Решение по дело №239/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 август 2020 г.
Съдия: Йълдъз Сабриева Агуш
Дело: 20207200700239
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. Русе, 18.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИНА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН дело 239 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от ОДМВР гр. Русе против Решение № 343/30.03.2020 г. на Районен съд – Русе, постановено по АНД № 273/2020 г., с което е отменен Електронен фиш Серия К № 3293662, издаден от ОДМВР – Русе, за наложено на П. П. М. административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия закон. Наведени са доводи за незаконосъобразност на оспореното съдебно решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че въззивният съд не е установил релевантните за случая обстоятелства и при липса на изясняване на относимите факти е формирал неправилни изводи както относно фактите, така и относно правната им квалификация. За доказване на твърдяните касационни основания (неправилност в изводите на районния съд) касаторът представя доказателства.

Иска се от съда да отмени решението на районния съд и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърди електронния фиш.

Касационният ответникът – П. П. М., чрез процесуален представител, оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава становище за неоснователност на жалбата, поради което решението на РРС следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да постанови оспореното в настоящото производство решение, Русенският районен съд е приел, че от представеният от ОД на МВР Русе и приобщен от съда фотокадър № 58565, изведен от СПУКС ARN САМ S1 № 11743е4, се установява марката и регистрационният номер на превозното средство, мястото и датата на неговото заснемане, както и въведеното ограничение на скоростта в пътния участък. РРС е приел, че на този фотокадър липсва един от най-съществените реквизити, а именно отразяване на скоростта на движение на процесното моторно превозно средство.

РРС е приел, че липсата на този реквизит е пречка от една страна да се установи дали изобщо автомобилът се е движил с превишена скорост, а от друга – дали правилно е приложена с ЕФ и санкционната норма, която е функция от конкретно превишение на разрешената скорост за движение. Изложил е мотиви, че няма как да бъде преценено дали при издаване на Е, АНО е отчел/приспаднал максимално допустимата грешка при измерване скоростта от процесното АТСС, съобразно изискванията на чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

С оглед на това въззивният съд е приел, че електронният фиш неправилно е съставен на жалбоподателя във въззивното производство, поради което го е отменил.

Настоящата инстанция счита, че при постановяване на решението въззивния съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело и до неправилност на въззивния съдебен акт.

Предмет на оспорване пред районния съд е електронен фиш Серия К № 3293662, издаден от ОДМВР – Русе, за наложено на П. П. М. административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия закон.

Видно от материалите по делото като доказателства от административнонаказателната преписка до съда са изпратени копия от удоставерение за одобрен тип средство за измерване; документ, удостоверяващ метрологична годност; снимков материал на нарушението от клип № 58565; разписка за връчен електронен фиш; протокол за използване на АТС № 1085р-201/07.01.2020 г.

Съгласно чл. 63, ал. 1, изр. І от ЗАНН районният съд в състав само от съдия разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление или електронния фиш. По силата на чл. 84 от ЗАНН в производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, респ. електронни фишове, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. С оглед на тази регламентация въззивният съд е длъжен служебно да установи и изясни всички релевантни факти и обстоятелства, съобразно принципа за разкриване на обективната истина, уреден в чл. 13, ал.1 от НПК, според който съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина.

В съответствие с този принцип са и предвидените в чл. 315 и чл. 316 от НПК правомощия на въззивната инстанция да събира доказателства и дори да прави нови фактически установявания.

В настоящия случай, въпреки че е установил, че от представеният от ОД на МВР Русе и приобщен от съда фотокадър № 58565, изведен от СПУКС ARN САМ S1 № 11743е4, се установява марката и регистрационният номер на превозното средство, мястото и датата на неговото заснемане, както и въведеното ограничение на скоростта в пътния участък, на този фотокадър липсва един от най-съществените реквизити, а именно отразяване на скоростта на движение на процесното моторно превозно средство, съдът не е взел мерки за установяване на обективната истина, като укаже на ответника във въззивното производство, че следва да докаже повдигнатото със съставения електронен фиш обвинение чрез относими за този случай доказателства, а вместо това се е произнесъл приемайки релевантните за случая факти за недоказани.

От представеното пред касационната инстанция доказателство – фотокадър № 58565, изведен от СПУКС ARN САМ S1 № 11743е4, е видно безспорно  извършеното административно нарушение, като са доказани всички елементи от състава на нарушението.

Установява се по безспорен начин, че на 06.01.2020г., в 16.40ч., по гл.път I-5 /Русе-Бяла/ км.4, в гр.Русе, в района на КПП 1, л.а. „****“ с рег.№ *****, собственост на Община Русе, бил управляван с превишена скорост, и то конкретно със скорост 74 км./ч., като установената превишена стойност на скоростта е 24 км/ч.

Видно е от отразеното по електронния фиш, че в същия се съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП по утвърдения образец. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, които в случая са налице.

Нарушението е установено със стационарна система за видеоконтрол, поради което и установяването и заснемането на нарушението попада в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и е съобразено с разрешението, дадено в ТР № 1/2014 г. на ВАС.

От приложения клип на хартиен носител се установява разминаване между установената съгласно приложения снимков материал и т. нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост при полеви тест от 3 км/час. В тази връзка, видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е намалена.

Предвид изложеното ЕФ се явява законосъобразен и като такъв следва да се потвърди.

Приетата  за установена от РРС фактическа обстановка, в съвкупна преценка с представените пред административния съд доказателства, дава възможност на касационната инстанция да реши делото по същество.

Настоящата инстанция намира, че безспорно касационният ответник е осъществил състава на вмененото от АНО нарушение, като определената санкция съответства на предвидената в закона за това административно нарушение.

Изложеното налага извода, че оспореното решение като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което касационната жалба да се уважи и се потвърди издадения електронен фиш.

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 ЗАНН (Нова – ДВ, бр.94 от 2019г.) в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като ал. 5 на същата разпоредба допълва, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към Наредба  за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г. Съгласно чл. 27д от наредбата възнаграждението за защита в производство по ЗАНН е от 80 до 120 лв., т.е. размерът на претендираното юрисконсултско възнаграждение в настоящия случай не надхвърля нормативно определения размер.  Предвид изхода на делото следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати тези разноски на ответната страна.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН административният съд

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 343/30.03.2020 г. на Районен съд – Русе, постановено по АНД № 273/2020г., с което е отменен Електронен фиш Серия К № 3293662, издаден от ОДМВР – Русе и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3293662, издаден от ОДМВР – Русе, с който на П. П. М. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв., на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия закон.

ОСЪЖДА П. П. М. от гр.Русе, ул.“******“ № 4, вх.1, ет.7, с ЕГН **********, да заплати на ОДМВР - Русе, сумата от 120.00/сто и двадесет/лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                 2.