№ 445
гр. Варна, 12.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500498 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по частни жалби, насочени против
определение № 1624/12.05.21г. , постановено по в.гр.д. № 932/21г. на ВОС, с
което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 03909/08.03.21г. по вх.
регистър на ЧСИ С.Д., подадена от О.А.К. в качеството му на трето за
изпълнението лице, против въвод във владение, извършен на 26.08.20г. по
изп.д. № 902/20г. на ЧСИ С.Д., с рег. № 718 на КЧСИ, както следва:
1.Частна жалба с вх. № 9957/26.05.21г. , подадена от И.Я.С., Р.Д.А..,
Я.Я.А.. и М.Я.Т., всички, представлявани от адв. Д.А. от АК-София.
2. Частна жалба с вх. № 11298/10.06.21г., подадена от А.В.В.,
представляван от адв. Д.А. от АК-София.
3. Частна жалба с вх. № 11303/10.06.21г. , подадена от И.Х.С.. от гр.
София.
Тези три частни жалби са с напълно идентично съдържание - счита се,
че обжалваното определение е недопустимо, тъй като съдебният състав по
делото е следвало да постанови своя отвод, защото е участвал и при
разглеждането на в.гр.д. № 3216/20г. на ВОС. Ако се приеме, че
1
определението е допустимо – претендира се неговата отмяна като неправилно
като постановено при съществени процесуални нарушения, нарушения на
материалния закон и необоснованост. Сочи се, че цитираното решение по в.
гр.д. № 3216/20г. на ВОС е извън предмета на настоящото дело, тъй като е
между други страни и е ирелевантно, поради което позоваването на същото
от въззивния съд е довело до неправилния извод за недопустимост на жалбата
на О.К.. Освен това съдът е следвало да съобрази, че решението по
цитираното дело не е влязло в сила. Владението на СУ „Св. Кл. Охридски“ е
било изцяло оспорено от жалбоподателите, тъй като същият не е трето лице,
което е владяло имота. Твърденият обратен въвод е изцяло
незаконосъобразен, както и всички твърдения, че въводът на 26.08.20г. е
незаконосъобразен. Неправилно е приетото от съда, че О.К. е обвързан от
приетото от съда по дело, по което той не е участвал и не е обвързан от този
съдебен акт на друго основание. Поради това и е неправилен извода за
недопустимост на жалбата на О.К. с аргументи, извлечени от решението по
гр. д. № 3216/20г. на ВОС. Претендира се отмяна на определението и
произнасяне по съществото на спора.
Отговори на частните жалби не са постъпили от насрещни страни.
4. Частна жалба с вх. № 10330/31.05.21г., подадена от О.А.К. от гр.
Варна. В същата се твърди, че обжалваното определение е недопустимо и
неправилно, като постановено при нарушения на материалния закон,
съществени процесуални нарушения и необоснованост. Наред с изразените и
от другите жалбоподатели аргументи в подкрепа на оплакванията за
недопустимост и неправилност на обжалваното определение, този
жалбоподател посочва, че въззивният съд неправилно е приел, че К. няма
качеството на трето лице по см. на чл. 435, ал. 5 от ГПК. В тази връзка се
изтъква, че от представения към жалбата му предварителен договор за
покупко-продажба на имота от 01.06.20г. се установява, че владението върху
същия е било предадено на О.К. на същата дата, поради което в деня на
въвода на 26.08.20г. именно той е бил във владение, а не длъжниците И.Я.С.,
М.Я.Т., И.Х.С.., Р.Д.А.. и Я.Я.А.., нито пък СУ „Св. Кл. Охридски“, както
незаконосъобразно е приел съдът. Освен това владението на К. е било
установено и преди завеждане на делото, решението по което се изпълнява от
ЧСИ. Поддържа се, че СУ „Св. Кл. Охридски“ не е трето лице и не е владял
2
имота, а освен това постановеният в решение по в.гр.д. № 3216/20г. на ВОС
„обратен въвод“ е незаконосъобразен и няма отношение към подадената от К.
