Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 27.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 1050 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 513405/23.10.2018г. по гр.д. № 8238 по описа за 2016г. на Софийски
районен съд, 60-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 535 от ТЗ, че Г.С.В., ЕГН
**********, с адрес: *** дължи на „Х.А.Р.А.Б.”ООД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** заплащане на сумата от 2568,36 евро, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението- 05.06.2013г., до изплащането й,
представляващи главница по запис за
заповед, издаден от В.Б.1”ООД на 12.05.2008г.
с падеж за плащане 01.06.2010г.,
авалиран от Г.С.В., за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело
№ 24105/2013г. по описа на СРС, като ответникът
е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски от 350,94лв. по заповедно и исково дело.
Срещу така постановеното решение
е депозирана въззивна жалба вх. № 5184805/13.11.2018г. по регистъра на СРС от
ответника по исковете- Г.С.В., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Л.В.,***, офис
2 в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила
и на материалния закон. Посочил е, че доколкото е авалирал записа на заповед,
то правното му положение е на поръчител и приложима е разпоредбата на чл. 147
от ЗЗД. В случая срокът по чл. 147 от ЗЗД бил изтекъл преди да се подаде
заявлението и отговорността му за плащане на сумата не можело да се ангажира от
ищеца. Записът на заповед бил предявен само на издателя. Претендирал е разноски
.
Въззиваемият- ищец Х.А.Р.А.Б.”ООД,
ЕИК******** е оспорил жалбата. Навел е
твръдения, че решението в обжалваната част е правилно. Посочило е, че записът
на заповед бил валиден, не било установено погасяване на задължението по него.
Посочило е, че въззивникът има качество на авалист по смисъла на чл. 485 от ТЗ,
неприложими били правилата за поръчител по ЗЗД и в частност на разпоредбата на
чл. 147 от ЗЗД. Последната не намирала приложение при авала . Нямало нужда
записът на заповед да се предяви и на авалиста, защото падежът за плащане бил
на определен ден, а не на предявяване. Претендирало е разноски , оспорило е
поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 8003357/15.02.2016г. по регистъра на СРС депозирана от Х.А.Р.А.Б.”ООД, ЕИК******** срещу Г.С.В., ЕГН **********, с която е
поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 535 и чл. 485 от ТЗ съществуване на вземането му срещу ответника
за заплащане на сумата от 2568,36 евро,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 05.06.2013г., до изплащането й, представляващи главница по запис за заповед, издаден от В.Б.1”ООД,
ЕИК ******** на 12.05.2008г. с падеж
за плащане 01.06.2010г., авалиран от
Г.С.В., за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
24105/2013г. по описа на СРС. Навело
е твърдения, че записът на заповед отговарял на изискванията на чл. 535 от ТЗ, падеж
бил уговорен на определен ден, авалиран бил от ответника и установявал
съществуване на вземането му, сумата не била платена. Посочило е, че имало само
един договор за Л., сключен с В.Б.1”ООД и това бил договор № *********/12.05.2008г.
Претендирало е разноски.
Ответникът Г.С.В., ЕГН ********** е оспорил иска. Посочил е, че записът на
заповед бил издаден като обезпечение на задължения по договор за Л., които вече
били уредени между ищеца и „В.Б.1”ООД, имало и други изпълнителни дела за
плащане на сумата и за същото било образувано изпълнително дело при ЧСИ Цачева
рег. № 840 на КЧСИ. Не бил страна по този договор за Л., не бил поръчител за задълженията
по него. Подписаните по този договор записи за заповед били недействителни в
частта за авала, защото договор за Л. не предвиждал такова обезпечение. Не бил
платил сумата по процесния запис на заповед. Посочил е, че поръчителят не отговаря за задълженията след
изтичане на срока по чл. 147 от ЗЗД, в случая този срок бил изтекъл преди
подаване на заявлението и отговорността му за заплащане на сумата не можело да
се ангажира от ищеца. Записът на заповед не му бил предявен. Евентуално не дължал
сумата и поради погасяване на задължението по давност. Претендирал е разноски.
По делото е приложено заповедно
дело № 24105/2013г. по описа на СРС, 60-ти състав, съгласно което по заявление
вх. № 3118361/05.06.2013г., изпратено по пощата на 03.06.2013г., е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с които е разпоредено В.Б.1”ООД, ЕИК ******** и Г.С.В.,
ЕГН ********** да заплатят солидарно на от Х.А.Р.А.Б.”ООД, ЕИК********
сумата от 2568,36 евро, ведно
със законната лихва от 05.06.2013г.,
до изплащането й, представляващи
главница по запис за заповед, издаден на 12.05.2008г. с падеж за плащане 01.06.2010г., както и съдебни разноски от 100,47лв., за така
издадена заповед длъжникът Г.В. е
уведомен на 10.06.2015г., , на 12.06.2015г. длъжникът В. е подал възражение
срещу заповедта, 15.01.2016г. заявителят е уведомен ца необходимостта да
представи доказателства в едномесечен срок от съобщение, че е предявил иск за
установяване съществуване на вземанията по заповедта и такива са представени на
15.02.2016г.
По делото е приет документ,
озаглавен „запис на заповед”, издаден на 12.05.2008г. с който В.Б.1”ООД, Булстат ******** се е задължило безусловно и неотменимо без
протест и без разноски да заплати на „Х.А.А.А.”
ЕООД сумата от 2568,36 евро с падеж на задължението
01.06.2010г., като е положен подпис за издателя . В текста на документа се
съдържа заглавието „запис на заповед”, посочени са място на издаване в гр.
София, , че сума е платима при С.”АД, като е посочен адрес на Х.А.А.А.”ЕООД в
гр. София, бул. *********и адрес на издателя гр. София, ж.к. Овча Купел” ул. *********.
На лицевата страна на документа под текст
„Авалирам това задължение при условията, при които е поето” да изписани имената
на Г.С.В. и е положен подпис за него. На лицевата страна на документа срещу
текст „настоящата запис на заповед ми беше предявена за плащане” е изписана дата 01.06.2010г. и е положен подпис
за издателя.
По делото не се спори, а и се
установява от записвания по публичния търговски регистър, че Х.А.А.А.” ЕООД е
променило наименованието си и правноорганизационната си форма на Х.А.Р.А.Б.”ООД.
По делото са приети неоспорени от
страните договор за финансов Л. №
*********/12.05.2008г., ОУ и погасителен план към него, Приложение № 2 за
обезпечение, приемо-предавателен протокол, носещи подпис за страните по него,
справка за платени суми, съгласно които Х.А.А.А.Л.”ЕООД
се е задължило да предоставени на „В.Б.1”ООД при условията на финансов Л. за
ползване лек автомобил „Дачия Логан” шаси U*******срещу задължение на Л.ополучателя
да заплати общо 9425,15 евро, от които първоначална вноска от 1720,07 евро , а
останалото - на 36 месечни вноски от по 214,03 евро, отделно такси и лихви от, автомобил
е предаден на Л.ополучателя по записвания на ищеца плащания по договора освен
първоначалната вноска от 4036,99лв. и таксите за управление и регистрация, са още 5427,45лв. – 13 месечни вноски и лихви
, плащанията са преустановени на 02.02.2009г., като след тази дата постъпления
са само събрани суми по принудително изпълнение. Съгласно чл. 4 от договора и
Приложение № 2 към договора за обезпечение на задълженията по договора се
издават записи на заповеди от В.Б.1”ООД, авалирани от Г.С.В..
По делото е приложено
изпълнително дело изпълнително дело по
описа на ЧСИ Цачева рег. № 840 на КЧСИ, съгласно което същото е образувано за
събиране на вземания по изпълнителен лист,
издаден на 09.11.2010г. по гр.д. № 4521/2010г. на РС-Шумен , с който В.Б.1”ООД, ЕИК ******** и Г.С.В.,
ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на от Х.А.Р.А.Б.”ООД, ЕИК********
сумата от 4187,03 евро, ведно
със законната лихва от 08.11.2010г.,
до изплащането й, представляващи главница
по запис за заповед, издаден на 12.05.2008г.
с падеж за плащане 01.06.2008г. и
главница по запис на заповед, издаден на 12.05.2008г. с падеж за плащане 01.06.2009г., както и съдебни разноски
от 163,78лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По
правилността на решението :
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 вр. с чл. 124 от ГПК
вр. с 535 и чл. 485 от ТЗ– иск за установяване съществуване на вземане на
ищеца като поемател срещу ответника като
авалист по задължение по запис на заповед, за което е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 417 вр. с чл. 418 от ГПК.
При този иск в тежест на ищеца е да докаже, че между
ищеца и издателя В.Б.1“ООД е възникнала валидно правоотношение по запис
на заповед, отговарящ на изискванията по чл. 535 от ТЗ, съгласно което В.Б.1“ООД
като издател се е задължил да отговаря преди ищеца за
изплащане на задължението по записа на заповед, като същото е изискуемо, че
ответникът е авалирал задължението по записа на заповед при условията, при
което то е поето.
Записът на заповед е едностранна търговска сделка. Тя
възниква в резултат на едностранно волеизявление на издателя й, което цели
пораждане на менителнични субективни права и правни задължения. Това
волеизявление не може да предвижда бъдещо несигурно събитие, обуславящо
пораждане на менителничното правоотношение. За да се създаде действително
менителнично задължение е достатъчно волеизявление на издателя, направено при
съблюдаване на изискванията на закона за форма. Веднъж създаден, менителничният
ефект служи като материалноправна основа за създаване и прибавяне на други
допълнителни едностранни волеизявления, насочени към пораждане на нови
менителничноправни ефекти – авал, джиро и т.н. Действителността на
допълнителното волеизявление не засяга действителността на основното такова по
първоначалната сделка, нито на другите допълнителни волеизявления, освен поради
недостатък на формата.
Записът на заповед е формален писмен акт, към който
законодателят е поставил строги изисквания относно реквизитите му, които са
посочени изчерпателно в императивни правни норми и липсата на някой от тях води
до недействителност на ценната книга. Правната сигурност е наложила
необходимостта от строгите изисквания към формата му - да има достатъчна определеност, както относно
правното естество на акта, така и досежно
съдържанието на породените въз основа на него правоотношения.
Законодателят в Търговския закон не поставя изискване към съдържанието на
менителницата и записа на заповед да сочат основанието, с оглед на което се
поемат или изпълняват менителничните задължения. Основанието на задължаване не
е елемент от фактическия състав на абстрактни правни сделки, какъвто е записа
на заповед, като дори такова да се посочи, то е извън задължителното съдържание
на записа на заповед по чл. 535 от ТЗ. Ако посочването на каузално
правоотношение не променя безусловния характер на задължението, то посочването
на това правоотношение не може да обоснове извод за недействителност на ценната
книга.
Липсата на изискване за основанието като елемент от
съдържанието на менителничните ефекти, обаче, не означава, че длъжникът по тях
не може да направи успешно възражение
във връзка с основание за плащане по документа. Поемателят също
разполага с възможност да посочи каузалната сделка, за обезпечение на което е
издадена ценната книга. Това е така, защото поемането на парично задължение
винаги става с определена цел, която цел, обаче, е свързана с други
правоотношения, стоящи извън менителничните. В случаите, когато субективното
право по менителничния ефект се придобива въз основа на договор между страните,
то отношенията между тези лица са каузални и издателят на ценната книга може да
прави възражения по повод на основанието. Въвеждането на същото може да се
направи и от поемателя. Каузалните правоотношения може да са различни правни
сделки – продажба, заем, банков кредит и т.н. По правило с предаването на
ценната книга не се новира задължението по каузалното правоотношение, а двете
правоотношения съществуват паралелно. Необходимостта от изследване на
каузалното правоотношение произтича и от обстоятелството, че в случаи, в които
се твърди, че запис на заповед е издаден с цел да обезпечи задължения по
каузално правоотношение, то за да възникне валидно менителнично правоотношение,
следва да се установи валидно възникнало вземане по каузално правоотношение.
Липса на валидно възникнало вземане по каузално правоотношение в тази хипотеза,
препятства възникване на поети със записа на заповед менителнични
задължения. При редовен от външна страна
менителничен ефект и при общо оспорване от страна на ответника на задължението,
ищецът не е длъжен да сочи каузално правоотношение за обезпечаване на
изпълнение на задълженията по което, да е издаден записа на заповед, ищецът не
е длъжен да въведе каузално правоотношение. В хипотеза, в която нито една от
страните в предвидени от закона срокове не е въвела твърдения на наличие на
каузално правоотношение, то не е част от правоотношенията, които се изследват
по делото, тоест няма въведено по делото преюдициално правоотношение, поради
което и неустановяване на същото не може да послужи за основание да се отхвърли
иска по чл. 422 от ГПК. В хипотеза, в която
страна по делото въведе като предмет на делото наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издадена ценната книга, на
изследване в производство по иска по чл. 422 от ГПК подлежи и каузалното
правоотношение, доколкото същото има връзка с възникване, съответно с
погасяване на задължението по записа на заповед. Разпределението на
доказателствената тежест е по правилото на чл.154 от ГПК, тоест всяка страна
следва да докаже фактите, на които основана правните си твърдения. При доказана връзка между записа на заповед с
конкретно каузално правоотношение, независимо от това коя от страните по делото
е въвела това каузално правоотношение като предмет на делото, ищецът следва да
докаже че по това каузално правоотношение , което е валидно възникнало, за него
е възникнало валидно вземане , а ответникът следва да докаже възраженията си за
недължимост на сумите ако е въвел такива
като предмет на делото. (В този смисъл
т. 17 от ТР от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай по делото се установи, че със
заповед за изпълнение по заповедно дело на СРС, ответникът е осъден да заплати
на ищеца процесните суми на основанията, на които е предявен иска, ответникът в
срок е оспорил заповедта, а ищецът в срок е предявил установителния иск по чл.
422 от ГПК.
Съдът приема, че документът, озаглавен „запис на
заповед” съдържа всички реквизити по чл.
535 от ТЗ, поради което и представлява запис на заповед, издаден на 12.05.2008г.
и удостоверява валидно възникнало
задължение на В.Б.1“ООД като издател по
запис на заповед към ищеца за заплащане на сумата от 2568,36 евро на падеж
01.06.2010г., което задължение
ответникът Г.С.В. е авалирал при условията при което е поето. Неоснователни да
доводите на ответника, че доколкото издаването на процесния запис на заповед не
било посочено в договора за Л., съответно и ответникът не бил поръчител на
задължения по договора за Л., то записа на заповед бил недействителен.
Предвиждането на ценната книга в договора за Л. като обезпечение на
задълженията по договора за Л. не е условие за действителност на записа на
заповед. Не е такова условие и поръчителство по каузалното правоотношение. Условия
за действителността на записа на заповед и на менителничното поръчителство са
само изискванията по чл. 535 и чл. 483 и сл. от ТЗ, които в случая са спазени.
Съдът приема, че по делото е установено, че процесният
запис на заповед е обезпечавал задължение на В.Б.1“ООД към ищеца по договор за Л.
№ *********/12.05.2008г. Това обстоятелство не е спорно между страните. Не е спорно между страните и че задължението по
процесния запис на заповед не е погасено чрез плащане. Тези обстоятелство съдът
приема за установени по делото като безспорни.
Съдът приема за неоснователни съображенията на въззивника, че не дължи процесната сума поради пропуснат срок
по чл. 147 от ЗЗД. Тази разпоредба съдът приема, че е не приложима при авала. Менителничното
поръчителство е самостоятелно неакцесорно едностранно поето задължение от
авалиста. Неговото задължение съществува независимо от валидността на
задължение, поето от издателя на записа
на заповед , освен ако се касае за изискванията за форма по чл. 535 от ТЗ. Задължението
на авалиста макар и да обезпечава задълженията на издателя на записа на заповед
представлява самостоятелно задължение с различен правопораждащ юридически факт.
То е абстрактна сделка. Записът на заповед
също е абстрактна самостоятелна сделка. Правоотношенията на издателя на записа
на заповед и на авалиста произтичат от различни и независими една от друга
едностранни сделки. Авалистът не може да прави възражения, които може да
направи издателя на ценната книга. На друга плоскост е уредено правоотношението
на поръчителя по ЗЗД – правоотношението възниква при сключен договор за поръчителство
между кредитора и поръчителя и е действително, само ако е действително
задължението на лицето, за когото е
поръчителствано, тоест задължението на
поръчителя е акцесорно на задължението на лицето, за което е поръчителствано. Съществените
различия между менителничното поръчителство и поръчителството по ЗЗД
препятстват възможността да се приложи разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД за
менителничното поръчителство. Последната е ограничителна и не може да се
прилага за правни институти, които
съществено се различават от поръчителството по ЗЗД. Менителничното
поръчителство и поръчителството по ЗЗД са със съществени различия, поради което
и доколкото ТЗ не предвижда приложението на чл. 147 от ЗЗД, то при авала разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД е
неприложима. (В този смисъл Решение № 216/03.01.2017г. по т.д. № 3204/2015г. на
ВКС, І-во Т.О.; Решение № 104/25.07.2016г. по гр.д. № 5345/2015г. на ВКС,
ІІІ-то Г.О.; Решение № 386/25.03.2015г. по гр.д. № 1490/2014г. на ВКС, ІV-то
Г.О.).
В случая падежът на записа на заповед е настъпил на
01.06.2010г., но доколкото ответникът е авалист, а не поръчител по чл. 138 от ЗЗД и по съображения изложени по-горе съдът приема, че възражението на
въззивника за приложимост на чл. 147 от ЗЗ е неоснователно.
Съдът приема, че доколкото падежът за плащане на
сумата по ценната книга е бил определен на конкретен ден, то не е било нужно
записа на заповед да се предявява за плащане на авалиста, а възражения на въззивника
в обратния смисъл са неоснователни.
При така възприето и като съобрази ограниченията по
чл. 269 от ГПК, че при постановяване на решението районният съд не е нарушил
императивна материално-правна норма, то съдът приема, е решението на районният
съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски във въззивното производство:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се поставят в тежест на
въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 100лв.
възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.
със Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането й.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 513405/23.10.2018г. по гр.д. № 8238 по описа за
2016г. на Софийски
районен съд, 60-ти състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Г.С.В., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв. Л.В.,***, офис 2 да заплати на „Х.А.Р.А.Б.”ООД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал.1 вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 100лв. (сто лева), представляващи
възнаграждение за юрисконсулт в производството пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.