Р Е Ш Е Н И Е
№ 260056
гр.Пловдив, 18.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи граждански състав, в открито съдебно заседание на 23.11.2020г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА
АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
секретар:Стефка Тошева
след като
разгледа докладваното от съдия Арнаучкова възз.гр.д. № 497/2020г. по
описа на АС - Пловдив, намира следното:
Въззивно производство по реда на чл.258 - 273 ГПК.
С Решение № 33/24.01.2020г., поправено с Решение
№ 124/14.05.2020г., постановени по гр.д.№ 34/2019г. по описа на ОС - Стара
Загора, се осъжда Г.ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на
всеки един от М. И. М., ЕГН: **********, и Е.Д.М., ЕГН: **********, двамата с
постоянен адрес ***, aп.11, по 25 000лв.(двадесет и пет хиляди
лева) обезщетение за репариране на претърпените от тях болки и
страдания от смъртта на техния дядо М. Д. Т., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 16.11.2018г. до окончателното изплащане, както и по
1075лв. разноски по делото и възнаграждение за един адвокат, съразмерно
уважената част на исковете, а за разликата до пълния предявен размер от
50 000лв. исковете на всеки един от ищците се отхвърлят, както и се осъжда
Г.ф. да заплати по сметка на ОС - Стара Загора разноски в общ размер на сумата от
2483.50лв., включваща дължима ДТ в размер на 2000лв. и 483.50лв., заплатено от
бюджета на съда възнаграждение на вещите лица.
Против Решение № 33/24.01.2020г., поправено с Решение № 124/14.05.2020г.,
постановени по гр.д.№ 34/2019г. по описа на ОС - Стара Загора, са постъпили
както следва:въззивна жалба, вх.№ 2025/14.02.2020г., подадена от ответника Г.ф.,
БУЛСТАТ *********, чрез адв.С.М., с която решението е обжалвано в частите, с
които на всеки един от ищците е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 25 000лв., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2018г. до окончателното изплащане, както и въззивна жалба,
вх.№ 2403/21.02.2020г., подадена от ищците М.Д.М. и Е.Д.М.,
чрез адв.Е.Ж., с която решението е обжалвано в частите, с които са отхвърлени предявените
от тях искове за размера над 25 000лв. до 50 000лв.Въведените в
жалбите оплаквания са за неправилност на решението в съответните обжалвани
части, искането е за неговата отмяна и за постановяване на друго за съответния
благоприятен резултат, както и за присъждане на разноски във въззивното
производство.
В постъпилите в срок писмени отговори въззивната
жалба на насрещната страна се оспорва, моли се за оставянето й без уважение и
за потвърждаване на решението в обжалваните части.
Подпомагащата страна И.П.З. не се е присъединил
към подадената от подпомаганата страна, ГФ, въззивна жалба и не е взел
становище във въззивното производство.
Постъпилите въззивни жалби са допустими, като
подадени от активно процесуално легитимирани лица, имащи правен интерес от
въззивно обжалване, в законния срок, редовни по съдържание и приложения и е
изпълнена процедурата за изпращане на препис от жалбите за отговор до насрещната
въззиваема страна, поради което се поставят на разглеждане по същество.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на
оплакванията във въззивните жалби и оспорванията в отговорите, след като
извърши дължимата, на осн.чл.269 ГПК, служебна проверка и прецени данните по
делото, намира следното:
Производството пред съда е образувано по искова
молба/ИМ, вх.№ 4498/29.03.2019г., подадена от ищци М.Д.М. и Е.Д.М. против ответник
Г.ф., с която са предявени активно субективно кумулативно съединени осъдителни
искове за застрахователни обезщетения за репариране на неимуществени вреди от
смъртта на дядо им М. Д. Т. на 01.04.2014г. в размери по 50 000лв. за всеки от
ищците, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2018г. до окончателното
изплащане.
В ИМ са въведени следните твърдения: С влязла в
сила на 21.07.2016г. присъда по НОХД 238/2016г. по описа на ОС - Ст.Загора И.П.З.
(в хода на производството конституиран като подпомагаща
страна на ответника Г.ф.) е признат за виновен и е осъден за това, че на
01.04.2014г., при управление на лек автомобил с кипърска регистрация, е нарушил
правилата за движение по пътищата, чл.20, ал.2 ЗДвП, тъй като не е спрял при
възникнала опасност за движението - насрещно движещ се пешеходец, попадащ в
зоната на осветеност на къси светлини пред автомобила, с което, по
непредпазливост, е причинил смъртта на дядото на ищците М.Т., след което е избягал
от местопроизшествието.На осн. чл.300 ГПК, с влязлата в сила присъда е задължително
установено за гражданския съд настъпването на ПТП, вината на водача,
претърпените вреди и причинно-следствената връзка.В резултат на това противоправно
поведение на водача на МПС на ищците са били причинени морални вреди, страдания
и психически дискомфорт от преждевременната, внезапна и невъзвратима загуба на
дядо им, с когото всеки от ищците се е намирал в отношения на взаимна обич,
доверие и привързаност, от когото ищците са получавали житейска подкрепа и
опора, отношенията между тях са били особено близки и между тях и е имало
трайна и дълбока емоционална връзка.Всяка събота и неделя, както и по време на
всички ваканции, още от най-ранна детска възраст, ищците пребивавали в дома на
дядо си в с.М., област Я., като, докато са били при него, дядо им се е грижил
за тях, помагал им е, водил ги е на разходки и излети, заедно с братовчедите им
М. и Л., тъй като баба им е починала много рано, като особена привързаност
починалият проявявал към ищеца Е., като единствен негов внук.След като през
1998г. дядото на ищците се установил да живее в гр.С..З. той продължил да общува
често с ищците, много често ги посещавал в дома им, пребивавал там почти всяка
седмица за по няколко дни, през което време помагал, пазарувал, водел ги и ги е
вземал от училище, съветвал ги е, гордеел се е с тях и особено е насърчавал
ищеца Е. в заниманията му с футбол.След 2009г., когато се преместил да живее в
дома на ищците, където останал до смъртта си, ищците още повече се сближили с дядо
си, който бил енергичен, занимавал се с много неща, бил полезен за семейството,
подпомагал го и финансово, а ищците го възприемали като родител.Търсената отговорност
на ответника, Г.ф., е обоснована настъпването на ПТП на територията на България
и причиняването му от водач с МПС, което обичайно се намира на територията на
България, който не е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, хипотезата
на чл.557, ал.1, т.2 б. „а“ КЗ.
В подадения в срок писмен отговор на ИМ, вх.№
5770/25.04.2019г., ответникът Г.ф. не е оспорил въведеното от ищците основание
за плащане на застрахователно обезщетение от ГФ, а само е оспорил активната
материално-правна легитимация на ищците, размера на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди и е заявил възражение за съпричиняване, тъй като
пострадалият е бил под влияние на алкохол 1.11 промила и се е движил неправилно
по пътното платно, в нарушение на чл.108, ал.2 и чл.114 ЗДвП.
При извършване на дължимата служебна проверка, на
основание чл. 269 ГПК, не се констатира основание, обуславящо нищожност или
недопустимост на решението.При правилно определяне на предмета на делото,
изведен от въведените твърдения и заявения петитум, претендираните парични
вземания за застрахователни обезщетения, са разгледани точно предявените
осъдителни искове, липсва нарушение на диспозитивното начало и са налице са
всички положителни, респективно липсват отрицателни процесуални предпоставки.
Въз основа на оплакването във въззивната жалба на
ответника и при дължимата служебна проверка за спазване на императивни правни
норми, на осн.чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че е неправилна дадената
от първоинстанционния съд материално-правна правна квалификация на предмета на
делото.Тъй като застрахователното събитие е настъпило на 01.04.2014г., същото
попада в приложното поле на КЗ (отм.), респективно не попада в приложното поле на действащия
КЗ в сила от 01.01.2016г., материално-правно основание на търсената отговорност
на ответника ГФ е чл.288 ал.1, т.2 КЗ (отм).
Дадената неправилна материално-правна
квалификация не се отразява на допустимостта на решението, тъй като същото е постановено
точно по въведения от ищците предмет на делото, изведен от въведените твърдения
и заявения петитум.
Не се налага и даване от въззивния съд на
указания на страните за правно-релевантните факти и за необходимостта от
ангажиране на съответните доказателства за тях (т.2 ТРОСГТК №1/2013г. от
09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г.), тъй като е налице пълно съответствие между
приложимата правна разпоредба на чл.288, ал.1, т.2 КЗ (отм.) и неправилно приложената разпоредба
на чл.557, ал.1, т.2 КЗ.
Въззивната проверка за правилност, на основание
чл. 269 ГПК, се извършва на решението в неговата цялост, но само на
поддържаните във въззивните жалби оплаквания за неправилност, а именно
следните:
Във въззивната жалба на ищците против решението, в
частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове за размера над
25 000лв. до 50 000лв., са поддържани следните оплаквания за
неправилност: Като немотивирани и необосновани, са оспорени изводите за определяне на
размерите на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, което се поддържа да
е несправедливо и занижено по размер.Съдът не е изложил съображения и аргументи
защо счита, че размерите отговарят на характера, интензитета и
продължителността на претърпените морални вреди.Неправилно като релевантен
критерий за справедливост е възприета съдебната практика, вместо да се
съобразят обективно съществуващите конкретни правно - релевантни обстоятелства,
съгласно ППВС № 4/1968г.Присъдените обезщетения са занижени спрямо установената
в аналогични случаи съдебна практика.Неправилен е изводът, че ищците не са от
кръга на лицата, които се намират в най-близки отношения с
пострадалия.Първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен установената
по делото изключително силна и здрава емоционална връзка на взаимна обич,
подкрепа и доверие, изградена между всеки от ищците и дядо им, продължила до неговата
смърт, поради което ищците много тежко са приели смъртта му.Не е отчетено, че ищците
и досега не са преодолели мъката и загубата.Не е отчетено в достатъчна степен и
обстоятелството, че загубата на дядо им е била за ищците внезапна и неочаквана
и, като такава, съпроводена с неописуема мъка и продължават и сега болките и
страданията им.Съдът не е взел предвид, че за ищците е налице най-тежката
загуба на близък човек, прекъсване на трайна емоционална връзка, лишаване от
подкрепа и помощ, че ищците претърпяват тежка криза, че животът им се е
променил, болезнено и мъчително изживяват загубата на дядо си, преживяват силен
емоционален стрес, много са потиснати и разстроени и изпитват силна тъга и
болка.