жалба. Претендира се отмяна на определението и присъждане на разноски по
делото.
В предвидения срок е депозиран общ отговор на тази частна жалба от
взискателя по изпълнителното дело А.В.В. и от длъжниците по същото -
И.Я.С., М.Я.Т., И.Х.С.., Р.Д.А.. и Я.Я.А.., всички представлявани от един общ
представител – адв. Д.А.. Считат, че частните жалби на всички страни по
делото са основателни, тъй като ВОС не е следвало да прекратява делото, а да
се произнесе по съществото на спора. Доколкото се касае за жалба на трето
лице, то е недопустимо делото да се гледа в закрито с.з. по арг. от чл. 437, ал.
2 от ГПК.
На осн. чл. 278, ал. 1 от ГПК настоящото производство следва да се
проведе в закрито с.з.
За да се произнесе по допустимостта и основателността на частните
жалби, настоящият състав на съда съобрази следното:
Изпълнително дело № 902/20г. по описа на ЧСИ С.Д. е било
образувано по подадена на 05.08.20г. молба на взискателя А.В.В. против
длъжниците И.Я.С., М.Я.Т., И.Х.С.., Р.Д.А.. и Я.Я.А.., въз основа на
изпълнителен лист от 30.06.20г., издаден по ч.гр.д. № 6200/20г. на ВРС
/последният издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение №
3055/30.06.20г./, с който последните са осъдени да предадат на взискателя два
недвижими имота – ПИ с идентификатор 10135.2565.101, представляващ лозе
с площ от 18.783 дка, находящ се в строителните граници на кв. „Виница“,
общ. Варна, м. „Патланджалъка“ при описани граници по КП „Ботаническа
градина“ и лозе с площ от 1.488 дка, находящ се в кв. „Виница“, общ. Варна,
м. „Патланджалъка“ при описани граници. В заповедта за незабавно
изпълнение е посочено, че задължението произтича от договор за наем,
сключен на 04.06.20г., копие от който е представен към изпълнителното дело.
С Протокол за принудително отнемане на недвижим имот от 26.08.20г.
ЧСИ в присъствието на взискателя и един от длъжниците – И.С., както и на
експерт-геодизист, е установил точното местонахождение само на първия от
двата описани в изпълнителния лист имоти и е предал владението му на
3
взискателя. Местонахождението на втория имот не е било установено въз
основа на посочените в изпълнителния лист граници, поради което и въвод
във владение относно същия не е бил осъществяван.
Въз основа на подадена от СУ „Св. Кл. Охридски“ жалба, въводът във
владение от 26.08.20г. по отношение на описания недвижим имот е отменен
на осн. чл. 435, ал. 5 от ГПК, което е станало с решение № 360/18.02.21г. по
в.гр. № 3216/20г. на ВОС. С решението е било указано на ЧСИ да възстанови
фактическото положение отпреди въвода като осъществи обратен въвод във
владение в имота по отношение на третото лице-жалбоподател СУ „Св. Кл.
Охридски“. Решението е влязло в сила от момента на неговото постановяване,
тъй като същото е окончателно и не подлежи на обжалване.
От материалите по изпълнителното дело /а така и в мотивите на ЧСИ,
изложени пред ВОС/ не се установи да е бил извършен обратен въвод във
владение на имота.
С подадената на 08.03.21г. жалба О.А.К. е обжалвал въвода във
владение от 26.08.20г. и на осн. чл. 435, ал. 5 от ГПК е претендирал неговата
отмяна. Твърдял, че е узнал за този въвод на 08.03.21г., както и че същият е
бил във владение на ПИ с идентификатор 10135.2565.101, представляващ лозе
с площ от 18.783 дка, находящ се в строителните граници на кв. „Виница“,
общ. Варна, м. „Патланджалъка“, считано от 01.06.20г. въз основа на сключен
със собствениците на имота предварителен договор за неговата покупко-
продажба. Поради това се поддържа, че незаконосъобразно А.В.В. е бил
въведен във владение срещу длъжниците по изпълнителното дело, тъй като те
не са били във владение на имота към 26.08.20г., нито дори към 04.06.20г.
Претендирал е отмяната на извършения на 26.08.20г. въвод във владение.
С обжалваното понастоящем определение № 1624/12.05.21г. по в.гр.д.
№ 932/21г. на ВОС жалбата на О.К. е била оставена без разглеждане. Тъй като
жалбата не е разглеждана по същество, съдът е постановил съдебния си акт по
нейната недопустимост в закрито съдебно заседание. Поради това и няма
нарушение на нормата на чл. 437, ал. 2 от ГПК.
С оглед на горните обстоятелства следва да се приеме, че подадените
от страните по изпълнителното дело /взискател и длъжници/ частни жалби
против определение № 1624/12.05.21г. по в.гр.д. № 932/21г. на ВОС са
4
недопустими. Правен интерес от обжалване на посоченото определение е
налице единствено за О.К., тъй като неговата жалба е била оставена без
разглеждане, а страните по изпълнителното дело са били насрещни страни по
същата. Последните не са надлежно процесуално легитимирани да обжалват
определението, с което се оставя без разглеждане жалбата на третото лице.
Производството по настоящото дело, образувано по първите три частни
жалби следва да се прекрати като недопустимо.
Частната жалба, подадена от О.К. е допустима като подадена в срок, от
страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт и същата е
редовна. Разгледана по същество обаче частната жалба се явява
неоснователна. На първо място, обжалваният съдебен акт е допустим, защото
дори и да е съществувало основание за отвод на съдебния състав, постановил
обжалваното определение /а в случая изтъкнатото от жалбоподателя
обстоятелство не е основание за отвод/, постановеният съдебен акт би бил
неправилен, а не недопустим. На второ място, с подадената на 08.03.21г.
жалба О.К. е обжалвал действията на ЧСИ, изразяващи се в извършения на
26.08.20г. въвод във владение, който обаче е бил отменен с влязлото в сила на
18.02.21г. решение по в.гр.д. № 3216/20г. на ВОС. Поради това жалбата му е
била лишена от предмет, поради което и законосъобразно е била оставена без
разглеждане от въззивния съд като недопустима. Обжалваното от О.К.
определение № 1624/12.05.21г. по в.гр.д. № 932/21г. на ВОС следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 498/21г. на ВАпС, в
частта в която същото е образувано по следните частни жалби:
- частна жалба с вх. № 9957/26.05.21г., подадена от И.Я.С., Р.Д.А..,
Я.Я.А.. и М.Я.Т., всички, представлявани от адв. Д.А. от АК-София;
- частна жалба с вх. № 11298/10.06.21г., подадена от А.В.В.,
представляван от адв. Д.А. от АК-София;
- частна жалба с вх. № 11303/10.06.21г., подадена от И.Х.С.. от гр.
5
София,
всички, насочени против определение 1624/12.05.21г. по в.гр.д. №
932/21г. на ВОС.
ПОТВЪРЖДАВА по частната жалба на О.А.К. определение
1624/12.05.21г. по в.гр.д. № 932/21г. на ВОС, с което е оставена без
разглеждане негова жалба с вх. № 03909/08.03.21г. по вх. регистър на ЧСИ
С.Д., в качеството му на трето за изпълнението лице, против въвод във
владение, извършен на 26.08.20г. по изп.д. № 902/20г. на ЧСИ С.Д., с рег. №
718 на КЧСИ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО само в прекратителната му част подлежи на
обжалване с частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на
И.Я.С., Р.Д.А.., Я.Я.А.., М.Я.Т., А.В.В. /да се уведомят чрез адв. Д.А. от АК-
София/ и И.Х.С.., а в останалата му част – определението не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6