№ 1281
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Ася Събева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000501301 по описа за 2022 година
С решение № 260467 от 07.02.2022 г. по гр. д. № 9359/2020 г., СГС, І-28,
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД да заплати на Д. М. К. (конституиран на мястото
на починалия ищец М. В. К.), сумата от 7000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, от ПТП на 10.03.2020 г., ведно със
законната лихва от 16.08.2020 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 7000 лева до претендираните 50 000 лева.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Д. М. К., в частта, в
която искът е отхвърлен. Поддържа, че е нарушен принципа на справедливост
в чл. 52 ЗЗД, като не е взето предвид, че пострадалият е получил преразтягане
на ставно-мускулния апарат и травматична дискова протрузия (херния) в
шийния сегмент. Посочва, че редом с това, поради тежкото физическото
състояние, са търпени множество физически болки и емоционални страдания.
Претендира решението да се отмени в обжалваната част и да се уважи иска
изцяло, като се присъдят разноски.
Срещу решението, в частта, в която искът за неимуществени вреди е
уважен за разликата над 4000 лв. до сумата от 7000 лв. е подадена въззивна
жалба от ЗК „Лев Инс“ АД. Сочи, че присъдения размер е завишен, тъй като
1
дисковите протрузии при ищеца са резултат от проявление на многоетажна
дискова болест, проявила се вследствие на възрастово-дегенеративни
промени, което на свой ред е довело до обостряне на съществуваща към
датата на ПТП локална и неврологична симптоматика. Претендира да се
отмени решението в обжалваната част, както и разноски.
В постъпили писмени отговори страните оспорват взаимно жалбите си.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищецът М. В. К. (59 г. към датата на ПТП, починал в хода на процеса и
заместен от наследника си Д. М. К.), твърди, че пострадал при ПТП на
10.03.2020 г. по вина на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответното дружество. Ищецът бил водач на МПС, което било блъснато
отзад от друго превозно средство, поради което получил камшичен удар и
контузия на шията, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния
отдел на гръбначния стълб, хипестезия (намалена чувствителност) по нервни
коренчета на С6 и на С7, дерматом вдясно, хипестезия на горните крайници.
Лекувал се с медикаменти и с физиотерапия, като носил и шийна яка за един
месец. Освен търпените болки, при ищеца животът се повлиял негативно,
изпитвал ежедневни затруднения в бита, претърпял срив на самочувствието,
тежък психически шок, страхувал се да излиза навън, не спял спокойно,
получавал изтръпвания в областта на шията и ръцете. Претендира
обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществените вреди и законна
лихва от 16.08.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, както и разноски.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, оспорва предявения иск за
неимуществени вреди над сумата от 1500 лв. Без да оспорва механизма и
застрахователното правоотношение, ответникът твърди, че не е налице
причинно-следствена връзка между всички претендирани с исковата молба
вреди и произшествието. Оспорва размера и моли иска да се отхвърли за
разликата над 1500 лв., като му се присъдят разноски.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
2
обстановка:
Страните не спорят пред настоящата инстанция относно механизма на
ПТП, виновното и противоправно поведение на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника. Спорни са въпросите за размера на
обезщетено с оглед конкретните претърпени травми, както и въпроса до
колко те са пряка причинна връзка с ПТП.
Първоначалната СМЕ е установила, че при получения "камшичен"
удар, пострадалият е получил дискова протрузия (херния) в шийния сегмент
на гръбначния стълб, водещи до болки и слабост на шията и ръцете, които са
с хронично-рецидивиращ характер и не са опасни за живота. Лечението е
било адекватно, но без съществен резултат на този етап, като в бъдеще могат
да се проявяват болкови оплаквания, като прогнозата е за увеличаване на
същите (до пареза на горните крайници, и тазово-резервуарни нарушения).
Повторната СМЕ е дала становище, че при пострадалия е поставена
диагноза „навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на
гръбначния стълб“ и „контузия на шията“. В същото време експертът е
установил, че от компютърно томографско изследване на шиен отдел на
гръбначен стълб от 16.07.2020 г. е видно, че при пациента е налице изправена
шийна лордоза, дегенеративни изменения с формиране на блок-прешлен С6-
С7, описани като постконтузионни, дясно-срединна протрузия на диска с
компресия на дуралния сак на ниво С4-С5, ляво-срединна протрузия вляво с
компресия на нервното коренче на ниво СЗ-С4. При последващи прегледи
специалисти са дали становище за увреждане на междупрешленовите дискове
в шиен отдел, радикулопатия, вертебрален синдром по С5-С6, данни за
многокоренчева шийна увреда и намалена проводимост за срединния и
лакътния нерв двустранно. Разяснено е, че изгладената шийна лордоза и
дегенеративни нарушения могат да се дължат, както на остри увреждания на
шийния отдел на гръбначния стълб, така и на хронични заболявания. За
констатираната при ищеца хипестезия е разяснено, че съставлява намалена
сетивност, особено на усета за допир, която може да се обуслови от локални
неврологични увреждания, системни неврологични заболявания, ендокринни
заболявания, хронични интоксикации и др., като при липса на анамнестични и
документални данни за предшестваща хипестезия, наличието на травмен
момент е предпоставка за нейно проявление. За установените дискови хернии
3
като причини са посочени наследствено предразположение, начин на живот и
труд, микро- и макротравматизъм, неблагоприятни климатични фактори,
нарушения в минералната обмяна и други, като този процес започва след 20-
годишна възраст, развива се прогресивно, клиничната изява може да бъде
различна според нивото на увредата и степента на изявата. В случая с ищеца
вещото лице сочи, че се касае за многоетажна дискова болест основно с
възрастово-дегенеративни причини, на който фон, получената при процесното
ПТП шийна травма е довела до обостряне на локалната и неврологична
симптоматика. Според СМЕ, ПТП е предизвикало със сигурност травмена
увреда на шийния отдел на гръбначния стълб по механизма на "камшичен
удар", като травмата е реализирана на фона на изразени дегенеративни
промени на шийния гръбнак и наличие на вродена гръбначна аномалия - блок
прешлен С6-С7. Първоначално травмата е преценена като контузия и
навяхване на шията, но горните обстоятелства обуславят утежненото и
затегнато протичане на травмата, с изява на локална и неврологична
симптоматика. Няма установени данни за провеждана физиотерапия. В о.з. е
пояснено, че вродената аномалия на блок прешлен на петдесет годишен човек
не би могла да се проявява с изтръпване. Според него появата на дисковите
хернии не е в причинна връзка с процесното ПТП, но шийната травма е
усилила проявата на дегенератвните травми, а последните са утежнили
протичането на шийната травма. Сочи, че при липсата на дегенеративните
промени, оплакванията от шийната травма при един сравнително млад човек,
който не е с увреден гръбнак, отшумяват за 20-30 дни, до 1-2 месеца, но при
ищеца те са били по-продължителни. Според вещото лице не е възможно да
се определи еднозначно, дали и в какъв процент оплакванията след ПТП се
дължат на съществуващите дегенеративни промени и на травматичните
увреждания. Сочи, че по делото липсват данни преди инцидента ищецът да е
имал подобни оплаквания, свързани с изтръпване на ръцете.
Като свидетел в производството е бил разпитан Д. М. К., син на
първоначалния ищец, и конституиран на негово място след смъртта му
(понастоящем жалбоподател), като няма пречка показанията му да бъдат
ценени при прилагане на чл. 172 ГПК. Разказва, че отишъл да види баща си в
„Пирогов“ след инцидента – той бил в шок, едва се движел, сложили му яка, в
къщи не можел да върши обичайни битови дейности около 2 месеца, като
свидетелят му помагал за пазаруване, за обслужване. Сочи, че от сблъсъка
4
целият му врат бил схванат. Пострадалият бил таксиметров шофьор, но около
2 месеца не можел да кара, дори когато пътувал в автомобил го било страх.
Понастоящем имал подобрение, но не бил напълно възстановен – пръстите на
ръцете му изтръпвали, краката също, губел чувствителност, ходел на лекари.
Около 2-3 месеца потърпевшият ходил на рехабилитация след махането на
яката, тъй като бил схванат.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Спорни в настоящото производство са въпросите, свързани с
установяването на конкретните травми, причинените от нея болки и
страдания и размера на обезщетението на пострадалия.
От събрания доказателствен материал може да се направи обоснован
извод, че като пряка последица от инцидента при ищеца е настъпил
камшичен удар, който на фона на развили се наследствени и дегенеративни
увреди на шийния отдел на гръбнака на водача, е предизвикал шийна травма.
Вярно е, че при пострадалият е налице предиспозиция и вече съществуващи
промени на опорно-двигателния апарат, но липсват данни, че това негово
състояние (преди ПТПТ) е било съпроводено от постоянни, тежки и
нуждаещи се от лечение болкови оплаквания. Вещото лице освен това е
посочило, че констатираното при ищеца наследствено състояние на блок-
прешлен не може да доведе до настъпилите след ПТП изтръпвания на
горните крайници. Доколкото няма данни наследственото увреждане на
гръбнака да е дало проявление като болкова изява или намалена сетивност
преди ПТП, следва да се приеме, че установените от специалисти след този
момент радикулопатия, увреда на коренчетата в шийния отдел, намалена
проводимост за срединния и лакътния нерв двустранно, са с пусков
механизъм от инцидента. Поради това, настоящият състав приема, че
шийната травма, получена от камшичния удар е провокирала болки и
страдания, които не са били обусловени от състоянието на пострадалия преди
инцидента.
Данните сочат, че пострадалият е лекуван медикаментозно и
консервативно - чрез поставяне на шийна яка. Установява се от свидетелските
показания (които съдът не намира основания да изключи от доказателствения
материал), че пострадалият е имал битови затруднения за около 2 месеца, не е
5
можел да упражнява професията си като таксиметров шофьор, страхувал се е
от пътуване с автомобил, провеждал е рехабилитация и се е консултирал със
специалисти за състоянието си, което е продължило да се характеризира с
изтръпване на крайниците, болки, скованост в шийния отдел на гръбнака. В
случая следва да се отчете, че възстановяване според СМЕ е било възможно
изцяло, в недълъг период, но само при здрав човек, но в случая на
пострадалия (с оглед особеностите на неговия гръбнак) това не е настъпило
преди смъртта му на 7.10.2021 г. – година и половина след инцидента.
При съобразяване на изложените аргументи настоящият състав въз
основа на принципа в чл. 52 ЗЗД приема, че размера на дължимата на ищеца
обезвреда следва да се определи в размер на 15 000 лв. Този размер е
съответен на търпените от лицето болки и страдания, които са били
провокирани от навяхването и разтягане на свързващия апарат на шийния
отдел на гръбначния стълб, възрастта, съдебната практика, обществено-
икономическите условя към датата на инцидента. Сочената сума е съответна
на минималното трудово възнаграждение, което лицето би получило за 2
години и е справедливо с оглед търпените неимуществени вреди и времето, в
което същите са били понесени от пострадалия.
При този извод решението на СГС следва да бъде частично отменено в
отхвърлителната му част и за обезщетяване на вредите на пострадалия да се
присъди сумата от още 8 000 лв. При този изход на спора на представителя на
жалбоподателя се следва допълнително възнаграждение в размер на 857 лв. за
първата инстанция и 876 лв. за втората, с припадащ се ДДС. Застрахователят
следва да довнесе допълнително държавна такса в размер на 480 лв., а в полза
на ищеца - още разноски в размер на 104 лв. за първата инстанция и 160 лв. –
за втората. Присъдените в полза на ответника разноски следва да се намалят
от 616 лв. до 520 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260467 от 07.02.2022 г. по гр. д. № 9359/2020 г.,
СГС, І-28, в частта, в която се отхвърля иска на М. В. К. (заместен в процеса
от Д. М. К.), предявен срещу ЗК "Лев Инс" АД за разликата над 7000 лв. до
сумата от 15 000 лв., както и в частта, в която Д. М. К. е осъден да заплати
6
на ЗК „Лев Инс“ АД разноски над сумата от 520 лв. до сумата от 616 лв., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, да заплати на Д. М. К.,
ЕГН**********, (конституиран на мястото на починалия ищец М. В. К.),
сумата от още 8000 лв. допълнително, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, от ПТП на 10.03.2020 г., ведно със законната лихва от
16.08.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
В частта за присъдената в полза на Д. М. К. сума от 4000 лв. решението
е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪДЖА ЗК "Лев Инс" АД да заплати на адв. В. О. допълнително
възнаграждение в размер на общо 1 733 лв. с припадащ се ДДС за двете
инстанции.
ОСЪДЖА ЗК "Лев Инс" АД да заплати на Д. М. К. допълнително
разноски в размер на 264 лв. за двете инстанции.
ОСЪДЖА ЗК "Лев Инс" АД да заплати в полза на бюджета на съда
сумата от още 480 лв. като държавна такса.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7