Р Е Ш Е Н И Е №
261423
гр. Пловдив, 10.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр.
състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА
СЛАВОВА
при секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 4016 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба подадена от З.Г.П.-К., ЕГН **********, чрез адв. Н.К., сл. адрес: ***, офис № *** против
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* с, която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сума в
размер от 50 лева – начислена за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. №
12485/2009 по описа на РС Пловдив, която сума е предмет на изп. д. №
************* по описа на ЧСИ *************.
Ищцата твърди, че срещу нея бил
издаден изпълнителен лист от 13.12.2013г. по ч.гр.д. № 14112/2013 г. по описа
ПРС, VII гр.с. в полза
на ответника за сумата от 412,50 лева, включваща: 287,50 лева – главница за
доставена питейна и отведена канална вода за периода от 01.07.2004г. до
31.08.2009г., законна лихва за забава от 02.09.2013г. до окончателното
изплащане и разноски в размер на 125 лева. За описаните суми първоначално било
образувано изп. д. № ***/*** по описа на ЧСИ ****** *****, по което
изпълнително дело ищцата извършила плащания.
Впоследствие изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433,
ал.1, т. 8 от ГПК – поради неизвършването на изпълнителни действия в период от
две години. На 13.03.2018г. ответното дружество образувало ново изпълнително
дело № *************по описа на ЧСИ ************* за вземанията по изпълнителен
лист от 13.12.2013г., както и по ч.гр.д. № 12485/2009 г. Сумата от 362,50 лева била погасена от
ищцата чрез плащане, като ответникът претендирал сумата от 50 лева по изп. д. №
199/2018, която сума не се дължала от ищеца, поради погасяване на вземането на
ответника по давност. Твърди се, че сумата от 50 лева представлявала
юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 12485/2009 г. По изложените
съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски. Подробни
съображения се излагат от пълномощника на ищцата – адв. К. в писмена защита.
В
срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че
вземането от 50 лева по процесния изпълнителен лист представлява юрисконсулстко
възнаграждение по ч.гр.д. № 12485/2009 г. по описа на РС Пловдив, за които
вземания е издаден изпълнителен лист в полза на Водоснабдяване и канализация
ЕООД гр. Пловдив от 01.02.2010 г., като вземането не било погасено по давност.
Моли за отхвърляне на иска. Подробни съображения се излагат в писмена защита,
депозирана от юриск. Г.Н..
Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се
установяват с тях, както и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че по ч.гр.д. № 14112/2013г. по описа на ПРС е
издаден в полза на ответното дружество срещу ищцата изпълнителен лист за
следните суми: 288,87 лева неплатени задължения за консумирана питейна и
отведена канална вода за периода от 22.09.2009г. до 31.07.2013г., 82,29 лева
мораторна лихва за периода от
22.09.2009г. до 31.07.2013г., както и сумата от 25 лева разноски по
делото и 100 лева адвокатско възнаграждение.
По ч.гр.д. № 12485/2009г. по
описа на ПРС в полза на ответното дружество срещу ищцата е издаден и
изпълнителен лист за сумата от 633,46 лева, представляваща неизплатени разходи
за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 01.07.2004г. до
31.08.2009г., сумата от 188,66 лева представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главницата за периода от 01.07.2004г. до 31.08.2009г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда-
15.10.2009г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25 лева държавна
такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на изпълнителния лист от
01.02.2009г. по молба на ответното дружество е образувано изп. дело № ***/***
г. по описа на ЧСИ ***** ****с рег. № ***, с район на действие –ОС-Пловдив. По
същото са поискани и предприети следните,неизчерпателно посочени изпълнителни
действия:
На 30.03.2010г. е подадена от
взискателя молба за образуване на изпълнително дело, в която е обективирано
искане за конкретни изпълнителни действия. На 26.01.2011г. и на 31.03.2011г. е насрочено извършването на
описи на движими вещи на длъжника.
На 09.01.2012г. е подадена молба
от взискателя за извършване на изпълнителни действия- опис и продажба на вещи в
жилището на длъжника.
На 13.02.2013г. е подадена от
ищцата молба с искане за доброволно изплащане на вземането,като на 19.06.2013г.
е депозирана от ответното дружество молба до съдебния изпълнител за
предприемане на изпълнителни действия поради липсата на доброволно плащане. На
01.09.2014г. е подадена молба за извършване на изпълнителни действия- опис и
продажба на вещи в жилището на длъжника.
На 16.10.2015г. е подадена молба за предприемане на изпълнителни действия-
възбрана на недвижим имот. На 20.11.2015г.
е вписана възбрана върху собствения на ищцата недвижим имот. В последствие
е подадена на 30.11.2017г. молба за налагане на запор върху банкови сметки на
името на длъжника и извършване на опис на движими вещи.
Изп. дело № ***/***г. по описа на
ЧСИ ***** ****е прекратено с постановление на ЧСИ от 20.06.2018г. на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 –поради настъпила перемпция на вземането.
Въз основа на изпълнителния лист,
издаден по ч.гр.д. № 14112/2013г. по описа на ПРС по молба на
ответното дружество от 13.03.2018г. е образувано изп. дело № ***/***г. по описа
на ЧСИ ************* само за сумата от 125 лева разноски за адвокатско
възнаграждение и ДТ по частното гражданско дело. По молба на взискателя от 07.08.2019г. и Разпореждане от същата
дата е присъединено вземането на ответното дружество към ищцата по
изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.
№12485/2009г. по описа на ПРС единствено за сумата от 50 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, като е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
С предявяването на иска по чл.439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като
съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и
има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство
ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи,
правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в
производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника
следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на
такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с
изпълнителното основание.
В производството по издаване
на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил редица средства за защита
на длъжника. Така, съгласно чл.414, ал.1 ГПК длъжникът може да възрази срещу
заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно чл.415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не
е подадено, респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг.
чл.416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед
за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет.
Затова неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или
влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
имат за последица създаване на стабилитет за заповедта за изпълнение. В случая,
издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и издадения
въз основа на нея изпълнителен лист по
описа на Районен съд - Пловдив, се ползват с посочените по-горе правни
последици. Именно поради това искът по чл.439 ГПК може да се основа само на
факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за
реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора.
Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането, които са били известни на ищцата и които е могла да
посочи в срока за възражение по чл.414, ал.1 ГПК, се преклудира.
Наведеното от ищцата основание за
недължимост на процесната сума е нейното
погасяване по давност. Процесните вземания по изпълнителния лист касаят
стойност на ползвана питейна и отведена канална вода, обезщетение за забава
върху главницата и разноски, направени в заповедното производство и се
погасяват с изтичането на кратката 3 годишна погасителна давност.
Относно твърденията на ищеца, че
вземането на ответника е погасено по давност в рамките на образувания срещу
него изпълнителен процес следва да се съобразят задължителните указания, дадени
с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се приема, че при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането
от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът няма
нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от
него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и
др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
С решение № 170/17.09.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., ІV г. о., е прието, че извършената с т. 10 от
тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС отмяна на ППВС № 3/18.10.1980 г., поражда действие от датата на обявяването
на тълкувателното решение, като даденото в цитираната точка на тълкувателния
акт разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящи към
този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили
преди това. Това становище е обосновано със задължението на органите на
съдебната и изпълнителната власт да зачитат задължителното тълкуване на
правната норма и да я прилагат в този смисъл, като това задължение отпада едва
с отмяната им и не може да бъде изисквано от тях да съобразяват действията си с
тълкувателен акт, който все още не е действащ. По нататък е прието, че макар
задължителната сила на тълкувателните актове, да не поражда такова задължително
действие по отношение на другите правни субекти, последните макар и да не са
адресати на тази задължителна сила, могат да изискват от съответния орган да
съобрази решението си с тях и ако не сторят това имат възможност да оспорват
взетите от съответния орган решения по установения за това ред. Така
застъпеното становище, макар и в решение, което не представлява задължителна
съдебна практика според чл. 290, ал. 3 ГПК, напълно се споделя от настоящия
състав.
По този правен въпрос са
постановени решения по чл. 290 ГПК на ВКС: решение № 170/17.09.2018 г. по гр.
д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. №
2917/2018 г. на ВКС, IV г. о.. В тях се
приема, когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР те имат
обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната
норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието,
посочено в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на първоначалния
тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея
други правни норми, или в обществено-икономическите условия, които да правят
вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на
закона. В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се
изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно
тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното
обратно действие, а започва да се прилага от момента, в който е постановено и
обявено по съответния ред. От този момент престава да се прилага и
предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако
преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти,
които за от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са
породили правните си последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с
оглед задължителното тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването
им. В противен случай би се придало същинско обратно действие на новия
тълкувателен акт, което е недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение
и въз основа на изрична разпоредба за това. Според ППВС № 3/18.11.1980 г.
образуването на изпълнителното производство прекъсва погасителната давност,
като след това, докато изпълнителният процес е висящ, давност не тече. С т. 10
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
различно разрешение, според което в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко изпълнително действие, като от момента на същото започва да
тече нова давност, но през времетраенето на изпълнителния процес давността не
спира, поради което и цитираното ППВС е обявено за изгубило сила. Прилагането
на даденото с горепосоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би
имало за последица погасяването по давност на вземания, които са били предмет
на изпълнителни производства, по които не са предприемани действия за период
по-голям от този срок. Тогава давността би се счела за изтекла със задна дата,
преди момента на постановяване на новото тълкувателно решение, при действащо
ППВС № 3/1980 г. Ето защо извършената с т. 10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г., според
горецитираните решения на ВКС по чл. 290 ГПК, поражда действие от датата на
обявяване на тълкувателното решение – 26.06.2015
г., като даденото с последното задължително разрешение се прилага от тази
дата и само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства,
но не и към тези, които са приключили преди това. Такъв отговор на поставения
правен въпрос съответства и на практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6,
пар. 1 Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/,
обективирана в решение от 19.02.2013 г. по дело П. П. срещу България /жалба №
2834/2006 г./ и в решение от 10.01.2019 г. по дело В. срещу България /жалба №
48149/2009 г./. Според последната при аналогични хипотези на нови тълкувателни
решения на ВКС /ТР № 1/04.02.2005 г. на ОСГК на ВКС/, отменящи стари ППВС /ППВС
№ 4/1964 г./ и придаващи различно задължително тълкуване на една и съща правна
норма, да се придаде обратно действие на новия тълкувателен акт означава да се
наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС.
(В този смисъл е и Определение № 735 от
6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3982/2019 г., III г. о., ГК)
В конкретния казус съдът приема,
че от датата на обявяване на
тълкувателното решение – 26.06.2015 г. давността
за процесното вземане на ответното дружество е започнала да тече, като същата е
прекъсната с вписването на възбрана на недвижим имот, собственост на ищцата на 20.11.2015г., от който момент е
започнал да тече нов давностен срок. Действително изп. дело № 119/2018г. по
описа на ЧСИ ************* е образувано на 15.03.2018г., т.е преди изтичане на
три години от последното действие, прекъсващо давността, но следва да се отчете
факта, че цитираното изпълнително дело не е образувано въз основа на
изпълнителния лист, послужил като основание за образуване на предходното изп.
дело № ***/***г. по описа на ЧСИ ****** *****, а е образуван въз основа на
изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 14112/2013г. по описа на ПРС.
Процесното вземане, за което се твърди да е погасено по давност съставлява
сумата от 50 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт, по ч.гр.д. №
12485/2009г. по описа на ПРС и вземането по същото е присъединено с
Разпореждане от 07.08.2019г. въз
основа на молба от взискателя- ответник в настоящото производство от същата
дата. Следователно към момента на подаване на цитираната молба и присъденяване
на процесното вземане за 50 лева юрисконсултско възнаграждение същото е
погасено по давност, която е изтекла на 20.11.2018г.,
а молбата е депозирана едва на 07.08.2019г.
Предвид
гореизложените съображения съдът счита, че предявения иск се явява основателен
и доказан и следва да се уважи.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на
ищцата следва да се присъдят направените разноски, които се констатираха в
размер на общо 350 лева /заплатена ДТ в размер на 50 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева/, за същите
е представен списък и са налице доказателства за реалната им направа.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ № 250, представлявано от **** С.Л.Н., че ищцата З.Г.П.-К.,
ЕГН **********, с адрес *** не дължи сумата от 50 лева /петдесет лева/
представляваща юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 12485/2009г., за
която е издаден изпълнителен лист и за събирането й е образувано изп. дело № ***/****г.
по описа на ЧСИ *************, поради погасяването й по давност.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от ****
С.Л.Н. да заплати на ищцата З.Г.П.-К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/, представляваща направени по
делото разноски, от които- 50 лева заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се
връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД