№………./26.07.2018 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 584 по описа за
2017 год.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
С определение № 304/02.07.2018 год.,
постановено по ч.т.д. № 935/2018 год., ВКС – I т.о. е отменил определение № 47 от
25.01.2018 год. по ч.т.д. № 12/2018 год. на ВАпС и
потвърденото с него определение № 3656/14.11.2017 год. по т.д. № 584/2017 год.
на ВОС, като е приел, че приложимият ред аз защита на правата и на двете страни
по процесния договор е реда на ГПК предвид гражданскоправния характер на договора и споровете във
връзка с неговото изпълнение/неизпълнение, а не администравноправния
такъв и е върнал делото на Варненски Окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Производството
по делото е образувано по предявен от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ срещу
ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ иск с правно основание чл.422 вр.
чл.415 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ОБЩИНА
АКСАКОВО дължи на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ изискуемо частно държавно
вземане по АУЧДВ 10/26.05.2015 год. в общ размер на 170 245.47 лв., от
които 162 715.50 лева – главница, 3 541.75 лв. – лихва за периода от
30.01.2015 – 25.05.2015 год., 3 989.22 лв. – лихва за периода от
25.05.2015 – 23.12.2016 год. и лихва по чл.29, ал.1 от Специалните условия във връзка
с чл.72, ал.4 от Общите условия в размер на 1.5 % над прилагания от
Европейската централна банка лихвен процент спрямо основните й операции за
рефинансиране на първия работен ден от месеца, в който попада дължимата дата,
начислявана от 23.12.2016 год. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК № 20/03.01.2017 год. по ч.гр.д. № 16654/2016 год. на
ВРС.
В
срока по чл.367 ГПК, ответникът ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ депозира писмен отговор, с
който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Възраженията си за недопустимост черпи от наличието на висящо производство по
предявен от Община Белослав срещу МОСВ иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
гр.д. № 12239/2015 год. по описа на СГС.
Настоящият състав на ВОС, като съобрази така направеното
възражение за недопустимост и съобрази предметните предели на отменителното определение на ВКС /арг.
чл.278, ал.3 ГПК/, намира предявения иск за недопустим, поради следните съображения:
Видно
от материалите по приложеното гр.д. № 16654/2016 год. производството е
образувано по подадена на 29.12.2016 год. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК като в т.9 от същото е посочено, че претендираното вземане е частно държавно вземане,
произтичащо от Договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма
„Околна среда 2007-2013“ с регистрационен № 58111-С028-219, сключен между
Министерство на Околната среда и водите като Договарящ орган и Община Белослав
за финансиране на изплънението на проект „Изграждане
на канализационна мрежа и колекторна система към съществуващия ГПСОВ и
водоснабдителната мрежа гр.Белослав“. Като документ, послужил за издаване на
заповедта, е представен АУЧДВ 10/26.05.2015 год., издаден на основание чл.3,
ал.8 във връзка ал.7 т.6 от ЗНАП за задължение на Община Белослав към
държавата.
Видно
също така, по повод издадената заповед за незабавно изпълнение, длъжникът
Община Белослав е депозирал молба, обективираща
искане за спиране по чл.420 ГПК, в която молба е посочил, че оспорва вземането
по издадената заповед за незабавно изпълнение чрез предявен от него иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, по който иск за недължимост
на вземането по АУЧДВ № 10/2015 год. е образувано и е висящо гр.д. № 12239/2015
год. по описа на СГС.
Така
наведеното още в хода на заповедното производство възражение се установява по
положителен начин и от настоящия състав на ВОС. При извършената служебна
справка съдът установи, че извършената финансова корекция, обективирана
в АУЧДВ е предмет на гр.д. № 12239/2015 год. по описа на СГС I-8
състав, което
производство към настоящия момент не е приключило /постановено е решение №
329/07.02.2018 год. по въз.т.д. № 3964/2017 год. на САС, което е обжалвано и е
висящо пред ВКС/.
