Р Е Ш Е Н И Е
№ 260014
гр.Пловдив, 08.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи
граждански състав, в открито
съдебно заседание на
18.01.2021г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА
АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
секретар:Стефка
Тошева
след като разгледа докладваното от съдия Елена Арнаучкова
възз.гр.д.№
618/2020г. по описа на АС - Пловдив, намира следното:
Въззивно производство по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
вх.№ 263151/28.09.2020г., подадена от „К.“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от
управителя С. Д. К., ответник, чрез адв.А.К., както и по насрещна въззивна
жалба, вх.№ 268327/06.11.2020г., подадена от Н. Т., гражданин на Ф.., с
местоживеене в Г., роден на ***г., ищец, чрез адв. Д.Г., против Решение №
260063/08.09.2020г. постановено по гр.д.№ 613/2019г. по описа на ОС - Пловдив в
обжалваните части, с които е уважен предявеният от Н. Т. срещу „К.“ ЕООД
осъдителен иск за обезщетение за пропуснати ползи от неправомерно използване без съгласието на неговия автор Н.
Т. и без посочването
на Н. Т. като автор за
периода 01.04.2015г.-27.10.2016г. на фотографското изображение „Б. Д. М.“
в размер на 3183.12лв., ведно със законната лихва, считано от 17.10.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, както и е отхвърлен предявеният от Н. Т. срещу
„К.“ ЕООД осъдителен иск за обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на авторското право на Н.
Т. върху фотографското изображение „Б.
Д. М.“ в размер на 1000лв.
В постъпилите в срок писмени
отговори от насрещните страни жалбите се оспорват.
Въззивните жалби са допустими,
като подадени от активно процесуално легитимирани лица, в законния срок,
редовни са по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на
преписи на насрещната страна за отговор, поради което се поставят на
разглеждане по същество.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз
основа на оплакванията в жалбите и оспорванията и след като извърши дължимата служебна
проверка на решението, на осн. чл.269 ГПК, след като съобрази твърденията,
доводите и оспорванията на страните и прецени доказателствата по делото, намира
следното:
Производството пред съда е
образувано въз основа на стандартен Исков формуляр А по Регламент ЕО № 861/2007
на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска процедура за
искове с малък материален интерес, вх.№ 1571/17.01.2019г.по описа на
Регистратурата на ОС – Пловдив и придружително писмо към него, подадени от Н.Т. (Н. Т.), гражданин на ФР ***************************, роден
на ***г., чрез процесуален представител адв. Д.Г.,
срещу „К.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***.
Първоначално със спора е бил сезиран ОС - Пловдив, където е
било образувано гр.д.№ 109/2019г. по описа на ОС - Пловдив, но същото е било прекратено
и изпратено по подсъдност на РС - Пловдив.По образуваното гр.д.№ 2410/2019г. по
описа на РС - Пловдив е било постановено Определение № 2312/26.02.2019г., с
което е бил повдигнат спор за родова подсъдност.
С Определение №
112/14.03.2019г., постановено по възз.ч.гр.д.№ 110/2019г. по описа на АС -
Пловдив, за родово компетентен по спора е бил определен ОС - Пловдив, където е образувано гр.д.№ 613/2019г. по описа на
ОС - Пловдив.
При дължимата служебна проверка от определения съдия-докладчик по гр.д.№
613/2019г. по описа на ОС - Пловдив с Разпореждане № 2340/20.03.2019г. по гр.д.№ 613/2019г. по описа
на ОС - Пловдив са констатирани
нередовности на искането и са дадени указания на ищеца за отстраняването им, в
изпълнение на които е постъпила от ищеца допълнителна ИМ (л.9-14) с писмо, вх.№ 11029/05.04.2019г. (л.8).
Така, в исковия формуляр и приложеното към него придружително писмо, както
и в подадената допълнителната ИМ по делото са били въведени от ищеца следните
твърдения:Ищецът бил професионален фотограф от гр. Б., автор на уеб сайт за
професионални фотографии www.*******.com, на който публикувал свои авторски снимки. През месец
ноември 2013г. ищецът създал фотографията „Б. Д. М.“, заснета в гр. К..Същата била
разгласена на 03.02.2014г. чрез публикуването й в албума „К.“ на посочения уеб
сайт, като ищецът бил посочен като автор на публикацията. Ответното дружество
било турагент, лицензирано за извършване на туристическа агентска дейност,
което използвало сайта http ://*******във връзка със
своята търговска дейност. В качеството си на турагент ответното дружество предлагало
екскурзии до гр.К. в различни формати, които се провеждали периодично и се
рекламирали на сайта http ://www.*****. bg. С помощта на специализирания софтуер „Photoclaim“(www. photoclaim.com) ищецът открил, че ответното дружество използва в
търговската си дейност без лиценз или разрешение негови авторски фотографии.На 26.10.2016г.
ищецът установил използването от ответното дружество на фотографията „Б. Д. М.“
на сайта http://www.*****.bg, разположена на конкретно посочени URL.Снимката била използвана за визуализиране на офертата
за „Екскурзия до П. – К., В. и Л.“ с цена 515лв.Нарушението било заснето на
27.10.2016г. от служителя на Photoclaim К. К.. Чрез Интернет архиватора „Wayback Machine“( https ://webarchive.org) се установявало, че фотографията е използвана от
ответното дружество и на 12.09.2015г. От приложената от ищеца снимка се виждало,
че в метаданните за употреба на снимката от ответника се посочвала най-късна
дата на качване от 01.04.2015г., а, когато имало данни, че една снимка е
последно модифицирана на една дата, това значело, че е качена поне на същата
дата, ако не и по-рано. Допълнително доказателство за използване на процесната
фотография се откривало и в т.нар. HTML сорс код на уеб страницата, където е извършено нарушението. В приложените
разпечатки се виждали не само размерът на използваната фотография, но и нейният
източник – т.е. къде се съхранява тя, за да се възпроизведе на сайта на
ответника. Ето защо, можело обосновано да се предположи, че фотографията е
използвана в промеждутъка между 01.04.2015г. и 27.10.2016г.Ищецът не бил давал
под никаква форма съгласието си фотографията да бъде ползвана от ответника.
Освен това, при ползването й ответникът никъде не бил посочил кой е нейният автор
и какъв е източникът, откъдето я е придобил. В деня на установяване на
нарушението - 27.10.2016г. ищецът уведомил ответника за нарушението и помолил същото
да бъде преустановено, както и да му се заплати обезщетение, но не получил отговор,
освен, че бил направен опит да се „заметат“ следите от нарушението чрез
изтриване на публикацията на URL на нарушението. Ответникът бил поканен за разрешаване на спора доброволно,
но това било без резултат. Ищецът нямал данни кой точно служител, изпълнител, пълномощник,
мандатар или просто гестор е извършил публикуването на фотографията в полза на
ответника, но, тъй като същата била ползвана от ответника на неговия уебсайт, ищецът „разчитал“ на презумпцията на чл.95г ЗАПСП.С противоправното си поведение ответникът лишил
ищеца от законното му право да получи възнаграждение за творчеството и труда
си, като по този начин ищецът пропуснал възможността да увеличи имуществото си
чрез получаване на лицензионно възнаграждение срещу предоставяне на правото за
ползване на снимката, чийто размер ищецът определя по осреднените цени за продажба
на фотографии в Г., обобщени и систематизирани в ежегодния сборник „В.“, таблицата „MFM – ***********”, в общ размер 1727.50€, с левова равностойност 3183.16лв. В пряка връзка с нарушението ищецът претърпял и загуби,
изразяващи се в разходи за адвокатски услуги за доброволно уреждане на спора с
ответника в размер на 300лв., както и неимуществени вреди, тъй като тежко
понесъл поредната кражба на труда му, почувствал се унизен и подценен.
Тъй като с действията си ответникът нарушил
правата на ищеца по чл.18 ал.1, вр.ал.2,т.1-3 и 6 и чл.19 ЗАПСП, както и
правото му да иска да бъде отбелязан по подходящ начин като автор на
произведението –чл.15, ал.1, т.4 от ЗАПСП, се претендира присъждане на обезщетение
за репариране на настъпилите в следствие на твърдяното нарушение имуществени и
неимуществени вреди в общ размер 4243.11лв., от които 3183.16лв. за пропуснати ползи, 300лв. за претърпени загуби и 1000лв.
за неимуществени вреди( след допуснатото в съдебно заседание на 28.11.2019г. изменение по реда на чл.214 ГПК на размера на претенцията за обезщетение за репариране на неимуществени
вреди.Претендира присъждане на разноски.
В постъпилия в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата
молба, вх. № 16 083/23.05.2019г., ответното дружество оспорва исковете
като недопустими, като предявени спрямо лице, което не е процесуално
легитимирано, с оглед това, че ответникът не е собственик на домейна www.*****.вg - сайтът, от който се твърди да е използвана
процесната фотография, а същият е собственост на Н. Д.. Предявените искове се
оспорват като неоснователни, тъй като твърденията на ищеца, че именно той е
автор на фотографията „Б. Д. М.“ в К., подлежат на установяване, за което е нужно
да се предоставят изходни материали (поне пет поредни кадъра) в суров вид, без
обработка от допълнителен софтуер. Спорно било и дали самата фотография има
художествена стойност („произведение на изкуството“) и може ли да се окачестви
като годен обект на авторско право. Това, че въпросната фотография е част от
интернет сайта www.*******.сom не доказвало нейното авторство, нито, че е годен обект на авторското
право. Снимките, фигуриращи на сайта на ответника, се правели от негови
служители при техни пътувания или се набирали онлайн от база данни с безплатни
пейзажни снимки, като в повечето случаи кой е конкретният автор на фотографията
било неизвестно, тъй като той не бил отбелязан
предварително изрично върху файла като източник. При условие, че исковата
претенция има деликтен характер, ищецът следвало да докаже знание на ответника,
че процесната снимка е собственост на ищеца и въпреки това умишлено я е
използвал за означаване на конкретен туристически продукт по начин, който е
стимулирал потребителите да повишат ползването. Липсвали данни за увеличаване
на пазарния дял или за постигане на комерсиален ефект именно заради процесната
фотография. Не ставало ясно дали ищецът счита, че отговорността на ответника
възниква на договорно или деликтно основание. Критериите за формиране размера
на възнаграждението за използване на снимката, приложими в Г., били неотносими
в България. Оспорва се, като неоснователно и недоказано, твърдението за търпени
неимуществени вреди. Ето защо, се иска отхвърляне на изцяло иска, като
неоснователен и недоказан.Претендира се присъждане на разноски.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел
следното:
От фактическа страна:От представените с ИМ публикации е прието за
установено, че ищецът е професионален фотограф от Б., който публикува своите
фотографии на авторския си сайт www.*******.сom. На същия авторски сайт ищецът е публикувал на 03.02.2014г.процесната фотография,
представляваща част от албум със снимки от К., като е било изрично посочено, че
същата е създадена през ноември 2013г., както и са били посочени техническите
данни на фотоапарата, с който е направена.За безспорно е прието, че ответното
дружество е турагент, с лиценз за туристическа агентска дейност, което е организирало
екскурзии до П., вкл. до К., провеждащи се периодично и рекламирани на сайта www.*****.вg.От представените разпечатки от сайта www.*****.вg е
прието за установено, че на него е била публикувана оферта за предлаганата екскурзия
до П. с цена 515 лв., част от която е била фотографията „Б. Д. М.“.От
приложените страници от сайта www.*****.вg, съдържащи
тази фотография, според метаданните, запазени в сорс кода, е прието за
установено, че същата се е намирала на посочения сайт и е била достъпна за
потребителите в исковия период 01.04.2015г.-27.10.2016г.От заключението на
съдебно-авторската експертиза с в.л.М.П. е прието за установено, че процесната
фотография „Б. Д. М.“ е създадена на 08.11.2013г. от три сурови файла, снимани в
рамките на 2 секунди с широкоъгълен обектив 10 мм, както е указано в
метаданните на файловете, различна експозиция, след което от тях с помощта на
компютърна програма е създаден окончателният HDR файл.От същото заключение е прието за установено, че
процесната фотография е авторска и е резултат на творческата и техническа
фотографска дейност на ищеца.Прието за установено от заключението, че, както е
обичайно да се извърши за идентифициране на авторството на фотографии, а именно
с разгласяването им в интернет пространството, процесната фотография е била качена
на авторския сайт на ищеца www.*******.сom, където специално е имало раздел
в менюто „Get a license“ за лицензионния режим на публикуваните фотографии, както и в менюто „Fine Art
Prints“ - за начина
за закупуване, като е било упоменато безплатното ползване на фотографиите само
за некомерсиални цели.Прието е за установено от заключението на вещото лице, че
процесната
фотография, публикувана на авторския сайт на ищеца „Б. Д. М.“, е идентична с
представените от ищеца на вещото лице сурови файлове, като признаците, по които
се установява тази идентичност са кадрирането, обектите, светлината, сенките,
небето.Допълнително в подкрепа на авторството на ищеца е прието да са дадените обяснения
на вещото лице в ОСЗ на 02.10.2019г., че процесната фотография носи същите
авторски стил и виждане като почти всички други прегледани от вещото лице фотографски
изображения на авторския сайт на ищеца, отразяващи различни места в Европа.От
основното заключение на СТЕ с в.л. Б.М.е прието за установено, че на суровите и
на обработени снимки няма обозначение за техния автор, а с помощта на
специализирания сайт flikr.com се установява серийният номер на фотоапарата, а от втората и третата
снимка - номерът на обектива и серийният номер на фотоапарата, с който е
направена снимката, както и, че в нито един от вариантите на въпросната снимка
няма информация в нея да са направени промени след 01.04.2015г.От
допълнителното заключение на в.л. М.е прието за установено, че от 08.11.2013г.
няма направен snapshot на сайта на
ищеца, като най-близката до нея дата дата е 15.11., но на нея не се вижда
катедралата в К..Размерът на възнаграждението, което ищецът би получил за
използване на процесната фотография за периода 01.04.2015г.-27.10.2016г. или
576 дни, и прието да се установява от заключението на в.л.П.Т., определен
съгласно таблицата, издадена от С. П. Т. Ф.в Г., в размер на 3883.12лв. без
ДДС.
От правна страна:Процесната фотография е обект на авторско право, тъй като
е сред обектите по чл.3, ал.1, т.7 ЗАПСП, резултат е на творческа фотографска
дейност и е изразена в обективна форма.Същата е разгласена по см. на § 2, т.1
ДР на ЗАПСП в интернет пространството чрез качването й в авторския сайт на
ищеца www.*******.сom, който е един от начините,
възприети в практиката, за установяване на авторство.Автор на процесната
фотография е ищецът, в резултат на чиято творческа дейност е възникнала, с
оглед събраните доказателства и при липсата на данни, опровергаващи авторството
на ищеца .За иревантно е
прието установеното, че към 08.11.2013г. процесната фотография не е
съществувала на сайта на ищеца. Процесната фотография е била използвана от
ответника с търговска цел – за реклама и за онагледяване на екскурзии, които
ответникът е организирал в рамките на основния си предмет на дейност, като
същата е била достъпна за неограничен брой потребители, за което ползване не се
твърди от ответника и не се установява ищецът да е дал съгласието си.Ето защо,
са налице нарушения на имуществените права на автора по чл.18, ал.1 вр. ал.2,
т.1-3 и 6 и чл.19 и на правото му да иска да бъде отбелязан по подходящ начин
като автор на произведението по по чл.15, ал.1 т.4 ЗАПСП.За неоснователни са
приети доводите на ответника, че не следва да носи отговорност за нарушението на
авторското право на ищеца, тъй като ползването й е осъществено в хипотезата на
чл.24, ал.1, т.7 ЗАПСП, тъй като е прието, че по делото не е проведено
доказване за наличие на посочената хипотеза, а освен това ищецът е твърдял да е
нарушено авторското му право върху фотографско произведение, а върху обекти,
постоянно изложени на улици, площади и др. обществени места.За неоснователно е
прието възражението на ответника за липса на пасивна легитимация, тъй като
собственик на домейна www.*****.вg. е трето неучастващо лице, както и е прието да е без
значение установеният по делото факт, че не ответникът, а лицето Н.Д. е
собственик на домейна, доколкото е безспорно установено, че този домейн фактически
се ползва от ответното дружество при осъществяване на търговската му дейност и
чрез него той предоставя информация за организираните от него екскурзии.За
неоснователни са приети и доводите за липса на умисъл у ответника да използва
процесната фотография, знаейки, че е чуждо авторско произведение, тъй като e прието, че по ЗАПСП отговорността на нарушителя на
авторското право може да се ангажира и при небрежност.Прието е, че ответникът,
като търговец, е следвало, но не е положил дължимата грижа да се осведоми за
автора на процесното произведение, а и от заключението на СТЕ е прието за
установено, че при минимални усилия и без да се изисква някаква специална
подготовка от служителите, на които е възложена работата по поддръжка на сайта
на ответника, е могло да се установи авторът на снимката и съответно – коректно
да бъде посочен, а обстоятелството, че снимката е публикувана на личния сайт на
ищеца „не създава права на всички трети лица да използват изображението без
съгласието на автора и то с търговска цел“.Прието е да липсват каквито и да е
доказателства, установяващи обстоятелства, въз основа на които презумпцията за
вина, съгласно чл. 95г ЗАПСП, следва да се счита оборена.Ето защо е прието, че
ответникът следва да носи отговорност за нарушаването на авторските права на ищеца.Прието е, че ищецът е
претърпял имуществена вреда във формата на пропуснати ползи от неполучено
възнаграждение, която е в пряка причинна връзка от допуснатото от ответника
нарушение на авторското му право чрез използването на процесната снимка от негови
служители, публичното й показване и предоставянето на достъп до нея на
неограничен брой лица, без изричното съгласие на автора и без заплащането на
авторско възнаграждение, за исковия период, като за начална дата 01.04.2015г. е
приета датата, след която, както е установено от заключението на в.л.М., няма
данни да са правени промени в нея, което е прието да означава, че поне на тази
дата снимката е била качена на сайта на ответника.Размерът на дължимото
обезщетение за пропуснати ползи от неполучено авторско възнаграждение е
определено въз основа на заключението на СОЕ с в.л. П.Т. на база представените
от ищеца извадки от таблицата MFM за средната пазарна цена за използване на фотографски произведения в Г..Не
е споделено възражението на ответника за неприложимост на критериите на
формиране на възнаграждението в Г., доколкото се касае за автор -германски
гражданин, който осъществява търговската си дейност в Г., поради което е
прието, че релевантни за определяне на дължимото възнаграждение биха били
пазарните цени в Г.. Поради изложеното, искът за обезщетение за пропуснати
ползи за исковия период е уважен до доказания размер от 3 183.12лв., ведно
със законната лихва от подаване на ИМ на 17.01.2019г. до окончателното изплащане
на сумата, съобразно извършеното уточнение в с.з. на 02.10.2019г., и тъй като е
прието, че прибавянето на изтекли лихви след предявяване на иска не се смята за
увеличение на иска, а за разликата до пълния предявен размер от 3183.16лв.
искът е отхвърлен. Искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен,
като недоказан по основание, като е прието, че е неприложима разпоредбата на
чл.95а ЗАПСП, която е приложима, когато искът е доказан по основание, но
липсват данни за неговия размер.
При служебната проверка, на осн. чл.269 ГПК, на обжалваното решение се
констатира, че същото е валидно.
Не са
налице пороци, обуславящи нищожност на решението, като същото е обективирано в
предписаната от закона писмена форма, постановено е в законния едноличен състав,
подписано е, в рамките на компетентността на съда и е ясна изразената в него
воля на съда.
Приема
се, че сезираният български съд е международно компетентен по спора между
страните, поради следните съображения. Налице е международен елемент, тъй като
насрещните страни по спора имат местоживеене в различни държави-членки на ЕС.Тъй
като спорът е гражданско-правен спор и същият е отнесен до съда на
07.01.2019г., за определяне на международната компетентност на съда по спора е приложим
Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г.
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела. Българският съд е международно компетентен на осн.чл.
7, § 2, доколкото се търси реализирането на специалната деликтна отговорност на
ответното дружество в областта на авторското право и сродните му права и
мястото на нарушението е в България, евентуално, на осн. чл. 4, § 1 от
Регламент (ЕС) № 1215/2012, с оглед местоживеенето на ответното дружество в
България, определено съгласно чл.63 от Регламента, където е неговото седалище.
Служебната проверка, на осн. чл.269 ГПК, за допустимост се извършва на
първоинстанционното решение само в обжалваните части, а именно в частта, с
която е уважен искът за пропуснати ползи в размер на 3183.12лв., ведно със
законната лихва, считано от 17.09.2019г. до окончателното изплащане, както и в
частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 1000лв. При проверката
се
констатира, че в посочените части не са налице
пороци, обуславящи недопустимост на решението.Конкретно, липсва нарушение на
диспозитивното начало, като при правилно определяне предмета на делото, изведен
от въведените твърдения и заявения петитум, а именно - претендираното парично
вземане за обезщетение за вреди от нарушение на авторското право на ищеца, с
решението в обжалваните части съдът се е произнесъл по предявения осъдителен
иск за ангажиране на специалната деликтна отговорност на ответното дружество.
При
служебната проверка за спазване на императивни правни норми се констатира, че е
правилна
дадената от първоинстанционния съд материално-правна квалификация на предмета
на делото, чл.95, ал.1 ЗАПСП, поради което не се налага даване на указания на
страните относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране
насъответни доказателства, както е изяснено в т.2 ТРОСГТК на ВКС №
1/09.12.2013г.В тази връзка се приема, че по отнесения до съда спор между
страните за реализиране на специалната деликтна отговорност на ответното
дружество в областта на авторското право и сродните му права върху фотографско
изображение, (твърдяно да е)
публикувано на авторския сайт на ищеца, (твърдяно
да е) извършено от ответното дружество през 2015-2016г., приложимото
материално право е правото на сезирания съд, а именно българското, на осн.чл.8,
т.1 Регламент (ЕО)
№ 864/2007 на
Европейския Парламент и на Съвета от 11 юли 2007г.относно
приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II"), съгласно който правото, приложимо към
извъндоговорни задължения, произтичащи от нарушаване на права върху обекти на
интелектуална собственост, е правото на държавата, в която се търси закрилата
на тези права. Приложимото право по силата на Регламент № 864/2007 е в
обхвата на разпоредбата на чл.15 от Регламента, а извън тези рамки приложимо е МЧП на сезирания съд, а именно следните
източници на българското МЧП: 1/ на първо място - външните източници на
българското авторско право, които, съгласно чл.5, ал.4 КРБ са част от
националното законодателство и се ползват с предимство пред нормите на
вътрешното законодателство, които им противоречат: Конвенцията за закрила на
литературните и художествени произведения /Бернската конвенция, приета в Берн
през 1886г./, допълвана и ревизирана, ратифицирана с укази на Държавния съвет
на НРБ съответно от 1974г. и 1980г. и Универсалната конвенция за авторско
право, приета в Женева през 1952г., ревизирана в Париж през 1971г., към която
България се е присъединила с указ на Държавния съвет на НРБ от 1974г. и 2/ главният
вътрешен източник на българското авторско право – ЗАПСП, който, съгласно
чл. 99, ал. 1 от ЗАПСП, се прилага и за произведения, чиито автори са граждани
на държавите-членки на Европейския съюз или лица, които имат постоянен адрес в
такава държава, независимо от това къде произведенията са били публикувани за
първи път.
Въззивната проверка за
правилност, на осн. чл.269 ГПК, се извършва на решението само в обжалваните
части и само на заявените оплаквания за неправилност в жалбите.Веднага следва
да се посочи, че, както е изяснено в ТРОСГТК на ВКС № 1/09.12.2013г. по
тълк.д.№1/2013г., извън посочените изключения в т.1 (случаите, в които съдът следи служебно
за интереса на някоя от страните или следва да осигури приложение на
императивен материален закон, установен в обществен интерес),
обсегът на въззивната дейност е ограничен по отношение установяване на
фактическата страна на спора или въззивният съд, извън посочените изключения,
следва да възприеме изрично неоспорените във въззивната жалба фактически
констатации на първоинстанционния съд. С оглед ограниченията, съгласно чл.269 ГПК, въззивна проверка се извършва само на изрично въведените в жалбата
оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения или въззивният съд не
извършва служебна проверка за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения.
Във въззивната жалба на
ответника против решението в частта, с която е уважен искът за обезщетение за
пропуснати ползи в размер на 3183.12лв. са поддържани следните оплаквания за
неправилност на решението в тази обжалвана част:
Преди всичко са оспорени са
правните изводи процесната фотография да е резултат на творческа дейност, но
без да са въведени конкретни оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения.В тази връзка е поддържано в жалбата на ответното
дружество, че в процесното изображение липсва оригиналният индивидуален
отпечатък на автора, а същото просто пресъздава и то чрез компютърна програма
реалността, че представлява един автентичен градски пейзаж, доминиран от
произведение на архитектурата – катедрален храм, без да се добави или открие
различен смисъл от този, който би могъл да възприеме нормалният обикновен
човешки поглед ; заснетото от ищеца е широкоизвестна туристическа архитектурна забележителност,
многократно изследвана и пресъздавана чрез множество и различни визуални
способи, за което Интернет търсачката предоставя множество идентични изображения;
изображението не за първи път представя катедралата, нито я презентира по някакъв
оригинален начин, нещо повече, ищецът съвсем очевидно е заимствал/копирал от
други фотографии идеята за изображение на катедралата и оригиналната идея за
презентация на катедралата не му принадлежи, дори да се приеме, че е неин автор,
което също не е доказано; липсата на творчески елемент се разкрива и от това,
че се касае за пейзажна градска фотография, която презентира чуждо произведение
на изкуството, изложено публично, представляващо самостоятелно признато обект
на авторско право, наред с природен феномен – пересто-купеста облачност, но
липсва допълнително придаден от ищеца смисъл, който би могъл да остане скрит от
невъоръжен човешки взор и съответно да може да бъде разкрит чрез фотографското
изкуство; не се разкрива майсторството на фотографа нито в технически, нито в
артистичен аспект, изображението има чисто огледален ефект – без подчертан от автора
нюанс, без съчетание със специфична и оригинална композиция; основният фокус не
е зададен от автора, а явно от публично достъпните места за изглед към
катедралата, тъй като повечето идентични фотографии са заснети от същия ъгъл
или сходна перспектива; процесната фотография, както се установява от
заключението на в.л.П., е компилация от три фотографии, направени в рамките на
2 секунди, от които е направен окончателният файл с помощта на софтуеърен
продукт, чийто резултат няма как да е творчески, тъй като не е доминиран от
човешка дейност; естетичният и художественият ефект за възприемащия снимката
възникват основно от катедралата и от природния феномен, а не от усилията на
фотографа и очевидно не се касае за трансформация на авторско произведение от
един вид в качествено ново произведение от друг вид, което е базирано на
първото.Приема се, че ответното дружество е оспорило с жалбата правните изводи,
че процесното фотографско изображение е резултат от творческа дейност, но в
тази връзка не са въведени конкретни оплаквания за допуснати от съда
процесуални нарушения.
Оспорени са и правните изводи,
извършени в контекста на хипотезата на чл.24, ал.1, т. 7 ЗАПСП.В тази връзка в
жалбата са въведени доводи, че с посочената разпоредба императивно се забранява
механичното контактно копиране - фотографирането и използването за
търговски/некомерсиални цели на произведения, които са постоянно изложени на
публични места, както и че с тази
разпоредба е въведено нормативно изискване свободното използване на
произведения, постоянно изложени на публични места, да се извършва само с
информационна или друга нетърговска цел.Ето защо, е поддържано в жалбата, че е
в противоречие със закона присъждането на възнаграждение на ищеца от
използването чрез фотографирането на произведение, за което не е заплатил възнаграждение
на неговия автор, тъй като при условие, че на автора на фотографираното
произведение не е заплатено възнаграждение, на още по-малко основание такова се
дължи на фотографа ; че липсва обект на авторско-правна закрила върху
процесното фотографско изображение, тъй като разпоредбата на чл.24, ал.1, т.7 ЗАПСП забранява без съгласие на автора контактното копиране на постоянно
изложени на обществени места архитектурни произведения за комерсиална цел; че при
фотографиране на архитектурни произведения не възниква ново/оригинерно или
преработена авторско произведение; че е законосъобразно ползването на
процесната фотография от ответника, което е с информационна цел, без
комерсиален ефект, тъй като в случая не са касае за реклама, а за маркетингова
стратегия.
Оспорени са изрично и правните изводи
за авторство на ищеца, като в тази връзка са въведени оплаквания за допуснати
от съда съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, изразяващо
се в неизследване на представените писмени и гласни доказателства относно авторството
на ищеца върху процесната фотография, за липса на мотиви, както и за
необоснованост.Поддържано е в жалбата на ответника, че единственият факт, на който
ищецът се позовава, е че произведението е публикувано в платформата https://*******.сom//, но не са
ангажирани каквито и да било доказателства ищецът да е собственик на
домейна или, че същият е лицето, което го ползва, както и не са представени
доказателства ищецът да е пътувал до гр.К. в периода, в който се претендира да
е създал фотографията, а доказателствената тежест за установяване на
авторството на фотографията се носи от ищеца.В случая презумпцията за авторство
е силно разколебана, доколкото дори върху публикуваната в платформата снимка
липсват идентификационни знаци на автора, което е безспорно доказано от
заключението на СЕ по делото, правещо неприложима презумпционната постановка по
см. на чл.6 ЗАПСП.
Оспорени са изрично и изводите
за наличие на пасивна материална легитимация.Поддържано е в жалбата, че отговорността
следва да се носи от регистранта на домейн името, който е негов собственик,
оправомощен да го управлява, или лицето, на което регистрантът е делегирал
права да администрира „домейн името“, на което е публикувано процесното
произведение.Трето лице, което не е собственик на домейна, не може да носи
отговорност за използването му, тъй като не е титуляр на правото на собственост
върху домейна, а е само негов ползвател, а каква е облигационната връзка между
ползвателя и титуляра е тяхно вътрешно правоотношение, което не може да
обуслови материално правна легитимност на ответника по спора.
Оспорени са и изводите за размера
на дължимото обезщетение за пропуснати ползи, като в тази връзка е поддържано,
че приложимият материален закон е българският, и, че заключението на приетата
по делото експертиза установява факти, които не са релевантни за спора.
В насрещната въззивна жалба на
ищеца против решението само в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 1000лв., са поддържани следните оплаквания
за неправилност на решението в тази обжалвана част:Оспорени за правните изводи
за недоказаност на иска, като в тази връзка е поддържано оплакване за допуснато
процесуално нарушение от съда, изразяващо се в недопускане на представеното от
ищеца доказателство за неимуществените вреди, а именно клетвена декларация от Д.
Т., поради неправилно неприложение на писмената и олекотена процедура по
Регламент 861/2007.Поддържано е, че, независимо от това дали клетвената
декларация бъде допусната или не, неимуществените вреди могат да се присъдят и
по справедливост, особено като се има предвид, че трябвада се подчертае
възпитателната роля на съдебното решение за нарушителя на авторското право и за
обществото като цяло, поради което обезщетение в размер на 500лв. е справедливо
и е трябвало да се присъди, още повече, че върху цената на иска за
неимуществени вреди е събрана и отделна ДТ.
При извършване на
дейността по разрешаване на поставения материално-правен спор като втора, но по
същество инстанция, се приема следното:
В разглеждания случай
обектът на авторското право на ищеца, чиято защита се търси спрямо ответното
дружество, е получено
по специален технически начин, фотографско изображение с наименование„Б. Д. М.“(
.като фотографското
изображение като обект на авторско право следва да се разграничава от вещта/
вещите, върху които изображението е фиксирано) на следните обекти на
изображение 1/ катедралата „К. Д. М. .К./ в гр.К., П., 2/ градски пейзаж и 3/
природен феномен – купесто-перести облаци.Специфичното в случая е, че са
въведени твърдения, установява се и не се оспорва, че процесното фотографско
изображение е част от съдържанието на сайта https://*******.сom//, както и, че известен период от
време, за исковия период, същото е било част и от сайта http ://www. *****.bg .
За основателността на
предявения специален деликтен, в областта на авторското право и сродните му
права, осъдителен иск за обезщетение за вреди от нарушаване на авторското право
на ищеца върху посочения по-горе обект, с правно основание чл.95, ал.1 ЗАПСП, е
необходимо по делото да са налице следните кумулативни предпоставки: нарушаване
на авторското право, чиято защита се търси, вреда и причинна връзка между
вредата и нарушението, които са в доказателствена тежест на ищеца, както и вина
у нарушителя, която се предполага, до доказване на противното, което е в
доказателствена тежест на ответника.
По първата
предпоставка на търсената специална деликтна отговорност, а именно за
твърдяното нарушаване от ответното дружество на авторското право на ищеца за
исковия период 01.04.2015г. -27.10.2016г. се
приема следното:
Съгласно чл.3 ЗАПСП, за да е налице годен обект на авторско
право, е необходимо да са доказани и да са налице следните три общи признака:1/
обектът да е произведение на литературата, изкуството и науката 2/ да е изразен
по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма и 3/да е резултат на
творческа дейност.
Като неоспорени и законосъобразни следва да се възприемат
мотивите, че в случая са налице първите два признака, тъй като фотографските
произведения и компютърните програми са изрично посочени сред примерно и
неизчерпателно посочените обекти на авторско право в чл.3, ал.1 ЗАПСП и, тъй
като по делото не е спорно и е безпротиворечиво установено от заключението на САЕ
с вещо лице П., че процесното фотографско изображение „Б. Д. М.“ е било
обективирано в сайта https://*******.сom//.Като неоспорени във въззивната жалба на ответника и
предвид ограниченията във въззивната дейност по отношение на установяване на
фактическата страна на спора, следва да се възприемат фактически констатации на първоинстанционния съд, че
процесното фотографско изображение е било публикувано на сайта https://*******.сom//на 03.02.2014г., като част от албум със снимки от К., т.е.
обективирането му е преди исковия период
на нарушението.
Доколкото творческият характер на сайта https://*******.сom// не се оспорва от ответното
дружество, първият
спорен въпрос е за това дали публикуваното на посочения сайт през 2014г.
фотографско изображение „Б. Д. М.“ е творчески продукт, което е в
доказателствена тежест на ищеца. Касае се за въпрос, за
изясняването на който са необходими специални знания, които съдът не притежава.За творческия
характер на процесното изображение ищецът не е поискал доказателства, а за
опровергаването е заявено доказателствено искане от ответника в отговора на ИМ,
допуснато е и е прието заключение на СФЕ с в.л.М.П..От заключението на в.л. е
безпротиворечиво установено, че процесното фотографско изображение е резултат
от творческа дейност с оглед на неговите композиция, рисунък, осветление,
кадриране, обработка, и т.н.Тъй като заключението на допуснатата по негово
искане СЕ не е било оспорено от ответника, в жалбата му не
са били въведени конкретни оплаквания за допуснати от съда процесуални
нарушения във връзка с приемане на заключението, а, както се посочи, за
изясняване на творческия характер на изображението са необходими специални
знания, основаните
на заключението на СЕ оспорени изводи на съда за творческия характер на
изображението, като правилни, следва да се възприемат.
Вторият
спорен по делото въпрос е за авторството на ищеца върху процесната
фотография.Независимо от основателността на поддържаните в жалбата на ответника
оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения за установяването му,
изразяващи се в необсъждане на доказателствената съвкупност и липса на мотиви,
както и за необоснованост, при извършване на дължимата дейност
по разрешаване на спора се констатира, че, като краен резултат, изводите за авторството на ищеца са
правилни.В тази връзка се приема следното:
Основателен е доводът в жалбата
на ответното дружество, че доказателствената тежест за установяване на
авторството се носи от ищеца.
В разглеждания
случай, противно на неоснователно поддържаното в жалбата на ответника, не
намира приложение установената в чл.6 ЗАПСП оборима презумпция за авторство,
тъй като се установява, че на процесното изображение няма авторски обозначения.
За установяването на
авторството на ищеца върху процесното изображение с Определение №
1080/04.06.2019г. (л.
35-гръб)
ищецът е задължен на осн.чл.190 ГПК да представи по делото в оригинал
процесната фотография в RAW формат или друг суров фотографски
материал, който да удостоверява авторство, както и датата на създаването, но впоследствие
с протоколно определение в с.з. на 02.10.2019г. искането на ответното дружество
да бъде задължен ищецът на осн. чл.190 ГПК да представи 5 кадъра на процесната
фотография е оставено без уважение, както и са допуснати две СЕ: 1/САЕ с в.л.
М.П., по доказателственото искане по т.4 от отговора на ИМ, а именно въз основа
на представените от ищеца оригинали на процесната фотография в суров вид или
друг суров фотографски материал да отговори дали тези кадри водят до извода за
евентуално авторство по отношение на ищеца и кои са обективните данни за този
извод и 2/СТЕ с в.л.Б.М.по задачите в т.4 от отговора на ИМ, а именно има ли
обозначение върху предоставените от ищеца RAW файлове, което да сочи, че ищецът е
техният създател на ниско ниво, има ли нанесени изменения, касаещи данни,
номера, имена в тези файлове в периода 01.04.2015г. до сега и ако има нанесени такива
изменения – в какво се изразяват те.
Като краен резултат,
суровите файлове на процесното фотографско изображение не са били представени от
ищеца по делото, а са били предоставени от ищеца чрез неговия процесуален
представител по делото адв.Д.Г. на в.л.М.П. по допуснатата СЕ.
От заключението на
приетото по делото заключение на СТЕ с в.л.М.се установява, че на суровите
файлове на процесното изображение не е отбелязан кой е техният автор. Авторството
на процесното фотографско изображение не се установява и чрез ползвания от
вещото лице технически способ чрез „поставяне“ от вещото лице в специализирания
фотографски сайт flickart.com на сваленото от сайта на ищеца
фотографско изображение, при който се установяват марката и моделът на
фотоапарата, номерът на обектива и серийният номер на фотоапарата, с който е
направено изображението, датата и часът, когато е направено, като се има
предвид, „е по делото не е установено с допустими доказателствени средства
ищецът да е собственик на фотоапарата с установените от вещото лице марка,
модел и сериен номер и номер на обектив.
Приема се за
установено авторството на ищеца върху процесното изображение въз основа на
изводите в заключението на САЕ с в.л. М.П. и обясненията на същото вещо лице му
в с.з. на 02.10.2019г. за идентичност на предоставените на вещото лице сурови
файлове и публикуваното изображение на сайта https://*******.сom//,
като в тази връзка се приема, че вещото лице правилно е изхождало от предпоставката,
че суровият файл, който е дигиталният негатив на изображението, се притежава от
неговия собственик, в случая – от ищеца, както и, допълнително, от дадените обяснения
на вещото лице, дадени в ОСЗ на 02.10.2019г., че изображението носи
специфичните авторски стил и виждане на ищеца като фотограф, установени на база
прегледаните от вещото лице изображения в сайта https://*******.сom//. Действително, основателно е поддържаното от ответното
дружество в жалбата, че от факта за публикуване на изображението в платформата https://*******.сom// не следва
автоматично извод, че ищецът е негов автор, както и, че не са ангажирани доказателства ищецът да е
собственик на домейна https://*******.сom// или, че е лицето, което го ползва. Като правилни следва да се
възприемат оспорените от ответника в жалбата изводи, че ищецът е автор на
процесното фотографското изображение, правилно основани на изводите на
заключението на в.л.М., тъй като по този въпрос са необходими специални знания,
които съдът не притежава, за опровергаване на авторството е допусната по искане
на самия ответник в отговора на ИМ експертиза, а заключението на СЕ, което е
компетентно, обосновано и не се опровергава от други доказателства по делото, не
е оспорено от ответното дружество и в жалбата не са въведени оплаквания за
допуснати процесуални нарушения и основани на тях доказателствени искания.
Доколкото обект на процесното
фотографско изображение е катедрала, която е постоянно изложена на обществено
място в гр.К., а в разпоредбата на чл.24,
ал.1, т. 7 ЗАПСП е регламентирано кога е допустимо подобни обекти, които са
произведения на изкуството, да се ползват свободно, без да се заплаща
възнаграждение на техния автор, следва да се посочи следното: Неоснователни
са доводите в жалбата на ответника за неоснователност на иска, основани на разпоредбата
на чл.24, ал.1, т. 7 ЗАПСП, която, противно на неоснователно
поддържаното, нито забранява механичното копиране, нито ползване за търговска
цел на произведения на архитектурата, постоянно изложени на обществено място, а
единствено регламентира свободното ползване на такива произведения - без
заплащане на възнаграждение на техния автор.
Основателни са оплакванията в
жалбата на ответника за необоснованост на изводите за пасивната материална
легитимация.
В тази връзка се приема, че е
налице нарушение на авторско право по см. на чл.95 ЗАПСП, когато авторските
правомощия се упражняват без съгласието на носителя на авторското право и без
това да е позволено от закона.
Тъй като се касае за специална деликтна отговорност в областта на авторското
право и сродните му права, е необходимо да е налице виновно поведение,
респективно нарушителят на авторското право може да бъде само физическо лице,
което изрично е посочено в разпоредбата на чл.95г ЗАПСП, а именно, че юридическите лица
и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по
този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, съответно от
техни служители или от лица, наети от тях.Вината на нарушителя на авторското
право-ФЛ се предполага до доказване на противното, съгласно изрично
установената в чл.95г ЗАПСП законова оборима презумпция.
Следователно, за ангажиране на отговорността на ответното
дружество за вреди от нарушаване на авторското право на ищеца е необходимо
доказването, при доказателствена тежест от ищеца, че авторските
правомощия са били упражнявани без съгласието на ищеца и без това да е
позволено от закона
от физическо лице, което е представлявало ответното дружество, от негов
служител или от наето от него лице.
Като неоспорени, следва да се
възприемат фактическите констатации в обжалваното решение, че процесното
изображение се е
намирало на сайта http ://www. *****.bg и е била достъпно за потребителите в
исковия период 01.04.2015г.-27.10.2016г., като не се оспорва, че е било за визуализиране
на организираните и провежданите от ответното дружество екскурзии до П. в
рамките на предмета му на дейност в качеството му на лицензиран турагент.
Като
законосъобразни следва да се възприемат оспорените в жалбата на ответника
мотиви, че процесното изображение е било използвано за търговска цел, тъй като визуализирането
на оферта за сключване на възмезден договор не може да се приеме, че е в
рамките на информацията, а съставлява реклама, част от маркетинга.
Неправилни са обаче изрично оспорените в
жалбата на ответника мотиви за пасивната легитимация на ответника, неправилно
основани на изводи за фактическо ползване от ответника на домейна http
://www. *****.bg при осъществяване на търговската сидейност, както и, че е без
значение, че не ответникът, а трето неучастващо по делото лице, е негов собственик.
Приема се, че за ангажиране на търсената
деликтна отговорност на ответното дружество е необходимо да бъде доказано, при
доказателствена тежест за ищеца, че неправомерното упражняване на авторските
правомощия на ищеца, е извършено от лицата, посочени в чл.95г ЗАПСП, за които
ответникът отговаря .
В тази връзка по делото не са ангажирани по
делото доказателства кой е бил собственик на домейна http ://www.
*****.bg за период, относим към исковия период на
нарушението 2015-2016г., а от приложената от ищеца към допълнителната ИМ
справка (л.32) се установява и не се
оспорва, че регистрант на домейна http ://www. *****.bg, активиран на
18.01.2019г., изтичащ на 17.01.2020г., е ФЛ Н. Д., за която не са ангажирани по
делото доказателства да е представлявала,
вкл. от извършената служебна справка в Търговския регистър за представляващите
ответното дружество, съответно да е била служител на ответното дружество или да
е била наета от него.
Налага се извод, че, при доказателствена
тежест за ищеца, не се установява неправомерното
упражняване на авторските правомощия на ищеца да е извършено от лицата,
посочени в чл.95г ЗАПСП, за които ответникът отговаря, и липсва първата предпоставка за основание ангажиране
на отговорността на ответното дружество, което е самостоятелно основание за
отхвърляне на иска за обезщетение за репариране на вреди от твърдяното
нарушение.
За настъпването на
вреди за ищеца и причинната връзка между вредите и нарушението, в аспекта на
оспорените в жалбата на ответника мотиви за дължимост на обезщетение за
пропуснати ползи, се приема следното:
Спецификата на казуса
изисква да се съобрази характерът на претендираното обезщетение за пропуснати
ползи. Пропуснатите ползи (за
разлика от претърпени загуби, които са вече настъпили реални, ефективни вреди,
изразяващи се в намаляване на актива на имуществото, чиито размер (може да) се определи към момента на деликта) са бъдещи вреди, изразяващи се във
всяко неосъществено увеличаване на актива на имуществото на пострадалия, което
със сигурност би настъпило, ако не
беше настъпило вредоносното събитие и са определяеми въз основа на опита и
обичаите в практиката, въз основа на всички данни по делото( пропусната полза е напр. печалбата,
която увреденият е можел да получи от изпълнението на договор, осуетен от
противоправното поведение на деликвента, бъдещата реколта от ябълкови
насаждения по силата на договорни отношения и пр.) Принципните постановки на пропуснатите
ползи са изяснени в Тълкувателно решение №3/12.12.2012г. ОСГТК на ВКС:Пропуснатата
полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на
кредитора.Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за
състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът
беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента
на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.Липсва изрично
установена в закона презумпция за настъпването й, поради което пропуснатата
полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Претендиращият
обезщетение за пропуснати ползи, на осн.чл.154, ал.1 ГПК, трябва да проведе
пълно и главно доказване, че със сигурност би получил увеличаване на
имуществото си, като установи релевантните обективни факти. Съдебната практика
на ВКС ( напр.Решение
№ 67/22.4.2013г. по гр.д.№ 28/2012г., II т.о.) приема, че сигурна възможност за
увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти
и при обичайно развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай,
може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца
действително е могла да настъпи положителна промяна, напр.при сравняване на икономическия резултат от
осъществяване на търговска дейност, съпоставен с резултата през предходния и
следващия период.
В разглеждания случай, доказването
на пропуснати ползи от неполучено лицензионно възнаграждение и неговия размер
са в доказателствена тежест на ищеца.В тази връзка е прието заключение на СЕ с
вещо лице П.Т. (л.218-213), с което - на база приложения към
стандартния исков формуляр „доказателство № 13“ (л.63-65) - е установена осреднената пазарна
цена, която ищецът би получил за процесното фотографско изображение, по таблицата
MFM, издадена от С. П. Т. Ф.в Г.,
както следва:основен хонорар при онлайн употреба на неосновна страница за
период 576 дни или за период до 3 години – 465 евро, 909.46лв. левова равностойност,
надбавка от 25% върху основния хонорар за включване в повече от 1 уеб домейн
-116.25 евро, 227.37лв., надбавка от 50% върху основния хонорар за ползване в онлайн
магазин – 232.50 евро, 454.73 лева, както и надбавка от 100% върху основния
хонорарq
заради
непосочване на автора -
813.75 евро, 1591.56 лева или дължимо на ищеца авторско възнаграждение в общ
размер 3183.12лв.
Веднага следва да се посочи, че
представеното от ищеца „доказателство № 13“(л.63 -65), въз основа на което е изготвено заключението
на в.л.П.Т., липсват данни за коя календарна година се отнася, а са въведени твърдения
на ищеца, че същото е от сборника на С. П. Т. Ф.в Г., който е ежегоден, поради
което липсват основания възприетите от вещото лице изходни данни да са относими
към исковия период 2015-2016г.Липсват, не са въведени от ищеца твърдения,
процесното изображение да е включено в повече от един уеб домейн, както и да е
ползвано в онлайн магазин, поради което липсват основания да бъдат включени начислените
от вещото лице надбавки от 25 и 50% върху основния хонорар.
В разглеждания случай, нещо
повече, липсват, не са ангажирани, при доказателствена тежест за ищеца, доказателства
за реално получените от ищеца лицензионни възнаграждения за ползването на авторските
му изображения за период, относим към исковия, както и не са доказани, при доказателствена
тежест за ищеца, други относими обективни факти, от
които, при обичайно развитие на нещата, отчитайки особеностите на
конкретния случай, да може да се направи достатъчно обоснован извод, че със
сигурност имуществото на ищеца щеше да се увеличи с претендираното лицензионно
възнаграждение за процесното фотографско изображение и за неговия размер.Това
е друго, самостоятелно основание за отхвърляне на иска за обезщетение за
пропуснати ползи.
Като краен резултат, по изложените сега
мотиви, тъй като не се установява ответното дружество да носи имуществена отговорност
за нарушението на авторското право на ищеца, както и тъй като не се доказва
претендираната пропусна полза да представлява реална, а не хипотетична вреда за
ищеца, искът за обезщетение както за имуществени, така и за неимуществени вреди
е неоснователен и следва да се отхвърли.
При несъвпадане с изводите на
първоинстанционния съд, решението в обжалваната от ищеца част, с която е уважен
искът за пропуснати ползи, се отменя и искът се отхвърля, а в другата обжалвана
част, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди, без да се не се налага обсъждане на конкретните оплакванията
във въззивната жалба на ищеца, като законосъобразно, решението се потвърждава.
Отговорност за разноски: С
оглед този инстанционен резултат, първоинстанционното решение се отменя изцяло в
частта за разноските и ищецът се осъжда да заплати на ответното дружество
разноските пред двете инстанции в размер на общо 3466лв.
На осн. чл.280, ал.3, т.1 пр.1 ГПК, с оглед цената на иска, настоящото
въззивно решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от това, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260063/08.09.2020г. постановено по гр.д.№ 613/2019г. по описа на ОС –
Пловдив, в частта, с която се осъжда „К.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на Н.Т., гражданин на Ф.., с адрес: Г., гр. Б. *********,
роден на ***г., сумата 3183,12 (три хиляди сто осемдесет и три лева и дванадесет ст.) лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от неправомерно използване от „К.“ ЕООД, без съгласието на Н.Т.
и без посочването му като автор, на фотографията „Б. Д. М.“, заснета в К., изразяващи се в неполучено авторско възнаграждение
срещу предоставяне на правото на ползване на фотографията в периода
01.04.2015г.-27.10.2016г, ведно със законната лихва върху сумата от 3183,12лв.,
считано от подаване на исковата молба в съда на 17.01.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, както и изцяло в
частта за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, поради неоснователност, предявения от Н.Т.,
гражданин на Ф.., с адрес: Г., гр. Б. *********, роден на ***г., срещу „К.“
ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, осъдителен иск за парично
вземане в размер на сумата 3183,12лв. (три хиляди сто осемдесет и три лева и дванадесет ст.), представляващо обезщетение за пропуснати ползи в
размер на авторското възнаграждение от неправомерно използване, без съгласието
на Н.Т. и без посочването му като автор на фотографското изображение „Б. Д. М.“
за периода 01.04.2015г.-27.10.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от
3183,12лв., считано от подаване на исковата молба в съда на 17.01.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 260063/08.09.2020г. постановено по гр.д.№ 613/2019г. по описа на ОС –
Пловдив в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от Н.Т., гражданин на Ф.., с адрес: Г., гр. Б. *********, роден
на ***г.,срещу „К.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
осъдителен иск за парично вземане в размер на сумата 1000лв., представляващо обезщетение
за неимуществени вреди от неправомерно използване, без съгласието на Н.Т. и без
посочването му като автор на фотографското изображение „Б. Д. М.“ за периода
01.04.2015г.-27.10.2016г.
ОСЪЖДА Н.Т., гражданин на Ф.., с адрес: Г., гр. Б. *********,
роден на ***г. да заплати на „К.“ ЕООД с ЕИК *****,
разноските по делото пред двете инстанции в размер на 3466лв.(три хиляди четиристотин шейсет и шест
лева).
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: