно
материално - правната законосъобразност и обоснованост на обжалваното
наказателно постановление:
Въззивникът е санкциониран за допуснато
нарушение по чл.
5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП. Цитираната правна норма забранява
на всички водачи на пътни превозни средства /ППС/ да ги управляват под
въздействие на алкохол, наркотични или други упойващи вещества. Когато ППС е
моторно превозно средство /МПС/ и концентрацията на алкохол в кръвта на водача
е в границите над 0, 5 на хиляда до 1, 2 на хиляда и тази концентрация е
установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му
в издишвания въздух, спрямо водача се реализира юридическа санкция, предвидена
от законодателя в разпоредбата на чл. 174 ал. 1 от ЗДвП. Няма спор по делото,
че на инкриминираната дата въззивникът е управлявал колесен трактор, който съгласно §6 т. 15 от ДР на
ЗДвП е МПС, съответно попада в хипотезата на чл. 174 от закона.
На първо място съдът ще отбележи, че приема за несъстоятелни възраженията на защитата относно определения
срок за явяване на въззивника в РУ – Девня, тъй като преценката за това е на
контролния орган и същата е напълно съобразена с нормата на чл. 6 ал. 6 т. 2 от
Наредбата.
Основното възражение на защитата
е, че редът за установяване на употреба на алкохол не е спазен от контролните
органи. Това възражение се споделя от съда, поради следните съображения:
Редът за установяване на
употребата на алкохол от водачите на моторни превозни средства към момента на
извършване на нарушението е определен в НАРЕДБА № 1
от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози на министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието /наричана по – долу накратко Наредбата/. Съгласно чл.
1 ал. 3 от същата употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози се установява чрез използване на технически средства
и медицински изследвания. В настоящия казус
не се спори, че въззивникът е бил изпробван с техническо
средство, което отчело 1, 16 промила алкохол в издишания въздух, както и че му
е бил издаден талон за изследване съгласно чл. 6 ал. 1 от Наредбата, предвид
установената концентрация с техническото средство над 0, 5 промила. Съгласно повелята
на чл. 6 ал. 3 от Наредбата, проверяваното лице следва
собственоръчно да впише в талона за изследване дали приема или не показанията
на техническото средство. В представения по делото талон за изследване /който е
в утвърден образец съгласно Приложение № 1 към чл. 4 ал. 3 от Наредбата/ не
става ясно какво е вписано в него. Очевидно е, че въззивникът е вписал някакъв
текст саморъчно в талона на указаното за това място, но същия текст е дотолкова
нечетлив, че за съда остава неясно в крайна сметка приел ли е той показанията
на техническото средство или не ги е приел. От по – нататъшното развитие на
събитията съдът съди, че въззивникът не ги е приел, поради което и съгласно
установения в Наребдата ред е бил поканен да избере дали установяването на
алкохол в организма му да се извърши с доказателствен анализатор или с
медицинско и химическо лабораторно изследване. Неговата воля е следвало да
бъде удостоверена с подписа му на определеното за това място в издадения му
талон за изследване. В приложения по делото талон подписа на въззивника
фигурира както срещу „доказателствен анализатор”, така и срещу „медицинско и
химическо или химико-токсикологично изследване”, като отново неясно остава по
казуса кой от двата метода е бил избран от проверяваното лице. Съдейки от
отразеното в талона предписание на контролните органи, че той трябва да се яви
в указаното време в РУ – Девня би следвало да се приеме, че той е избрал да
бъде изследван с доказателствен анализатор. В указания му срок въззивникът е
намерил начин да се яви, но не в РУ – Девня, а в ЦСМП – Девня, където е бил
точно в 09, 25 часа видно от изисканата от съда мединска документация – фиш за
спешна медицинска помощ и извлечение от амбулаторния журнал. И в двата
документа като час на явяване е записан 09, 25 часа. При това недоумение буди обстоятелството
защо от въззивника не е била взета кръв за изследване, тъй като отразеното в
медицинските документи, че той е просрочил времето за явяване не отговаря на
истината. Може да се предполага, че медицинските служители са били разколебани
от отразеното в талона за изследване да се яви в РУ – Девня. Затова и са го
отпратили в РУ на МВР – Девня, където той се е явил в 09, 55 часа. Очевидно
невъзможно му е било да се яви в по ранен час, предвид забавянето му и в ЦСМП.
В обжалваното наказателно постановление е
отразено, че водачът приема показанията на техническото средство, но както бе прието
по – горе това далеч не е така. Абсолютно неясен е саморъчно написания текст в
талона, а развоя на събитията води до извода, че водача по – скоро не е приел
показанията на техническото средство. От тук насетне ако се приеме, че той
съзнателно не се е явил в РУ – Девня, а вместо това е отишъл в ЦСМП, би могло
да се заключи, че той не е изпълнил предписанието за изследване с
доказателствен анализатор. По вероятно е обаче въззивникът наистина да не е
знаел къде да се яви, тъй като е положил подписа си срещу двата метода и
поведението му да не е умишлено, а напълно добросъвестно. Прави впечатление, че
първоначално в талона е вписано да се яви в ЦСМП, след което актосъставителя е
направил поправка като е отразил РУ – Девня, както се установи от неговия
разпит.
Всичко това обаче са догадки, предположения, а
не безспорно установени факти. При издаването на талона актосъставителят е
допуснал редица нарушения, при което неясно остава както дали проверяваното
лице приема или не приема показанията на техническото средство, така и каква е
била неговата действителна воля, респ. кой от двата метода за изследване е
избрал.
Недоумение буди и приетото от АНО, че нарушителят приема
показанията на техническото средство, което очевидно не е така.
Не може да се приеме, че въззивникът съзнателно не се е явил в определения срок на посоченото място –
РУ – Девня, респ. за да се установи употребата на алкохол въз основан на
показанията на техническото средство съгласно чл. 6 ал. 9 пр. 2 от Наредбата.
Това е така защото всички негови действия сочат на добросъвестност –
непосредствено след предписанието той е предприел действия по изпълнението им,
намерил е превоз, с който да се придвижи до гр. Девня, явил се е в ЦСМП, където
не му е била взета кръв по независещи от него причини. При това негово поведение следва да се приеме очевидно изявено
желание за извършване на медицинско изследване, а не отказ от негова
страна. Непровеждането на медицинско изследване е в резултат от
незаконосъобразни действия на медицинските служители, а не се дължи на отказ да
му бъде извършено медицинско изследване. Такива данни по делото няма,
изключая писмените обяснения от Румяна Веселинова Иванова, които в настоящия
процес са без доказателствена стойност. Закъснялото явяване на въззивника в РУ
– Девня се дължи на обективни причини, а не на опита му да осуети изследването.
Гореизложените съображения
мотивират съда да приеме претенцията на въззивника за отмяна на обжалваното
наказателно постановление за основателна. Наказателното постановление е издадено
при съществени нарушения на установения императивен ред за установяване на
алкохол у водачите на МПС от една страна. От друга страна отразеното в него, че
водачът приема показанията на техническото средство не отговаря на обективната
действителност. Всичко това води до незаконосъобразност на обжалвания акт,
поради което и същият следва да се отмени от съда.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0253-000223,
издадено на 13.05.2019 г. от Началник група
към ОДМВР – Варна, РУ -Девня, с което на Х.А.И., ЕГН: ********** *** за
нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания –
глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца.
.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд – Варна в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :