Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Г.
О., 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на пети февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ТРИФОН СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 514
по описа на ГОРС за
Предявени са субективно съединени искове с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо, вр. чл. 38, ал. 1 предл. първо от ЗЗД.
Ищецът П.М.Г. от с. Поликраище е предявил против Е.А.А.
– починал в хода на процеса и наследен от сестра си ответницата С.А.А., „Я.
Агро“ ЕООД, Т.Ц.Б. и П.С.И., кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 26, ал.1, пред. 1, вр. чл. 38, ал. 1 предл. първо от ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за наем от 27.08.2015 г. сключен между Е.А. *** Агро“
ЕООД, вписан в служба по вписванията при ГОРС с рег. № 5107/28.08.2015 г., акт
№ 14, том 4, по отношение на описаните в него цели имоти – земеделски земи,
находящи се в землището на с. Я., общ. Г. О.. Намира, че ответникът Е.А.
договаряйки сам със себе си и в качеството си на представител на търговското
дружество е нарушил закона, постановяващ забрана за договаряне сам със себе си.
Аргументира се със съдебна практика, която посочва в исковата молба. Претендира
разноски.
В писмения си отговор ответникът Е.А. признава иска.
Прави искане да не му бъдат възлагани разноски, считайки че не е станал причина
за завеждане на настоящото дело. Наследницата на мястото на първоначалния
ответник Е.А. А. ответница С.А.А. не е дала становище по писмените отговори
депозирани от починалото лице.
В писмения си отговор Е.А. в качеството си на
управител на „Я. агро“ ЕООД, прави признание на иска. Прави искане да не му
бъдат възлагани разноски, считайки че не е станал причина за завеждане на настоящото
дело.
Ответниците Т.Ц.Б.
и П.С.И. не са депозирали писмени отговори на исковата молба.
По делото в качеството на наследник на Е.А. е
конституирана дъщеря му А.Е.А.. Същата е направила отказ от наследството
оставено от баща ѝ, който е вписан под № 74 за
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца
е да докаже, че договорът за наем сключен между Е.А. *** Агро“ ЕООД от
27.08.2015 г. противоречи на закона, т.к. А. е договарял сам със себе си, в
качеството си на физическо лице и управител на „Я. Агро“ ЕООД, което е
основание за прогласяване на нищожността му.
Ищецът иска да бъде установено, че процесният договор
за наем на земеделска земя, сключен между ответниците Е.А. *** Агро” ЕООД с. Я.,
представлявано от управителя Е.А., е нищожен поради противоречие със закона –
чл.38,ал.1 ЗЗД, като се излагат доводи, че органният представител на
дружеството - наемател е договарял сам със себе си.
Съдебната практика приема /в този см. ТР № 3/2013г. по
ТД № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС,/ че при разглеждане на хипотезата на търговска
сделка между две дружества с ограничена отговорност, сключена между тях чрез
едно и също лице като органен представител по силата на закона, не се прилага
забраната на чл.38,ал.1 от ЗЗД, визираща субектно ограничение на валидно
възникнало представителство, тъй като страни по договора са юридически лица и
изразената воля чрез органния им представител спрямо трети лица не е същинското
представителство по ЗЗД. Изложените в т.2 на ТР № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС мотиви,
обаче, са относими към хипотезата на чл.38, ал.1, пр.2 от ЗЗД за така
нареченото „множествено представителство“. Същевременно, сключването на
търговска сделка между дружеството, представлявано от управителя му, и самия
управител - в качеството му на физическо лице, попада в приложното поле на
първото предложение на чл.38, ал.1, пр. 1 от ЗЗД - договаряне сам със себе си –
органният представител сключва договор между себе си като самостоятелен правен
субект и юридическото лице, което представлява. На органния представител
действително е признато правото волята му като физическо лице да бъде счетена
във външните отношения спрямо третите лица за воля на юридическото лице, но не
и в отношенията със самия него. Поради това в тази хипотеза е приложима
забраната на чл.38,ал.1 от ЗЗД при сключване на търговска сделка между
дружеството, представлявано от управителя му, и самия управител - в качеството
му на физическо лице. В тези отношения управителят встъпва като самостоятелен
гражданскоправен субект, воден от собствен интерес. Поради това, спрямо него са
приложими общите граждански разпоредби, включващи и забраната на
чл.38,ал.1,предл.1 от ЗЗД да договаря в лично качество с представляваното от
него лице. Следва да се приеме, че в случаите на договаряне на органен
представител на търговско дружество от името на дружеството лично със себе си
намира приложение забраната на чл.38,ал.1,предл.1 от ЗЗД. В този смисъл е и съдебната
практиката отразена в решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК след
постановяването на тълкувателното решение - Решение № 217/10.03.2017г. по т.д.
№ 2296/2015г. на ТК на ВКС, I-во т.о., Решение № 14/27.01.2017г. по т. д. №
1453/2014г. на II т.о. на ВКС, Решение № 91 от 16.04.2018 г. на ВКС по гр. д. №
3513/2017г., IV г.о., и др.
Ето защо, съдът приема, че сключвайки с
представляваното от него дружество сделка като физическо лице, по силата на
която възникват облигационни правоотношения /наемно правоотношение/ между
представляваното от лицето дружество - наемател и същото лице, като страна по
това правоотношение в качеството му физическо лице - наемодател, в тези
отношения управителят встъпва като самостоятелен гражданско - правен субект,
воден от собствен интерес, и спрямо него са приложими общите граждански
разпоредби, включващи и забраната на чл.38,ал.1,предл.1 от ЗЗД да договаря в
лично качество с представляваното от него лице.
Видно от приложения по делото договор за наем от
27.08.2015г., ответникът А. – като физическо лице, притежаващо 1/6 ид.част от
правото на собственост върху процесните имоти, предмет на договора, е сключил
този договор за наем на земеделски имоти, с ответника „Я. Агро” ЕООД,
представляван и управляван от него, на когото е отдал за временно и възмездно
ползване визираните в договора имоти за периода 01.10.2021 г. до 01.10.2024 г.
Съдът приема, че сделката е извършена в нарушение на забраната на
чл.38,ал.1,предл.1 от ЗЗД, което води до нейната нищожност, поради противоречие
със закона, съгласно чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД. По тези съображения, договорът за
наем на земеделска земя сключен на 27.08.2015г. между Е.А. – като наемодател,
съсобственик на процесния недвижим земеделски имот, и „Я. Агро” ЕООД с. Я.,
представлявано от управителя Е.А. – като наемател, е нищожен на основание чл.26,ал.1
от ЗЗД, поради противоречие с разпоредбата на чл.38,ал.1,предл.1 от ЗЗД,
въвеждаща забрана за договаряне в лично качество с представляваното от лицето
дружество.
След като договорът за наем, сключен на 27.08.2015г.,
с нотариална заверка на подписите от 27.08.2015г., вписан в СВ - гр. Г. О. на
28.08.2015г., е нищожен на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, той не поражда правни
последици и не може да бъде противопоставян, както на ищеца по иска,
в качеството му на собственик на дялове от наетата земеделска земя, така и ответниците
Т.Ц.Б., П.С.И., както и на всички участници в гражданския оборот.
Поради това, процесният договор за наем от 27.08.2015г. относно земеделски имоти,
находящи се в землището на с. Я., общ. Г.О., представляващи: поземлен имот №
290023, местност „Под ямата“, с площ 10.120 дка., №320019, местност“
Фиданлъка“, с площ 4,388 дка., имот №390014, местност „ Лозята“ с площ 10,020
дка., №2100013, местност“Самата круша“, с площ 11,305 дка., №480010, местност
„Лозята“, с площ 9,7 дка. №040012, местност „Деленият върбак“, с площ 2,057
дка., сключен между ответниците Е.А. *** Агро” ЕООД, представлявано
от управителя Е.А., се явява нищожен, като обективиращ договаряне на ответниците
сами със себе си.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по
настоящото дело съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер
от 500 лв., която следва да бъде възложена в тежест на ответника С.А..
На основание чл. 77 ГПК ответницата С.А. следва да
заплати по сметка на съда сумата от 50 лв. държавна такса.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, като противоречащ на закона –
чл.38,ал.1,пр.1, вр. чл. 26, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, сключения на 27.08.2015г.
между Е.А.А., ЕГН **********,*** и „Я. АГРО” ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление : село Я., общ. Г. О., ул. ***, представлявано от
управителя Е.А.А.,, договор за наем с нотариална заверка на подписите,
извършена на 27.08.2015г. от нотариус Диана Раднева с рег. № 281, с район на
действие ВТРС, вписан в СВ – Г. О. с вх.
рег. № 5107/28.08.2015г., акт № 14, том IV, с предмет - земеделски имоти,
находящи се в землището на с. Я., общ. Г.О., представляващи: имот № 290023,
местност „Под ямата“, с площ 10,120 дка., №320019, местност“ Фиданлъка“, с площ
4,388 дка., имот №390014, местност „ Лозята“, с площ 10,020 дка., имот №210013,
местност “Самата круша“, с площ 11,305 дка., №480010, местност „Лозята“, с площ
9,7 дка. и имот №040012, местност „Деленият върбак“ с площ 2,057 дка., по иск
предявен от П.М.Г., ЕГН ********** от с. П. срещу С.А.А., ЕГН ********** с
пост. адрес: ***, (конституирана в правата на първоначалния ответник Е.А.А.,
ЕГН ********** по реда на чл. 227 ГПК), Т.Ц.Б., ЕГН ********** от гр. Г. О.
и П.С.И., ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН ********** с пост. адрес: ***, да
заплати на П.М.Г., ЕГН ********** от с. П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 500 /петстотин/ лв., представляваща съдебни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН ********** с пост. адрес: ***, да
заплати на основание чл. 77 ГПК по сметка на ГОРС сумата от 50 лв. държавна
такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване
от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Велико
Търново.