№ 5773
гр. София, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Маврова
при участието на секретаря Александрина Ж. Пашова
като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело №
20221100107466 по описа за 2022 година
Предявени са искове от С. Т. Б. срещу Прокуратурата на Република България, с
правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, изразяващи се в причинен стрес, психичен
дискомфорт, загуба на доверие от близки и приятели, страх от осъждане, в размер на
сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.04.2022 г. (датата на
влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното плащане на главницата.
Ищецът С. Т. Б. поддържа в исковата молба, че с постановление за привличане
като обвиняем от 07.02.2019 г. по досъдебно производство № 484/2014 г. по описа на
СО – СГП, пр. пр. № 18989/2019 г. по описа на СГП, предявено му на 25.03.2019 г. е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Обвинението е за
това, че на 02.10.2018 г. в сграда – хале на ЗСК „С.“ ЕАД, в индустриална зона
„Кремиковци“, по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с
А.Д.М., П.С.Х. и С.П.И., причинил смърт на В.С.Х., поради немърливо изпълнение на
занятие, представляващо източник на повишена опасност – изваждайки от равновесие
при повдигане на куката на мостовия кран, стационарно позиционираната огромна
метална и тежаща кофражна страница, в резултат на която тя се накланя и пада, като
затиска пострадалия, като е допуснал следните нарушения на изискванията за
безопасни и здравословни условия на труд: не е спазил изискванията на чл. 33 и чл. 34,
ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ, като е задействал крана и е повдигнал въжетата, предизвикали
падането на страницата, при положение, че между двете страници са се намирали той и
пострадалия. За престъплението по чл. 123, ал. 1 НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до 6 години.
Ищецът поддържа, че на 30.01.2020 г. спрямо ищеца и А.М., е внесен
обвинителен акт от СГП и е образувано НОХД № 416/2020 г. по описа на СГС, НО, 24
с-в. С присъда № 78/01.07.2020 г., С. Т. Б. е признат за невиновен по така повдигнато
обвинение. След протест от СГП и въззивна жалба от частния обвинител, е образувано
1
ВНОХД № 62/2021 г. на САС, по което с решение от 15.03.2021 г. е потвърдена изцяло
присъдата на СГС. С решение от 26.04.2022 г., постановено по нак. дело № 1099/2021
г. на ВКС, I НО, е оставено в сила решението на САС. Поддържа, че по делото е
установено, че от събраните доказателства не може да се направи какъвто и да е било
извод, че с действията си ищецът е нарушил правилата за безопасност на труда. Сочи
се, че наказателното производство е продължило повече от три години. Първоначално,
докато делото е на досъдебната фаза, ищецът се е явявал на няколко пъти пред
следствените органи – за привличане като обвиняем и разпит като такъв, за
прецизиране на обвинението и нов разпит. В съдебната фаза ищецът се е явявал пред
съда общо 5 пъти пред всички съдебни инстанции.
В исковата молба се твърди, че наказателното преследване е провокирало
настъпване на изключително негативна промяна в ищеца. През тези години престанал
да излиза с приятели, тъй като те се отдръпнали от него. Както близките, така и
приятелите му в буквален смисъл бягали и странели от него, тъй като в техните очи той
се превърнал в престъпник, наричали го „убиец“. Поддържа се, че С. Б. станал
депресиран, неспокоен и потиснат, бил видимо отслабнал, косата му упадала, изпадали
му и зъбите. Отделно от това, бил принуден да търпи негативни коментари и на
работното си място, тъй като повдигнатото обвинение е във връзка с упражняваната от
него трудова дейност, което провокирало и допълнително чувство на срам и унижение.
Стигнало се дотам, че социалните контакти на ищеца се ограничили единствено в
семейната му среда, но стресираното му състояние довело и до множество скандали и
напрежение в семейството му. Освен това, въпреки че бил убеден в своята невинност,
обвинението възбудило у ищеца основателен страх дали няма да бъде осъден, и то на
ефективно наказание лишаване от свобода.
Ответникът Прокуратура на Република България в писмения отговор по реда на
чл. 131 ГПК оспорва исковата претенция, по основание и размер. Сочи, че сумата е
прекомерна и не е съобразена с трайната съдебна практика. Поддържа, че към исковата
молба не е представена оправдателна присъда, с отбелязване за влизането й в сила.
Поддържа, че наказателното производство е продължило три години на отделените
инстанции, което не е прекомерен срок. Поддържа, че ищецът не е представил
медицинска документация, от която може да се направи извод за причинна връзка
между наказателното производство и каквото и да е влошаване на здравословното му
състояние, както се твърди. Счита, че следва да се отчете правилно тежестта на това
обвинение и неговата наказуемост – съставът по чл. 123, ал. 1 НК, макар и тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК е наказуемо с до 6 г.
лишаване от свобода, без минимум, с опция за условно наказание по чл. 66, ал. 1 от
НК, т.к. към момента на извършване на престъплението ищецът не е осъждан на
наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление и е съществувала опция за
замяна на наказанието по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б „б“ от НК с наказание
„пробация“. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е
съобразено с икономическия стандарт в страната и размерът му е в разрез с принципа
за обезвреда по смисъла на ЗОДОВ. Оспорва размерът на претендираното от ищеца
възнаграждение за адвокат като премерен.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от постановление от 07.03.2019 г. на следовател в Следствен отдел –
2
СГП, по досъдебно производство № 484/2018 г. по описа на СО - СГП, ищецът С. Т. Б.
е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК. Взета е мярка за
неотклонение „подписка“. На 25.03.2019 г. С. Б. е разпитан по досъдебното
производство, видно от протокол за разпит на обвиняем по досъдебно производство №
484/2018 г. по описа на СлО в СГП. Разследването е предявено на ищеца на следните
дати: 27.06.2019 г., на 10.07.2019 г., 05.04.2019г., 12.11.2019 г. и на 20.12.2019 г.,
видно от представените протоколи за предявяване на разследването по горепосоченото
ДП. Впоследствие, обвинението е прецизирано и отново ищецът е привлечен като
обвиняем, с постановление от 16.12.2019 г. на СГП, СлО. На 20.12.2019 г. е проведен
отново разпит на С. Б..
Обвинителен акт е изготвен на 30.01.2020 г. от СГП. В съдебна фаза, пред
първата инстанция - СГС, са проведени пет съдебни заседания, на които ищецът С. Б. е
присъствал, на следните дати: 27.02.2020 г., на 06.03.2020 г., на 22.05.2020 г., на
30.06.2020 г. и на 01.07.2020 г. (когато е потвърдена мярката за неотклонение
„подписка“ по отношение на С. Т. Б.), видно от представените протоколи по НОХД №
416/2020 г. на СГС, НО, 24 състав. Пред въззивната и касационната инстанция са
проведени по едно съдебно заседание, съответно на дати 19.02.2021 г. пред САС и на
19.01.2022 г. пред ВКС.
С присъда № 78/01.07.2020 г., постановено по НОХД № 416/2020 г. на СГС,
НО, 24 състав, С. Т. Б. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, извършено на 02.10.2018 г., в хале на фирма „ЗСК -
С.“ ЕАД в индустриална зона „Кремиковци“. Видно от представения заверен препис от
присъдата, същата е влязла в законна сила на 26.04.2022 г.
С решение № 90 от 15.03.2021 г., постановено по ВНОХД № 62/2021 г., на
САС, НО, 3-ти наказателен състав е потвърдена присъдата от 01.07.2020 г. на СГС.
С решение № 6 от 26.04.2022 г., постановено по нак. дело № 1099/2021 г. на
ВКС, I Н.О., е оставено в сила въззивното решение от 15.03.2021 г.
От представената справка за съдимост от 11.03.2019 г., издадена от Бюро за
съдимост, Районен съд Сандански, се установява, че С. Т. Б. не е осъждан.
Свидетелят Т. С.ов Б. сочи, че баща му е приел тежко обвинението за убийство
на негов колега, отслабнал е, не е искал да говори със семейството си. Като се е
прибирал от работа не е поздравявал, не е искал да комуникира, с приятели също не му
се е излизало. Стоял си е в къщи, откъснал се е от света, станело ли е въпрос за делото
се е изнервял. Видимо е отслабнал, наложило се е да отиде на зъболекар, предната част
на ченето му е изпаднало в този период и няколко зъба. Случвало се е съсед да го пита
за баща му дали е убиец, като след като е споделил това с ищеца е станало скандал, и
свидетелят е имал чувство, че баща му ще го удари. По-късно негов колега го е питал,
дали баща му вече е в затвора. И към момента отношенията в семейството не са
възстановени.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
3
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено
увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52
ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. В случая се установяват всички
елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника. Установено е
по делото, че ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление по 123, ал. 1 НК,
по което е оправдан с влязла в сила присъда.
Обстоятелството, че на ищеца е повдигнато обвинение, наказателното
производство, по което е прекратено, само по себе си е достатъчно да обоснове
основателност на претенцията за претърпени неимуществени вреди, доколкото е
житейски логично наказателното преследване да породи негативни психически
преживявания в емоционалната сфера на ищеца, което се потвърждава и от показанията
на изслушания по делото свидетел. Ищецът е бил наричан убиец и повдигнатото
обвинение е съсипало отношенията в семейството му, като е довело и до социална
изолация. Съдът взема предвид вида и характера на обвинението (което е „тежко“ по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК), продължителността на наказателното производство
(три години), взетата мярка за неотклонение „подписка“, чисто съдебно минало, като
съобрази и показанията на свидетеля, ценени при условията на чл. 172 ГПК, както и
социално – икономическата обстановка в страната, както и практиката на касационната
инстанция по дела по ЗОДОВ. Съобразявайки изложените обстоятелства, съдът
намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 12 000 лв.,
като до претендирания размер от 50 000 лв., иска следва да бъде отхвърлен.
На ищеца С. Б. следва да бъдат присъдени сторените разноски за държавна такса
в размер на 10 лв., като на адв. С. Д. следва да бъде присъдено възнаграждение по чл.
38, ал. 2 вр. ал. 1, т.2 ЗА, в размер на 1 468,42 лв., съразмерно на уважената част от
иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ №
2, да заплати на С. Т. Б., ЕГН **********, представляван от адв. С. Д., гр. София, ул.
„******* на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 12 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 123, ал. от НК, за което е
оправдан изцяло с влязла в сила присъда №78/01.07.2020 г., постановено по НОХД №
416/2020 г. на СГС, НО, 24 състав, ведно със законната лихва върху нея, считано от
26.04.2022 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
12 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ №
2, да заплати на С. Т. Б., ЕГН **********, представляван от адв. С. Д., гр. София, ул.
„*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 10 лв., представляваща разноски
за държавна такса.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2,
4
да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, на адвокат С. Д., гр. София, ул. „*******,
сумата от 1 468,42 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна правна
помощ.
Решението може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5