Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1408
29.11.2019г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на пети
ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №2162/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е
образувано по въззивна
жалба на И. И. Г. ***,
ЕГН **********, подадена
лично, както и
по въззивна жалба
от нейно име, подадена чрез пълномощника
й адв. Т.В., против
Решение №2863 от 08.07.2019г., постановено по гр.д. №18309/2018г.,
по описа на Районен съд- Пловдив, ХVІІ гр.с., с
което е бил отхвърлен предявения
от нея против Етажната собственост
на сграда с адрес
гр. Пловдив, бул. „, иск по чл.40, ал.1
от ЗУЕС за отмяна
на решения на
Общото събрание на
етажната собственост, проведено
на 28.06.2017г. В
жалбата се излагат доводи за неправилност
на обжалваното решение, като
се иска отмяната му
и уважаване на предявения
иск.
Ответната страна
по въззивната жалба- Етажната
собственост на сграда с
адрес гр. Пловдив, бул. „***, представлявана от
управителя П. В. В., чрез пълномощника си адв. В.
З., в писмен
отговор оспорва
същата и иска
оставянето й без
уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба
е подадена в срок, от
страна, която има
право да обжалва,
и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното
и съгласно разпоредбата
на чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността на
решението по изложените
във въззивната жалба доводи, както
и при служебна проверка за допуснато при постановяването му
нарушение на императивна материалноправна норма, като
въззивният съд се
произнесе по правния спор
между страните.
Първоинстанционният
съд е бил
сезиран с иск
с правно основание
чл.40, ал.1 от Закона
за управление на
етажната собственост, предявен
от И. И. Г., с който
иска отмяна като
незаконосъобразни на решенията
на Общото събрание
/ОС/ на Етажната собственост /ЕС/ с
адрес гр. Пловдив, бул. „***,
проведено на 28.06.2017г.,
по т.3.1- наемите
от всички общи
помещения да се
изразходват само за ремонт на
общите части, по т.3.2-
15-20% от нетния
месечен наем на общите
помещения да се отделя
за попълване на Фонд
„Ремонт“ и по т.5-
разходите по управление
и поддръжка на
общите части да запазят вида и
размера си. От
фактическа страна по делото
няма спор между страните, а
и се установява от приложените писмени
доказателства, че ищцата
притежава идеални части от
право на собственост върху самостоятелен
обект в сграда- етажна собственост с
адрес гр. Пловдив, бул. „***.
Няма спор и че на 28.06.2017г.
е било проведено
заседание на ОС
на ЕС, на което са приети оспорените
от ищцата решения.
Ответната страна е
навела възражение за
недопустимост на предявения иск
поради предявяването му
след срока по
чл.40, ал.2 от ЗУЕС.
Това възражение е
неоснователно. Съгласно разпоредбата
на чл.40,ал.2 от
ЗУЕС молбата за
отмяна на решение
на ОС на
ЕС се подава в 30-
дневен срок от
получаване на решението по
реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС,
която разпоредба предвижда,
че копие от протокола
от провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с
оригинала", и приложенията към него се предоставят на собствениците,
ползвателите или обитателите. В
случая ищцата твърди, че
е получила копие
от протокола от проведеното
заседание на ОС на 26.10.2018г., а по делото
не се установява такова да й е било предоставено
на по- ранна дата,
поради което искът за
отмяна на решенията на
Общото събрание, подаден
на 16.11.2018г., е
предявен в срока по
чл.40, ал.2 от ЗУЕС.
В исковата молба ищцата се
е позовала на няколко
основание за
незаконосъобразност на оспорените от нея
решения- нарушения на
предвидената в ЗУЕС процедура за свикване на ОС;
нарушения на изискванията за
съдържанието на протокола от
проведеното заседание на
ОС, което води
до нарушаване на
изискванията за провеждане
на ОС; нарушения
на чл.14, ал.5 от
ЗУЕС за представителство в
ОС, тъй като в протокола
не било отразено участие на пълномощници и
към него не били
приложени пълномощни;
нарушения на чл.17, ал.1
от ЗУЕС, тъй като посочените при
провеждане на ОС идеални части, собственост
на присъстващите лица, не съответствали на
притежаваните от тях идеални части,
посочени в книгата
на собствениците и в
нотариалните актове; че оспорените
решения изначално не са породили
действие, тъй като прегласували
решения на ОС
на ЕС от
01.12.2016г. преди
постановяване на съдебно
решение за отмяната
им, влязло в сила на
20.01.2018г. че приемайки решенията
по т.3.1 и
т.3.2 ОС на ЕС
е превишило правомощията си и
се е
разпоредило с чужда собственост, тъй като
наемите от общите помещения
на ЕС принадлежат на всеки собственик
съобразно притежаваните от него идеални части; че решенията са приети
в нарушение на чл.11, ал.1, т.4 и т.7
от ЗУЕС, тъй като
било невъзможно да се определи
размера на паричните вноски за фонд
„Ремонт и обновяване“; че решението по
т.5 е прието в нарушение на
чл.16, ал.3 от ЗУЕС,
тъй като не е било
обявено в предварително
оповестения дневен ред, както
и че същото е
незаконосъобразно, тъй като ОС
не е одобрило
разходите по видове и по размер.
Неоснователни са
доводите на ищцата за нарушения
на процедурата по свикване
на ОС. Съгласно
разпоредбата на чл.13, ал.1
от ЗУЕС Общото събрание се свиква чрез покана,
подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и
общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на
събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на
поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват
общото събрание, за което се съставя протокол. По делото е
представена от ответната
ЕС поканата за свикване на ОС,
на която са отбелязани
датата и часът
на поставянето й-
20.06.2017г., 20,20ч., и имената
на лицата, свикващи ОС, за които
не се спори,
че са членове на
Управителния съвет на ЕС,
както
и протокол, съставен за удостоверяване на
тези обстоятелства. Спазването
на реда за свикване на
ОС се установява
и от показанията на св. Й.
К.- член на УС на ЕС. Предвид горното доводите
в обратен смисъл, изложени в
исковата молба, са неоснователни.
Съгласно разпоредбата
на чл.16, ал.4 от
ЗУЕС за провеждането на
Общото събрание се води
протокол, който съгласно ал.5 съдържа датата и мястото на провеждането
на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната
собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по
който са гласували лицата – "за", "против" или
"въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените
предложения и приетите решения. В настоящия
случай в протокола от процесното заседание действително
не се съдържат дневният ред
и имената на
явилите се лица
и подписите им,
но този факт не
опорочава процедурата по провеждането му, тъй като същият препраща към поканата
за свикване на ОС, в която
се съдържа дневният ред,
и към списък на присъстващите лица,
в който са посочени
имената им, идеалните части, които
представляват, както и подписите. При това положение поканата и
списъка, които са
представени по делото, следва
да се приемат за неразделна част
от протокола, от което се
налага изводът, че същият има
изискуемото съгласно чл.16, ал.5
от ЗУЕС съдържание.
Не
могат да
бъдат споделени и доводите
на ищцата за
нарушения на правилата
за представителство в ОС. Съгласно
разпоредбата на чл.14, ал.1
от ЗУЕС: „Собственик или ползвател, който не може да
участва в общото събрание, може да упълномощи пълнолетен член на домакинството
си, който е вписан в книгата на етажната собственост, или друг собственик,
който да го представлява. Упълномощаването може да бъде направено устно на
същото или на предходно заседание на общото събрание, което се отразява в
протокола на събранието, или в писмена форма“,
а съгласно ал.5:
„Участието на пълномощник се отразява в протокола на общото събрание, а
копие от пълномощното се прилага към него“.
В настоящия случай при
провеждане на ОС са участвали
пълномощници на част от
собствениците, което е отразено
в списъка на присъстващите лица,
съставляващ неразделна част от протокола,
а пълномощните са приложени по делото.
В съдебното заседание пред
първоинстанционния съд на
23.04.2019г. процесуалният представител
на ищцата адв. В. първоначално
е заявил, че
оспорва авторството на пълномощните,
но впоследствие в протокола
е записано друго негово
изявление, а именно,че не
оспорва, че лицата
са подписали документите, а оспорва
пълномощните „по същество“. Същият не
е правил изрично искане и при
така изложените от него противоречиви изявления
съдът не е откривал производство по оспорването
им по реда на чл.193
от ГПК. При това положение за ответната
ЕС не е
възникнало задължението да доказва, че пълномощните са подписани
от съответните лица,
а ищцата не
може да се позовава на
недоказването на тези обстоятелства, тъй като
не ги е
оспорила изрично и недвусмислено.
Изложените в
жалбата доводи за нарушения на
разпоредбата на чл.17, ал.1
от ЗУЕС при провеждане на
процесното ОС по принцип
са основателни. Съгласно
посочената разпоредба в
общото събрание собствениците имат право
на глас, съответстващ на притежаваните от тях идеални части от общите части на
сградата, а съгласно ал.4 последните се
определят съобразно
посоченото в документите за собственост или
като съотношение между сбора на площта на самостоятелния обект и
складовите помещения, придадени към обекта, разделен на сбора от площта на
всички самостоятелни обекти и придадените складови помещения. В настоящия случай по делото
е безспорно, че при гласуване на оспорените
решения на процесното
ОС притежаваните от всеки гласуващ собственик
идеални части от общите части на
сградата са определени не съобразно данните
от документа му за
собственост, а според таблица от
10.08.1981г., изготвена при първоначалното ценообразуване за строителството на сградата.
Това нарушение обаче
е несъществено, тъй като
видно от приетата
по делото и неоспорена
от страните сравнителна таблица
на идеалните части от общите
части разликите в припадащите
се на всеки
самостоятелен обект идеални
части от общите
части според документа
му за собственост и
според таблицата от
10.08.1981г. са минимални и
не се отразяват
нито на кворума за провеждане
на събранието, нито на крайния
резултат от гласуването при приемане
на оспорените решения, т.е. даже
и идеалните части
да бяха определени според
документите за собственост, то с
оглед начина на
гласуване на представените
на общото събрание
собственици пак би се стигнало
до приемане на решенията. Ето защо съдът
намира, че същите
не могат да бъдат отменени на това
основание.
Неоснователни са
доводите на ищцата, че оспорените
решения са незаконосъобразни, тъй като прегласували
предходни решения на
ОС преди постановяване
на съдебното решение за отмяната
им. Действително от приложените по делото писмени
доказателства се установява, а
и по това няма спор
между страните, че на заседание
на ОС на ЕС
от 01.12.2016г. са били
взети решения по
същите въпроси, които са
предмет и на оспорените
в настоящото производство решения,
както и че с влязло
в сила на 10.01.2018г. съдебно решение гласуваните
на заседанието от 01.12.2016г. решения
са били отменени.Това обстоятелство
обаче няма отношение
към законосъобразността на решенията
на ОС от
27.06.2018г., доколкото няма
законова забрана ОС
да прегласува и
преразглежда вече взети
решения от компетентността му, включително и
такива, които са предмет
на съдебно производство по иск
с правно основание чл.40, ал.1
от ЗУЕС.
Не
могат да
бъдат споделени и доводите на ищцата,
че гласувайки решенията
по т.3.1 и
т.3.2 ОС е
превишило правомощията си и се
е разпоредило с
чужда собственост. Съгласно разпоредбата
на чл.11, ал.1, т.7 от ЗУЕС
ОС определя размера на паричните вноски във фонд "Ремонт и
обновяване". Съгласно чл.11, ал.1, т.10, б.Б от
ЗУЕС ОС приема решения за отдаване
под наем на общи
части на сградата.
Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1
от ЗУЕС ремонт, основно обновяване, реконструкция и
преустройство на общите части или подмяна на общи инсталации и оборудване се
извършва по решение на общото събрание на собствениците, а
съгласно ал.3 разходите за ремонт, основно обновяване,
реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на
общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на
самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите
части на сградата. Съгласно чл.50, ал.1 от ЗУЕС Общото събрание на собствениците създава и поддържа
фонд "Ремонт и обновяване",
средствата в които съгласно
ал.2 се набират от ежемесечни
вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание
съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната
собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за
страната и други източници. В случая с
оспорените решения по т.3.1 и
т.3.2 ОС е
взело решения наемите
от общите помещения
да се изразходват само за
ремонти на общите части,
а част от
тях в размер от
15-20 % да се
отделят за попълване на фонд
„Ремонт“. Така приетите решения
са от компетентността на
ОС, очертана с цитираните
по- горе разпоредби, съгласно
които ОС
има право да определя
размера на вноските,
които собствениците дължат за
извършване на ремонт
на общите части,
както и за
фонд „Ремонт и
обновяване“. Със същите на практика
е решено всеки
собственик да дължи вноски в размер
на припадащия му
се наем от общите
помещения съобразно
притежаваните от него
идеални части от общите части на сградата.
При приемане на решенията
е спазен предвидения в закона
критерий за определяне
размера на вноските, а именно-
съобразно притежаваните от собствениците
идеални части от общите
части на сградата,
като целесъобразността на посочените
решения и необходимостта от
приемането им е
извън предмета на съдебния контрол
в производството по иск с правно
основание чл.40, ал.1 от
ЗУЕС.
Не
се споделят от настоящия
състав на съда и
доводите на ищцата за незаконосъобразност на
решението по т.5- разходите
по управление и
поддръжка на общите части
да запазят вида и размера си. Съгласно разпоредбата
на чл.11, ал.1, т.5 от
ЗУЕС ОС има право
да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата.
Действително
при приемане на атакуваното
от ищцата решение самите разходи не са
посочени по вид,
нито вноските- по размер, но със същото
ОС не е
определяло вида и размера им, а
е отказало да ги промени, което
също е от неговата компетентност. Видно от приложените по делото
писмени доказателства, правилата за разходите
за управление и
поддържане на общите части в ЕС, както
и месечния размер
на самите разходи, са
били приети на предходно
заседание на ОС от 01.12.2016г.,
на което е било
решено, че всеки месец се дължи вноска в зависимост
от броя на всички живущи
в ЕС, което решение
е в съответствие с
разпоредбата на чл.51, ал.1 от
ЗУЕС, съгласно която разходите за управление и поддържане на общите части
на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от
етажа, на който живеят. В
исковата молба по
настоящото дело не са изложени
каквито и да
са доводи по същество
срещу това разрешение,
прилагането на което е продължило и
след заседанието на ОС
от 28.06.2017г. по
силата на приетото
решение по т.5.
Неоснователни са доводите
на ищцата за допуснато
нарушение на чл.16, ал.3
от ЗУЕС при
приемане на решението от
ОС по т.5. Видно
от приложената покана,
т.5 от обявения
дневен ред е
„оптимизиране управлението и поддръжката
на общите части,
прилагайки чл.51, ал.1-7 от
ЗУЕС“, поради което взетото
решение, отнасящо се до
разходите за управлението
и поддържането на общите части, които са
предмет на законова регламентация именно в
чл.51 от ЗУЕС, не е извън
предварително обявения дневен ред.
Предвид горното предявеният
иск за отмяна на
посочените решения на
ОС на ЕС
е неоснователен и
следва да се
отхвърли.
До същите
фактически и правни
изводи е стигнал
и първоинстанционният съд,
поради което обжалваното
решение следва да
бъде потвърдено, като
на основание чл.272
от ГПК се препрати
и към мотивите
му.
С оглед изхода
на делото и
направеното от въззиваемата
страна искане жалбоподателят следва
да бъде осъден да
заплати направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение
във въззивното производство
в размер на 360 лв.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2863 от 08.07.2019г.,
постановено по гр.д. №18309/2018г.
ОСЪЖДА И. И. Г. ***, ЕГН **********,
да заплати на Етажната собственост
на сграда с адрес
гр. Пловдив, бул. ***,
представлявана от управителя
П. В. В., сумата от 360 лв.- разноски
по делото.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.