№ 2892
гр. Варна, 24.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Мая Недкова
мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно
гражданско дело № 20233100501409 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „К.“ ЕООД, ЕИК ......................., със седалище и
адрес на управление в град С., бул. „А. С.“ № 114, представлявано от управителя Д. М. А.,
чрез адвокат Т. Р. И. – САК, срещу Решение № 747/06.03.2023 г., постановено по гр. д. №
20213110115433/2021 г. по описа на ВРС, 33-ти с-в, поправено с Решение № 859/15.03.2023
г., с което е отхвърлен предявеният от ищеца „К.“ ЕООД, срещу ответника И. И. Д., ЕГН:
**********, иск с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 7099,11 лева,
представляваща претърпени от ищцовото дружество имуществени вреди, причинени
умишлено от ответника, от получени и неусвоени в полза на дружеството работодател и
невъзстановени на дружеството работодател служебни аванси, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.10.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 138,04 лева, представляваща лихва за забава върху
претендираната главница, начислена за периода от 10.08.2021 г. до датата на предявяване на
ИМ – 22.10.2021 г.
Обжалва се и отхвърлянето в цялост на предявената в условията на евентуалност от
ищеца „К.“ ЕООД, срещу ответника И. И. Д., ЕГН: ********** искова претенция, с правно
основание чл. 59 ЗЗД, да бъде осъден ответникът, да заплати на ищцовото дружество сумата
от 7099,11 лева, представляваща сума, с която неоснователно се е обогатил, от получени,
неусвоени в полза на дружеството – работодател и невъзстановени на дружеството
работодател служебни аванси, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 22.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
138,04 лева, представляваща лихва за забава върху претендираната главница, начислена за
периода от 10.08.2021 г. до датата на предявяване на ИМ – 22.10.2021 г.
Въззивникът моли, обжалваното решение да бъде отменено, и да бъде постановено
друго решение, с което предявените от него искове да бъдат уважени изцяло, като
основателни и доказани.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
1
обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на материалния и
процесуален закон.
Навеждат се твърдения, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани
по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, че преценката на
доказателствения материал е била едностранчива и неправилна и фактическите му изводи са
били необосновани. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани
по делото доказателства – гласните доказателства по делото /разпитаните двама свидетели
по делото/ не били намерили отражение в обжалвания съдебен акт. Сочи се, че
първоинстансционният съд не е обсъдил направените в исковата молба твърдения, че
претендираната сума е изчислена след приспадане на сумата от 4647,96 лева /съставляваща
възстановена цена на закупените смолетни билети/, като последната не се включва в
претенцията на въззивника. Вместо това, безрезервно е било прието, твърдението на
ответника, включително и приспадането на тази сума. Също така първоинстанционният съд
не е обсъдил твърдението на въззивника, че отчетените от И. И. Д. разходи, по никакъв
начин не са били свързани с дейността на „К.“ ЕООД, поради което и не са били признати от
работодателя. Твърди се, че първоинстанционният съд е отчел отделни фрагменти от
заключението от приетата по делото ССИЕ /че „К.“ ЕООД не е отчел в счетоводството си
възстановената през 2021 г. сума от 4647,96 лева, поради което и последното е било водено
нередовно за 2021 г./, без да обсъжда останалата му част, която по същество е била
мотивирана с доказателства извън счетоводството на фирмата, сочещи размера на
получената от И. Д. сума и отчетените по представените от самия него разходи. Също така
се твърди,че първоинстанционният съд се е занимал с въпроса за надлежно отчитане от И. Д.
на извършените от него разходи и е приел, че надлежно е отчел извършените от него
разходи, тъй като бил изпратил по електронна поща финансови отчети и документи, като
част били предадени на дружеството на ръка, а пък друга част били изпратени с куриер.
Твърди се, че по отношение на изпратените от И. Д. електронни писма в периода от
01.01.2021г. до 26.08.2021 г. се съдържат заповеди за командироването му, издадени и
подписани от самия него, а не от работодателя. Обстоятелството, че в последствие са били
изпратени по ел. поща, при това на лице, което не представлява дружеството, не ги правят
законосъобразни и признати от „К.“ ЕООД, още повече, че са оспорени от дружеството в
първия възможен момент, в който са узнати от него. По делото не са били събрани
доказателства, които да установяват, че разходите са одобрени от управителя на
дружеството или извършени с негово съгласие. Сочи се, че:
Първоинстанционният съд, погрешно е приел, че част от документите са изпратени с
куриер, а друга част са били дадени на ръка. Такива доказателства по делото не са
били събрани. Видно от съдържанието на изпратените електронни писма, ответникът е
изпращал по ел. поща всички налични при него документи, а в последствие същите
тези документи се твърди, че са изпращани с куриер или са предавани в офиса на „К.“
ЕООД. Тези твърдения не са подкрепени с доказателства и по делото липсват, каквито
и да е доказателства, че И. Д. е предавал някакви документи на ръка в офиса, а
представената справка от ЕКОНТ, не би могла да послужи за установяване на тези
обстоятелства, доколкото от нея не е видно, какво е било съдържанието на пратките.
Изключение в това отношение е налице само за две от пратките, в които изрично е
отбелязано тяхното съдържание, като в него очевидно не са включени отчетни
документи.
Неправилно, необосновано и в разрез с наличните по делото доказателства,
първоинстанционният съд е приел, че И. Д. е изразходвал по предназначение всички
средства от предоставения му аванс. Сочи се, че по делото са събрани доказателства за
разходването само на част от претендираната сума, в размер на 1240, 90 лева. За
останалата част от невъзстановената сума в размер на 5858,41 лева, по делото не са
били налични, каквито и да е доказателства за начина на разходването им.
По отношение на сумата от 1240,90 лева, по отношение на която по делото са били
представени доказателства за начина на нейното разходване, се твърди, че
първоинстанционният съд не е изследвал въпроса, дали тези разходи са относими към
2
дейността на „К.“ ЕООД, като в тази връзка е игнорирал твърденията в ИМ, че
представените от И. Д. документи за извършени от него разходи, нито са били
одобрени от управителя на „К.“ ЕООД, нито са били в полза на дружеството и поради
това, те не са признати от дружеството, а не поради липсата на отчетни документи.
Сочи се, че обстоятелството, че даден документ е отчетен от служителя, само по себе
си не влече задължение за работодателя да го признае и плати. Изключение в тази
насока би било налице при предварително одобрение на съответния разход от
управителя, какъвто е бил определения в дружеството ред или при добросъвестно
направен разход в полза на дружеството. Сочи се, че нито от твърденията на И. Д.,
нито от ангажираните от него доказателства се установява връзка на пътуванията и
престоите му по самоназначените му командировки с дейността на дружеството и
наличието на трудово правоотношение между дружеството и И. Д., поради което тези
разходи не е имало как да бъдат признати.
На следващо място, по делото е изготвено и прието заключение на съдебно-
икономическа експертиза, което не е оспорено от страните и е кредитирано от съда.
Видно от така приетото заключение, общата сума на получените от И. Д. аванси е в
размер на 12305,36 лева. Тази сума е изчислена от ВЛ, след приспадане на
възстановената от И. Д. сума в размер на 4647,96 лева. Общата сума, която е одобрена
и съответно осчетоводена от „К.“ ЕООД е в размер на 5206,28 лева. Разликата между
предоставените аванси и признатите разходи на И. Д. е в размер на 7099,11 лева, за
която сума е претенцията в ИМ. Дори и да бъдат приспаднати всички извършени от И.
Д. разходи, в размер на 6848,65 лева от получените аванси, в размер на 12305,36 лева,
подлежащата на възстановяване сума от И. Д. ще бъде в размер на 5456,71 лева. За
начина на разходването на тази сума – 5456,71 лева, И. Д. не е посочил, нито
представил, никакви твърдения и доказателства. Първоинстанционният съд, макар да е
кредитирал заключението на ВЛ. е обърнал внимание единствено на въпроса дали
счетоводството на „К.“ ЕООД е водено редовно или не.
Сочи се, че по отношение на умисъла, първоинстанционният съд неправилно и
незаконосъобразно е приел, че по делото не е установено вредите да са причинени
умишлено от И. Д., тъй като е било безспорно установено, че същият е получил
авансово парични средства от „К.“ ЕООД. Част от тези средства, в размер на 5858,41
лева, И. Д. не твърди да е разходвал по предназначение, като същевременно не е
представил и по делото липсват, каквито и да е доказателства, от които да е видно
поверените му средства да са били разходвани със съгласието и одобрението или поне
в полза на работодателя. Независимо, че И. Д. е бил поканен изрично от работодателя
да върне поверените му средства, той съзнателно и целенасочено не го е сторил, като
това му поведение сочи към умисъл за своене на поверените му парични средства,
като в резултат на това му поведение, работодателят е претърпял вреда в размер на
сумата от 5858,41 лева. По отношение на другата част от поверените му средства, в
размер на 1240,90 лева са били извършени разходи, без съгласието и без одобрението
на работодателя, като И. Д. се е разпоредил само и единствено в своя полза – зареждал
е собствения си автомобил, плащал е собствения си телефон, плащал е нощувки в
скъпи хотели и тн., като тези си действия е извършил съзнавайки, че няма одобрение и
съгласие от работодателя, както и, че извършените разходи не са в полза на
дружеството.
По отношение на евентуално съединения иск се сочи, че съдът не го е квалифицирал с
проекто-доклада по делото и не е указал, каква е доказателствената тежест на всяка от
страните в процеса. Също така, се сочи, че съдът е направил погрешни изводи за липса
на един от съществените елементи на неоснователното обогатяване – обогатяване на
ответника, за сметка на длъжника.
Доказателствени искания в жалбата не са направени. Моли се за отмяна на решението
и постановяване на друго съдебно решение, с което исковете за осъждане на И. Д. да бъдат
уважени и същият да бъде осъден да заплати на „К.“ ЕООД за сумата от 7099,11 лева. Иска
се присъждане законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от
3
10.08.2021 г., когато е настъпил падежът, до датата на предявяване на исковата молба в
размер на 138, 04 лева, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното й
изплащане. Претендират се съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, от адвокат Д. Х. –
ВАК, в качеството й на процесуален представител на ответника И. И. Д., с който се
моли съда, да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да
потвърди обжалваното решение № 747/06.03.2023 г., постановено по гр. д. №
20213110115433/2021 г. по описа на ВРС, 33-ти с-в, като обосновано, правилно и
законосъобразно. Доказателствени искания не са направени. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба и отговора по нея, намира
следното:
Постъпилата въззивна жалба е подадена в законоустановения срок, редовна е и
отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство
за платена държавна такса. Същата следва да бъде приета за разглеждане и разгледана по
същество.
Следва да се укаже, че в конкретиката на проведения първоинстанционен процес
настоящият състав споделя доводите за допуснато от съда процесуално нарушение,
изразяващо се в липса в доклада по делото на първоинстанционния съд по чл. 146 от ГПК,
на правна квалификация, на евентуално съединения иск и липса на разпределение на
доказателствената тежест по него, както и неизпълнение на задължението на
първостепенния съд да укаже на страната за кои от твърдените факти не сочи доказателства.
При така очертания предмет на спора, настоящият съдебен състав счита, че правната
квалификация на предявения в условията на евентуалност иск, за заплащане на сумата от
7099,11 лева, е по чл. 59 ЗЗД. При така определената правна квалификация на иска, следа да
се укаже на ищеца „К.“ ЕООД, че в негова тежест е да докаже, че е предал сумата от 7099,11
лева на ответника, като по този начин е претърпял финансова загуба в този размер, а
ответникът се е обогатил с тази сума; че ответникът не е върнал обратно, нито е отчел
предадената сума от 7099,11 лева; фактът, че обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника произтичат от предаването на сумата от 7099,11 лева от ищеца на ответника.
Следва да се укаже на ответника И. И. Д., че в негова тежест е да докаже, че е изразходвал и
отчел предадената му сума на съответното правно основание.
Няма факти, за които страните не сочат доказателства.
Настоящият състав на съда намира, че жалбата, въз основа на която е образувано настоящото
производство отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК, поради което производството следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, депозирана от „К.“ ЕООД, ЕИК
......................., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „А. С.“ № 113, чрез адвокат
Т. Р. И., срещу Решение № 747/06.03.2023 г., постановено по гр. д. № 20213110115433/2021
г. по описа на ВРС, 33-ти с-в, поправено с Решение № 859/15.03.2023 г.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения от ищеца „К.“ ЕООД, ЕИК
......................., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „А. С.“ № 113, чрез адвокат
Т. Р. И., срещу ответника И. И. Д., ЕГН: **********, в условията на евентуалност иск, за
4
заплащане на сумата от 7099,11 лева, е по чл. 59 ЗЗД.
УКАЗВА, че в тежест на ищеца „К.“ ЕООД е да докаже, че е предал сумата от 7099,11
лева на ответника И. И. Д., като по този начин е претърпял финансова загуба в този размер,
а ответникът се е обогатил с тази сума; че ответникът не е върнал обратно, нито е отчел
предадената сума от 7099,11 лева; фактът, че обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника произтичат от предаването на сумата от 7099,11 лева от ищеца на ответника.
УКАЗВА, че в тежест на ответника И. И. Д. е да докаже, че е изразходвал и отчел
предадената му от „К.“ ЕООД сума на съответното правно основание.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, до датата на съдебно заседание да ангажират
доказателства за обстоятелствата, за които носят доказателствена тежест, при съобразяване
на влязлото в сила решение на ВРС и предмета на въззивно обжалване.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1409/2023 г. по описа на ОС – Варна за
02.10.23 г. от 14:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5