№ 441
гр. Варна, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500579 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 17146/29.02.2024г., подадена от
Д. Р. Б., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка
Г. М. Б., ЕГН ********** срещу Решение № 504/19.02.2024г., постановено по
гр.д. № 231/2023г. на РС-Варна, 9 състав, с което е отхвърлена молба с вх. №
59595/09.08.2023г., подадена от Д. Р. Б., ЕГН **********, действаща лично и
със съгласието на своята майка Г. М. Б., ЕГН ********** срещу М. С. С., ЕГН
********** за постановяване на мерки за защита спрямо молителката от
ответника по чл.5 от ЗЗДН.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на
обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Сочи се, че молителката е декларирала, че изпитва
страх за живота и здравето си вследствие на отправените от дядо й заплахи и
тормозът, който той осъществява постоянно. Въззивникът счита, че
първоинстанционният съд неправилно е възприел, че наличието на
имуществени спорове между ответника и дъщеря му обосновават
поведението спрямо внучката му. Изразява несъгласие и с извода на съда, че
агресията от страна на ответника се опровергава от самата молителка, тъй
1
като при изслушването си тя е била под стрес. Твърди, че неприличните
жестове на ответника са предизвикали у детето сериозен психо-емоционален
дисбаланс. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъде уважена подадената молба за защита от
домашно насилие.
В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН е постъпило възражение срещу
въззивната жалба от въззиваемия М. С. С., ЕГН **********, с който жалбата
се оспорва като неоснователна. Сочи се, че обжалваното решение е правилно
и обосновано, а аргументите във въззивната жалба са бланкетни и
голословни. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК,
подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по молба на Д. Р. Б., ЕГН
**********, действаща лично и със съгласието на своята майка Г. М. Б., ЕГН
********** срещу М. С. С., ЕГН ********** за защита от домашно насилие.
В молбата са изложени твърдения, че молителката живеела на първия
етаж в жилищен блок в град *********. Същата била принудена да търпи
заплахи и тормоз от дядо й М. С. С.. Последният акт на домашно насилие бил
2
следният: На 10.07.2023 г. около 10:00 часа сутринта дядото на молителката
М. С. дошъл пред вратата на жилището й. Почнал да блъска и да вика да му
отвори, при което молителката много се уплашила. Тъй като преди да го
прехвърли на майката на молителката, апартаментът е бил негов, той имал
чип за входа и влизал, когато си поиска. Не бил в добри отношения с майката
на молителката, а именно Г. Б.. Молителката звъннала на майка си и на вуйчо
си, тъй като дядо й М. С. не преставал да крещи във входа пред заключената
врата. Заплашвал молителката, че щял да ги изгони като кучета навън; лъжел,
че апартаментът е негов и те нямали право да живеят в него; казвал, че той ще
живее там. Молителката твърди още, че преди половин година дядо й отново
идвал и отправял подобни заплахи, поради което имало заведено и друго
дело по ЗЗДН. Тъй като съдът отхвърлил молбата, отпаднала и заповедта за
незабавна защита, която била издадена по време на делото. Като видял, че не
могат да докажат предходното му идване и отправяне на заплахи, дядото на
молителката продължил отново с идванията покрай жилището им,
отправяйки заплахи и закани. Излага, че поради стреса, който и бил причинен,
молителката развила заболявания, като астма и астегматизъм, за което
редовно посещавала очен лекар. Молителката твърди, че изпитва силен страх
от ответника. Той имал възможност да разбие вратата и да влезе вътре.
Излага, че дядо й минавал с колата покрай тях и следял дали има някой
вкъщи.
Ответникът е депозирал възражение срещу молбата за защита, с оспорва
изложените в същата твърдения. Посочил е, че ответникът основно има
отношения с майката на молителката, които са свързани с негови материални
претенции към нея, свързани с дарения й от него апартамент.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е с спорно по делото, че ответникът М. С. е дядо на молителката, а и
видно от служебно извършена справка в НБД същият е баща на нейната
майка – Г. М. Б..
От служебно извършената справка е видно, че по реда на ЗЗДН със
същите страни са водени и други производства пред РС-Варна, а именно гр. д.
№ 11779/2023 г. – прекратено поради неизпълнение указанията на съда от
3
страна на молителката, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК и гр. д. №
14619/2022 г., което е приключило с влязло в законна сила съдебно решение, с
което молбата на Д. Б. против дядо й е отхвърлена като неоснователна.
В декларацията на молителката по чл.9, ал.3 от ЗЗДН са изцяло
пресъздадени твърденията от молбата за защита, описани по-горе.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот от 04.11.2019г.
М. Ст. С. и Д.П. С.а са дарили на дъщеря си Г. М. Б. апартамент, находящ се в
гр. ********.
Видно от справки от РП-Варна, има множество жалби и сигнали от
страна на молителката и майка й против ответника, преписките по които
обаче са приключили с постановления за отказ от образуване на наказателни
производства, а по две от тях е възложена проверка, която още не е
приключила.
При изслушването си в съдебно заседание по реда на чл.15 от ЗЗДт
детето Д. Б. споделя, че на 10.07. излязла преде блока да изхвърли боклука и
дядо й бил пред входа. Той не влязъл в контакт с нея, но й показал среден
пръст и й се изплезил. Д. не може да обясни защо, като счита, че може би е
заради отношенията му с майка й. Детето разяснява, че ответникът не е
блъскал по вратата, не е звънял по звънците и нищо не й е казал. Неприличния
жест показал. Когато тръгвал, след което й бибипкал с клаксона, при което тя
се уплашила да не се върне пред тях и да започне да блъска, затова се обадила
на майка си, която била в чужбина по това време.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел на страната на молителката – К. С. /вуйчо на молителката и
син на ответника/. Съгласно показанията на същия той живеел с молителката
и я гледа, докато майка й е в чужбина. Един следобед /не помни дата/
племенницата му се обадила и му казала, че дядо й е минал с колата и според
нея я е заплашил през прозореца с ръка. Знаел, че и друг път баща му е идвал
на адреса. Случвало се било съседи да му кажа, че баща му е търсел сестра му
за някакви пари.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от активно
4
легитимирано лице по смисъла на чл.3, т. 4 и чл.8, ал.1, т.1 от ЗЗДН и е
процесуално допустима. Същата е придружена с изискуемата от закона
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН за извършено домашно насилие.
Изложените в молбата за защита и пресъздадени в декларацията по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН твърдения за блъскане по вратата на дома на молителката,
крещене и заплашване, че същата и семейството й ще бъдат изгонени навън
като кучета, съставляват такива за упражнено психическо насилие, особено
предвид възрастта на пострадалото лице, което е непълнолетно.
Извършването на същите обаче не се установи от доказателствата по делото.
Въззивният състав споделя извода на първоинстанционния съд, че
доказателствената сила на декларацията се оборва както от показанията на св.
С., така и от изложеното от самата молителка при изслушването й от съда.
Св. С. не е очевидец на процесния инцидент, но молителката твърди, че
му се е обадила след срещата с ответника, защото била много уплашена.
Съгласно показанията на свидетеля, Д. му е споделила, че дядо й е минал с
колата и я е заплашил през прозореца с ръка. Самият свидетел счита, че не е
имало действителна заплаха, но може би детето я е възприело по този начин.
Молителката от своя страна при изслушването си също категорично посочва,
че дядо й не е блъскал по вратата й и не е крещял. Споделя само, че е бил пред
блока /не става напълно ясно дали е слизал от колата или е бил в нея/ и без да
влиза в словесен контакт с нея, й се е изплезил и й е показал среден пръст.
Детето сочи, че се е уплашило да не се върне и да блъска по вратата, както се
било случвало преди. От изложеното, следва извода, че акт на домашно
насилие по посочения в декларацията начин, не е установен. От друга страна,
показването на нецензурен жест на дете също би могло да бъде акт на
психическо насилие, но в настоящия случай такива твърдения липсват както в
молбата за защита, така и в декларацията по ЗЗДН. Отделно от това,
показването на конкретен жест не се установява с категоричност. Единствено
детето като молител при изслушването си за първи път излага такова
обстоятелство, което не се потвърждава от останалия събран под делото
доказателствен материал и при неописването му дори в декларацията, не
може да се приеме, като осъществено.
Очевидно детето Д. се е уплашило от възникналата ситуация, но
субективната уплаха на молителката при липса на твърдян и доказан
5
конкретен акт на домашно насилие, не е достатъчно условие за издаване на
заповед за защита.
С оглед на всичко изложено, се налага извода, че молбата за защита е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По направените в жалбата възражения следва да се отбележи още, че в
мотивите на първоинстанционния съд липсва извод, че наличието на
имуществени спорове между ответника и дъщеря му обосновават
поведението спрямо внучката му. Крайните изводи на съда при
постановяване на решението са обосновани единствено с недоказването от
страна на молителката на изложените в молбата за защита твърдения.
Поради съвпадане правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 504/19.02.2024г., постановено по гр.д. №
231/2023г. на РС-Варна, 9 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн. чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6