Определение по дело №496/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството e по реда на чл.166, ал.4 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал.5 и ал.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Административното дело е образувано по жалба на К. Р. А. с [ЕГН] с постоянен адрес: [населено място], община Ловеч, [улица] чрез адвокат Г. Г. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка(ЗППАМ) № 24-0906-000168 от 18.09.2024 г., издадена от Д. П. Д. на длъжност Началник група към ОДМВР [област], Сектор „Пътна полиция“ Ловеч, с която спрямо жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е приложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата е направено особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалваната заповед.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доказателствата по административната преписка, намира следното от фактическа и правна страна:

Искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед е процесуално допустимо, като подадено в законоустановения срок, от активно легитимно лице, с правен интерес от оспорване и е съединено с оспорване на издадената ЗППАМ № 24-0906-000168 от 18.09.2024 г., издадена от Д. П. Д. на длъжност Началник група към ОДМВР Ловеч, Сектор „Пътна полиция“ Ловеч.

Обжалваната заповед е връчена редовно на жалбоподателя на 18.09.2024 г., а жалбата е депозирана до Съда чрез административния орган с вх. № 906000-15606/02.10.2024 г.

Разгледано по същество искането е неоснователно при следните съображения:

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на ЗППАМ не спира тяхното изпълнение. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния

акт, не е необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК.

Предпоставките, при които Съдът може да спре предварителното изпълнение са нови факти и обстоятелства съгласно чл.166 ал.4 във вр.с ал.2 изр.последно от АПК, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия.

Вредата може да бъде причинена само от нови факти и обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта, са ирелевантни за основателността на искането за спиране. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя, който иска да бъде спряно изпълнението на заповедта.В настоящия случай жалбоподателят не е посочил нови факти и обстоятелства.

Когато законодателят е допуснал предварително изпълнение на акта, той безспорно е бил наясно, че с отнемането на СУМПС лицето ще бъде лишено от възможността да го ползва.

Пряка житейска последица от издаването на заповедта и допуснатото по силата на закона предварително изпълнение са и затрудненията при ползване на МПС в периода на наложената ПАМ. Но това не са факти и обстоятелства, които са настъпили след издаване на заповедта по смисъла на чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 АПК. По своя характер това са правни последици от самата заповед, а законът в чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 АПК няма предвид правните последици на заповедта, а такива факти и обстоятелства, които законодателят не е бил в състояние да отчете, защото не е могъл да ги предвиди, и които биха довели до значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение.

За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, тоест следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

В случая жалбоподателят излага твърдения, че от предварителното изпълнение на наложената му ПАМ за срок от 18 месеца ще му бъдат причинени значителни и трудно поправими вреди – животът на семейството му ще бъде в риск, а самият жалбоподател ще бъде лишен на практика от правото си на труд. Освен това е посочил, че следва да се вземат предвид съображенията, които е изложил относно незаконосъобразността на самата ЗППАМ, а именно: в резултат на издадената ЗППАМ не може да управлява МПС, като по този начин нито може да работи извън селото си, нито може да се грижи за семейството си. Затруднява се живота на цялото му семейство и дори се застрашава живота на всички членове на семейството му. По селата няма аптека и болница, което налага да се пътува по всяко време.

Съдът намира изложените от жалбоподателя твърдения и доводи за бланкетни и декларативни, без да са посочени конкретни вреди от предварителното изпълнение на обжалваната заповед по вид, вероятност от настъпване, същественост и поправимост.

Подателят на особеното искане за спиране на предварителното изпълнение не е посочил конкретна обосновка на същото и не е приложил доказателства в негова подкрепа.

Настоящият съдебен състав намира, че посочените от жалбоподателя вреди нямат характер на значителни и трудно поправими вреди, които да са основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалваната ЗППАМ.

Освен това по правило и съгласно трайната съдебна практика имуществените вреди не са непоправими. Дори да се претърпят такива от страна на оспорващия, то същите могат да бъдат възмездени в случай на незаконосъобразност и отмяна на оспорената ЗППАМ. Посочените от жалбоподателят вреди не са противопоставими на презумирания обществен интерес от предварителното изпълнение на издадената ПАМ. Също така не са в пряка и непосредствена причинна връзка с допуснатото предварително изпълнение на заповедта и не са в резултат от него.

Останалите доводи, развити в жалбата са ирелевантни към предмета на заявеното искане за спиране на предварителното изпълнение на наложената ПАМ.

Сами по себе си заявените обстоятелства не представляват материалноправни предпоставки по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната ЗППАМ.

Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, установяващи наличието на нови обстоятелства, нито значителни или трудно поправими вреди, които ще настъпят за него в резултат на предварителното изпълнение на административния акт, поради което искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение е неоснователно и недоказано, което налага същото да бъде отхвърлено.

По изложените съображения и на основание чл.166 ал.3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0906-000168 от 18.09.2024 г., издадена от Д. П. Д. на длъжност Началник група към ОДМВР Ловеч, Сектор „Пътна полиция“ Ловеч, с която спрямо жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е приложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез Административен съд Ловеч до Върховен административен съд на Република България.

Препис от него да се връчи на страните.