Във въззивната жалба на ответника, ГФ, против
решението, в частта, с която са присъдени обезщетения в размер на 25 000лв.
на всеки от ищците, са поддържани следните оплаквания за неправилност:Решението
е неправилно, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и поради
необоснованост.Допуснато е от съда процесуално нарушение на разпоредбата на
чл.146, ал.1 ГПК, касателно доклада по делото, изразяващо се в извършване на
неправилна правна квалификация на претендираните от ищците права, недаване на
правна квалификация на насрещните права и задължения на ответника и в тази
връзка – за неразпределяне на доказателствената тежест.С оглед дадената от съда
правна квалификация, в доказателствена тежест на ищците е било да докажат, че
автомобилът, с който е било реализирано ПТП, обичайно се намира на територията
на РБългария, което не е било направено.По делото липсват каквито и да е
доказателства, които да опровергават наличието на хипотезата на чл.258, ал.4,
т. 1 КЗ (отм.).От събраните по делото доказателства по несъмнен
начин се установява хипотезата на чл.288, ал.1 т.2 б.“б“ КЗ (отм.).Същата е специална по отношение на останалите
хипотези на чл.288 КЗ (отм.), предвиждащи реализиране на отговорността на
ответника ГФ, и, като императивна, прилагането й следва да бъде осигурено от
въззивния съд, съгласно ТРОСГТК на ВКС № 1/2013г.В доказателствена тежест на
ищците е установяването на изключително близка, тясна, продължителна и
емоционална връзка с техния дядо, обосноваваща, че претърпените от тях вреди
надхвърлят по интензитет обикновено присъщите между дядо и внуци, както и ищците
е следвало да докажат, че са претърпели точно твърдените в ИМ вреди.В
доказателствена тежест на ищците е установяването и на причинната връзка между
противоправното поведение на делинквента и претърпените от тях вреди, което
също не е било доказано.Допуснато е от съда процесуално нарушение на чл.12 ГПК
и чл.235 ГПК, тъй като решението е постановено въз основа на факти и обстоятелства,
които не са били установени по надлежния ред, като съдът не е посочил защо е
приел едни факти и обстоятелства за осъществили се, а други – не и, като така,
решението не се основава върху доказателствата по делото.Налице е и нарушение
на чл.236 ГПК, тъй като в мотивите не са обсъдени всички възражения на
ответника, не са обсъдени надлежно събраните по делото доказателства и липсва
яснота за фактическите и правни изводи на съда по правния спор.Налице е
нарушение на чл.300 ГПК, тъй като присъдата не установява задължително всички
елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно не установява вредата и
причинно-следствената връзка, които е следвало да бъдат доказани от ищците пред
гражданския съд.Налице е нарушение и на чл.172 ГПК, тъй като съдът неправилно е
кредитирал изцяло и безкритично свидетелските показания, без да отчете
възможната заинтересованост на свидетелите, като се има предвид, че св. А. е
първа братовчедка на ищците, а св.Д. е тяхна майка.По делото не е доказано
първото посочено условие в ТРОСНГТК на ВКС № 1/2016г., а именно, че ищците са
имали изградена изключително близка, тясна и продължителна емоционална връзка с
починалия, като в тази връзка по делото не е било доказано кои са тези
конкретни житейски обстоятелства, които да обусловят такава връзка.Не е
доказано и второто посочено условие, а именно, че претърпените от ищците болки
и страдания са надхвърлили по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, а напротив установява се, че отношенията им не са
се различавали от обичайните.Допуснато е от съда процесуално нарушение и във
връзка със свидетелските показания, които не са били ценени, съгласно нормите
на ГПК.Съдът не е съобразил съдържанието на дадените свидетелските показания,
както и не е отчел противоречията в показанията на двете свидетелки.Допуснати
са нарушения на материалния закон, на разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2 б. б КЗ
(отм.), изразяващо се в това, че при наличието на доказателства
в хипотезата й съдът не е приложил санкцията й, която изключва отговорността на
ГФ.Следващо нарушение на материалния закон е, че при наличието на доказателства
за осъществяване на хипотезата на чл.258, ал.4, т.1 КЗ (отм.) съдът не е приложил санкцията й.Дори и в хипотезата на
чл.288, ал.1, т.2 б.“а“ КЗ (отм.) не е налице основание за ангажиране на отговорността
на ГФ, тъй като процесното МПС не се е намирало обичайно на територията на Р България,
по см. на закона.Допуснато е нарушение и на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.Неправилно е приложена и разпоредбата на чл.51 ЗЗД.Налице са сериозни и вътрешни
противоречия в мотивите, че пострадалият няма вина за ПТП, което е процесуално
нарушение на чл.236, ал.2 ГПК.Изводите за това са необосновани спрямо
заключението на СТЕ, което не е коментирано и съобразено. Изводите на съда са
вътрешно противоречиви, правните изводи противоречат на събраните доказателства
по делото.Неправилно съдът е присъдил обезщетения, вместо да отхвърли исковете,
евентуално, неправилно е определил техния размер и не е разгледал редовно
заявеното възражение за съпричиняване.
