№ 1499
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20211110213544 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Д. В. срещу наказателно
постановление (НП) № 21-4332-013572 от 02.07.2021 г., издадено от
началник-група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ – СДВР (ОПП – СДВР), с
което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като
незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че актът за установяване на
административно нарушение (АУАН) не е бил предявен за запознаване, не е
бил връчен препис от него, като така той не е бил запознат с възможността за
приключване на административнонаказателното производство със сключване
на споразумение. Същевременно сочи, че в АУАН не е налице достатъчно
ясно описание на вмененото му нарушение. Прави се искане за цялостна
отмяна на процесното НП, а при условията на алтернативност – за изменение
на същото, с намаляване размера на наложените административни наказания.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и по
изложените в нея съображения и моли за отмяна на НП, като в допълнение
представя и писмени бележки. Претендира присъждане на разноски по
делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 13.06.2021 г. около 17:00 часа в с. Л. на ул. „С.“ жалбоподателят
управлявал собствения си лек автомобил –„О.ф.“ с рег. № (.....), с посока на
движение от ул. „А.я“ към ул. „Д.“. Служители на МВР подали ясен и
своевременен светлинен и звуков сигнал със служебен автомобил с рег. №
(.....), както и сигнал с ръка за спиране и отбиване вдясно на пътното платно,
като водачът на автомобила възприел подадения сигнал, но не спрял плавно
на посоченото място или в най-дясната част на платното, а увеличил
скоростта и продължил движението си. Последният бил спрян на ул. „Д.“ до
№ 28 от полицейските служители, които установили неговата самоличност и
извършили проверка с техническо средство; проба № 125 с техническо
средство „Дрегер Алкотест“ 7510 № 0145 констатирала концентрация на
алкохол в издишания от него въздух от 2,34 промила. На жалбоподателя бил
издаден талон за медицинско изследване, но същият не дал кръвна проба.
За констатираните нарушения св. КР. Б. Т., на длъжност „младши
автоконтрольор“ при ОПП – СДВР, в присъствие на нарушителя и на двама
свидетели на извършване на нарушенията съставил АУАН № 950990/
13.06.2021 г. против М. Д. В.. Актосъставителят приел, че в случая са
нарушени разпоредбите на чл. 103 и чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. АУАН бил
подписан от актосъставителя и свидетелите, като жалбоподателят отказал да
го подпише и да получи препис от него, удостоверено с подпис на един
свидетел.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП № 21-4332-
013572 от 02.07.2021 г. от началник-група към СДВР, ОПП – СДВР, с което
за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2
200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца,
като на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателното
производство е прекратено по отношение на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП поради констатиране на признаци на извършено престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя
на 13.09.2021 г., като същият депозирал жалба до наказващия орган на
17.09.2021 г.
Така изложената и възприета фактическа обстановка се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства: показанията на свидетеля КР. Б. Т., както и от писмените
доказателства по делото – АУАН, талон за изследване, протокол за
медицинско изследване, справка картон на водача, копия от заповеди за
компетентност, както и от останалите материали по делото.
В съдебно заседание свидетелят КР. Б. Т. потвърждава отразеното в
АУАН, съобщава за направената проверка и за установеното нарушение.
Съдът цени показанията на свидетеля като последователни и
непротиворечиви. Настоящият съдебен състав намира, че показанията на
разпитания в съдебно заседание свидетел Й. Д. АТ. не допринасят за
изясняване на фактическата обстановка, доколкото същата няма спомен за
случилото се и показанията й не съдържат данни, свързани с обстоятелствата
по делото, затова не счита, че не следва да ги обсъжда по същество.
Съдът прецени писмените доказателства като относими, събрани и
приобщени по предвидения в закона ред.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата изхожда от правоимащо лице, депозирана е в законоустановен
срок срещу подлежащ на оспорване акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
3
служебно констатира, че АУАН и НП са изготвени от компетентни за това
длъжностни лица съгласно изискванията на чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП.
Според т. 1.3 от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. лицата, заемащи длъжност
„младши автоконтрольор” са овластени да съставят актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП. Съгласно т. 2.10 от същата заповед
началникът на група „Административнонаказателна дейност” в ОПП при
СДВР е компетентен да издава наказателни постановления за нарушения на
ЗДвП. Спазени са и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление.
В конкретния случай АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени
съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, доколкото и в двата документа се
съдържа описание на нарушението, обстоятелствата по неговото
осъществяване и фактическите му особености, като са отразени и нарушените
законови разпоредби, без да има противоречия в АУАН и в НП относно
отразените фактически обстоятелства и правната им квалификация. И в двата
процесуални документа нарушението е описано по достатъчно ясен и
недвусмислен начин, а именно: при ясен и своевременно подаден от
контролните органи светлинен и звуков сигнал със служебен автомобил с рег.
№ (.....), както и сигнал с ръка за спиране и отбиване вдясно на пътното
платно, водачът В. не е спрял, а е продължил движението си и ускорил
скоростта, с което си поведение е осъществил състава на нарушението по чл.
103 от ЗДвП.
Съставът на съда счита, че актосъставителят и наказващият орган са дали
правилна правна квалификация на нарушението, която съответства на
фактическото му описание. Посочени са датата и мястото на извършване на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и установено. С оглед
възражението за ненадлежно описание на извършеното нарушение в частност
неясно описание на мястото на извършване, следва да се посочи, че и в акта, и
в постановлението са отразени както населеното място, така и улицата, по
която се е движил автомобилът, посоката му на движение, включително и
мястото, на което е бил спрян от органите на МВР, с което е дадено
достатъчно конкретно и пълно описание на мястото на извършване на
нарушението, а и предвид естеството на деянието, конкретният пътен
участък, в който е извършено нарушението не е определящ за неговата
съставомерност. Според този съдебен състав в случая по никакъв начин не е
4
нарушено правото на защита на санкционираното лице да разбере, в какво
точно нарушение е обвинено и как да организира защита си. В тази връзка
съдът счита за неоснователни доводите на жалбоподателя, че е нарушено
правото му на участие в административнонаказателното производство. В
случая последният сам е отказал да подпише акта и да получи препис от него,
което е удостоверено по надлежния ред на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, а именно
чрез подписа на един свидетел по акта.
Съдът намира, че административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя М. Д. В. е правилно ангажирана за нарушение на чл. 103 от
ЗДвП. От доказателствената съвкупност по делото, в частност показанията на
св. КР. Б. Т., АУАН (който е редовно съставен и на основание чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното), както и от
отразеното в докладна записка от полицейския служител, подал сигнала за
спиране, се установява по категоричен и безпротиворечив начин, че ясно и
своевременно е подаден както светлинен и звуков сигнал със служебен
автомобил с рег. № (.....), така и сигнал с ръка за спиране и отбиване вдясно,
които жалбоподателят е възприел. Въпреки това обаче същият нито е спрял,
нито е намалил скоростта; вместо това е увеличил скоростта и е продължил
движението си по ул. „Д.“, където до № 28 е бил спрян от полицейските
служители. Видно от доказателствения материал, процесното нарушение е
извършено именно от жалбоподателя В., като са изключени всички други
възможни хипотези.
Нарушението е извършено виновно при форма на вина умисъл,
доколкото водачът е съзнавал всички елементи от състава му, както и
общественоопасния характер на своето поведение, свързан с неизпълнение на
нареждане на длъжностно лице от службите за контрол, като пряко е целял
това.
Настоящият съдебен състав счита, че административнонаказващият
орган е приложил правилната санкционна норма, а именно: тази по чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП, предвиждаща за неизпълнение на нареждане на органите
за контрол, каквото е и изрично разписаното в чл. 103 от ЗДвП задължение,
да се налага наказание глоба в размер от 50 до 200 лева и лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от един до шест месеца. При
реализиране на административнонаказателната отговорност, правилно
5
наказващият орган е наложил на жалбоподателя кумулативно предвидените
наказания в максималния размер, предвиден в закона - глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Така
наложените административни наказания са съобразени с обществената
опасност на деянието и дееца и наличието на отегчаващи отговорността
обстоятелства. Извършеното нарушение по чл. 103 от ЗДвП е с висока степен
на обществена опасност, препятстващо контролните органи да осъществяват
правомощията си, наложило е управляваният от жалбоподателя автомобил да
бъде преследван от полицейския патрул, и е създало опасност за живота и
здравето на полицейските служители и на останалите участници в
движението. Следва да бъде отчетено наличието на предходни санкции по
реда на ЗДвП, както и обстоятелството, че освен процесното
административно нарушение, жалбоподателят е извършил и престъпление по
чл. 343б, ал. 1 от НК. Ето защо, съдът счита, че наложените в максимален
размер административни наказания не следва да бъдат редуцирани.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, при издаването му не са
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което следва да бъде
изцяло потвърдено.
С оглед изхода на делото, претенцията на жалбоподателя за присъждане
на направени разноски по делото е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-013572 от
02.07.2021 г., издадено от началник-група към СДВР, отдел „Пътна полиция“
– СДВР (ОПП – СДВР), с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за
6
осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението
е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7