Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 24.03.2022
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на десети март,
две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.БОЖИДАР СТАЕВСКИ
при
секретаря Д.Шулева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 2577 по
описа за 2021г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 40726/07.08.2018г. и постановено по реда на чл. 250 от ГПК
Решение № 20021006/21.01.2021г. по гр.д. № 38399 по описа за 2016г. на
Софийски районен съд, 73-ти състав, изменено по реда на чл. 248 от ГПК с
Определение № 20021008/22.01.2021г. е отхвърлен иска на „Д.Е.С.”ЕООД, ***
срещу З. „А.”АД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 208 от КЗ /отм/
вр. с чл. 79 вр. с чл. 99 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2973,89лв. - частичен иск, целият за 3300лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 12.07.2016г., до изплащането й,
представляващо застрахователно обезщетение по договор за застраховка полица № 0306Х0105942/01.04.2015г. сключен
междуД.Е.Т.и З. „А.”АД, вземането за което е прехвърлено на „Д.Е.С.”ЕООД с
договор за цесия от 30.06.2016г., като Д.Е.С.”ЕООД,
ЕИК ******** е осъдено да заплати на З.
„А.”АД, ЕИК ******** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски
от 250лв.
Срещу така постановените Решения
са е депозирани въззивна жалба вх.№ 5139064/03.09.2018г. и въззивна жалба вх. №
25016715/01.02.2021г. по регистъра на
СРС от ищеца „Д.Е.С.”ЕООД, ЕИК ********,
в частта, в която исковете са отхвърлени.
Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че събраните по
делото доказателства установявали
основателността на исковете. Единствено спорно обстоятелство бил механизъм на
настъпването на вредите и той бил установен от показанията на свидетелите.
Неправилно те не били кредитирани от СРС.
Заключението по техническата експертиза допускало настъпването на
вредата както при спряло положение, така и по време на движение. Св. Т. не
сочел, че е свидетел на удар между две МПС, а само изказвал предположение. Този
свидетел е посочил, че фар на процесния автомобил не е бил счупен , когато
свидетелят паркирал автомобила. Водачът се обадил на мобилна група на
застрахователя и е можело да се посети местопроизшествие, но това не било
направено от застрахователя. Поведението на водача сочел, че той няма какво да
крие и не създава съмнение в добросъвестността му . Без значение било дали
вреди са настъпили от инцидент или са причинени умишлено от ІІІ-то лице. Претендирал
е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете З. „А.”АД, ЕИК ******** в предоставения срок
е оспорил жалбите. Навело е твърдения, че решението в обжалвана част е
правилно. Посочило е, че по делото било установено, че процесните вреди не
могат да настъпят по сочения от ищеца механизъм. Установено било, че събитието е изключен
застрахователен риск по смисъла на чл. 14.8 от ОУ вр. с чл. 211, ал.2 от КЗ
/отм/-въвеждане в заблуда застрахователя по отношение на застрахователното
събитие чрез представяне на неверни данни. Заключението по авто-техническата
експертиза установявало, че не може да се определи механизъм на настъпването на
вредите, че щетите са по целия автомобил, те са от протриване и одраскване от
всички страни на автомобила, така не могат да настъпят от едно ПТП. Не се
установило по несъмнен начин, че вреди са настъпили в паркирано състояние. Претендирал е разноски. Оспорило е поради
прекомерност претенцията на въззивника за разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 8014954/12.07.2016г. по регистъра на СРС на Д.Е.С.”ЕООД, *** срещу З. „А.”АД, ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление:*** с която е
поискало от съда да осъди ответника на основание
чл. 405 от КЗ идентичен с разпоредбата на чл. 208 от КЗ /отм/ вр. с чл. 79 вр.
с чл. 99 от ЗЗД да му заплати сумата от 2973,89лв.
/първоначално иск е предявен за 1250лв. – частичен иск целият за 3300лв., а в
последствие увеличен на иск за общо 2973,89лв. на 09.10.2017г/- частичен иск,
целият за 3300лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 12.07.2016г.,
до изплащането й, представляващо застрахователно обезщетение по договор за
застраховка полица № 0306Х0105942/01.04.2015г.
сключен междуД.Е.Т.и З. „А.”АД, вземането за което е прехвърлено на „Д.Е.С.”ЕООД
с договор за цесия от 30.06.2016г. Навело е твърдения, че на 01.04.2015г. Р. „ООД сключило с ответника
договор за застраховка „Каско” за лек автомобил „Мерцедес с220”, рег. № ******,
нов рег. № ********с уговорено допълнително отремонтиране на вреди в официален
сервиз и оригинални резервни части, този автомобил бил продаден от Р.”ООД наД.Т.
и с добавък от 23.04.2015г. към полицата правата и задълженията по
застрахователния договор преминали към застраховано лицеД.Т.. Посочил е, че на 23.06.2016г. около 19,00ч.
братът на застрахования паркирал автомобила
на ул. „************в гр. София срещу „Еленска механа” до строеж на
жилищна сграда, и около 11,30ч. на 24.03.2016г. установил, че автомобил е със
счупен десен фар, повикал мобилна застрахователна група, но такава не дошла,
образувана била застрахователна щета за тези вреди, но застрахователят отказал
да изплати обезщетение, пазарната стойност на
фарът била в размер на 2913,89лв. по проформа фактура, а с труда за
отстраняването на вредата цената била 3300лв . Вземанията били прехвърлени на
ищеца по договор за цесия от 30.06.2016г. Претендирал е разноски.
Ответникът З. „А.”АД, ЕИК ******** в
предоставения срок е оспорило исковете. Навело е твърдения, че при извършения
оглед на автомобила установил, че има
несъответствие между заявен механизъм и възможния такъв за настъпването на
вредата, повредите не било възможно да настъпят при паркирано състояние, а само
при движение на автомобила по време на което е имало съприконсновение с твърдо
препятствие и на място, различно от посоченото от застрахования. Предоставянето
на неверни занни на застрахователя изключвало събитието като покрит застрахователен
риск съгласно чл.14.8. от ОУ и имало основание за отказ да се плати обезщетение
по т. 68 от ОУ Размер бил прекомерен, вреди не били настъпили от процесното
събитие. Претендирало е разноски.
По делото са приети неоспорени от
страните застрахователна полица по застраховка „Каско ” полица № 0306Х0105942/01.04.2015г. добавък от
23.04.2015г. към полицата , договор за продажба от 20.04.2015г., квитанции за
платени премии, съгласно които към
23.06.2016г. и 24.06.2016г.Д.Е.Т.и З. „А.”АД са били обвързани от валиден
договор за застраховка „Каско” клауза „П” за собствения на Т. лек автомобил
„Мерцедес с220”, рег. № ******, нов рег. № ********с уговорено отремонтиране на
вреди в официален сервиз, доверен сервиз, експертна оценка при застрахователна сума от 32 500лв.
По делото са приети неоспорени от
страните уведомление за щета , опис на претенция, писмо от 07.04.2016г., жалба от 15.04.2016г.,
съгласно които на 24.03.2016г. е
подадено искане за обезщетяване на вреди по лек автомобил „Мерцедес с220”, рег.
№ ******, нов рег. № ********, като е посочено, че на 23.06.2016г. в гр. София
на ул. „****************новострояща се сграда в гр. София срещу „Еленска
механа” до строеж на жилищна сграда Е.Т. паркирал автомобила, и около 11,30ч.
на 24.03.2016г. установил, че автомобил е със счупен десен фар, образувана е застрахователна
щета № 10016030109443 за тези вреди, на 07.04.2016г. застрахователят е отказал
плащане на обезщетение сочейки, че на
24.03.2016г. установил увреждания по десен фар на автомобила, но има
несъответствие между посочен от застрахован механизъм и характер на уврежданията, не било възможно те
да настъпят в паркирано състояние от удар от друго МПС, на 15.04.2016г. застрахован е оспорил този отказ.
Приета е проформа фактура
издадена на 25.03.2016г. от Б.С.Р.”ООД
наД.Т., сочеща, че цена на
осветление А2048203639 е
2913,89лв.
Приет е неоспорен от страните
договор за цесия от 30.06.2016г., носещ подпис за страните по него, съгласно
койтоД.Т. е прехвърлил на „Д.Е.С.”ЕООД вземането си към ответника за плащане на
застрахователно обезщетение по преписка по щета № 10016030109443 по договор за
застраховка „Каско”, полица № 0306Х0105942/01.04.2015г лек автомобил „Мерцедес
с220”, рег. № ******, нов рег. № ********ведно с принадлежностите на вземането.
Прието е уведомление от 30.06.2016г., носещо подпис заД.Т.
до ответника, с което го уведомява, че е прехвърлил на д.е.С.”ЕООД вземането си
срещу ответника за плащане на застрахователно обезщетение по преписка по щета №
10016030109443 по договор за застраховка „Каско”, полица №
0306Х0105942/01.04.2015г лек автомобил „Мерцедес с220”, рег. № ******, нов рег.
№ ********ведно с принадлежностите на вземането.
Съгласно чл. 14.8. вр. с т. 68 от
приети по делото Общите условия не се
изплаща обезщетение за вреди, които не съответстват на механизъм на причиняване
на застрахователно обезщетение, като изключен застрахователен риск са вреди причинени
от или в следствие на заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни
данни за застраховано МПС или
застрахователно събитие.
Приети са снимки на автомобил, на
който се вижда увреден преден десен фар.
Разпитан по делото св. П.Л.е заявил, че от
2008г. работи при ответника като главен експерт в отдел „Ликвидация и регрес”,
правел огледи и ликвидация по щети, на ден по 10-15 огледа Заявил е, че през
2016г. извършил оглед на сив „Мерцедес”, било слънчев ден, през работно
време, видял че е повреден десен фар –
спукан, дълбоко увреден корпус на фар,
детайлите около този фар не били повредени. Същият ден направил огледи
на доста автомобили, не помнел дали е
огледал Тойота, черен металик.
Разпитан по делото св. Е.Т.
е заявил, че на 23.03.2016г.
вероятно, не бил сигурен за дата, паркирал Мерцедес, рег. № *****на ул.
„Ем.Попдимитров” на ъгъла с друга улица срещу заведението „Еленска механа”, не
забелязал да има ограничение за паркиране, паркирал на 2-3 м. преди ъгъла, успоредно на тротоара, не създал
пречки на други автомобили да правят
завой. Пред автомобила нямало други автомобили, нямало възможност да паркира
друг автомобил отпред, защото щял да попадне на кръстовището. На сутринта
установил, че фар на автомобил е счупен, обадил се на застрахователя да
изпратят мобилна група, но те му казали да дойде в офиса да заведе щетата,
защото автомобил е в движение и свидетелят така и направил. Отсреща имало
строеж и затова свидетелят предположил, че е възможно тежкотоварен автомобил да
е увредил Мерцедес. Занесъл на застрахователя и проформа
фактура за щетата издадена от оторизиран сервиз, но застрахователят
отказал плащане. Имало счупени стъкла от фара и ги занесъл на застрахователя.
Посочил е, че купил фар втора употреба за 1800лв.
С
приетото по делото заключение по съдебно-авто-техническата експертиза, вещото
лице след запознаване с документи по делото на без да се запознае със
свидетелски показания, е посочило, че счупен
преден десен фар бил установен от застрахователя при огледа на автомобила по
щетата, стойност на работи и части за
отстраняването на процесните към дата на
ПТП била в размер на 2983,89лв. по цени на официален сервиз Б.С.Р.”ООД-представител
на марката Мерцедес за България. Средна пазарна стойност за отстраняването на
тези вреди била в размер на 2274,05лв. Посочило е, че към дата на увреждане автомобил е бил 4 г. и
8м. след въвеждане в експлоатация. Посочило е, че от снимките, направени по
щетата се установява, че в долната част на стъклото на фара има следи от протриване, които не
продължават върху съседните детайли –
предна броня и преден десен калник, а би следвало да има такива ако причината е
протриване. Процесното увреждане би могло да настъпи както в паркирано
състояние на автомобила, така и при движението му с последващ удар в твърд
предмет, включително и различен от друг автомобил. По делото нямало
доказателства за механизъм, различен от посоченото от ищеца, доказателствата не
позволявали конкретика, поради липса на свидетелски показания, очертаващия се
механизъм бил увреждане в резултат на съприкосновение на фара с друг твърд предмет. Протриване с друг
автомобил щяло да доведе до увреждания и
по други детайли, но не можел да каже как е настъпила вредата.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Доколкото застрахователното
събитие е настъпило през 2016г., то
съдът приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за
застраховането (в сила от 01.01.2016г.,).
