р е ш е н И Е
№ 822/4.11.2022г.
гр.
Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, VIII-и състав, в открито
заседание на шести октомври две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при секретаря Янка Вукева,
като разгледа докладваното от съдия Бабаков
административно дело № 805, по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, във
връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано по жалба на Образувано е по жалба на Д.Г.В. *** срещу ЗППАМ №
22-1006-000291/27.05.2022 на Началник група към ОДМВР Пазарджик, с-р. „Пътна
полиция“.
С обжалваната ЗППАМ, е разпоредено да се наложи на Д.Г.В. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за вината, но за не
повече от 18 месеца.
В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на
издадената заповед. Жалбоподателят твърди, че фактическата обстановка е различна от изложената в оспорения административен акт.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата. Иска се от съда да отмени оспорената заповед.
Ответникът по оспорването – Началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор ПП,
редовно призован, не се явява. Взема становище по жалбата в писмено становище.
Съдът, след като се запозна с доказателствата приложени по
делото, установи следното :
На 26.05. 22 г. около 16,15 ч. жалбоподателят Д.В. управлявал на лек автомобил „Инфинити“ ФХ 35 С ДКН РА 3833 КТ, собственост на Ц.П.В. гр. Пазарджик на ул. „Цар Симеон“ пред № 6, като при
извършената проверка същият отказал да бъде тестван с техническо средство Дрегер
Дръг Чек 5000 с фабричен номер ARРК 0100 за употреба на наркотични вещества. Издаден
бил талон за медицинско изследване на кръвта с номер 125065, както и осем бр.
стикери, които водачът подписал и получил.
За посоченото административно нарушение
по чл. 174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, на жалбоподателят бил съставен АУАН серия GA № 661219, с
който били иззети СУМПС и КТ.
В тази връзка била издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1006-000291/27.05.2022 на Началник група към ОДМВР
Пазарджик, с-р. „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя за нарушение на чл.
174 ал.3 пр.2 от ЗДвП му била наложена принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 1, б. „б“ – временно отнемене на СУМПС до решаване
на въпроса за вината, но за не повече от 18 месеца.
Видно от Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на наркотични вещества, в указания в талон за медицинско
изследване на кръвта с номер 125065 срок, жалбоподателят се явил в МБАЛ
Пазарджик и дал кръв за наркотични вещества.
Видно от протокол за химикотоксикологично изследване за
установяване употреба на наркотични вещества, в предоставените от жалбоподателя
проби било установено наличие на наркотични вещества- амфетамин.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от
лице, което има правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество същата се явява основателна.
Съгласно разпоредбите на чл. 146 от АПК проверката на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща
компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма,
материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е
съобразен с целта на закона. Административен съд - Пазарджик намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона
форма.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от същия закон се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службата за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност. Оспорваният акт е издаден от началник група към ОДМВР Пазарджик, с-р. ПП
в това му качество и е налице необходимата компетентност, като е оправомощен за
това със Заповед рег. № 312з-1237/14.04.2022 г. на директора на ОД на МВР –
Пазарджик.
Съгласно чл. 171, т.1 буква
„б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, който управлява
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на 1000, установена с медицинско
и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техните аналози, установени с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство, или с тест, изследван с доказателствен анализатор, или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване, се прилага ПАМ „ временно отнемане на СУМПС“ до решаване на
въпроса за вината, но за не повече от 18 месеца. При тази законова регламентация необходимата
материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водачът да е управлявал
МПС и след като е
бил поканен да бъде тестван за алкохол с техническо средство да е отказал тази
проверка.
В конкретния случай обаче се установява, че нарушението
за което е издадена ПАМ не е по чл. 174 ал.3 от ЗДвП, а е такова по чл. 5 ал.3
т.1 пр.2 от ЗДвП- управление на МПС след употреба на наркотични вещества.
Последното е безспорно установено по делото, тъй като след като е отказал проба
за наркотични вещества с Дрегер Дръг Чек, жалбоподателят се е възползвал от
правото си да даде кръвна проба за медицинско изследване. От заключението на представения по делото
протокол за химикотоксикологично изследване за установяване употреба на
наркотични вещества се установява, че към момента, в който му е била извършена
проверката от контролните органи, жалбоподателят е употребил наркотично
вещество- амфетамин.
Иначе казано, правилно на жалбоподателя е била наложена
ПАМ по чл. 171 т.1 б „б“ от ЗДвП, но основанието за което същата му е наложена
е различно- извършено нарушение по чл. 5 ал.3 т.1, пр.2 от ЗДвП.
Ето защо, жалбата се явява основателна, а
оспорената ЗППАМ № 22-1006-000291/27.05.2022 на Началник група към ОДМВР Пазарджик,
с-р. „Пътна полиция“ следва да бъде отменена.
С оглед
изхода на спора и своевременно предявената претенция, на жалбоподателя се
дължат разноски в общ размер на 410 лв. /четиристотин и десет лева/- адвокатски
хонорар от 400 лв. и заплатена държавна такса от 10 лв., съгласно представен
списък за разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.172,
ал.2, Административен съд – Пазарджик, VIII състав
Р
Е Ш И:
отМЕНЯ по жалба на Д.Г.В. ***-1006-000291/27.05.2022 на Началник
група към ОДМВР Пазарджик, с-р. „Пътна полиция “.
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик за заплати на Д.Г.В. ***
сумата от 410 лв /четиристотин и десет
лева/ разноски.
Решението е ОКОНЧАТЕЛНО, съгласно разпоредбата на чл. 172,
ал. 5 от ЗДвП.
Съдия: