Normal;Iiaiene;footer;6
С присъда № 19/06.03.2008 година, постановена по н.о.х.д. № 16/2008 година по описа на Кърджалийския районен съд, Вилиян Колев Колев от гр. Кърджали е признат за виновен в това, че на 24.10.2007 година в гр. Кърджали държал боеприпаси- 20 бр. патрони, калибър 9х19 мм, марка „PARABELUM”, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал.1, във вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 53 от НК е постановено отнемане в полза на държавата на веществено доказателство 20 бр. патрони, калибър 9х19 мм, марка „PARABELUM”. Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Вилиян Колев Колев от гр. Кърджали, който обжалва присъдата като неправилна - незаконосъобразна, необоснована и постановена при недоказаност на обвинението, респ. при липса на доказателства по повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Неправилно и необосновано съдът приел, че подсъдимият е осъществил признаците на състава на чл. чл.339, ал.1 от НК. Обвинението било напълно недоказано и присъдата в този смисъл била незаконосъобразна, необоснована и постановена при липса на доказателства. Обвинението не било доказано по несъмнен и безспорен начин така, както повеляват разпоредбите на НПК. Присъдата на Кърджалийския районен съд почивала изцяло и само на предположения. По делото нямало нито едно доказателство, че подсъдимият е автор - извършител на деянието, или въобще че то е извършено от него виновно. Жалбодателят моли първоинстанционната присъда да бъде отменена като неправилна, вместо което да бъде постановена нова, с която да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 339, ал.1 от НК. В заседание жалбодателят лично и чрез защитника си поддържа жалбата. Моли за оправдателна присъда. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали счита жалбата за неоснователна. Предлага обжалваната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 НПК, констатира следното: Жалбата е неоснователна. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, като в проведеното първоинстанционно съдебно следствие са събрани всички възможни и необходими доказателства, за да бъдат установени обстоятелствата по чл. 102 от НПК в съответствие с принципните норми на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Във връзка с основните доводи във въззивната жалба, поддържани и пред районния съд- за недоказаност на деянието по чл. 339, ал.1 от НК от обективна и субективна страна, са изложени убедителни и обосновани изводи въз основа на задълбочен и подробен анализ на събрания доказателствен материал. Така от събраните и проверени от първоинстанционния съд доказателства, за установено от фактическа страна се приема следното: На 24.10.2007 година, било извършено процесуално- следствено действие претърсване и изземване в жилище- апартамент 16, находящ се на бул. „България” № 84, вх. „В”, ет.6 в гр. Кърджали. Апартаментът бил собствен на подс. Вилиян Колев Колев от гр. Кърджали, като преимуществено в жилището живеел синът му- св. Ради Вилиянов Колев от гр. Кърджали. Претърсването на жилището било извършено във връзка с постъпила в РПУ-Кърджали информация за лица, притежаващи наркотични вещества и с цел намирането на такива. За извършеното процесуално-следствено действие претърсване и изземване бил съставен протокол от 24.10.2007 година от И.П.Добрински- дознател при РПУ-Кърджали по досъдебно производство № 588/2007 година на РПУ-Кърджали, одобрен от съдия по реда на чл. 161, ал.2 от НК с разпореждане № 296/25.10.2007 годна по ч.н.д. № 1153/2007 година по описа на Районен съд- Кърджали. В протокола било вписано, че върху хладилник марка „Кьортинг”, находящ се с още един хладилник в западния ъгъл на трапезарията в апартамента, била намерена кутия с надпис „CARTRIDGES” и „9 mm PARABELUM”. В кутията били намерени 20 бр. патрони с надпис „PARABELUM”, с надпис на дъното на всяка от гилзите „9х19 и 1097”. В графата за искания, бележки и възражения, подс. Вилиян Колев вписал собственоръчно, че патроните са негови. От заключението на вещото лице Николай Яръмбайков по съдебно-балистическата експертиза и разпита му в първоинстанционното съдебно следствие се установява, че представените за изследване 20 бр. патрони, калибър 9х19 мм, марка „PARABELUM” представляват боеприпаси, отнасят се за стрелба с автоматични огнестрелни оръжия, отговарящи на същия калибър и са годни за стрелба. От удостоверение № Я- 7458 от 02.11.2007 година, изд. от РПУ-Кърджали се установява, че подс. Вилиян Колев Колев и св. Ради Вилиянов Колев, и двамата от гр. Кърджали, не се водят на отчет в служба КОС при РПУ-Кърджали. На същите не било издавано разрешително за придобиване, носене или съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на следните доказателства: показанията на свидетелите Божидар Венциславов Делийски, Тодор Георгиев Тодоров и Ерсин Салибрям Хасан, Станка Радева Колева, Ради Вилиянов Колев и Събин Радинов Кюрекчиев, на които съдът дава вяра изцяло; заключението на съдебно- балистическата експертиза по протокол № 267/29.10.2007 година, приета като доказателство и показанията на в.л. Н.Яръмбойков в първоинстанционното съдебно следствие; от писмените доказателства по делото- протокол за претърсване и изземване, фотоалбум, удостоверение, бюлетин за съдимост, характеристика, декларация за семейно и имотно състояние и др.; както и от обясненията на подсъдимия, които съдът възприема частично. Съдът не кредитира обясненията на подс. Колев в частта им, в която обяснява, че вписал в протокола за претърсване и изземване от 24.10.2007 година, че патроните са негови, за да не ги препишат на сина му и с намерение да го защити като баща. Във връзка с това обяснение на подсъдимия следва да бъде посочено, че са налице показанията на свидетелите Делийски, Тодоров и Хасан, които по несъмнен и категоричен начин установяват обстоятелството, че при намирането на кутията с патрони върху хладилника, подсъдимият е обяснил, че патроните са негови. Нещо повече, още преди отваряне на кутията, на въпрос на дознателя какво има в кутията, подсъдимият е отговорил, че вътре има патрони. Логичният отговор на този въпрос, при условие, че подсъдимият вижда за пръв път затворена кутия, би бил този, че не знае какво е съдържанието. Наред с това, подсъдимият не само е казал преди да бъде отворена кутията, че вътре има патрони,- нещо повече,- обяснил е, че ги има от времето, когато е бил военен. Именно показанията на горните трима свидетели в тази насока, по един несъмнен начин сочат, че държането им е било осъществено именно от подсъдимия, а не от друго лице. Този извод не се променя включително от данните по делото, че в апартамента се е извършвал ремонт, както и че е имало останал багаж от наематели на апартамента. Изводът, че подсъдимият, а не друго лице, е държал боеприпасите, не се разколебава включително от свидетелката Станка Колева- съпруга на подсъдимия, сина му- Ради Колев и приятеля на сина му- Кюрекчиев, чиито показания не съдържат данни, които да го опровергават. В противоречие с правилата на формалната логика би било изоставянето на еднопосочните и безпротиворечиви показания на свидетелите Делийски, Тодоров и Хасан относно това обстоятелство, и даването вяра на обясненията на подсъдимия, че бил поел вината, за да защити сина си, при условие, че доказателства, които да опровергават свидетелските показания и да подкрепят обясненият на подсъдимия, не са събрани. Най-малко в случая, синът на подсъдимия се е нуждаел от такава бащина защита, тъй като се установява по делото, че претърсването е било извършено с цел намирането на наркотични вещества, каквито не са били намерени. Наред с това, не без значение относно изводът, че обясненията на подсъдимия представляват защитна позиция с цел да бъде оневинен, е обстоятелството, че същият е обяснил какво е съдържанието на кутията преди да бъде отворена, т.е. същият е знаел, че в кутията има патрони, каквото обяснения не би дал човек, който за пръв път би видял една вещ или за вещ, която е чужда, а не негова; наред с това - подс. Колев е обяснил на св. Тодоров, че патроните са му останали от времето, когато е бил военен, относно което обстоятелство няма спор. Така, безспорно от така обсъдените доказателства по делото се установява фактът на държане на инкриминираните вещи- боеприпаси, от подс. Колев. Следва да бъде посочено, че като е разпитал като свидетели Делийски и Тодоров- служители при РПУ- Кърджали, районният съд не е допуснал процесуално нарушение, което би довело до изключване на показанията им като доказателство по делото, тъй като не е била налице пречка по чл. 118, ал.2 от НПК за разпита на полицейските служители като свидетели- същите не са извършили действия по разследването, а само са присъствали при извършеното претърсване и изземване. Ето защо, показанията на двамата свидетели следва да бъдат преценявани наред с останалите доказателства, събрани по делото и са неразделна част от доказателствената съвкупност. Доводът, че при извършеното претърсване подс. Колев нямал още никакво процесуално качество и вписаното от него в протокола обяснение, че патроните са негови, не било обяснение на обвиняем по смисъла на НПК по принцип е правилно, но следва да бъде посочено, че то не е и ценено от съдебните инстанции като самопризнание на Колев в някакво му процесуално качество. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че са налице достатъчно други гласни доказателства, за да бъде направен извод за авторството на деянието, включително обяснения на Колев в качеството му на подсъдим относно причината да впише в протокола за претърсване и изземване информацията, че патроните са негови, което бе обсъдено в достатъчна степен от настоящата съдебна инстанция. Т.е. несъмненият извод, че боеприпасите са били държани от подс. Колев може да бъде направен и е направен и без вписаната собственоръчно бележка от подсъдимия в протокола за претърсване и изземване, да бъде ценена като от обясненията на обвиняемия/подсъдимия Колев. Предвид изложеното, въззивният съд намира, че подс. Колев е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 339, ал.1 от НК, като на 24.10.2007 година в гр. Кърджали държал боеприпаси- 20 бр. патрони, калибър 9х19 мм, марка „PARABELUM”, без да има за това надлежно разрешение, до какъвто правилен и законосъобразен извод е достигнал и районния съд. Изложените от този съд правни изводи относно субекта на престъплението, обективната и субективна страна на деянието, са последователни, логични, почиват на доказателствата по делото и закона, и изцяло се възприемат от въззивната инстанция. Без значение относно факта на осъществяване на държането е обстоятелството, че подсъдимият не е осъществявал непрекъснато владение над инкриминираните вещи. Самият факт на намирането им в дома на семейството е достатъчен за осъществяване на изпълнителното деяние, след установяване и на авторството му. Без значение е фактът, че вещта, предмет на престъплението, е намерена в апартамент на семейството, който не е основно негово жилище, или че същото е било отдавано под наем. Това е така, тъй като субективното отношение на дееца към вещта е такова, че тя е негова и само той осъществява фактическата власт върху нея. Закономерна последица от държането на инкриминираните вещи, поставени под специален режим, без на дееца да е издадено надлежно разрешително по Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите, което е безспорно по делото, е възникване на наказателната отговорност по чл. 339, ал.1 от НК. Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, при който е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици, за какъвто сочат конкретните негови действия- установява се по делото, че подсъдимият е бил военен, което предполага познаване на специалния режим за придобиване, съхранение и контрол на оръжие и боеприпасите, и последиците от неспазването им. При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия Колев наказание, първоинстанционният съд е отчел, че деянието е с типичната за този вид висока обществена опасност, предвид характера на засегнатите обществени отношения. От друга страна съдът е преценил, че обществената опасност на подсъдимия е ниска, тъй като се касае за човек в зряла възраст, семеен, с добри характеристични данни, неосъждан. Предвид така обсъдените обстоятелства от значение за обществената опасност на деянието и дееца, съдът е преценил, че наказанието, което следва да бъде наложено за престъплението по чл.339, ал.1 от НК на подсъдимия Колев, следва да бъде определено при наличието само на смекчаващи отговорността му обстоятелства, поради което и на основание чл. 54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода в минималния възможен размер от три месеца. Правилно съдът е преценил, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК спрямо Колев, не се налага изтърпяването му, поради което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Така наложеното по вид и размер наказание на подсъдимия е справедливо, съответстващо на тежестта на деянието и степента на обществена опасност на дееца и не са налице основания за намаляването му или замяната му с друго по-леко такова. По изложените съображения въззивната жалба на подс. Колев е неоснователна. При извършената изцяло проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от районния съд, отстраними или неотстраними по своя характер. Присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл. 338, ал.1, т.1 във вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 19/06 март 2008 година, постановена по н.о.х.д. № 16/2008 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|