Предявените искове са с правно
основание чл. 99 от ЗЗД вр. с чл. 405 от КЗ, идентична с разпоредбата на
дадената от СРС правна квалификация на исковете по чл. 208 от КЗ /отм/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 405 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения
срок, който не може да бъде по-дълъг от посочения в чл. 108 от КЗ.
Правото на застрахователно
обезщетение за имуществени вреди е имуществено право и като такова е наследимо,
прехвърлимо.
Обемът на застрахователната
отговорност при имущественото застраховане , каквото е застраховка „Автокаско”
се определя по правилата на КЗ и съдържание на конкретен договор. Страните са
свободни да уговарят както основания за носене на отговорност, така и основания
за освобождаване от отговорност, но при съобразяване на ограниченията по чл. 408 от КЗ.
При настъпване на покрито от
договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение,
съгласно чл. 405 от КЗ, да заплати на застрахования уговореното
застрахователно обезщетение съобразно чл. 396 от КЗ и уговореното в договора. Тази разпоредба предвижда, че обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната стойност на вещта съм момента на ПТП при
пълна увреда, като в този случай се дължи обезщетение в размер на стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, при условие, че тя не надхвърля уговорената
застрахователна сума и отразяват реалната
стойност. Застрахователната сума при имущественото
застраховане е максималният размер на отговорността на застрахователя за
изплащане на обезщетение за претърпени вреди от застрахования при настъпване на
застрахователно събитие. Застрахователната сума е стойността на имуществото към
момента на сключване на договора за застраховка. Застрахователното обезщетение, което следва
да изплати застрахователя при настъпване на застрахователно събитие, е сума в
размер на реално претърпените вреди от застрахования поради настъпването на
застрахователното събитие, които вреди следва да са изчислени по размер към
момента на настъпване на застрахователното събитие. При частична и при пълна увреда на имущество
обезщетението не може да надхвърли действителната стойност на вредите. Това е
стойността срещу която може да се закупи застрахованото имущество от същото
качество при пълна
увреда. Възстановителната
стойност е стойността, срещу която може имущество да се възстанови до
състояние, в което е било преди увредата, вкл. и разходи за транспорт, монтаж,
строителство, ремонт и т.н. При определяне на действителната стойност на
имущество и на възстановителната стойност не се прилага обезценка. Овехтяването е инкорпорирано в самата
застрахователна стойност. При пълна увреда релевантна е действителната стойност
на имуществото към момента на застрахователното събитие. При частична увреда
релевантна е възстановителната стойност на имуществото към момента на
настъпване на застрахователното събитие. (В този смисъл: Решение от
30.01.2012г. н по т.д.№ 1069/2010г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение
№ 109/14.1.2009г. по т.д.№ 870/2010г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение № 115/09.07.2009г. по т.д.№ 627/2008г. на
ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение № 79/02.07.2009г. по т.д.№ 156/2009г. на ВКС, І-во
Т.О.; всички постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
Съдът приема, че в конкретния
случай по делото е установено, че на застрахования при ответника собствен наД.Т.
автомобил „Мерцедес с220”, рег. № ********по
имуществена застраховка „Пълно Каско” полица № полица №
0306Х0105942/01.04.2015г. добавък от 23.04.2015г. в периода 23.03.2016г. -
24.03.2016г. е претърпял вреди по преден десен фар , стойност на работи и части
за отстраняването на тези вреди към
дата на ПТП е в размер на 2983,89лв. по
цени на официален сервиз „Б.С.Р.”ООД-представител на марката Мерцедес за
България, а средна пазарна стойност за отстраняването на тези вреди е в размер на 2274,05лв. , на 24.03.2016г. е
подадено уведомление до застрахователя за така настъпилите вреди . Тези обстоятелства
се установяват от събраните писмени доказателства, прието заключение по
съдебно-автотехническата експертиза, което в тази част съдът кредитира като
вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото
доказателства.
Спорен въпрос по делото е механизма за
настъпването на вредите и дали той се различава от заявения в уведомлението за
щета.
Съдът приема за установено по
делото, че процесните вреди са настъпили при паркирано състояние на автомобила.
За този извод съдът съобрази показанията на св. Т. като логични,
последователни, резултат от личните му впечатления, неопровергани от останалите
събрани по делото доказателства. Свидетелят Т. е посочил, че около 19,00ч. вг р.
София паркирал процесния автомобил на ул. „Ем.ПопТ.” на 2-3 м. преди
кръстовището с друга улица без да създава пречки на останалите участници в
движението, че около 11,00ч. на 24.03.2016г. установил, че предния фар на
автомобила е счупен. Тези показания съответстват на заявлението по щетата. Те
не са опровергани от показанията на св. Л.и от приетото по делото заключение по
автотехническата експертиза, от останалите събрани по делото доказателства. Вещото лице е посочило, че е възможно вредите
да са настъпили при паркирано състояние на автомобила, както и при движение на
този автомобил, като вредите са резултат от съприкосновение на автомобила с
друг тъп предмет. Тези изводи на вещото
лице не противоречат на показанията на св. Т. и на заявеното по уведомлението
по щетата. Действително, вещото лице е посочило, че липсата на протривания по
съседните детайли обосновава извод, че увреждане не се дължи на удар с друг
автомобил. Това обаче не обосновава извод, че показанията на св. Т. не следва
да се кредитират. Заявеното от този свидетел, че вредите се дължат на удар от
тежкотоварен автомобил са обяснени от този свидетел като негово предположение,
защото срещу място на паркиране имало
строеж на сграда. Уведомлението за щетата
също изрично сочи, че това е предположение, а не твърдения за осъществен
факт. Това изявление е предположение за възможната
причина за вредата, но не е заявен като възприет от свидетеля за механизъм на настъпването й. За
механизма на настъпването на вредата реално свидетелят / авторът на
уведомлението за щетата не е навел твърдения за факти, защото такъв е посочено
от него, че не е възприет от него. При
така възприето и като съобрази извода на вещото лице , че причината за вредата
е удар на автомобила с друг твърд предмет, което е възможно да е настъпило в
паркирано състояние, че няма установен друг механизъм за настъпването на
вредата, то съдът приема за установено по делото, че увреждането е настъпило по
начина, посочен в уведомлението за
щетата. Доказателства, че увреждане е настъпило по друг начин ответникът не е
ангажирал по делото. Заявеното от вещото лице, че няма събрани свидетелски
показания за начин на настъпване на увреда е направено преди по делото да се
съберат гласните доказателства. С оглед гореизложеното съдът приема, че в
случая декларирани пред застрахователя обстоятелства не се различават от
установените факти по делото. Този извод се налага при съобразяване на
заявените факти в заявлението за образуване на щета и свидетелските показания,
заключение по авто-техническата експертиза.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че отговорността на застрахователя за обезщетяване на процесните вреди може да
се ангажира. Установява се от прието заключение по авто-техническата експертиза,
че стойността на отстраняването на процесната вреда е в размер на 2983,89лв.
към дата на увреждане по цени на оторизиран сервиз. Установява се от
застрахователната полица, че отстраняване на вреди в оторизиран сервиз е
уговорено в договора, поради което и съдът приема, че отговорността на
ответника може да бъде ангажирана до
размера от 2983,89лв. Приетият по делото неоспорен от страните договор за цесия
установява, че застрахованият е прехвърлил вземането си срещу застрахователя на
ищеца. Приетото писмо по делото за уведомление за цесията е връчено на
ответника с исковата молба.
При така възприето съдът, приема
че иск е основателен за сумата, за която е предявен съобразно направено искане
за увеличение в о.с.з. от 09.10.2017г. и допуснато от СРС – до размера
от 2973,99лв., поради което и
решението на СРС с което този иск е отхвърлен следва да се отмени и вместо него
следва да се постанови друго, с което иск се уважи.
Законна лихва следва да се присъди на ищеца върху главницата от 1250лв. от подаване на
исковата молба, а върху увеличената част от иска от 1723,99лв. – от
увеличението направено на 09.10.2017г. В
случая иск е бил предявен като частичен,
целият е заявен за размер от 3300лв.,
поради което и за предявената
допълнително част от 1723,99лв. законна лихва за забава се дължи от въвеждането
й като предмет на делото, тоест от 09.10.2017г. Така Решението на СРС в частта,
в която е отхвърлен иска за законна лихва за периода от 12.07.2016г. до
09.10.2017г. върху увеличението на иска със сумата от 1723,99лв. следва да се
потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на ответника
по исковете. Потвърждаването на решението на СРС в частта за законната лихва не
се отразява на отговорността за разноски, защото тя е законна последица от
предявяване на иска и не е включена в цената му. С оглед гореизложеното ответникът по исковете
следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски както следва/ за производство пред СРС сумата от 150лв. разноски за
вещо лице, сумата от 119,36лв. разноски за държавна такса и 440лв. разноски за
възнаграждение за адвокат; за производство пред СГС: разноски за държавна такса
от 35лв. съобразно претенцията по списъка с разноски.; разноски за
възнаграждение за адвокат от 530лв. с ДДС. Същото не е прекомерно с оглед цената
на иска, сложността на делото пред СГС .
Решението на СРС в частта, с
която разноски са поставени в тежест на ищеца следва да се отмени.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 40726/07.08.2018г. и постановено по реда на чл. 250 от ГПК Решение № 20021006/21.01.2021г. изменено
по реда на чл. 248 от ГПК с Определение
№ 20021008/22.01.2021г. по гр.д. №
38399 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 73-ти състав, , в частта,
с която с което е отхвърлен иска на „Д.Е.С.”ЕООД, ***
срещу З. „А.”АД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 208 от КЗ /отм/
вр. с чл. 79 вр. с чл. 99 от ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: сумата от 2973,89лв. - частичен иск, целият за
3300лв., представляващо застрахователно обезщетение по договор за
застраховка полица № 0306Х0105942/01.04.2015г.
сключен междуД.Е.Т.и З. „А.”АД, вземането за което е прехвърлено на „Д.Е.С.”ЕООД
с договор за цесия от 30.06.2016г.; законната
лихва върху 1250лв. от подаване
на исковата молба – 12.07.2016г., до изплащането й; законната лихва върху 1723,99лв. от 09.10.2019г. до изплащането й,
както и в частта, с която като Д.Е.С.”ЕООД,
ЕИК ******** е осъдено да заплати на З.
„А.”АД, ЕИК ******** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски
от 250лв. и вместо това постановява:
ОСЪЖДА З. „А.”АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.Е.С.”ЕООД,
*** сумите в размери и на основание,
както следва: на основание чл. 405 от КЗ
вр. с чл. 79 и чл. 86 вр. с чл. 99 от ЗЗД сумата от 2973,89лв. /две хиляди
деветстотин седемдесет и три лева и 0,89лв/. – частичен иск целият за 3300лв,
ведно със законната лихва от 09.10.2017г. до изплащането й,
представляващо застрахователно обезщетение по договор за застраховка полица № 0306Х0105942/01.04.2015г. сключен
междуД.Е.Т.и З. „А.”АД, вземането за което е прехвърлено на „Д.Е.С.”ЕООД с
договор за цесия от 30.06.2016г.; законната
лихва за периода от 12.07.2016г. до 08.10.2017г. върху сумата от 1250лв; на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от общо 1274,36лв. /хиляда
двеста седемдесет и четири лева и 0,36лв/, представляващи съдебни разноски за производство
пред СРС и СГС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 40726/07.08.2018г. и постановено по реда на чл. 250 от ГПК Решение № 20021006/21.01.2021г. по гр.д. №
38399 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 73-ти състав в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.