За да уважи частично предявените искове до
размера от 25 000лв. на всеки от ищците, респективно да ги отхвърли за
разликата до пълните предявени размери от 50 000лв., първоинстанционният
съд е приел следното:
С влязлата в сила присъда по НОХД № 238/2016г. са
задължително установени за гражданския съд фактите за настъпване на ПТП,
виновността на водача на МПС, подпомагащата страна И.З., претърпените вреди и
причинно-следствената връзка.От показанията на свидетелките А. и Д., които са
кредитирани с доверие, е прието за установено, че ищците са активно
материално-легитимирани да получат обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от смъртта на своя дядо при ПТП на 01.04.2014г., тъй като между тях и
техния дядо е съществувала здрава, продължителна и дълбока емоционална семейна
връзка, обусловила установената по тежест на понесените от ищците вреди, чиято
продължителност, интензитет и естество е справедливо да бъдат обезщетени.За
неоснователно е прието възражението на ответника, че отговорността му следва да
бъде ограничена до размера на 5 000лв., тъй като е прието, че вътрешно-правна
нормативна уредба на § 96, ал.1 и ал.2 от КЗ е неприложима, евентуално, същата противоречи
на европейското законодателство – чл.1 §2 от Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета
за сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани със
застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни
средства /МПС, като съдът се е позовал и на Решение от 24.10.2013г. по дело С -
277/12, с което Съдът на Европейския съюз дава задължително за националните
юрисдикции тълкуване, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие,
само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1,
параграф 2 от Втора директива 84/5.За неоснователно е прието и възражението по
чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от пострадалия М. Д. Т., тъй като
от събраните по делото доказателства е прието за установено, че той е имал поведение,
съответстващо на ЗДвП, а единствената причина за ПТП е виновното и
противоправно поведение на подпомагащата страна, делинквента И.З., липсва пряка
причинно - следствена връзка на поведението на пострадалия с вредоносното
събитие и той не е бил длъжен, а и обективно не е могъл да допусне, че
делинквентът ще наруши правилата за движение
по пътищата.Пасивната материално-правна легитимация на ответника ГФ е изведена
от това, че към момента на ПТП управляваният от делинквента автомобил не е имал
сключена застраховка „ГО“. Размеръите на обезщетенията за причинени неимуществени
вреди са определени по справедливост, като са взети предвид поведението на
водача и на пострадалия, възрастта на пострадалия, настъпилите вреди,
извършените от водача действия след ПТП и „най-вече самият характер и степен на
близостта на съответните родствени отношения между ищците и
пострадалия“.Посочено е да е съобразена константната практика на ВКС за размера
на присъдените обезщетения за вреди „за различните видове родственици“.Посочено
е, че ищците не са от кръга на лицата, които се намират в най-близки отношения
с пострадалия, и, че търсените от тях размери на обезщетения не са адекватни на
близостта им с пострадалия.
Преди всичко се приема, че оплакванията в жалбата
на ответника за допуснати процесуални нарушения на чл.146 ГПК във връзка с
доклада, както и за неприлагане на последиците от недоказване от ищците, при
тяхна доказателствена тежест, че автомобилът, с който е реализирано ПТП,
обичайно се е намирал на територията на РБългария ( в аспекта на това, че същият е бил с кипърска
регистрация, а, съгласно чл.258, ал.4, т.1 КЗ (отм.) територията, на която обичайно се намира МПС, е
територията на държавата, където е издаден регистрационният номер на МПС,
независимо дали постоянен или временен), са направени и следва да се разгледат
единствено във връзка със заявеното за първи път в жалбата на ответника възражение за липса на правно
основание за извършване на плащане от ответника ГФ на застрахователно
обезщетение на ищците на претендираното от тях основание, попадащо в хипотеза
на приложимата разпоредба на чл. 288,
ал.1, т.2 КЗ (отм.).Във връзка с направеното
за първи път в жалбата на ответника възражение за липса на правно основание за
извършване на плащане от ответника ГФ на застрахователно обезщетение на ищците
на претендираното от тях основание са и изложените доводи в жалбата на ответника
за това, че разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.2 КЗ (отм.) е императивна и
въззивният съд следва да обезпечи прилагането й.
