№ 15163
гр. ..., 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110110553 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове от „...........“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1
вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД против В. Д. Я., В. Д. Я. и Б. Я. В. за осъждане
ответниците да заплатят разделно сумата 2683,69 лева - главница, представляваща
стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.11.2019 г. до м.04.2022 г. в имот,
находящ се в гр. ..., ж.к ....... бл. №...... с абонатен №180370, сумата 336,60 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия
за периода от 15.09.2020 г. до 07.02.2023 г., сумата 55,72 лева - главница за извършена услуга
за дялово разпределение за периода от м.01.2020 г. до м.04.2022 г. и сумата 10,41 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга
за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 07.02.2023 г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.02.2023 г. до
окончателното плащане, като сумите се претендират при следните квоти В. Д. Я. – 3/6, В. Д.
Я. – 1/6 и Б. Я. В. – 2/6.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
качеството им на съсобственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
приложимите за периода общи условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово
разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба
№13-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.
Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с
лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Твърди, че
ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за
забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника В. Д. Я., с който се оспорва
1
наличието на облигационно отношение с ищеца. Не оспорва размера на претендираните от
ищеца суми, но твърди, че сумите са погасени по давност като излага подробни аргументи в
тази насока. Оспорва дължимостта на сумите за лихва. Счита, че за задълженията следва да
отговаря другия ответник В. Я., който е титуляр на водената при ищеца партида за отчитане
на топлинната енергия. Претендира присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Ответникът В. Я. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва да е налице
облигационно отношение с ищеца. Не оспорва размера на претендираните суми. Позовава се
на изтекла в негова полза погасителна давност по отношения на вземанията. Счита, че
услугата за дялово разпределение не следва да се заплаща поради недоказаност, както и
липсата на активна процесуална легитимация на ищеца. Претендира присъждане на
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
В отговора на исковата молба, депозиран от Б. В. се излагат доводи за неоснователност
на исковете като се оспорва основанието, на което ищеца претендира процесните суми. Не
оспорва техния размер, но се позовава на изтекла в негова полза погасителна давност.
Оспорва дължимостта на сумите за дялово разпределение и лихви. Претендира
присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „......“ ЕООД счита предявените искове за
основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответниците, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да им достави
топлинна енергия, а ответниците са поели задължение да я получат и да заплатят цената й,
както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че е са
погасили претендираните вземания, както и наведените правоизключващи и
правопогасяващи възражения като по възражението за изтекла погасителна давност
ответниците следва да докажат изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ
погасяването им по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и
прекъсване на давността.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от
17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия ......но с
топлопреносното предприятие. Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното
отношение с предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018
г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
2
отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото е приет като доказателство Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 29.03.1988 г., видно от който Давидко
Василев Я. и Б. Я. В. са закупили недвижим имот, представляващ апартамент №19, находящ
се в гр. ..., ж.к ......., ....... ведно с избено помещение.
Видно от приобщеното удостоверение за наследници с изх. № №291/20.10.2009 г. г.,
издадено от Столична община, район Подуяне, което не е оспорено от ответниците по
делото, Давидко Василев Я. е починал на 09.08.2009 г. като е оставил за свои законни
наследници съпругата си Б. Я. В. и двете си деца – В. Д. Я. и В. Д. Я.. При съвкупна
преценка на събраните доказателства се установява, че процесният недвижим имот, до който
ищецът твърди да е доставял топлинна енергия, е придобит по време на брака между
Давидко Василев Я. и Б. Я. В. в режим на съпружеска имуществена общност. Със смъртта на
Давидко Василев Я. на 09.08.2009 е прекратена съпружеската имуществена общност върху
имота при хипотезата на чл. 26, ал. 1 СК (отм.), като по силата на чл.27 СК (отм.) дяловете
на съпрузите са равни, поради което и Б. Я. В. е придобила 1/2 идеални части от имота по
силата на прекратяването. Останалата 1/2 идеални части е включена в наследството на
Давидко Василев Я. и е придобита по наследство при равни квоти от съпругата и децата му
В. Д. Я. и В. Д. Я., при приложението на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от приложимия Закон за
наследството като всеки от тях е придобил по наследство по 1/6 идеални части, при което
квотите в съсобствеността до 06.12.2011 г. са били 4/6 идеални части за Б. Я. В. и по 1/6
идеална част за В. Д. Я. и В. Д. Я..
Установява се, че по силата на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот №40, том II, рег. №3656, дело 151/2011 г. от 06.12.2011 г. на нотариус А Н с рег. №558 и
район на действие СРС Б. Я. В. прехвърля собствеността върху притежаваните от нея 2/6
идеални части от процесния недвижим имот на съсобственика си В. Д. Я., поради което
квотите в съсобствеността на апартамент №19, находящ се в гр. ..., ж.к ......., ....... са станали
2/6 идеални части за Б. Я. В., 1/6 идеална част за В. Д. Я. и 3/6 идеални части за В. Д. Я.. При
тези доказателства съдът счита, че се установява ответниците да са съсобственици на
процесния имот в установените квоти. Не са представени доказателства за наличие на
прехвърляне на собствеността преди подаване на исковата молба, поради което може да се
направи извод, че ответниците в качеството си на съсобственици на процесния
топлоснабден имот са потребители на топлинна енергия.
Въпреки че по делото по категоричен начин се установява, че ответниците са
съсобственици на процесния имот, няма пречка само един от съсобствениците да поеме
задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия в целия
топлоснабден имот, доколкото съгласно предвиденото в чл. 63, ал. 2 от Общите условия на
дружеството няма пречка само един от наследниците на топлоснабдения имот да поеме
задължението за заплащане на потребената топлинна енергия, като именно на негово име
бъде открита партидата. В конкретната хипотеза по делото не са ангажирани доказателства
само един от ответниците да е подал заявление за откриване на партида за топлоснабденото
жилище на негово име, независимо, че представените изравнителни сметки и фактури са
били издавани на името на Вселин Д. Я., поради което съдът намира, че по отношение на
всеки един от тях и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия. С оглед на тази облигационна обвързаност за ищеца „...........”
ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за
ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството им на потребители
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ съобразно
квотата, която притежават в собствеността.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия на
топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и
действащи през процесния период. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
3
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е
необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство не се
оспорва от ответниците.. Общите условия обвързват ответниците дори и без да са ги приели
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, а именно ответниците да са упражнили
правото си на възражение срещу Общите условия, действали към процесния период.
Ответниците не оспорват размера на претенидраните от тях суми за топлинна енергия
и не твърдят да са заплатени суми за процесния период, предвид това исковете за главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2019 г. до
м.04.2022 г. от всеки от ответниците се явяват изцяло основателни.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по
давност на вземанията.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.
„В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2 ЗЕ
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
освен законодателно приетото спиране на сроковете за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (обн. ДВ 28/24.03.2020 изм с ДВ 34/09.04.2020 г.) вр. с §13 от ПЗР на Закона
за здравето, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“
(изм. с ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г.), съдът приема, че към датата на
подаване на исковата молба – 28.02.2023 г., най – старото вземане за м. ноември 2019 г. не е
погасено по давност. Не са погасени по давност и последващите задължения на абоната за
процесния период, поради което възражението на ответната страна в този смисъл се явява
неоснователно.
За основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата
55,72 лева, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.01.2020 г. – м.04.2022 г. в тежест на ищцовото дружество е да докаже при условията на
пълно доказване, че ответникът е поел задължение да заплаща възнаграждение за услугата
4
дялово разпределение на топлинната енергия, размера на договореното възнаграждение, че в
рамките на процесния период е извършвана услугата дялово разпределение на топлинната
енергия, за което ответникът дължи именно претендираната сума. От заключението на СТЕ
се установява, че ЕС по местонахождение на процесния имот е сключила договор с ФДР за
извършване на монтаж на измервателни уреди на дялово разпределение. Към сключения
договор между „......“ ЕООД и етажната собственост е представен протокол от общото
събрание на ЕС ведно със списък на етажните собственици. Съдът намира, че договорът с
топлинния счетоводител е сключен от упълномощени представители на етажните
собственици, съгласно протокола на общото събрание и същия обвързва етажните
собственици. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда в режим на
етажна собственост се извършва възмездно. Съгласно сключения между „...........“ ЕАД като
възложител и „......“ ЕООД като изпълнител, договор при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, заплащането на цената на тази услуга
се извършва от възложителя, който на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ получава стойността на
тази цена от крайните клиенти, какъвто е ответника. Законовата уредба установява
задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на топлофикационното дружество
суми за дялово разпределение, чиято цена се определя в договора, сключен между него и
топлинния счетоводител, като е без значение факта дали топлофикационното дружество е
платило предварително или не тази цена на търговеца, извършващ услугата. Меродавно е
единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се установява от
приобщените писмени доказателства и заключението на съдебно – техническата експертиза.
Предвид това освен сума за топлинна енергия, ответниците дължат и сума за дялово
разпределение в размер на 10,00 лева, който размер не се оспорва от ответниците.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответниците са изпаднали в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, предвид това последните следва да
бъдат осъдени да заплатят обезщетение за забава за периода 15.09.2020 г. до 07.02.2023 г. в
размер на 336,60 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за сумата от 10,41 лева се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството.
Ищецът претендира присъждането на разноски за държавна такса в размер на 123,46
лева и за юрисконсултско възнаграждение, което определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП възлиза на 100,00 лева, от които съразмерно на уважената
част от исковете следва да му се присъди сумата 222,70 лева.
Ответникът В. Д. Я. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, при
условията на чл. 38, ал.2 ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие за
осъществено процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА с оглед
декларацията в този смисъл, води до прилагане на разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА и на
процесуалния й представител следва да се определи адвокатско възнаграждение, което
ответникът да бъде осъден да заплати. Следва да се посочи, че съобразявайки решение на
СЕС от 25.01.2024 г. по делото С-438/2022 г., съдът има право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, съобразно предвидените в НМРАВ, вкл.
и когато тя отразява реалните пазарни размери на адвокатските услуги. Макар че цената на
услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на
5
пазара, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на
услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на
конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането
на реални пазарни цени. Ето защо съдът изхождайки от правната и фактическа сложност на
делото, както и извършената от процесуалния представител дейност в защита интересите на
длъжника и размера на защитавания интерес, счита че възнаграждение в размер на 200,00
лева отразява реалната цена на положения от процесуалния представител на ответника труд
без същата да бъде съобразявана с броя на предявените искове, тъй като не се установява по
делото да са били извършвани отделни или специфични действия в защита на всеки един от
предявените искове, от която сума съразмерно с отхвърлената част от исковете на адв. С. К.
следва да се присъди сумата 0,67 лева.
Ответникът В. Д. Я. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
400,00 лева, по отношение на което ищецът е направил възражение за прекомерност на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно съобразявайки решение на
СЕС от 25.01.2024 г. по делото С-438/2022 г., според което съдът има право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, съобразно предвидените в
НМРАВ, вкл. и когато тя отразява реалните пазарни размери на адвокатските услуги. Ето
защо съдът изхождайки от правната и фактическа сложност на делото, както и извършената
от процесуалния представител дейност в защита интересите на длъжника и размера на
защитавания интерес, счита че възнаграждение в размер на 200,00 лева отразява реалната
цена на положения от процесуалния представител на ответника труд без същата да бъде
съобразявана с броя на предявените искове, тъй като не се установява по делото да са били
извършвани отделни или специфични действия в защита на всеки един от предявените
искове, от която сума съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника следва да се
присъди сумата 0,67 лева.
Ответникът Б. Я. В. също е направила искане да й се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2 ЗА. Представен е договор за правна защита и
съдействие за осъществено процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал.1, т. 2
ЗА с оглед декларацията в този смисъл, води до прилагане на разпоредбата на чл. 38, ал.2
ЗА и на процесуалния й представител следва да се определи адвокатско възнаграждение,
което ответникът да бъде осъден да заплати. Придържайки се към гореизложените мотиви за
размера на присъдените на адв. С. К. разноски съдът съобразно отхвърлената част от
исковете спрямо този ответник намира, че в полза на адв. И. Н. следва да се присъди сумата
0,67 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Д. Я. ЕГН ********** с адрес: гр. ..., ж.к. ......., бл. ...... да заплати на
„...........“ ЕАД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр. ..., ул. .... на основание
чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1341,85 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2022г., . в
имот, находящ се в гр. ..., ж.к ....... бл. №...... с абонатен №180370 ведно със законна лихва от
28.02.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 168,30 лв. за периода
от 15.09.2020 г. до 07.02.2023 г., сумата от 27,86 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022г., ведно със законна
лихва от 28.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 5,21 лв. мораторна лихва върху сумата
за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 07.02.2023 г.като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Д. Я. ЕГН ********** с адрес: гр. ..., ж.к. ......., бл. ...... да заплати на
„...........“ ЕАД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр. ..., ул. .... на основание
чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 447,28 лв., представляваща цена на
6
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2022г., . в
имот, находящ се в гр. ..., ж.к ....... бл. №...... с абонатен №180370 ведно със законна лихва от
28.02.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 56,10 лв. за периода
от 15.09.2020 г. до 07.02.2023 г., сумата от 9,29 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022г., ведно със законна
лихва от 28.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1,74 лв. мораторна лихва върху сумата
за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 07.02.2023 г.като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. Я. В. ЕГН ********** с адрес: гр. ..., ж.к. ......., бл. ...... да заплати на
„...........“ ЕАД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр. ..., ул. .... на основание чл.
79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 894,56 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2022г., . в
имот, находящ се в гр. ..., ж.к ....... бл. №...... с абонатен №180370 ведно със законна лихва от
28.02.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 112,20 лв. за периода
от 15.09.2020 г. до 07.02.2023 г., сумата от 18,57 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022г., ведно със законна
лихва от 28.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 3,47 лв. мораторна лихва върху сумата
за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 07.02.2023 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Д. Я. ЕГН **********, В. Д. Я. ЕГН ********** и Б. Я. В. ЕГН
********** и тримата с адрес: гр. ..., ж.к. ......., бл. ...... да заплатят на „...........“ ЕАД, ЕИК
......... със седалище и адрес на управление: гр. ..., ул. .... на основание 78, ал. 1 ГПК сумата
222,70 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „...........“ ЕАД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр. ..., ул. ....
да заплати на адвокат Снежана К. К. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 0,67 лева
–възнаграждение за процесуално представителство на ответника В. Д. Я., ЕГН **********
по гр.д. №10553/2023 г. на СРС 71 състав.
ОСЪЖДА „...........“ ЕАД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр. ..., ул. ....
да заплати на В. Д. Я. ЕГН ********** с адрес: гр. ..., ж.к. ......., бл. ...... на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата 0,67 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „...........“ ЕАД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр. ..., ул. ....
да заплати на адвокат И. А. Н. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 0,67 лева –
възнаграждение за процесуално представителство на ответника Б. Я. В. ЕГН **********
по гр.д. №10553/2023 г. на СРС 71 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„...........” ЕАД – „......“ ЕООД..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7