РЕШЕНИЕ
№ 673
гр. Пловдив, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20215330111842 по описа за 2021 година
Производството е по обективно съединени искове с правно основание член 55 ал.1, предл. 1
от ЗЗД.
Ищецът П. В. Д. ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ. ***, ул. *** № *, чрез *** Д.Б.,
съдебен адрес: гр. П., ул. „***“ № *, моли съда, да бъде осъден ответника „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46, представлявано от Г. Т. и А.
М., да му заплати следните суми: 107,36 лева недължимо платена по клауза за
възнаградителна лихва по договор за заем № *** г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното и изплащане; 626,43
лева недължимо платена по клауза за неустойка по договор за заем № *** г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до
окончателното и изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между него в качествотому на кредитополучател и „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД, в качеството на кредитодател, бил подписан договор за
потребителски кредит № **** г. По силата на съглашението ищецът получила в заем 800,00
лева. Бил уговорен годишен лихвен процент от 40%, без в договора да е посочен размерът в
лева. Годишният процент на разходите (ГПР) бил 48,11%. Съгласно постигнатите
договорености, общият размер на всички плащания бил 924,56 лева. Съгласно чл.4 от
договора, ако в тридневен срок от подписването му, ищецът не е учредила обезпечение на
Задълженията си измежду две физически лица поръчители или банкова гаранция, то
дължала неустойка в размер на 726 лева. Общият размер на плащанията от 924,56 лева и
1
неустойката следвало да бъдат върнати с изплащането на 8 месечни погасителни вноски за
периода от 03.05.2016 г. до 16.08.2016 г., всяка с размер от 206,42 лева. По договора 3а
периода от 26.01.2017 г. до 07.06.2017 г., Д. заплатил 1 533,79 лева, с която била покрита
заемната сума от 800,00 лева, възнаградителната лихва от 107,36 лева и неустойката от
626,43 лева.
Договорът бил потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит ЗПК).
Недействителен бил на специалните основания предвидени в чл.22 ЗПК.
Договорът бил недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Договорената
възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Съдебната
практика установила, че нищожна поради нарушение на добрите нрави е възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната при необезпечени кредити и
двукратния при обезпечени. В конкретния случай лихвата надвишава, както двукратния,
така и трикратния размер на законната. Щом като е нищожна е несъществуваща. А след като
е несъществуваща, не е спазено правилото на нормата, в договора 3а потребителски кредит
да е посочен размер на възнаградителната лихва и начинът на нейното прилагане.
В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора не бил посочен начинът на изчисляване на
годишния процент на разходите (ГПР) и липсва каквато и да било яснота по какъв начин е
формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Нормата на §1, т.2 ДР ЗПК, определя,
че тя представлява сбор от общия размер на кредита (отпусната в заем сума) и общите
разходи по кредита. Последните са регламентирани в §1, т.1 ДР ЗПК и по своето същество
представляват годишен процент на разходите (ГПР) (чл.19, ал.1 ЗПК). В ГПР, съгласно
Законовата дефиниция, се включва възнаградителната лихва и всички други разходи (такси,
комисионни и пр.) свързани с кредита. По изложените по-долу съображения, определената в
договора неустойка представлявала „скрито“ оскъпяване на кредита. Ако беше добавена
неустойката към общата сума за плащане посочена в договора, потребителят щеше да
установи, че ГПР ще надвиши 50%. С това се допускало нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК и
клаузата за ГПР е нищожна. От тук нищожен бил й договорът на основание чл.22, вр. чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК.
Неустойката, предвидена в договора, била нищожна, тъй като била уговорена в нарушение
на добрите нрави и прекомерна. Нищожността се извличала от следните обстоятелства:
Поръчителството или поемането на солидарното задължение по договора за кредит,
следвало да бъде учредено в изключително кратък срок, като поръчителят или солидарният
длъжник, следвало да представят на кредитното дружество обилна документация, която
било невъзможно да бъде събрана в рамките на определения тридневен срок. Неустойката
била прекомерна. Нямало предвидени по договора никакви правила по които да се определи,
кои са тези вреди, които дружеството ще претърпи от непредставяне на обезпечението и
които ще се компенсират от неустойката. Тук следвало да се има предвид, че всички преки
или косвени разходи възникнали от изпълнението на задълженията на страните по договора,
са покрити от ГПР (чл.19, ал.1 и §1, т.1 ДР ЗПК). Затова неустойката била начислена за
покриване именно на тези разходи.
По изложените съображения, клаузата за неустойка била недействителна, но и на
2
допълнителното основание по чл.21, ал.1 ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения,
които по своето същество се покривали от ГПР и по този начин се надвишавало изискването
по чл.19, ал.4 ЗПК - ГПР не може да бъде по-виок от пет пъти размера на Законната лихва.
Клаузата за неустойка противоречала и на материалния закон - чл.71 ЗЗД. Съгласно
коментираната разпоредба, когато длъжникът по двустранен договор не представи исканите
от кредитора обезпечения, последният може да иска изпълнение на всички задължения по
договора предсрочно. С неустойката обаче в конкретния случай, се искало нещо друго -
натоварване на кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречи
на материалния закон.
Клаузата за неустойка противоречала и на императивната разпоредба на чл.33 ЗПК, която
предвиждала, че при забава, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Това била единствената санкция предвидена в ЗПК при
неизпълнение на договорните задължения, а с процесната наустойка се заобикаляла тази
разпоредба и затова тя била нищожна (чл.21, ал.1 ЗПК).
ОТВЕТНИКЪТ „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *********, гр. София, чрез *** Д.
Н., с отговора на исковата молба твърди, че предявените искове са допустими но
неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от изложеното от страните по делото страните не спорят, че между тях е бил сключен
договор за паричен заем № *** г.като заемната сума е била получена. По силата на този
договор на ищеца е предоставен на потребителски паричен заем в размер на 800,00 лв. при
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40 % и годишен процент на разходите в
размер на 48,11 %. Посочена е общата дължима сума от заемателя, която възлиза на 924,56
лв. Страните са уговорили погасяването да стане на 8 месечни погасителни вноски по 206,42
лв., както и падежът на първата от тях.
Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а
именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
3
отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В случая, не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, т.к. не са упоменати -
условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е
регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е
посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва.
Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума от 924,56 лева и
какви вземания се включват в нея.
Във връзка с условията за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за базата,
върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във
времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният
процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията /начините/
за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи
проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора
фиксиран размер от 40 %. Ето защо, нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК е налице.
Съдът намриа, че този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата
сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на
разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Нарушение е налице и тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48,11 %. В този порядък
следва да се посочи, че, съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит
яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина,
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
4
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе, остават неизвестни, при което се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става
ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е
предвидена дължимост и такси и неустойка. От изложеното не може да се направи
еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са
изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя
начин да посочи какво точно е включено в тях.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и
11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен и на това основание.
С оглед изложеното по-горе във връзка с възраженията за недействителност съдът намира,
че същите са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи. Ищецът дължи плащане единствено на предоставения заем
от 800,00 лева, а доколкото се установява, че са платени общо 1 533,79 лева, разликата
представляваща 726,80 лева за неустойка и 124,56 лева лихва е недължима, като получена
при начална липса на основание.
Ищецът е претендирал в исковата си молба 626,43 лева за платена неустойка и 107,36 лева
платена по клауза за възнаградителна лихва. Не е изменил исковите си претенции съобразно
представените писмени докзателства, затова съдът намира, че следва да присъди сумите в
размерите както са претендирани.
По отоншение на разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Представени са доказателства за плащане на 100,00
лева държавна такса.
Претендира се и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 от ЗА. Представен е договор за
правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно,
на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.3 НМРАВ, възлиза на 720,00 лева с
ДДС, който следва да бъде присъден лично на пълномощника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.„Джавахарлал Неру“ № 28,
5
„Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46, представлявано от Г. Т. и А. М., чрез *** Д. Н., да
заплати на П. В. Д. ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ. ***, ул. *** № *, чрез *** Д.Б.,
съдебен адрес: гр. П., ул. „***“ № *,сумата от 107,36(сто и седем лева и 36 ст.) лева,
недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № ***
г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 16.07.2021 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.„Джавахарлал Неру“ № 28,
„Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46, представлявано от Г. Т. и А. М., чрез *** Д. Н., да
заплати на П. В. Д. ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ. ***, ул. *** № *, чрез *** Д.Б.,
съдебен адрес: гр. П., ул. „***“ № *, сумата от 626,43(шестстотин двадесет и шест лева и 43
ст.) лева, недължимо платена по клауза за неустойка по договор за паричен заем № *** г.,
ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 16.07.2021 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46,
представлявано от Г. Т. и А.М., чрез *** Д. Н., да заплати на П. В. Д. ЕГН **********, с
адрес: с. ***, общ. ***, ул. *** № *, чрез *** Д.Б., съдебен адрес: гр. П., ул. „***“ № *,
сумата от 100,00(сто)лева представляваща направени по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46,
представлявано от Г. Т. и А. М., чрез *** Д. Н., да заплати на Адвокатско дружество ***в –
Пловдив, ЕИК ***, представлявано от адв. С. Г., сумата от 720,00(седемстотин и двадесет)
лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на съобщение до страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
6