Приема се, че тези посочени по-горе оплаквания в
жалбата на ответника за допуснати процесуални нарушения са неоснователни, тъй като
ответникът не е заявил възражение в преклузивния срок за
отговор на ИМ за наличието на въведените от ищците фактически
основания за търсеното плащане от ГФ, попадащи в хипотеза на чл. 288, ал.1, т.2 КЗ (отм.), поради което тези обстоятелства, вкл. фактът за обичайното
местонахождение в България на управляваното от делинквента МПС, не са били
спорни, за тях не е следвало да бъде разпределяна и указвана доказателствената
тежест с доклада и същите не са били и в обсега на доказване, а заявеното за
първи път в жалбата от ответника възражение за липса на предпоставки за заплащане
на претендираните застрахователни обезщетения, не се основава на нововъзникнали
факти, поради което е такова по т.4 ТРОСГТК на ВКС № 1/2013г., и, като
преклудирано, не следва да се разглежда по същество.Респективно, не възниква
задължение за въззивния съд за даване на указания на страните за ангажиране на
доказателства за факта за обичайното местонахождение на управляваното от
делинквента МПС ( т.2 ТРОСГТК на ВКС № 1/2013г.)
Поради изложеното, поставеният материално-правен
спор следва да се разреши въз основа на събраните по делото пред
първоинстанционния съд доказателства за спорните по делото правно-релевантни обстоятелства.
При извършване на дължимата дейност по
разрешаване на поставения материално-правен спор, се приема следното:
Фактическият състав на претендираните парични
вземания спрямо Г.ф. за застрахователно обезщетение с материално-правно
основание чл.288, ал.1, т.2 КЗ (отм.) за репариране на претърпените от ищците
неимуществени вреди от смъртта на дядо им, виновно причинена при ПТП на
01.04.2014г.от водач на идентифицирано МПС, който не е имал застраховка „ГО“, включва
кумулативно както предпоставките на фактически състав на хипотеза по чл.288,
ал.1, т.2 КЗ (отм.), която е несъмнено приложима, както се настоява в
жалбата на ответника, но не с оглед на това дали е императивна или не, така и предпоставките
на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД: противоправно
поведение на делинквента, твърдените да са претърпени от ищците неимуществени вреди,
причинна връзка между противоправното поведение на делинквента и вредите за
ищците и вина на делинквента.
По делото са доказани всички кумулативните
предпоставки на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД,
поради следните съображения:
По делото е установено от фактическа страна и не
се оспорва следното:
Ищците М.М. и Е.М. са внуци на М. Д. Т.
(удостоверения за родствени връзки № 163/22.10.2018г. на Община С..З., л.28).
С влязла в сила Присъда № 30/05.07.2016г. по
н.о.х.д.№ 238/2016г. по описа на ОС - Ст.Загора И.П.З., трето лице-помагач на
ответника Г.ф., е признат за виновен, за това, че на 01.04.2014г., при управление
на МПС – л.а. марка „М. П.“ с рег.№ . (кипърска регистрация), е нарушил
правилата за движение на чл.20, ал.2 ЗДвП/ не е спрял при възникнала опасност
за движението- насрещно движещ се по неговата лента пешеходец, попадащ в зоната
на осветеност на къси светлини пред автомобила - и по непредпазливост е
причинил смъртта на пешеходеца М. Д. Т., след което е избягал от местопроизшествието,
поради което е осъден, на осн. чл. 343, ал.3, пр.3, б.“б“ пр.1, във вр.
ал.1,б.“в“, пр.1, във вр. чл.342, ал.1, във вр. чл.58а, ал.1, във вр. чл.54 от НК, на „лишаване от свобода“ за срок от три години, изпълнението на което е
отложено, на осн. чл.66, ал.1 НК за срок от 5 години.
Както основателно се поддържа в жалбата на
ответника, с влязлата в сила осъдителна присъда са задължително установени за
гражданския съд само две от предпоставките на фактическия състав/ФС на
непозволеното увреждане, а именно противоправното поведение и вината на
делинквента, подпомагащата страна И.З., изразяващо се в управление на МПС в
нарушение на правилата за движение по пътищата, при което по непредпазливост е
причинена смъртта на М. Т., поради което в предмета на доказване, при доказателствена
тежест за ищците, е установяването на другите две предпоставки:твърдените от ищците
неимуществени вреди от смъртта на дядо им, които е справедливо да бъдат
обезщетени, и причинната връзка на вредите на ищците с виновното противоправно
поведение на делинквента.
Противно на неоснователно поддържаното в жалбата
на ответника, ищците са доказали, че са активно материално-правно легитимирани
да получат обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, които са в
пряка причинна връзка със смъртта на техния дядо, като по делото е проведено
пълно и главно доказване на двете предпоставки, съгласно даденото нормативно
тълкуване в ТРОСГТНК № 1/21.06.2018г. по т.д.№1/2016г., а именно 1/трайната им
и дълбока емоционална връзка с починалия и 2/ претърпените от тях продължителни
и с голям интензитет болки и страдания.
Действително, вярно е поддържаното в жалбата на
ответника, че разпитаните по делото свидетелки А. (първа братовчедка) и Д. ( майка) са заинтересовани по см. на чл.172 ГПК да дават
показания в полза на ищците, но, противно на неоснователно поддържаното, липсват
основания да не бъдат кредитирани, тъй като показанията им са убедителни,
непротиворечиви, взаимно се подкрепят и не са опровергани от другите данни по
делото.Противно на неоснователно поддържаното в жалбата на ответника, от
показанията на двете свидетелки на ищците безпротиворечиво се установяване наличието
на твърдените от ищците в ИМ конкретни житейски обстоятелства, които обусловят наличието
на такава връзка между всеки от ищците и починалия им дядо, която се различава
от обичайната.Конкретно установено е от показанията на двете свидетелки, че
преди 1997г. всяка събота и неделя, а и през ваканциите, всеки от ищците е
пребивавал на село при дядо си, който е поемал част от грижите и се е занимавал
с тях.Отношенията на всеки от ищците с дядо им са станали дори по-близки след като
през 1998г. дядото се преместил да живее при ищците в С.З..Първоначално, когато
дядото е живеел в самостоятелно жилище, той се е грижел за всеки от ищците,
като ги е карал на училище и на тренировки и ги е прибирал, както и финансово е
подпомагал семейството им, като е заплащал сметките в домакинството.Впоследствие,
когато през 2009г.дядото заживял в един апартамент със семейството на ищците,
където живял до смъртта си, комуникацията с всеки от ищците вече е била на
по-високо ниво, дядото ги е подкрепял, те са споделяли с него, дядото е подпомагал
домакинството и финансово, и с труд, като участието му е било особено значимо,
тъй като работата на бащата на ищците налагала чести и продължителни отсъствия
от дома.Особено силна е била връзката на дядото с ищеца Е., като единствен
негов внук, както и по повод заниманията му с футбол. Така, противно на
неоснователно поддържаното от ответника, е доказано, че между всеки от ищците и
дядо им приживе е била създадена и е съществувала емоционална връзка, която не само
не е била формална, а е била особено близка, топла, трайна и дълбока, те са
живели заедно и са били дълбоко привързани и са се подкрепяли ищците или връзката
на ищците с дядо им не е била нормално присъщата за съответната родствена
връзка, а отношенията им са се различавали от обичайните.От така установеният
характер на връзката на всеки от ищците с дядо им е обяснимо установеното от
показанията на разпитаните свидетелки, че претърпените от всеки от ищците болки
и страдания от смъртта на дядо им са надхвърлили по интензитет и времетраене
нормално присъщите.
Налице са и предпоставките на фактически състав
на хипотеза по чл.288, ал.1, т.2 КЗ (отм.), респективно са правилни оспорените
в жалбата на ответника мотиви на първоинстанционния съд в този смисъл, тъй
като, както се посочи, въведеното фактическо основание за плащане от ответника,
попадащо в хипотеза на чл.288, ал.1, т.2“ КЗ (отм. ) не е оспорено от ответника
в преклузивния срок за отговор на ИМ, а заявеното възражение за първи път във
въззивната жалба е преклудирано и не следва да се обсъжда. В тази връзка по делото е положително установено, че към момента на застрахователното събитие - ПТП на 01.04.2014г.
управляваното от делинквента И.З. МПС е нямало активна застраховка „Гражданска
отговорност“ (проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“на л.32),
а с писмо от 16.11.2018г. ищците са поканили Г. ф. да им заплати претендираните
обезщетения за неимуществени вреди, образувана е щета № 210426/16.11.2018г., но
с Решение от 29.11.2018г. на УС на ГФ ( л.32) това им е отказано, като посоченото
основание за това е, че от представените от тях писмени доказателства не може
да бъде направен несъмнен извод, че между тях и загиналия е съществувала
емоционална връзка и в резултат от смъртта му са им нанесени значителни по
интензитет и продължителност морални болки и страдания.
Тъй като претендираните обезщетения са за
репариране на неимуществени вреди, техните размери следва да бъдат определени
от съда с оглед общоустановения критерий за
справедливост в чл.52 ЗЗД при преценка на всички конкретно установени
правно-релевантни обстоятелства. Първоинстанционният съд при определяне на
размера на дължимото обезщетение принципно правилно е приложил разпоредбата на
чл.52 ЗЗД, като правилно е отчел, характерът, интензитетът и продължителността
на претърпените от всеки от ищците болки и страдания от смъртта на техния дядо.Преди
всичко следва да се посочи, че при определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл.52 ЗЗД следва да се преценяват конкретните
правно-релевантни обстоятелства поотделно за всеки един от ищците, тъй като емоционалните
болки и страдания са строго индивидуални и не могат да бъдат сравнявани.Както
основателно се поддържа във въззивната жалба на ищците, следва да се съобрази,
че се касае за най-тежката и безвъзвратна загуба на близък човек.Следва да се
отчете, че ищците са живели заедно с пострадалия до смъртта му.Противно на
неоснователно поддържаното във въззивната жалба на ищците, следва да се отчете,
че ищците не са в кръга на най-близкия кръг лица, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди от техен близък, каквито са децата, съпругът и родителите,
а са негови внуци. Следва да се съобрази възрастта на ищците, както и следва да
се отчете икономическото положение в страната към момента на ПТП -
застрахователно събитие, чийто обективен критерий са нормативно определените
нива на застрахователно покритие към момента на ПТП, независимо от пряката
неприложимост на разпоредбата на § 96, ал.1 ПЗР към ЗИД на КЗ (ДВ бр.101/2018г.
в сила от 07.12.2018г.), на осн. чл.266 КЗ(отм.), а именно 2 000 000лв.
за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000лв. за всяко събитие при
две или повече пострадали лица.
Като краен резултат се приема, че обезщетения в
размери на по 10 000лв.за всеки от ищците в най-пълна степен биха съответствали
на причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния дядо, поради което са неоснователни оплакванията във
въззивните жалби за несправедливост на обезщетението, като определено в
нарушение на закона , разпоредбата на чл.52 ЗЗД, които следва да се присъдят,
заедно с обезщетение в размер на законната лихва, считано от 29.11.2018г., когато,
в рамките на тримесечният срок по чл.288, ал.7 КЗ (отм.), е постановен отказът на ответника за заплащане на
претендираните от ищците обезщетения.
Така определените размери на обезщетенията за неимуществени
вреди не следва да се намаляват, тъй като, противно на неоснователно
поддържаното в жалбата на ответника, заявеното своевременно в преклузивния срок
за отговор възражение за съпричиняване, е неоснователно.
Съпричиняването на вредите от пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД има обективен характер, като
вината на пострадалия не е елемент от фактическия му състав, а за съпричиняването се преценява наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат (т.7 на ППВС № 17/63г.).Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди;
за да е налице съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е необходимо увреденият да е
допринесъл за настъпване на вредите, като този принос трябва да е конкретен –
т. е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от
такива действия от страна на увреденото лице, както и е да е налице причинната
връзка между поведението му и настъпилата вреда( Решение № 165 от
26.10.2010г.
В разглеждания случай, по делото е
безпротиворечиво установено от заключението на комплексната СЕ пред гражданския
съд, че застрахователното събитие-ПТП, при което e причинена смъртта на
дядото на ищците, е възникнало в градски условия, в тъмната част на денонощието
на път, предназначен за двупосочно движение, върху терен, който е бил сух, средноизносен
дребнозърнест асфалт, като смъртта на пострадалия е настъпила при пресичането му
като пешеходец на пътя, в резултат от удара на тялото му с управлявания от
делинквента автомобил.С присъдата е задължително установено виновното
противоправно поведение на виновния водач на МПС за настъпване на ПТП, което е
причинило смъртта на пострадалия.Действително, по делото е установено от
заключението на СЕ, че пострадалият е бил в състояние на леко алкохолно опиянение
(с концентрация на алкохол в кръвта към момента на ПТП,
изчислена от вещите лица по формула, не по-малко от 1.21 промила), коeто състояние принципно се характеризира се с
емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване концентрацията на
вниманието, съобразителността, забавени реакции, умерено изразени
координационни нарушения, вегетативни смущения, което, конкретно в случая,
според вещите лица, е било възможно да е повлияло неблагоприятно върху
възприятията и реакциите на пострадалия, но без напълно да ги изключи. Противно
на неоснователно поддържаното в жалбата на ответника, с оглед на
доказателствената съвкупност и като се има предвид, че са правилни оспорените в
жалбата на ответника изводи на първоинстанционния съд, че не е проведено, при
доказателствена тежест от ответника, съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия по чл.51, ал.2 ЗЗД. Към тях следва да се добави и това, че, при
условие, че е задължително установено с присъдата виновното противоправно
поведение на виновния водач на МПС, като решаващ фактор за ПТП, сам по себе си,
фактът, че е дядото на ищците е бил в състояние на леко алкохолно опиянение не може
да обоснове автоматично негов конкретен принос за ПТП, какъвто не е конкретно
установен пред гражданския съд с допустими доказателствени средства.
По сега изложените съображения, като неправилно, решението
се отменя само в обжалваните от ответника части, с които са присъдени обезщетения
за размера над 10 000лв. до 25 000лв., в частите, с които е присъдена
законната лихва за периода от 16.11.2018г. до 29.11.2018г. до окончателното
изплащане, както и в частта, с която ГФ е осъден да заплати по сметка на ОС -
Стара Загора ДТ върху уважените части на исковете за размера над 800лв. до
2000лв., и се постановява друго, с което исковете за размера над 10 000лв. до
25 000лв. се отхвърлят.В останалите обжалвани части, като законосъобразно,
решението се потвърждава, въззивните жалби са
неоснователни и се оставят без уважение.
Разноски: Следва първоинстанционното
решение да се отмени изцяло в частите, с които са присъдени разноски на ищците,
и с оглед инстанционния резултат - да се преизчислят дължимите по съразмерност
на всяка от страните разноски пред двете инстанции, като се има предвид, че исковете
се уважават в рамките на 20%, респективно за разликата се отхвърлят. По
съразмерност, съобразно уважените части на исковете, на всеки от ищците се присъждат
по 1030лв. за адвокатски хонорар пред двете инстанции /20% от 5150/, а, съобразно
отхвърлените части на исковете, на ответника се присъждат общо 1186.80лв./80%
от 1483.50/ разноски пред двете инстанции.
Мотивиран от това, Съдът
Р Е
Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 33/24.01.2020г., поправено с Решение № 124/14.05.2020г., постановени по
гр.д.№ 34/2019г. по описа на ОС - Стара Загора в частите, с които се осъжда Г.ф.,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати, на осн. чл.
288, ал.1, т.2 КЗ (отм.), на всеки един от ищците М. И. М., ЕГН: **********, и Е.Д.М.,
ЕГН: **********, двамата с постоянен адрес ***, aп.11, по 10 000лв.(десет
хиляди лева), ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 29.11.2018г.
до окончателното изплащане, за обезщетение за репариране на претърпените болки
и страдания от смъртта на техния дядо М. Д. Т. при ПТП - застрахователно
събитие на 23.01.2017г., за което с влязла в сила присъда по НОХД № 238/2016г.
по описа на ОС - Стара Загора е признат за виновен и осъден И.П.З., трето лице-помагач на страната на Г.ф., както и да заплати по сметка на ОС - -8Ст.Загора сума
в размер на 800лв. за ДТ върху уважените
части на исковете и сума в размер на 483.50лв. за разноски, заплатени от
бюджета на съда за вещи лица.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
33/24.01.2020г., поправено с Решение № 124/14.05.2020г., постановени по гр.д.№
34/2019г. по описа на ОС - Стара Загора в частите, с които са отхвърлени предявените
искове от М. И. М., ЕГН: **********, и Е.Д.М., ЕГН: **********, двамата с
постоянен адрес ***, aп.11, против Г.ф., БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***,
на осн. чл. 288, ал.1, т.2 КЗ (отм.), за присъждане
на обезщетения за репариране на претърпените от тях болки и страдания от
смъртта на техния дядо М. Д. Т. за размера над 25 000лв.(двадесет и пет хиляди
лева) до 50 000лв.( петдесет хиляди лева), ведно със законната лихва, считано
от 16.11.2018г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО Решение №
33/24.01.2020г., поправено с Решение № 124/14.05.2020г., постановени по гр.д.№
34/2019г. по описа на ОС - Стара Загора, в следните части: в частите, с които се
осъжда Г.ф., БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на всеки един от ищците М. И. М., ЕГН: **********, и Е.Д.М., ЕГН: **********,
двамата с постоянен адрес ***, aп.11, обезщетение за репариране на претърпените
от тях болки и страдания от смъртта на техния дядо М. Д. Т., за размера над
10 000лв.(десет хиляди лева) до 25 000лв.(двадесет и
пет хиляди лева), в частите, с които е присъдена законна лихва за периода от
16.11.2018г. до 29.11.2018г., както и в частите, с които се осъжда Г.ф. да заплати
на всеки от М. И. М., ЕГН: **********, и Е.Д.М., ЕГН: **********по 1075лв.(хиляда седемдесет и пет лева) разноски по
съразмерност, както и се осъжда да заплати по сметка на ОС - Стара Загора сума
за ДТ за размера над 800лв. до 2000лв. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ, поради неоснователност, предявените искове от М.
И. М., ЕГН: **********, и Е.Д.М., ЕГН: **********, двамата с постоянен адрес ***,
aп.11, против Г.ф., БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, за осъждането му за им заплати обезщетение, на осн. чл. 288, ал.1, т.2 КЗ (отм.), за репариране
на претърпените от тях болки и страдания от смъртта на техния дядо М. Д. Т. за
размера над 10 000лв.(десет хиляди лева) до 25 000лв.(двадесет и пет хиляди
лева), както и в частите с които е присъдена законната лихва за периода от 16.11.2018г.
до 29.11.2018г.
ОСЪЖДА Г.ф., БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на всеки един от ищците М. И.М.,
ЕГН: **********, и Е.Д.М., ЕГН: **********, по 1030лв.(хиляда и тридесет лева) по
съразмерност, съобразно уважените части на исковете, разноски пред двете
инстанции за адвокатски хонорари.
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН: **********,
и Е.Д.М., ЕГН: **********, двамата общо, да заплатят на Г.ф., БУЛСТАТ *********,
по съразмерност, съобразно отхвърлените части на исковете, разноски пред двете
инстанции в размер на общо 1186.80лв.(хиляда сто осемдесет и шест лева 80ст.)
Решението може да се обжалва пред ВКС, при
условията на чл.280 ГПК, в месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: