№ 32480
гр. София, 01.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20251110120607 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
С депозирана от М. А. Б. срещу „. ЕООД искова молба с предявен иск по чл. 200 КТ за
сумата от 30 000 лева.
„. ЕООД с подадения по делото отговор на исковата молба е релевирало искане за
конституиране като трето лице – помагач . АД с твърдението, че е налице сключен договор за
застраховка „Трудова злополука“.
В срока за отговор е предявен и обратен иск от „. ЕООД срещу . АД, с формулиран
петитум да бъде осъдено застрахователното дружество да заплати на „. ЕООД сумата
предмет на главния иск – ако и за толкова, за колкото работодателят е осъден да заплати.
С разпореждане от 17.06.2025г съдът е дал указания на „. ЕООД да уточни размера на
претенцията си по обратния иск, във връзка с което е депозирана молба от 07.07.2025г.,
наименувана „обратен иск“ с вх.№ 236328/07.07.2025г. В молбата е посочено, че „. ЕООД
претендира от . АД сумата от 30 000 лева. Изрично се подчертава, че обратния иск въпреки
размера на претенцията подлежи на разглеждане от Софийски районен съд, като се цитира
съдебна практика – определение № 82/21.02.2021г по ч.гр.д.№ .г. на ВКС, IV г.о.
По искането по чл. 219, ал. 1 и ал 3 ГПК:
Съдът приема, че искането за привличане на трето лице – помагач е релевирано в
рамките на преклузивните срокове.
Налице е и правен интерес от привличането на това трето лице с оглед изложените
твърдения в отговора на исковата молба, доколкото при евентуален неблагоприятен изход на
спора за подпомаганата страна би имала при евентуално доказване иск срещу привличаната
страна. За наличието на такава възможност не е налице спор нито в съдебната практика,
нито в правната теория. Напротив, безспорно е обстоятелството, че работодателят, който е
осъден да заплати обезщетение за трудово злополука по чл. 200 КТ, при погасяване на това
задължение има право да потърси от застрахователя по застраховка „Трудова злополука“
плащане на сумата.
1
По искането по чл. 219, ал. 3 ГПК за приемане за съвместно разглеждане в
настоящото производство на обратен иска от работодателя срещу застрахователя за сумата
от 30 000 лева, съдът намира следното:
В настоящия случай ответникът предявява обратен иск срещу . АД, за който се
твърди, че е застраховател по застраховка „Трудова злополука“. Не съществува пречка за
работодателя в производството по чл. 200 КТ да предяви обратен иск срещу застрахователя,
но само при условия, че този иск подлежи на разглеждане от същия родово компетентен съд.
В настоящата хипотеза независимо от цената на иска по чл. 200 КТ с оглед характера на
производство безспорно родово компетентен да се произнесе по иска на служителя срещу
работодателя е именно районният съд. За да се извърши преценка обаче дали същият съд е
компетентен да разгледа и обратния иск, предявен от работодателя срещу застрахователя по
застраховка „ Трудова злополука“, следва да се съобрази и дали този обратен иск е родово
подсъден на районен съд. В настоящата хипотеза с оглед цената на предявения от „. ЕООД
срещу . АД иск за сумата от 30 000 лева, настоящият състав намира, че не е компетентен да
се произнесе по него. Така предявеният като обратен иск намира своята правна
регламентация в Кодекса за застраховането и съответно не попада в обхвата на исковете
разглеждани от районен съд, независимо от неговата цена. Ето защо обратният иск на „.
ЕООД срещу . АД не следва да бъде приеман за разглеждане в настоящото производство.
Съдът следва да отбележи, че изцяло споделя застъпеното в съдебната практика
становище в цитираното от „. ЕООД определение № 82/21.02.2020г. по ч.гр.д.№ 4549/2019г.
на ВКС, IV г.о. В същото е посочено, че обратеният иск по чл. 219, ал. 3 ГПК с оглед
неговата специфика е допустим за разглеждане едновременно само в едно общо
производство с главния иск, което пък определя съда по главния иск като компетентен да
разгледа и обратния иск. Във връзка с това обаче е посочено,че съдът следва да извърши
преценка дали са налице предпоставките за допускане на това последващо обективно
съединяване на искова, а именно исковете да са подведомствени на съдилищата, да са
подсъдни на един и същ съд и да подлежат на разглеждане по един и същ
съдопроизводствен ред. Родовата подсъдност на предявените искове е абсолютна
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът
следи служебно и която следва да съблюдава и по отношение на обратния иск. Ако той е
родово неподсъден на съда по главния иск, налице е пречка за приемането му за
съвместно разглеждане с него. С оглед на така направените разяснения ВКС в
разглежданата от него хипотеза е отменило акт, с който производството по обратен иск е
прекратено и изпратено по подсъдност, но не с указания обратния иск да бъде разгледан от
районния съд, който разглежда иска по чл. 200 КТ, а с указания да се извърши преценка дали
обратният иск следва да бъде приет за разглеждане в това производство. Следователно
следва ясно да се разграничава хипотезата на прекратяване на производство по обратен иск
и изпращането му по подсъдност на друг съд, което не е допустимо поради
несамостоятелния характер на обратния иск, и неприемането на обратен иск за разглеждане
в дадено производство.
2
Ето защо Софийски районен съд намира,че не са налице предпоставките на чл. 210,
ал. 2 ГПК за приемане на предявения от „. ЕООД срещу . АД обратен иск за сумата от 30 000
лева за съвместно разглеждане в производството по иска по чл. 200 КТ.
Определението, с който не се приема за разглеждане обратен иск по своята същност
не е преграждащо и не подлежи на обжалване. В този смисъл т. 9а от Тълкувателно решение
№ 1/09.12.2013г по тъкл.д№ 1/2013 на ОСГТК на ВКС.
По доказателствените искания:
Към исковата молба и към отговора са представени писмени доказателства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
В исковата молба е направено искане за задължаване на ответника да предостави
препис от трудовия договор, сключен между страните, но същият вече е представен с
отговора на исковата молба, а повторното му представяне не се явява необходимо. Ето защо
искането следва да бъде оставено без уважение.
От ответника е релевирано искане за задължаване на ищеца да представи рентгенови
снимки във връзка с твърдените от него травматични увреждания, като същевременно е
направено искане за допускане на съдебно медицинска експертиза, като е поставена задача
именно за изискване на рентгенови снимки от съответното болнично заведение. Ето защо
задължаването на ищеца да представи същите рентгенови снимки не се явява необходимо.
От ищеца и от ответника е направено искане за допускане на съдебно-медицинска
експертиза по поставени от тях задачи. Искането се явява допустимо и цели установяване на
относими към правния спор факти, поради което следва да бъде уважено.
От ответника е релевирано искане за задължаване на ищеца да представи рентгенови
снимки във връзка с твърдените от него травматични увреждания, като същевременно е
направено искане за допускане на съдебно медицинска експертиза, като е поставена задача
именно за изискване на рентгенови снимки от съответното болнично заведение. Ето защо
задължаването на ищеца да представи същите рентгенови снимки не се явява необходимо.
Исканията на ищцата за допускане на двама свидетел при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба – факти свързани с
настъпването на инцидента и факти относно причинените болки и страдания, се явява
основателно и следва да бъде уважено.
По отношение на искането на ответника за допускане на двама свидетели за
установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба, съдът намира, че
следа да бъде уважено, доколкото се сочи, че свидетелите ще установяват различни
обстоятелства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ответника „. ЕООД,
ЕИК . трето лице-помагач . АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С.
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения от
ответника „. ЕООД, ЕИК . срещу . АД, ЕИК . обратен иск за сумата от 30 000 лева.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника да представи копие на сключения между страните трудов договор, действащ към
датата на настъпване на трудовата злополука.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-медицинска експертиза със задачи, поставени от
ищеца в исковата молба и от ответника в отговора на исковата молба, при депозит 500 лева,
от които 250 лева, платим от бюджета на съда и 250 лева, платими от ответника в
едноседмичен срок от съобщението по сметка на СРС, в който срок следва да се представи
доказателства.
НАЗНАЧАВА за вещи лица д-р . – специалист медицина – хирургични болести,
ортопедия и травматология, който да бъде уведомен незабавно за поставените му задачи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца да
представи рентгенови снимки за настъпилото травматично увреждане.
ДОПУСКА по искане на ищеца двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба, като му УКАЗВА, че
допуснатите свидетели следва да бъдат доведени в първото по делото открито заседание.
ДОПУСКА по искане на ответника двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба, като УКАЗВА на
ответника, че допуснатите свидетели следва да бъдат доведени в първото по делото открито
заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 28.10.2025г. от 11.30 часа, за когато да се
призоват страните и вещото лице, като им се изпрати препис от настоящото определение, а
на ищеца препис от отговорите на исковата молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявен е от М. А. Б. срещу „. ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал.
1 КТ за присъждане в полза на ищеца на сумата в размер на 30 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени физически болки и страдания,
настъпили в резултат на трудова злополука от 01.12.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на увреждането 01.12.2023г до окончателното плащане..
Ищецът М. Б. твърди, че се е намирал в трудово правоотношение с ответното
дружество на длъжност „.“, като на 01.12.2023г. е претърпяла трудова злополука при
изпълнение на строително-монтажни работи на строителен обект в гр... Поддържа се, че на
01.12.2023г в 15.30 часа ищецът е трябвало да започне работа по изграждане на кофраж за
4
хоризонтална колона на строежа на сградата на пети етаж и се е качил на стълба, която е
изгубила устойчивост и се е завъртяла. В следствие на това ищецът паднал на бетоновия под
и получил силни болки от дясната страна. Твърди се, че ищецът не е можел да се движи и да
стане, поради което колегите му го транспортирали до . ООД, където след направени
изследвания било установено счупване на дясна илиячна кост и дясна тазобедрена става.
Сочи се, че се наложило оперативно лечение по спешност и ищецът бил изписан на
06.12.2023г за продължително домашно лечение. Подчертава се, че ищецът е бил повече от 2
месеца обездвижен и се е налагало да разчита на чужда помощ при осъществяване на
ежедневните си дейности. Поддържа се,че в периода от 01.12.2023г. до 25.09.2024г ищецът е
бил в състояние на временна неработоспособност, а към момента предстои освидетелстване
от ТЕЛК. Изтъква се и, че към настоящия момент лечението на ищеца продължава, като
същият изпитва болки в областта на увреждането. Сочи, че освен болките е приживял и
силен емоционален шок в резултат от увреждането, мислел, че животът му ще свърши и
повече няма да може да живее нормално и да работи. С оглед изложеното се моли искът да
бъде уважен, като се претендират и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на трудово
правоотношение между страните. Излага твърдения обаче, че на ищеца е направен
първоначален инструктаж по БЗР на 01.06.2023г. при постъпването му на работа,
периодични инструктажи в периода до 09.09.2023г. и всеки ден работен ден на строежа.
Подчертава се, че в протокол за извършена проверка във връзка с процесната трудова
злополука назначената от . комисия е констатирала, че от страна на работодателя няма
допуснати нарушения на нормативните актов, както и че именно ищецът не е спазил
правилата за здравословни и безопасни услови на труд – нарушил е разпоредбата на чл. 126,
т. 6 КТ. Ответникът излага твърдения, че на 01.12.2023г служителят е твърдял, че е паднал от
стълба, но е нямало видими наранявания по него, като категорично е отказал да бъде
извикан медицински екип, който да го прегледа. Сочи се, че ищецът доброволно си е тръгнал
от обекта, придружен от колеги, като не е имал намерения да завежда инцидента като
трудова злополука. Изтъква се, че болничните листове на ищеца са били пращани от него
директно на обслужващата ответника счетоводна къща, а от там към .. без знанието и
съгласието на работодателя. С оглед изложеното се поддържа, че претърпеният от ищеца
инцидент не представлява трудова злополука и не е осъществен по време на работа и на
работното място. Релевирано е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат на
основание чл. 201, ал. 2 КТ поради проява на груба небрежност, тъй като ищецът не е
изпълнил задълженията си по чл.126, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 10 КТ. Поддържа се, че ищецът не е
имал задължение да се качва на стълба, като е следвало да съобрази действията си – в това
число липсата на предпазно облекло. В условията на евентуалност се твърди, че инцидентът
е случайно събитие, съответно непреодолима сила. Ето защо се моли искът да бъде
отхвърлен, като в полза на ответника се присъдят сторените по делото разноски.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 200 КТ е да установи
5
при условията на пълно и главно доказване наличие на трудово правоотношение между
страните; настъпването на злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на
трудовото правоотношение и причинила временна неработоспособност или трайна
неработоспособност над 50 %, призната за трудова по надлежния ред; настъпването на
неимуществени вреди, свързани с болки и страдания; както и причинна връзка между
трудовата злополука и вредата.
В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже
погасяване на дълга, съответно възраженията си водещи до изключване или намаляване на
отговорността, а именно възражението си по чл. 201, ал. 2 КТ, че ищецът е допринесъл за
настъпване на злополуката, като е допуснал груба небрежност, като се е качил на стълба без
предпазно облекло и в нарушение на нормативни изисквания и именно това е довело до
настъпване на злополуката.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се
от доказване са обстоятелствата, че между страните към датата на инцидента е съществувало
трудово правоотношение и че ищецът е претърпял злополука.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6