№ 3898
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело
№ 20241100501111 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 17841 от 31.10.2023 г., постановено по гр. д. № 2500/2023 г. по
описа на СРС, 85 с-в по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено, че М. Ц. П.
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „******* с аб. № *******, а именно: сумата от 240.61 лв. –
стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2018 г. до м. 03.2019 г.,
ведно със законната лихва от 24.08.2021 г. до окончателното плащане; сумата от 45.79
лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 30.07.2021 г.; сумата от 15.03 лв. –
стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 07.2018 г. до м.
03.2019 г., ведно със законната лихва от 24.08.2021 г. до окончателното плащане, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 48749/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Със същото решение е
отхвърлен искът за главница за стойността на доставената топлинна енергия – за
разликата над 240.61 лв. до пълния предявен размер от 464.10 лв. и за периода от м.
05.2017 г. до м. 04.2018 г. и от м. 04.2019 г. до м. 05.2019 г.; искът за мораторна лихва
върху стойността на доставената топлинна енергия – за разликата над 45.79 лв. до
пълния предявен размер от 105.35 лв. и за периода от 15.09.2018 г. до 14.09.2019 г.;
искът за главница за стойността на извършената услуга дялово разпределение – за
разликата над 15.03 лв. до пълния предявен размер от 18.37 лв. и за периода от м.
04.2019 г. до м. 05.2019 г.; както и искът за сумата от 4.30 лв. – мораторна лихва върху
стойността на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 30.07.2021
г.
С решението си, съобразно изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал.
1
8 ГПК съдът е разпределил отговорността за разноски в производството.
В срока по чл. 259 ГПК срещу решението в частта, в която предявените
искове са уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника М. Ц. П. с доводи за
неправилност и незаконосъобразност. По същество се повтарят изложените в отговора
на исковата молба съображения. Поддържа се да не са ангажирани доказателства
относно изправността на отоплителните уреди, както и съдът да не е съобразил, че
липсва индивидуализация в справката и издадените фактури за какво е дължимата
сума. Отправя се искане за отмяна на решението в посочената част. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. В депозирано писмено становище излага
съображения за неоснователност на въззивната жалба и отправя искане съдът да
потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Решението в частта, с която предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ, чл. 86 ЗЗД, както следва: за
главница за стойността на доставената топлинна енергия – за разликата над 240.61 лв.
до пълния предявен размер от 464.10 лв. и за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г. и
от м. 04.2019 г. до м. 05.2019 г.; искът за мораторна лихва върху стойността на
доставената топлинна енергия – за разликата над 45.79 лв. до пълния предявен размер
от 105.35 лв. и за периода от 15.09.2018 г. до 14.09.2019 г.; искът за главница за
стойността на извършената услуга дялово разпределение – за разликата над 15.03 лв.
до пълния предявен размер от 18.37 лв. и за периода от м. 04.2019 г. до м. 05.2019 г.;
както и искът за сумата от 4.30 лв. – мораторна лихва върху стойността на услугата
дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 30.07.2021 г., като необжалвано от
ищеца е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е и правилно, като
на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния
съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесният
имот е топлоснабден; че ответникът се легитимира като собственик на същия, поради
което го е счел за битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за част от
процесния период и имот. Съдът е съобразил, че между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна
2
енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът
дължи разходите за заплащане на цена на потребена топлинна енергия, чиято стойност
възлиза на установената от вещото лице. Наред с горното е приел, че ответникът
дължи и заплащането на сума за дялово разпределение, както и обезщетение за забава в
претендирания размер, като съдът е уважил релевираното от ответника възражение за
погасяване по давност на част от вземането на ищеца. Ето защо и частично е уважил
претенцията на „Топлофикация София“ ЕАД за главница за ТЕ.
При извършване на собствена преценка на ангажираните по делото писмени
доказателства въззивният съд намира следното:
От ангажираните доказателства пред първата инстанция се установява
наличието на облигационни отношения между страните за процесния имот за периода
от м. 05.2017 г.- м. 03.2019 г. вкл.
С оглед наведените оплаквания пред въззивната инстанция е относно реално
доставеното количество ТЕ в имота. Съгласно заключението на приетите по делото
съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира на
основание чл. 202 ГПК като обективно, компетентно и безпристрастно изготвена, за
периода редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на
абонатната станция, като по този начин е формирана топлинната енергия за
разпределение в сградата – етажна собственост. Вещото лице посочва, че топломерът в
абонатната станция през исковия период е бил изправен, тъй като е преминавал
проверки, които винаги са приключвали със заключение за съответствие. Изяснява се,
че остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни
стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение „Бруната“ ООД.
Установява се, че през процесния период в имота не е ползвана топлинна енергия за
отопление на имот, като показанията на апартаментния топломер са били нулеви.
Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване през периода е начислявана по
показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота, но за периода 2018 г. – 2019 г.
водомерът не е отчетен и на абоната е начислена топлинна енергия по разход от
предходен период, което е нарушение, но е в интерес на абоната. Общият топломер е
редовно проверяван на всеки две години, като заключението за направените проверки
през исковия период на оправомощената от ДАМТН лаборатория „А.Б.С.“ ЕООД е
„съответства“.
С оглед на горните данни и извършената от вещото лице инж. Томов проверка
на документи, находящи се при ищеца, съдът намира за неоснователни релевираните
от жалбоподателката оплаквания. Следва да се посочи, че вещи лица се назначават за
отговор на въпроси, за които се изискват специални знания. За да бъде отговорено на
поставените от съда задачи вещото лице може да изследва и материали извън кориците
на делото, като посочи в заключението си изследваните данни за изготвянето му и
носи наказателна отговорност за даване на невярно заключение, базирано на липсващи
документи, респективно недаващо правдива информация. В съдебната практика на
ВКС трайно се застъпва становището, че изготвянето на експертиза върху
непредставени по делото документи, до които само една от страните има достъп, не
съставлява нарушение на процесуалните правила, което да нарушава правото на
защита на насрещната страна, доколкото в закона няма изискване материалите, които
се предоставят на вещото лице съгласно чл. 197, ал. 1 ГПК, да бъдат представени по
делото. Необходимостта от назначаване на експертиза може да се наложи, за да се
проверят материали, които вещото лице да проучи и изследва на друго място, като
извършването на такава проверка при страната, у която се намират тези материали, не
3
води до нарушаване правото на другата страна за участие в процеса (в този смисъл
определение № 333/21.05.2013 г. по гр. д. № 833/2012 г. по описа на ВКС, II т. о.). Ето
защо възражението на въззивницата за липсата на доказателства относно изправността
на отоплителните уреди е неоснователно.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователно и оплакването на М. П.
относно липсата на индивидуализация в справката и издадените фактури за какво е
дължимата сума. Следва да се посочи, че в тези документи вземанията на ищеца са в
достатъчна степен индивидуализирани по пера. За установяване им ищецът е
ангажирал и доказателства чрез изслушване на съдебно техническа и съдебно
счетоводна експертиза, като вещите лица са основали своите заключения на
документи, които макар и да не се намират по делото, то с оглед на изложените по-горе
съображения изготвянето на експертиза върху непредставени по делото документи, до
които само една от страните има достъп, не съставлява нарушение на процесуалните
правила, което да нарушава правото на защита на насрещната страна, доколкото в
закона няма изискване материалите, които се предоставят на вещото лице съгласно чл.
197, ал. 1 ГПК, да бъдат представени по делото. Приетите по делото заключения са
пълни и обосновани, като в тях са посочени данните, въз основа на които са направени
експертните изводи. Ето защо възражението на въззивницата в обратния смисъл е
неоснователно.
При определянето на реално дължимата от ответницата цена на доставената
топлинна енергия следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по
фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. От заключението на
съдебно-техническата експертиза се изяснява, че стойността на доставената в имота
през целия процесен период топлинна енергия възлиза на 478.01 лв. Доколкото
ответницата е изгубила собствеността върху имота в началото на м. 04.2019 г., то
същата е материалноправно легитимирана да отговаря за задълженията само за
периода, в който тя е била собственик на имота, а именно от м. 05.2017 г. до м. 03.2019
г. При съобразяване на този факт и с оглед уваженото възражение за погасяване по
давност на вземанията на ищеца за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г.
включително, задължението на М. П. за доставената за имота топлинна енергия за
времето от м. 05.2018 г. до м. 03.2019 г. възлиза на 240.61 лв., до който размер следва
да бъде уважена претенцията на ищеца за ТЕ, до който извод е достигнал и районния
съд.
Във въззивната жалба не са изложени други конкретни оплаквания във връзка
с предявените искове за начислена цена за дялово разпределение, както и за
обезщетение за мораторна лихва върху главницата за ТЕ, и доколкото районният съд
не е нарушил императивна правна норма при обосноваване на извода си за същия,
поради което и като съобрази ограниченията по чл. 269 ГПК съдът приема, че
решението на СРС в обжалваната част следва да се потвърди.
С оглед така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете
инстанции, постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
При този изход на спора и основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят 50 лв. за възнаграждение за юрисконсулт за
въззивното производство, както и 400 лв. – депозит за особен представител.
Така мотивиран, Софийският градски съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17841 от 31.10.2023 г., постановено по гр. д. №
2500/2023 г. по описа на СРС, 85 с-в, в частта, в която по реда на чл. 422 ГПК е
признато за установено, че М. Ц. П., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„******* с аб. № *******, а именно: сумата от 240.61 лв. – стойност на доставена
топлинна енергия през периода от м. 05.2018 г. до м. 03.2019 г., ведно със законната
лихва от 24.08.2021 г. до окончателното плащане; сумата от 45.79 лв. – мораторна
лихва за периода от 15.09.2019 г. до 30.07.2021 г.; сумата от 15.03 лв. – стойност на
извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 07.2018 г. до м. 03.2019 г.,
ведно със законната лихва от 24.08.2021 г. до окончателното плащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
48749/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.
В останалата част решение № 17841 от 31.10.2023 г., постановено по гр. д. №
2500/2023 г. по описа на СРС, 85 с-в, като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА М. Ц. П. с ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 450 лв. – разноски за
въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5