Целта на
заповедното производство е по надлежния ред да бъде установено спорно ли е
вземането като законът презумира, че вземането е
безспорно, когато в срока не е подадено възражение. Доколкото всяко право,
което може да бъде заявено с възражение, може да бъде предявено с иск следва да
се приеме, че когато е започнат исков процес, целта на който е съдът да се
произнесе със сила на пресъдено нещо съществува ли
вземането, то несъмнено вземането е спорно, поради което заповедта за
изпълнение не може да влезе в сила.
В този
случай, предявеният иск има ролята на възражение по чл.414 ал.1 ГПК - оспорва
се вземането по издадената заповед с възражения, че то не съществува и тези
възражения са направени пред съд. Приема се също така в съдебната практика, че
отрицателен установителен иск за несъществуване на
вземането може да бъде предявен и преди връчване на заповед за изпълнение,
съответно покана за доброволно изпълнение, тъй като длъжникът винаги има интерес
от иска, когато съществува спор за вземането. Такъв спор е налице и когато
кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение или когато в хода на
производството по иска по чл.124, ал.1 ГПК кредиторът оспори вземането. Предпоставка
за допустимостта му е същият да е предявен до изтичане на двуседмичния срок за
възражение по чл.414, ал.2 ГПК.
Така, посочено е в решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г., IV г. о.,
ГК, че Когато в срока за възражение бъде предявен иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че вземането не съществува, заповедта
за изпълнение не влиза в сила. Посочено е също така, че ищецът – длъжник в
производството по иска по чл.124, ал.1 ГПК може да поиска спиране на
допуснатото незабавно изпълнение или да поиска спиране по реда на чл.420, ал.2 ГПК от съда, постановил незабавното изпълнение, но за кредитора не тече срок по
чл.415, ал.1 ГПК, тъй като спорното вземане вече е предмет на установяване в
исков процес, а предявеният по-късно иск за същото вземане е недопустим и
подлежи на прекратяване на основание чл.126, ал.1 ГПК.
Именно коментираната хипотеза настоящият състав за
налична в настоящия случай предвид заведения от длъжника отрицателен установителен иск за недължимост
на вземането по АУЧДВ № 10/2015 год. като за извода за наличието на субективен
съдът изхожда от носителя на правоотношението, съставка на което е правото –
Държавата.
Доколкото
съгласно мотивите по т.13 на ТР №
4/2013 год., обезсилването на издадената
заповед за изпълнение и изпълнителен лист са свързани с недопустимостта същата да влезе в сила съгласно чл.416 ГПК и
да подлежи на изпълнение, каквито са последиците ако искът не беше предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, а съобразно изложеното по-горе предявеният
отрицателен установителен иск възпрепятства влизане в
сила на заповедта, настоящият състав на ВОС намира, че не следва да постановява обезсилване на
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Същото, до приключване на
спора по гр.д. №
12239/2015 год. по описа на СГС I-8 състав, би се явило преждевременно.
Воден
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 584/2017 год. на ВОС, ТО,
образувано по предявен от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ срещу ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ
иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК за
приемане на установено в отношенията между страните, че ОБЩИНА АКСАКОВО дължи
на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ изискуемо частно държавно вземане по АУЧДВ
10/26.05.2015 год. в общ размер на 170 245.47 лв., от които
162 715.50 лева – главница, 3 541.75 лв. – лихва за периода от
30.01.2015 – 25.05.2015 год., 3 989.22 лв. – лихва за периода от
25.05.2015 – 23.12.2016 год. и лихва по чл.29, ал.1 от Специалните условия във
връзка с чл.72, ал.4 от Общите условия в размер на 1.5 % над прилагания от
Европейската централна банка лихвен процент спрямо основните й операции за
рефинансиране на първия работен ден от месеца, в който попада дължимата дата,
начислявана от 23.12.2016 год. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК № 20/03.01.2017 год. по ч.гр.д. № 16654/2016 год. на
ВРС, на основание чл.126, ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба през ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в едноседмичен срок
от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: