Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Търново, 08.03.2019г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на осми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 907 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница, иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорна лихва, иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка за неизпълнение на задължение и иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за разходи за извънсъдебно събиране на задължението, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът "*" ООД със седалище гр.* излага твърдения в ИМ, че по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г. и Приложение №1 към него от 01.08.2017г., подписани между него и "*" АД, има качеството на цесионер на паричното вземане за исковите суми, произтичащо от сключен между "*" АД като заемодател и ответницата като заемател процесен Договор за паричен заем №2707614/19.12.2016г., сключен при спазване разпоредбите на ЗПК. Сочи, че по силата на сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да отпусне на заемополучателя паричен заем в общ размер на 600лв., а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на д/ра, с което заемодателят е изпълнил задължението си. Твърди, че страните по процесния Договор за паричен заем №2707614/19.12.2016г. са се съгласили, че със сключването му ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем 2673829. Сочи, че ответницата се е задължила да ползва и върне заемната сума, като заплати сума в размер на 652,05лв., ведно с договорната лихва, на 21 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 31,05лв. /включваща първоначална главница и договорна лихва/. Твърди, че по договора за паричен заем ответницата е извършила плащания в общ размер на 270,84лв., както и че датата на настъпване на падежа на договора е 16.05.2017г. Сочи, че по негово заявление по чл.410 от ГПК е образувано Чгр.д.№3368/2017г. по описа на ВТРС, по което против ответницата - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми - 438,30 лв. /четиристотин тридесет и осем лева и тридесет стотинки/ - главница; 27,45 лв. /двадесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/ - договорна лихва за периода от 27.12.2016 г. до 16.05.2017 г.; 211,35 лв. /двеста и единадесет лева и тридесет и пет стотинки/ - неустойка за неизпълнение на задължение; 45 лв. /четиридесет и пет лева/ - разходи за извънсъдебно събиране на задължението, представляващи задължения по Договор за паричен заем с № 2707614 от 19.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението /03.10.2017г./ до окончателното изплащане на задължението, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя правният интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове за установяване съществуването на паричното му притезание за исковите суми. Претендира направените в исковото производство съдебни разноски, вкл. ЮК възнаграждение.
В СЗ ищецът, чрез пълномощника си ЮК *, с писмена молба поддържа предявените искове.
Ответницата Г.Б.А. *** в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез назначения й особен представител адв.С. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Релевира възражение, че договор за цесия, с който се прехвърля вземане срещу ответницата, произтичащо от процесния договор за паричен заем, не е сключен между "*" АД като цедент и ищеца като цесионер, поради което не са породени и съответните правни последици. Навежда, че представеното от ищеца Приложение №1/01.08.2017г. към Рамков договор за цесия от 30.01.2017г. не съдържа изискуемата информация и въз основа на него не може да се приеме, че е осъществена цесия. Релевира възражение за незавършен ФС на цесията, в частност за липса на уведомление до ответницата - длъжник за прехвърляне на вземането по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД, както и че връчването на уведомлението за цесия на ответницата чрез особения представител не поражда действие на съобщаване по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД. Навежда недоказаност, че ответницата е получила заемната сума. В писмения отговор и в писмена защита излага доводи за недължимост на претендираната неустойка за неизпълнение на задължение, както и за недължимост на разходи за извънсъдебно събиране, предвид липса на доказателства ищецът да е направил такива. В СЗ чрез особения представител не признава нито един от твърдяните в ИМ факти. Не претендира разноски.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.12.2016г. е сключен Договор за паричен заем №2707614/19.12.2016г. между "*" АД със седалище гр.* като заемодател и ответницата в процеса като заемател, по силата на който заемодателя предава в собственост на заемателя заемна сума от 600лв., срещу задължение на заемателя за връщането й на 21 седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 31,05лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40%, ГПР на заема:48,32%, обща сума дължима от заемателя - 652,05лв., при уговорен вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт: Easy Credit. Видно от чл.3 ал.1 от процесния договор за паричен заем, с подписването му страните са се съгласили да се рефинансира текущия заем на заемателя, като същият заявява, че желае да погаси изцяло задължението си по Договор за паричен заем №2673829, в размер на 198,86лв. Съгласно чл.3 ал.2 от процесния д/р за паричен заем, страните правят изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, а именно от заемната сума по този договор заемодателят прихваща задължението на заемателя, посочено в предходната алинея, като след извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по този договор, който договор има силата на разписка. По делото е приета като писмено доказателство Тарифа на "*" АД, регламентираща дължимост и размер на разходи за събиране на вземането при забава в плащането на вноска повече от 30 дни.
На 30.01.2017г. между "*" АД като цедент и ищеца "*" ООД като купувач или цесионер е подписан Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/, като по силата на очертания в чл.2.1 от същия предмет, продавача прехвърля на купувача свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи вкл. и от договори за потребителски кредити по смисъла на ЗПК, които същият е отпускал на свои клиенти, като вземанията ще се индивидуализират в Приложение №1 към този договор, което ще бъде съставяно на хартиен носител, подписано и подпечатано от двете страни. По силата на приетото като доказателство по делото Приложение №1/01.08.2017г., двустранно подписано от продавач и купувач, към Рамков договор за цесия от 30.01.2017г. продавачът "*" АД е прехвърлил на купувача - ищец по делото вземането се срещу ответницата в процеса, произтичащо от процесния Договор за паричен заем №2707614/19.12.2016г., подробно индивидуализирано в Приложение №1, чрез посочване номер на кредит, ЕГН и трите имена на длъжника, дата на договор, отпусната главница, остатък главница, договорна лихва, неустойка, лихва за забава и общо дължимо към датата на продажба /към 01.08.2017г./
По силата на Пълномощно /л.16 от делото/ цедента е упълномощил ищеца - цесионер да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, които "*" АД е цедирало, съгласно процесните Рамков договор за цесия от 30.01.2017г. и включени в което и да е подписано Приложение №1 между страните, неразделна част от Рамковия договор за цесия.
Към ИМ е представено уведомление по чл.99 ал.4 от ЗЗД до ответницата - длъжник за извършената цесия на вземането срещу нея, произтичащо от процесния договор за паричен заем, изходящо от ищеца - цесионер, упълномощен от цедента, редовно връчено на ответницата по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което е завършен ФС на цесията.
С ИМ ищецът признава факта, че по процесния договор за паричен заем ответницата е извършила плащания в общ размер на 270,84лв.
По заявление на ищеца по чл.410 от ГПК е образувано Чгр.д.№3368/2017г. по описа на ВТРС, по което против ответницата - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми, връчена й по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите искове за установяване съществуването на оспореното му парично притезание за исковите суми.
Производството е прекратено в частта на предявения по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД с цена 18,80лв. за законна лихва за периода от 16.05.2017г. до 29.09.2017г., поради оттеглянето му от ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница, иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорна лихва, иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка за неизпълнение на задължение и иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за разходи за извънсъдебно събиране на задължението, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им.
Безспорно по делото се установи възникването на облигационно правоотношение между "*" АД като заемодател и ответницата в процеса като заемател от сключен между тях на 19.12.2016г. процесен Договор за паричен заем №2707614, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя заемна сума в размер на 600лв. срещу насрещно задължение на заемателя за връщането й на 21 седмични вноски, като е настъпил крайния падеж 16.05.2017г. преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Безспорно, доколкото по процесния договор за паричен заем на ответницата е предоставен потребителски заем, същият представлява договор за потребителски кредит /ДПК/, поради което спрямо същия са приложими разпоредбите на ЗПК. Договорът за паричен заем е реален, като в случая е налице изпълнение на задължението на заемодателя за предаване в собственост на заемателя на заемната сума, с оглед удостоверяването в чл.3 ал.2 от д/ра с подписите на страните, че същият има силата на разписка за изплатения от заемодателя на заемателя остатък от заемната сума, след извършено между страните прихващане на техни насрещни изискуеми задължения, а именно от заемната сума по този договор от 600лв. заемодателят прихваща задължението на заемателя в размер на 198,86лв. по Договор за паричен заем №2673829, доколкото с подписване на настоящия д/р за паричен заем страните са се съгласили да се рефинансира текущият заем на заемателя по Договор за паричен заем №2673829. Вследствие извършеното прихващане и предаден остатък от заемната сума от заемодателя на заемателя, последната дължи връщане на заемодателя на пълния размер на заемната сума от 600лв.
Безспорно ищецът по делото има качеството на цесионер на вземането, произтичащо от процесния ДПК, което произтича от подписаното Приложение №1/01.08.2017г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г., сключен между "*" АД като цедент и ищеца като цесионер и като такъв е активно материално и процесуално правно легитимиран да предяви настоящите искове.
Възражението на ответницата в процеса за липса на договор за цесия досежно вземането, произтичащо от процесния ДПК, и за незавършен ФС на цесията е неоснователно. На първо място, процесния ДПК в чл.10 от същия допуска прехвърляне на вземането от заемодателя в полза на трето лице, в случая ищеца в процеса. Прехвърленото вземане, произтичащо от процесния ДПК, попада в предметния обхват на чл.2.1 от процесния Рамков договор за цесия от 30.01.2017г., доколкото към датата на подписаното Приложение №1/01.08.2017г. към Рамковия д/р за цесия, по силата на което е прехвърлено в полза на ищеца, е било ликвидно и изискуемо /поради настъпил краен падеж/ и произтича от ДПК по смисъла на ЗПК, като датата на прехвърляне е датата на сключване на Приложение №1, съгласно §1 т.1.1 от Рамковия д/р за цесия. Прехвърленото вземане по основание и размер, предмет на процесния ДПК, е индивидуализирано в достатъчна степен в подписаното между цедент и цесионер Приложение №1/01.082017г. и има минимум съдържанието, уговорено в §2 т.2.3 и т.2.4 от Рамковия договор за цесия от 30.01.2017г.
В случая цесията е породила правно действие и по отношение на ответницата - длъжник по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД, като ответните възражения в обратна насока са неоснователни. Ищецът - цесионер е валидно упълномощен от цедента с представеното по делото Пълномощно /л.16/ от името на последния да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането, като на основание чл.235 ал.3 от ГПК съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили след предявяване на спорното право. По делото липсват представени доказателства извънсъдебно да е изпращано уведомление по чл.99 ал.4 от ЗЗД за цесията и то да е достигнало до ответницата - длъжник, като липсват и ищцови твърдения в тази насока. Съгласно трайната съдебна практика обаче, с връчване на ответника на приложеното към ИМ по иска на цесионера уведомление на цедента, чрез цесионера, до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от ИМ, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право. Такъв е именно процесният случай, доколкото приложеното към ИМ на ищеца - цесионер уведомление на цедента, чрез цесионера, упълномощен за това, за извършената цесия е редовно връчено на ответницата на основание чл.47 ал.5 от ГПК с връчване на преписа от ИМ и приложенията към нея, който факт съдът зачита на основание чл.235 ал.3 от ГПК, поради което прехвърлянето на вземането по процесния ДПК е породило правно действие по отношение на ответницата - длъжник по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД и ФС на цесията е завършен. Следва да се съобрази и че на ответницата - длъжник е съобщено за цесията и чрез назначения й особен представител, което също би следвало да се зачете, доколкото получаването на съдебни книжа не е действие, за което се изисква изрично пълномощно. Не на последно място, длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквито твърдения не са наведени в процеса от ответната страна.
Предвид горното, ищецът като цесионер или купувач на вземането, произтичащо от процесния ДПК, е активно легитимиран да предяви настоящите искове против ответницата - длъжник.
Падежирали са всички вноски по процесния ДПК, като крайният падеж /на последната погасителна вноска/ е настъпил преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, поради което ищцовото вземане за връщане на главница - невърнат заем по процесния ДПК е ликвидно и изискуемо. Процесният ДПК удовлетворява изискванията за форма по чл.11 ал.1 от ДПК. Сключен е на 19.12.2016г. или след приемане на новелата на чл.19 ал.4 от ЗПК, като уговореният ГПР на заема от 48,32%, респ. уговорената договорна /възнаградителна/ лихва - фиксиран лихвен процент по заема - 40% като част от ГПР по кредита, съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК, не надхвърля петкратния размер на законната лихва към момента на сключване на договора, поради което е дължима в уговорения в ДПК размер от 52,05лв.
Неоснователен и недоказан е предявения по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 45лв. и като такъв следва да бъде отхвърлен. Съгласно чл.16 ал.2 от процесния ДПК ответницата - заемател е запозната и съгласна с Тарифа за таксите на "*" АД, актуална към датата на сключване на договора. В случая е налице допусната от ответницата - заемател забава в плащането на вноска по ДПК повече от 30 дни, като в представената по делото Тарифа на "*" АД е предвидена дължимост на разходи за събиране на вземането в тази хипотеза в размер на 9лв., като общият размер на начислените разходи не може да надвишава сумата от 45лв., начислена в случая на ответницата. По делото ищецът, в чиято тежест е, не е доказал, че е направил разходи за събиране на вземането по процесния ДПК чрез изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, посещения на адреса на потребителя, че последният да дължи тяхното заплащане и то в максималния, допустим, съгласно Тарифа на "*" АД, размер, поради което предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 45лв., като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен изцяло.
По предявения по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 211,35лв.:
Неустоечната клауза по чл.4 ал.2 от процесния ДПК е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като накърняваща добрите нрави, поради което не е породила правно действие между страните, което е основание за отхвърляне на предявения по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка за неизпълнение на задължение изцяло. На основание чл.92 ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. В случая с неустоечаната клауза по чл.4 ал.2 от процесния ДПК не се обезпечава изпълнението на основното задължение на потребителя по ДПК за връщане на кредита, а се обезпечава изпълнението на задължението на заемателя по чл.4 ал.1 от ДПК за предоставяне на едно от предвидените обезпечения. Размерът на уговорената неустойка от 295,89лв. е почти наполовина от чистата стойност на кредита и така уговорен противоречи на принципа на справедливост и равнопоставеност на страните, като поставя в неравностойно положение по-слабата страна в облигационната връзка, поради което и неустоечната клауза по чл.4 ал.2 от ЗПК се явява нищожна, като накърняваща добрите нрави. От друга страна предвиденото разсрочено заплащане на неустойката, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 14,09лв., обосновава предвиждането й в ДПК с цел генериране на печалба и като условие, съгласно което към общата дължима сума се прибавя добавка - оскъпяване в размер на 295,89лв., което е в противоречие с основните функции на неустойката - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, което прави клаузата за неустойка от ДПК нищожна, като противоречаща на добрите нрави. На следващо място, така уговорено в чл.4 ал.1 от ДПК в кратък тридневен срок от сключване на ДПК заемателят да предостави на заемодателя обезпечение чрез 2 ФЛ - поръчители, които да отговарят на предвидените в ДПК завишени изисквания би било трудно изпълнимо, което автоматично влече отговорност на заемателя за неустойката по чл.4 ал.2 от ДПК, с което същият се поставя в положение да дължи връщане на сума, в размер на 1/2 от отпуснатия кредит, което е в противоречие с принципа на справедливост, на което основание клаузата за неустойка от ДПК е нищожна.
На основание чл.24 от ЗПК за ДПК се прилагат и чл.143 - 148 от ЗЗП. В тази връзка клаузата по чл.4 ал.2 от ДПК за неустойка, доколкото ищецът, в чиято тежест е, не е доказал да е уговорена индивидуално, е и неравноправна по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП, доколкото задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения по чл.4 ал.1 от ДПК за предоставяне на едно от обезпеченията да заплати необосновано висока неустойка, в размер почти на 1/2 от отпуснатата заемна сума, което е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя и като такава е нищожна на основание чл.24 от ЗПК вр. чл.146 ал.1 от ЗЗП. Процесният ДПК е стандартен за този вид договори, не се доказва клаузата за неустойка по чл.4 ал.2 от ДПК да е уговорена индивидуално за ответницата - потребител, доколкото и не се съдържа в предложението за сключване на ДПК, в което липсва посочен и механизъм за определянето й по размер, за да се приеме изключението по чл.146 ал.1 от ЗЗП. С оглед извода за нищожност на клаузата за неустойка по чл.4 ал.2 от ДПК на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и като неравноправна, предвид което не е породила правно действие между страните, предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
Какво вече съдът отбеляза по-горе, с оглед настъпилия краен падеж по ДПК, ликвидно и изискуемо е ищцовото вземане срещу ответницата - заемател за невърната главница /чиста стойност на кредита/ в размер на 600лв. и за начислена договорна лихва за целия период на договора в уговорения в ДПК фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40% или в размер от 52,05лв., изчислен от съдъ като разлика между общата сума, дължима от заемателя по т.7 от ДПК минус заемната сума. По делото не е спорно, че ответницата е извършила плащания по процесния ДПК в размер на 270,84лв., които не са достатъчни да покрият договорната лихва и главницата /доколкото не се доказват и разноски/, поради което и с оглед приложимия в случая ред за погасяване на задълженията, визиран в чл.76 ал.2 от ЗЗД, съдът приема, че с извършеното частично плащане ответницата - заемател е погасила изцяло задължението си за договорна лихва в уговорения в ДПК размер за целия период на кредита, предвид което не е налице непогасена от ответницата договорна лихва в претендираният размер от 27,45лв. за периода от 27.12.2016г. /дата на първа вноска/ до 16.05.2017г. /дата на последна вноска/, на което основание предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорна лихва следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, респ. с остатъка от 218,79лв. от частичното плащане /270,84лв. - 52,05лв. = 218,79лв./ е погасена отчасти главницата от 600лв. - невърнат заем, като остава непогасен дължим остатък от главница в размер на 381,21лв. в който предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху уважената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда 03.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението, респ. отхвърлен за разликата от 57,09лв. до пълния предявен размер от 438,30лв., като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените в исковото производство съдебни разноски /от които 175лв. вн. ДТ и 100лв. ЮК възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78 ал.8 вр. чл.37 ал.1 вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съобразно фактическата и правна сложност на делото/, съразмерно с уважената част от исковете, в доказан размер от 145,18лв., които следва да се възложат в тежест на ответницата.
Ответницата не е сезирала съда с претенция за разноски в исковото производство и съдът не дължи произнасяне.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода на спора по исковете, предявени по чл.422 ал.1 от ГПК, в тежест на ответницата - длъжник следва да бъдат възложени направените от ищеца - заявител съдебни разноски в рамките на заповедното производство по Чгр.д.№3368/2017г. по описа на ВТРС /за внесена ДТ от 25лв. и ЮК възнаграждение от 50лв./, съразмерно с уважената част от исковете, в доказан размер от 39,59лв.
Ответницата - длъжник не претендирала разноски в заповедното производство по Чгр.д.№3368/2017г. по описа на ВТРС и съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.422 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Б.А. ***, п. код *, ул."*", бл./№*, с ЕГН **********, че дължи на "*" ООД със седалище и адрес на управление гр.*, бул."*" *, етаж **, с ЕИК *, сума в размер на 381,21 лв. /триста осемдесет и един лева и двадесет и една стотинки / - непогасена главница по Договор за паричен заем №2707614/19.12.2016г., вземането по който е прехвърлено на ищеца по силата на подписано Приложение 1/01.08.2017г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г., сключен между "*" АД и "*" ООД гр.*, ведно със законната лихва върху уважената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда 03.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението, предмет на издадена Заповед №1875/05.10.2017г. по Чгр.д.№3368/2017г. по описа на ВТРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "*" ООД със седалище гр.* против Г.Б.А. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница по Договор за паричен заем №2707614/19.12.2016г. за разликата от 57,09лв. над уважения до пълния предявен размер от 438,30лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху отхвърлената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда 03.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението , като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от "*" ООД със седалище гр.* против Г.Б.А. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорна лихва в размер на 27,45лв. за периода от 27.12.2016г. до 16.05.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от "*" ООД със седалище гр.* против Г.Б.А. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 211,35лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от "*" ООД със седалище гр.* против Г.Б.А. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 45лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г.Б.А. ***, п. код *, ул."*", бл./№*, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ООД със седалище и адрес на управление гр.*, бул."*" *, етаж **, с ЕИК *, сума в размер на 145,18 лв. /сто четиридесет и пет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща направените по исковото производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.Б.А. ***, п. код *, ул."*", бл./№*, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ООД със седалище и адрес на управление гр.*, бул."*" *, етаж **, с ЕИК *, сума в размер на 39,59 лв. / тридесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща направени по заповедното производство по Чгр.д.№3368/2017г. по описа на ВТРС съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
След влизане в законна сила на съдебното решение заверен препис от него да се приложи служебно по Чгр.д.№3368/2017г. по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………….......