№ 1501
гр. Пловдив, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300502211 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба , подадена от А. Д. Д., ЕГН
**********, чрез пълномощника по делото адв. К. К. , против решение
№2855/22.06.2023г. , постановено по гр.д. № 18535/2022 г., по описа на
Пловдивски районен съд ,ХII гр.с., в частта му , с която е отхвърлен
предявения от нея против „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК *********,
иск за заплащане на сумата от 63,56 лева - възнаградителна лихва, като
получена без основание по недействителен договор за кредит № 52007 от
02.04.2018г.
Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че в тази му част
обжалваното решение е неправилно, като се иска неговата отмяна и
постановяване на друго решение по същество, с което предявеният иск да се
уважи. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемото „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК *********.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е основателна по следните съображения:
Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
1
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С решението си въз основа на събраните писмени доказателства и
доводите на страните районният съд е приел за установено, че между
страните е сключен договор за паричен заем № 52007/02.04.2018г., по силата
на който ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер
на 1200 лв., при фиксиран годишен лихвен процент: 24 %, ГПР: 26,85 %. , с
уговорено между страните погасяване на заема на 8 месечни погасителни
вноски в размер от 241,56 лева, първата от които с падеж 02.05.2018г., а
последната – 08.12.2018г.
Първоинстанционният съд е приел за установено, че страните са
уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно
обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като
обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия
/§4 от договора/, а при неизпълнение са предвидили задължение на
заемополучателя да заплати на кредитора неустойка във фиксиран размер от
622,02 лв., платима на осем равни части в размер на 77,75 лева, на падежите
на погасителните вноски /§3 от договора/.
Тези фактически констатации и правни изводи не са спорни пред
настоящата инстанция.
С решението си районният съд е направил извод за нищожност на
клаузата от договора за заплащане на неустойка, поради това, че уговорката
за нейната дължимост е направена в отклонение от функциите й, предвидени
в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна. Изложил е съображения, че клаузата
уреждаща неустойката е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй
като е във вреда на ищеца потребител, като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Предвид така формирания извод,
ПРС с решението си е осъдил ответното търговско дружество на върне на
ищцата платената без основание неустойка по договора в размер от 274,44
лева , като е отхвърлил иска на връщане на платената по договора
възнаградителна лихва в размер от 63,56 лева тъй като не е констатирал обща
недействителност на договора по смисъла на чл.22 от ЗПК.
Първоинстанционното решение, като необжалвано , е влязло в сила в
частта, с която е уважен предявения от ищцата иск за връщане от ответника
на платената без основание неустойка по договора в размер от 274,44 лев
На основание чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за
всички съдилища.
Ето защо, доколкото спорът между страните за валидността на клаузата
на §3 от договора за заплащане на неустойка е разрешен между страните с
влязло в сила съдебно решение, то следва да се зачетат последиците на
същото.
Настоящият съдебен състав намира, че освен нищожност на клаузата за
заплащане на неустойка, е налице нищожност на целия договор за кредит, по
следните съображения:
2
Така уговореното между страните в договора за кредит задължение за
обезпечение, по начин, който да възпрепятства заемополучателя да изпълни
същото, с цел да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката и
включването на задължението за неустойка в погасителните вноски води до
скрито оскъпяване на кредита и се явява добавък към възнаградителната
лихва, като представлява сигурна печалба за заемодателя.
Определеният в посочения договор ГПР е в размер на 26,85 %, но без да
са включени в него разходите за неустойка. В договора е уговорено
заплащането на неустойката да се разсрочи и да се изплаща едновременно с
погасителната вноска по заема, като така се заобикаля разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Съгласно разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони и други, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. От определението е
видно, че годишният процент на разходите включва лихвеният процент по
кредита, както и всички останали разходи, които следва да бъдат заплатени
към момента на сключване на договора или в бъдеще.
В случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно посочената разпоредба, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Предвид констатациите да не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1,
т.10 ЗПК, на основание чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК в случаите, когато договорът за потребителски
кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. В случая по
договора за кредит ищцата е заплатила на ответното търговско дружество
сумата от 63,56 лева- възнаградителна лихва , която като недължимо платена
подлежи на връщане от ответното търговско дружество , ведно със законната
лихва върху сумата начиная от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното й заплащане.
В аспекта на така изложеното въззивният съд приема, че в тази му част
решението на районния съд е неправилно. Като такова същото ще се отмени,
като ще се постанови друго, с което исковата претенция на ищцата бъде
уважена.
При този изход на спора пред въззивната инстанция ответното
търговско дружество следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателката
сумата от 25 лева- разноски за заплатена държавна такса, а на осн. чл. 38, ал.
2 във вр. с ал. 1, т.2 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на
въззивницата следва да бъде осъдено да заплати сумата от 400 лева-
3
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция по подадената срещу първоинстанционното решение въззивна
жалба , определено по реда на чл.7,ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2855/22.06.2023г. , постановено по гр.д. №
18535/2022 г., по описа на Пловдивски районен съд ,ХII гр.с., в частта му , с
която е отхвърлен предявения от А. Д. Д., ЕГН **********, против „София
Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК *********, иск за заплащане на сумата от
63,56 лева - възнаградителна лихва, като получена без основание по
недействителен договор за кредит № 52007 от 02.04.2018г., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК *********, да
заплати на А. Д. Д., ЕГН **********, сумата от 63,56 лева -
възнаградителна лихва, като получена без основание по недействителен
договор за кредит № 52007 от 02.04.2018г. , ведно със законната лихва върху
сумата, начиная от датата на подаване на исковата молба в съда-20.12.2022г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 25 лева- разноски по делото
за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК *********, да
заплати на адвокат К. Й. К. , личен номер на адвокат **********, сумата в
размер на 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание
чл.38 ЗАдв. за осъщественото процесуално представителство на А. Д. Д., ЕГН
**********.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4