гр. Варна, 14.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание, проведено на дванадесети ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№17270 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното::
Предявени са от ищеца „Р.С.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис 405, представлявано
от управителя Йовчо Тодоров Балабанов срещу ответницата М.Г.Т., ЕГН **********,***,
с искане да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцовото дружество, в
качеството му на цесионер на вземане, сумата в размер от 2 250,00 (две
хиляди двеста и петдесет) евро -
главница, на основание чл. 5, във вр. чл. 3 от договор за поръчка за
имот, находящ се в гр. В., ведно със законната лихва
върху задължението, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателно заплащане на задълженията, както и сума в размер на 445.64 евро (четиристотин четиридесет и пет
евро и шестдесет и четири евро цента) мораторна лихва, считано от 09.11.2017 г.
до датата на завеждане на исковата молба - 22.10.2019 г.
В исковата молба ищецът излага,
че на 25.10.2016 г. в офиса на „НД 1”ЕООД, ответницата М.Г.Т. си уговорила
среща с брокери от агенцията, на която ѝ се презентират два имота и след
одобрение на същите, тя подписва процесния договор за поръчка от същата дата, в
който са посочени селектираните за оглед от ответницата недвижими имоти, а
именно: 1. Недвижим имот, находящ се в гр. В., както и 2. Недвижим имот,
находящ се в гр В.
Съгласно чл.1, т.1 от процесния
договор, продажната цена на имотите е съответно за имота по т. 1 – 75 000 евро
и за имот по т.2 – 70 000 евро.
Представителите на агенцията
разяснили подробно на М.Г.Т. правата и задълженията на страните, съгласно
сключвания договор за поръчка, след което същият бил приет без забележки и
подписан собственоръчно от ответницата.
В присъствието на М.Г.Т.,
брокерите от агенцията организирали незабавно оглед на имотите, селектирани от
нея и посочени в чл.1 от договора, след което
М.Г.Т. уверила, че е харесала имота, описан по т.1, но понеже искала да
огледа и други такива, ще изчака преди да вземе окончателно решение, но ще се
свърже с брокерите, за да уведоми за решението си, което обаче не било сторено.
След справка в Служба по
вписванията - гр. Варна се установило, че процесният имот е придобит след
извършените огледи от М.Г.Т., ЕГН **********. Съгласно Нотариален акт № 123 от 2017г.,
Том 75, описна книга № 16148 от 09.11.2017г. ответницата е придобила
самостоятелен обект в сграда, с площ по док. - 68.990 кв. м., кв. - Сграда за
курортен туризъм, в сграда № 4 в ПИ с ид.№ 10135.2564.494 , обл.
В., общ. В., гр. В., прилежащ обект - изба № 7 с площ от 1,41 кв.м., който е
именно имотът, който дружеството цедент -“НД 1” ЕООД, в изпълнение на чл.1 от
процесния договор, е намерил и предоставил на М.Г.Т. като подходящо предложение
за закупуване.
Съгласно сключения между страните
договор за поръчка и по-специално чл.3 от същия, ответницата в настоящото
производство се е задължила да заплати на дружеството възнаграждение в размер
на 3% (три процента) върху цената на недвижимия имот, така както е посочена в
чл.1 от сключения между страните договор, но не по-малко от 950€ (деветстотин и
петдесет евро) за имот, или сумата от 2250 евро (две хиляди двеста и петдесет)
главница, формирана съгласно цената на договора, посочена в чл.1, т.1 от Договора
за поръчка и приета от ответницата в размер на 75 000 евро. Добросъвестно
и в срок, дружеството цедент е изпълнило договорните си задължения, като е
организирало оглед и селекция на имот, съобразно дадените указания на
доверителя.
Ищецът излага, че считано от
датата на изповядване на сделката и вписване на съответния нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот в Имотния регистър воден при СВ, а именно
09.11.2017г. и на основание чл.3 и чл.4 от сключения между страните договор, за
ответницата М.Г.Т. е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение, което ответницата не е изпълнила добросъвестно и в срок. От
тази дата - 09.11.2017г., ответницата е изпаднала в забава и на основание чл.4
от договора във връзка с чл.86 от ЗЗД за нея е възникнало задължение за
заплащане на законна лихва върху дължимото и неизплатено възнаграждение. В тази
връзка сочи, че същата дължи и сума в размер на - 445.64 евро (четиристотин
четиридесет и пет евро и шестдесет и четири евро цента) мораторна лихва,
считано от 09.11.2017г. до датата на завеждане на исковата молба-22.10.2019 г.
Твърди, че по силата на сключен
договор за цесия от 21.10.2019 г. между „Р.С.” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, офис 405, към този момент представлявано от
управителя Йовчо Тодоров Балабанов, в качеството си на цесионер, е придобило
процесното вземане на цедента - „НД 1” ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от
управителят Йовчо Тодоров Балабанов към ответницата М.Г.Т., ЕГН **********.
Излага, че за сключения договор
за цесия и встъпването на „Р.С.” ЕООД в правата на кредитора - „НД 1”ЕООД,
ответницата не е уведомена, поради което цесията следва да породи правното си
действие от момента на предявяване на настоящата искова молба.
В отговора на исковата молба ответникът
счита, че ищцовото дружество не обосновава правен интерес от воденето на
настоящото исково производство, тъй като липсва доказателство, че е придобило
процесното вземане цедента „НД 1 „ЕООД-Варна ЕИК *********, нито на ответницата
е връчвано уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, нито с исковата молба и е
връчван процесният договор за цесия.
Счита искът за изцяло
неоснователен, като го оспорва по основание и по размер.
Твърди, че представител на
твърдения цедент „НД 1 „ЕООД-Варна никога не я е водил на оглед в посоченото в
исковата молба жилище, тъй като собственикът на това жилище никога не го е
предоставял на това дружество за търсене на купувач. Собственикът Иван Борисов
нито е сключвал договор с „НД 1 „ЕООД-Варна за намиране на купувач, нито е
предоставял ключ на представител на това дружество за водене на потенциални
купувачи за оглед на имота.
Действително, ответницата търсела
да си закупи жилище и се била обърнала към агенция с наименование „Нов дом 1“ в
гр. Варна да ѝ намери подходящо жилище, отговарящо на нейните
предпочитания. Предложеният ѝ договор бил написан на бланка на „Нов дом
1“ -Варна с адрес на управление ***. Обаче никъде в договора не били посочени
поставените от нея параметри за търсеното жилище. Сега се оказало, че
посоченото в исковата молба търговско дружество-цесионер „НД 1“ ЕООД-Варна, с
адрес на управление,***, оф.405, никога не е било с
наименование „Нов дом 1“ - нито към момента на регистрацията му, нито към
датата на сключване на процесния договор за поръчка, нито пък към датата на
завеждане на исковата молба по настоящото дело.
Твърди, че за това, че посоченото
в исковата молба жилище се продава, научила от трето лице - нейн познат Р. Ст.
З., който притежава имот на същия адрес и знаел от собственика на апартамента,
че същият се продава, но при изричното ограничение от собственика продажбата да
стане без посредник брокерска агенция, поради което и имотът не е бил обявяван
в агенции за недвижими имоти и не е бил предоставян ключ на същите за водене на
потенциални купувачи за оглед на имота.
Твърди, че на 25.10.2016г. не е
сключвала с „НД 1“ ЕООД-Варна договор за поръчка, в който да са посочени имоти
за оглед, а още по-малко описания в исковата молба апартамент. Не е водена от
служител на „НД 1“ ЕООД-Варна на оглед на описания в исковата молба имот. Не ѝ
е предоставяно от „НД 1“ ЕООД-Варна доказателство, че това дружество има
ексклузивни права да предлага процесното жилище за продажба, нито дори ѝ
е казано, че това дружество разполага с ключ за жилището, за да го показва на
потенциални купувачи.
Никога не е давала съгласие за
допълването и/или дописването на договора за поръчка от 25.10.2016г. Доколкото
договорът е сключен в писмена форма, то счита, че всяко негово изменение и/или
допълване следва да бъде също по взаимно съгласие на страните и извършено в
писмена форма или поне, до съответните корекция и/или допълване следва да са
положени подписите на двете договарящи страни. Допълването, ръкописно, на
договора за поръчка от 25.10.2016г. в пункт 1 от същия е станало без нейно
знание и съгласие и е било извършено за нуждите на настоящото производство.
Оспорва, че на 09.11.2017г. с
„Нотариален акт № 123 от 2017г., Том 75, описна книга № 16148 от 09.11.2017г. е
придобила самостоятелен обект в сграда с площ по док. - 68,990 кв. м., кв. -
Сграда за курортен туризъм, в сграда № 4 в ПИ с ид.№ 10135.2564.494, обл. В., общ. В., гр. В..
Твърди също, че процесните
вземания за главница и лихва, не са отразени в балансите на „НД 1 „ЕООД-Варна
за 2017г., за 2018г., а също и за 2019г., нито в тези на ищеца, доколкото
договорът за цесия има действие и за третите лица от деня, когато бъде съобщена
на длъжника, т.е. тогава, когато поражда действие и спрямо длъжника.
С оглед неоснователността на
главния иск, твърди неоснователност и на акцесорния иск за лихви.
Съдът, като прецени съобразно
чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за
установено от фактическа страна следното:
С исковата молба
от ищеца е представен договор за поръчка от 25.10.2016 г., сключен между „НД 1“
ЕООД, ЕИК *********, чрез управителя Йовчо Тодоров Балабанов, наричано „НОВ ДОМ
1“ и ответницата М.Г.Т., ЕГН **********, наричана доверител. В договора е
уговорено между страните, че М.Т. възлага на НОВ ДОМ 1 да намира и да ѝ
представя подходящи предложения за покупка на недвижим имот и логистична
поддръжка на сделката до сключването на окончателен договор за покупко-продажба
срещу договорено възнаграждение. След което са посочени два имота, изписани на
ръка, в предварително поставени редове в договора, като са изписани следните
адреси: гр. В. цена 75000 евро и гр. В. при цена от 70000 евро.
В
чл. 3 от договора е уговорено, че доверителят ще заплати на НОВ ДОМ 1
възнаграждение в размер на 3%, но не по-малко от 950 евро върху цената на
недвижимия имот, посочена в чл.1 от договора в деня на подписване на
предварителен договор за покупко-продажба. В чл. 4 е уговорено, че ако
доверителят закупи лично, предложен от НОВ ДОМ 1 недвижим имот се задължава да
заплати на НОВ ДОМ 1 уговореното в чл. 3 възнаграждение. Договорът е представен
и в оригинал след указания от съда.
Ответникът
е оспорил правото на праводателя на ищеца да извършва търговска дейност под
марката НОВ ДОМ 1, като твърди, че с посочването като страна в договора на НОВ
ДОМ 1, както и изготвянето на самия договор на бланка на дружеството НОВ ДОМ 1
е въвело в заблуждение ищцата относно лицето, с което договаря, като същата е
останала с впечатлението, че договаря с НОВ ДОМ 1, а не с друго дружество „НД
1“ ЕООД, което няма връзка с НОВ ДОМ 1. В тази връзка от ищеца бяха представени
доказателства: Договор за съвместна дейност и франчайз
от 01.02.2016 г., сключен между „НОВ ДОМ 1“ ЕООД, ЕИК ********* с управител
Йордан Йорданов, наричан франчайзодател и „НД 1“
ЕООД, ЕИК ********* чрез управителя Йовчо Балабанов – наричан франчайзополучател. В чл. 1 от договора е уговорено, че
целта на договора е да положи основите на сътрудничество между страните, което
да даде възможност на франчайзополучателя да
упражнява дейност, свързана с посредничество при продажбата на недвижими имоти,
изпълзвайки и носейки търговското име (марка) на франчайзодателя – „НОВ ДОМ 1“ срещу договорено
възнаграждение за първата година в размер на 1000,00 лв. Представено е и
извлечение от банковата сметка на НОВ ДОМ 1, от което е видно, че на 29.03.2017
г. „НД 1“ ЕООД е превело по банкова сметка ***,00 лв. с основание Франчайз фактура № 73 от 30.12.2016 г.
Тъй
като съществуването на въпросната фактура е оспорено от ответника по искане на
ищеца съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, от която след проверка в
счетоводството на НОВ ДОМ 1 ЕООД вещото лице А.В. е установило, че фактура с №73 от 30.12.2016 г.
с основание „Франчайзова такса съгласно договор за франчайз – 2016 г. на стойност 1000,00 лв. е издадена от
НОВ ДОМ 1 ЕООД на „НД 1“ ЕООД, като сумата е платена по банков път на
29.03.2017 г., а в счетоводството на НОВ ДОМ 1 са извършени съответните
записвания.
На
основание така изложеното съдът намира, че „НД 1“ ЕООД е имало право да работи
под търговската марка НОВ ДОМ 1, поради и което не е налице въвеждане в
заблуждение на ответницата. Друг е
въпросът, че марка НОВ ДОМ 1 Н не е била регистрирана от НОВ ДОМ 1 към 2016 г. Марката
с логото на НОВ ДОМ 1 Н е регистрирана от управителя на „НОВ ДОМ 1“ ЕООД Йордан
Тодоров Йорданов през 2019 г., видно от сайта на Петентното
ведомство на Р България. С оглед на изложеното може да се заключи, че всъщност не е била налице пречка по смисъла на
закона за марките и географските означения за „НД 1“ ЕООД да извършва дейност под марката и с логото
НОВ ДОМ 1 Н, доколкото, както беше отбелязано, регистрация на тази марка не е имало
към 2016 г.
В
договора ясно е означено лицето, с което ответницата е договаряла, поради което
не може да се приеме, че същата е въведа в заблуждение по отношение на съконтрагента си.
Ответницата
е оспорила наличието на съгласие по отношение посочените в чл. 1 от договора имоти
като огледани, като твърди, че не е водена на оглед на процесния апартамент от
служител на „НД 1“ ЕООД, а от свой познат, от който случайно разбрала, че се
продава апартамента в сградата. В тази връзка от страните са ангажирани гласни
доказателства, като са разпитани свидетелите В. З. А., Р. С. З. и С. К. Ж. и е
изготвена съдебно -графологична експертиза на вещото
лице Е.А..
От
експертизата не се установи, че има разлика в стареенето на химикалната паста,
с която са изписани датата и подписите от една страна и описанието на имотите
от друга. Фактът, че същите са изпълнени с различна химикална паста и от различно
лице не доказва различното време на изписването.
От
показанията на свидетеля В. А. – брокер при „НД 1“ ЕООД се установява, че
ответницата М.Т. е дошла в офиса им с поръчка да ѝ съдействат при
закупуването на недвижим имот в избран от нея район, като предпочитала Траката,
Виница и др. в този район, искала да няма нужда от ремонт, да е в затворен
комплекс и да има паркомясто. Излага, че ответницата имала зъболекарска
практика във Вълчи дол и искала имотът да има такова местонахождение, че да
може бързо да напуска града. В офиса презентирали на
лаптоп снимки от имоти, които предлагат, като ответницата се спряла на няколко
имота и още същия ден уредили оглед на имоти, включително и този находящ се в
гр. В., както и други имоти. Затова съставили договор за този имот и отишли на оглед: той, негова колежка и
ответницата. В апартамента имало наемател на име М., която им отворила. М.
работила като управител в нощно заведение и затова огледи в този апартамент се
правели следобед. Ответницата много харесала имота. Грабнала я хубавата южна
тераса, паркомясто пред апартамента, голяма метална, плъзгаща врата, контрол на
достъпа, доста луксозна кооперация, цялата с мрамор от вътре. Свидетелят
предлагал имота след обява в позвънете от собственика. Позвънил на телефона и
попитал дали може и той да го предлага на клиенти, а собственикът се съгласил и
дал телефона на лице за контакт – Радо, който свидетелят заявява, че чака
отвън. Бил водил и други потенциални купувачи на оглед в апартамента, като
половината от случаите му отваряла наемателката М., а другата половина Р.. С
ответницата направили втори оглед на апартамента, като тя водила една нейна
приятелка. Р. дошъл с голямо черно БМВ.
Когато Р. и М.Т. се видели, се оказало,
че се познават и са съграждани. Били в близки отношения, което определя като
ужаса на брокера. М.Т. трябвало да се обади за оглед и с майка си, но повече не
я чул. Още на следващата седмица разбрал от наемателката М., че апартаментът е купен,
защото му казала по телефона: „Трябва да ми търсиш жилище. Продаден е
апартаментът.“ Излага и редица други подробности.
Свидетелят
Р. З. в показанията си заявява, че познава М.Т., тъй като със сина си я
посещават като техен зъболекар. Твърди, че не познава свидетеля В. А.. Знае за
покупката на апартамента, който бил на негов приятел, а свидетелят имал
паркомясто в същата сграда. Собственикът му направил пълномощно и продал
апартамента на М.Т. заедно с неговото паркомясто. Твърди, че той бил завел М.
на оглед и че друг не я е водил, че не знае брокер на НОВ ДОМ да е посещавал
жилището и да е водил М. там. Идвали от други агенции – не помни кои. Казва, че
в имота е имало наемателка, но не и е звънял, за да я предупреди за огледите,
тъй като имал ключ и направо влизал. Не помни какво е работила, нито как се е
казвала. Две години продавал апартамента.
С
оглед твърденията на свидетеля Р. З., че не познава човек на име В. А. е
проведена очна ставка между двамата, от която се установя, че В. знае каква
кола кара свидетелят Р. З. – черно БМВ, което Р. З. потвърждава, че притежава.
След като В. А. казва на З., „И наемателката М., как да не си ме виждал“
свидетелят З. заявява, че сега се сеща, че наемателката се казвала М..
В
показанията си свидетелят С. Ж. – съпруг на ответницата завява, че знае от М.,
че не е ходила на оглед на процесния апартамент с тази фирма, като същото бил
казал и Р..
Съдът
счита, че следва да кредитира показанията на свидетеля В. А., а не тези на Р. З.
и на съпруга на ответницата С. Ж. по отношение на това дали М.Т. е водена в
имота от В. А.. На първо място свидетелят В. А. изнесе пред съда значително
количество информация за ответницата, както и за състоянието и
местонахождението на процесния апартамент. Знаеше, че в него живее наемателка
на име М., както и подробности за нея, каква кола е карал Р. З., както и името
на последния, още преди да се проведе очна ставка между тях, като заяви, че
собственикът го е свързал с Р., който чакал отвън. Тези показания се
потвърждават и от договора, подписан между страните, в който не се доказа да е
имало добавки след подписването по отношение на записаните имоти. Ако е имало
празни полета при подписване на договора е следвало ответницата да ги зачеркне,
за да избегне възможността да бъдат извършени добавки в договора. Освен това в
самия договор е посочено, че същият се е съставил в два еднообразни екземпляра
– по един за вяска от страните. Ответницата обаче не представи свой екземпляр
от договора, в който да липсва попълване на имотите, за да може да се докаже,
че същият е бил подписан от нея именно с това съдържание. От друга страна в
показанията си Р. З. не си спомня изобщо подробности във връзка с предлагането
на апартамента. Спомня си че не са го посещавали брокери от НОВ ДОМ, а от други
агенции, обаче не си спомня кои агенции и кога. В тази връзка остава неизяснено
след като не си спомня кои агенции са проявили интерес, как е сигурен че НОВ
ДОМ не е между тях. Освен това не си спомня нищо по отношение на наемателката,
която всъщност е живяла в жилището и с която е следвало да се съобразява и да
търси по име по телефона преди извършваните от него огледи, а напротив напълно неправдоподно и противоречащо на всякакви обществени
порядки заявява, че е влизал в обитавания от нея апартамент когато и с когото
си поиска без да я предупреди. Свидетелят С. Ж. от друга страна е заинтересован
като съпруг на ответницата, а и не е я познавал към момента на огледите и
покупката на апартамента, за да има лични впечатления.
Поради
изложеното по-горе съдът намира, че ищецът доказа, че процесният имот е
предложен и предоставен за оглед от „НД 1“ ЕООД на ответницата.
В
исковата молба се оспорва, че ответницата е закупила недвижимия имот, което
обаче се опровергава от представената справка по лице от Агенция по
вписванията, от която е видно, че на 09.11.2017 г. е вписано, че ответницата е
закупила самостоятелен обект в сграда, площ по док. – 68,990 кв.м – сграда за
курортен туризъм, №4 в ПИ с ид. 10135.2564.494, местност „Евксиноград“, м.
Траката, стар ид. 1226, кв. 26, п.ХХІІ, по док. За собственост с площ от 706
кв.м, обл. В., общ. В., гр. В. на 09.11.2017 г. В
същия смисъл безпротиворечиво свидетелстват
показанията и на тримата свидетели.
В
подкрепа на изложените твърдения в исковата молба, че ответницата е намерила имота чрез приятел след като е
закупила друг имот в същата сграда по делото е представен и нотариален акт №14,
том І, рег. №345, дело 12 от 24.01.2017 г. за покупко-продажба на 13,50 кв. м
идеални части на поземлен имот с идентификатор 10135.2564.494. Това твърдение
обаче не кореспондира с целокупния събран по делото доказателствен материал. На
първо място, както съдът заключи по-горе, се доказа че имотът е предложен от брокерът
на НД 1 и свидетел по делото В. А.. На второ място закупуването на паркомясто в
поземления имот, в който е изградена сградата, в която се намира процесният
апартамент близо година по-рано противоречи на установената фактическа
обстановка по делото, а и на житейската логика. Ответницата е търсила спешно
жилище, което се установява от показанията на съпруга ѝ, който заявява:
„По това време тя каза, че е търсила спешно апартамент, защото от другия е
трябвало да се изнася и ходила в доста фирми“. Именно по този повод е подписан
и процесният договор за поръчка с праводателя на ищеца. Закупуването на паркомястото на 24.01.2017 г. съвпада времево с подписване
на договора за поръчка и извършените огледи (25.10.2016 г.). Няма логика докато
си търси спешно жилище с паркомясто ответницата да е закупила само паркомясто в
случайна сграда, в която не притежава апартамент и в близост до която не живее
и без бъдеща перспектива да закупи апартамент в нея и то близо година по-рано.
Напротив от показанията на свидетеля Р. З. се установява, че той ѝ е
продал апартамента с пълномощно от собственика заедно с неговото паркомясто,
или това е станало едновременно. Фактът, че сделката е изповяда по-късно
най-вероятно се дължи на неустанови по настоящото дело факти, между които би
могло да бъде включена и вероятността ответницата да е целила незаплащане на
комисионна по процесния договор за поръчка, или към момента да е била в невъзможност
да заплати цената и окончателната сделка да е отложена до заплащането на
цената, а ответницата да е влязла във владение на имота още тогава. Това се
потвърждава и от показанията на съпруга ѝ, в които заявява: „Запознахме
се 2017 г., в началото на годината. Когато се запознах с нея, тя вече живееше
там, това става 2017 г., началото.“ Същото се установява и от показанията на
свидетеля В. А., в които заявява, че седмица след втория оглед му се обадила
наемателката и му казала, че апартаментът е продаден и трябва да ѝ търси
ново жилище. Или в началото на 2017 г. ответницата вече се е била нанесла да
живее в процесния апартамент, въз основана на някаква постигната договорка със
собственика преди изповядване на сделката пред нотариус.
Поради
изложеното по-горе съдът намира, че ищецът доказа, че процесният имот е предложен
и предоставен за оглед от „НД 1“ ЕООД на ответницата и същият е бил закупен от
нея, като на посредника не е заплатена договорената и дължима на осн. чл. 3 от
договора за поръчка цена в размер на 3% от 75 000 евро, или 2250,00 евро.
Фактът,
че с изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице А.В. се
установи нередовно водене на счетоводството на праводателя на ищеца – „НД 1“
ЕООД не води до извода за липса на договор за поръчка между страните, доколкото
събраните по делото доказателства са достатъчна да установят този факт, а
ищецът всъщност изобщо не се позовава на счетоводни записвания, за да е
релевантно дали е редовно водено счетоводството на праводателя му. Така или
иначе от експертизата се установи, че счетоводството на ищеца е редовно водено.
От
ответника е оспорена и материалноправната легитимация за претендиране на
процесната сума, тъй като към исковата молба няма приложени доказателства за
извършена цесия в негова полза. Вследствие на което по делото е представен
договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 21.10.2019 г., сключен между „НД
1“ ЕООД, ЕИК ********* чрез управителя Дмитрий Ризов - цедент
и „Р.С.“ ЕООД, ЕИК ********* чрез управителя Йовчо Балабанов – цесионер, по
силата на който цедентът прехвърля на цесионера свое вземане в размер на 2250
евро, представляващо договорно възнаграждение по силата на сключен между М.Т. и
цедента договор за посредничество. В чл. 4 е описано,
че се предава договор за поръчка от 25.10.2016 г. М.Г.Т., ЕГН **********. В чл.
5 от договора е уговорено, че цедентът се задължава да уведоми длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането и да представи доказателства на цесионера
за това.
Този
договор е оспорен по отношение на авторството на положените подписи за цедент и
цесионер, поради което по делото е изслушана съдебно-графологична експертиза на
вещото Е.А., от която се установява, че лицата сочени за автори на подписите и
имащи качеството на управители на договарящите дружества Дмитрий Ризов и Йовчо
Балабанов са изпълнили собственоръчно подписите, поради което съдът намира, че
договорът е истински и като такъв не следва да бъде изключен от
доказателствения материал по делото.
Въз
основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни
изводи:
Предявени са
искове в условията на обективно кумулативно съединяване с правно основание чл. 286 от ЗЗД, във вр. с
чл. 49, ал. 1 от ТЗ и с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Договорът за
посредничество е вид търговски договор, който няма нарочна правна уредба, но
някои от основните негови характеристики се извличат чрез тълкуване на нормите
касаещи търговския посредник – Раздел ІІІ от Търговския закон. От тях договорът
за посредничество следва да бъде определен като договор, по който винаги едната
страна е търговски посредник по смисъла на чл. 49 от ТЗ, който посредничи между
две страни с оглед интереса им от постигане на конкретна правна сделка.
Интересът на другия съконтрахент за участие в подобен договор произтича от нуждата
да бъде свързан с друга страна за сключване на конкретна сделка. С оглед
осъществяване на целената сделка на търговския посредник се дължи
възнаграждение. Договорът е неформален, формата може да е от необходимост само
във връзка с доказването – чл. 164, ал. 1, т.3 от ГПК. Определим като консенсуален, за неговото сключване е необходимо
съвпадането на две насрещни волеизявления относно съществените му условия, при
което и към този момент на съвпадение той се превръща в закон между страните.
Функцията на посредника при покупко - продажба на
недвижим имот има две проявления – от една страна той се ангажира да намери
купувач за определено лице, от втора – да намери продавач за друго лице, като
задачата му е да съпостави изискванията на всяко едно от тях, касаещи основните
елементи на покупко - продажбата, която е целта на
двамата -цената и характеристиките на имота. Във фактическата си дейност,
посредникът търси две еднакви едностранни волеизявления, които да съвпаднат в
своята цялост, респ. в последващ момент да формират договорно правоотношение.
Поради неяснотата, касаеща наличието на взаимно подходящи по интерес
насрещни предложения, посредникът осъществява отделни и самостоятелни
правоотношения с всяка от потенциалните страни, именно посредством т.н. договор
за посредничество, в който параметрите на правата и задълженията са определени
по такъв начин, че да обслужва в пълна степен интереса и на възложителя и на
изпълнителя.
От събраните по
делото доказателства по безспорен и категоричен начин се прие за установено и
доказано, че страните са били обвързани от договорни отношения, породени от
договор за посредничество, по силата на който праводателят на ищеца се е
задължил да потърси имот, за евентуално закупуване от ответницата, в случай, че
офертата на продавача удовлетворява интереса ѝ. Установено е също, че
продавачът на процесния имот е дал съгласието си праводателя на ищцовото дружество да потърси
купувач именно за този имот. Други уговорки между страните не са изследвани,
доколкото не са били предмет на настоящото производство.
От фактическа
страна беше установено, че между праводателя на ищеца и ответницата е сключен
валиден договор за поръчка на 25.10.2016 г., по силата на който посредникът е
следвало да намери и предложи на доверителя недвижим имот и да осигури логистична
поддръжка на сделката. В изпълнение на договора посредникът е осигурил на
ответницата недвижим имот, който е бил огледан от нея още в деня на сключване
на договора и в последствие закупен от нея. Поради което на осн. чл. 5 от
договора за ответницата е възникнало задължение да заплати уговорената в чл. 3
на договора цена от 2250,00 евро.
Последващото дезинтересиране от страна на ответницата от осъществяване
на посредничество по сделката, поради установяване на личен контакт с
насрещната страна по сделката, не освобождава доверителя от възникналите
вследствие на сключения договор задължения. (чл. 288 от ЗЗД). Изпълнението по
договора е осъществено в пълен обем с оглед закупуването на имота от
ответницата и следователно е възникнало задължение за заплащане на уговореното
в договора възнаграждение, независимо, че сделката е сключена без по-нататъшно
съдействие от страна на Агенцията, което не може да ѝ се вмени във вина,
тъй като не е била потърсена от ответницата.
Поради
изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл.
286 от ЗЗД, във вр. с чл. 49, ал. 1 от ТЗ е доказан по своето правно основание
и размер.
По иска с правно
основание чл. 86 от ЗЗД съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1
от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Доколкото в чл. 5 от договора не
е уговорен падеж на задължението, то възнаграждението в тази хипотеза се дължи
от поканата. Такава е отправена едва с исковата молба, поради което и лихва
следва да се дължи едва от тази дата. Доколкото претенцията обхваща период
преди тази дата, то тя се явява изцяло неоснователна.
С доклада на
делото по чл. 146 от ГПК съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за
извършена цесия, вследствие на което е представен с писмена молба преди първо
съдебно заседание договор за цесия. В първо по делото съдебно заседание съдът е
указал на ищеца, че не сочи доказателства, че цесията е била съобщена на
ответницата. Такива доказателства не бяха ангажирани от ищеца до края на
съдебното дирене в първа инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
прехвърлянето. Съгласно чл. 99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето има сила спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
В
настоящия случай не бяха представени никакви доказателства за наличието на
изхождащо от страна на стария
кредитор уведомление за извършената цесия. Няма и данни новият кредитор и ищец
в настоящото производство да разполага с представителна власт да извърши
уведомяването по чл. 99, ал.4 от ЗЗД от името и за сметка на цедента.
Поради
изложеното, съдът намира, че ищецът не успя при условията на пълно и главно
доказване да установи, че договорът за прехвърляне на вземане (цесия), сключен
между него и „НД 1“ ЕООД е породи действие спрямо длъжника и третите лица,
поради което макар и главницата по прехвърленото му вземане да е изискуема
спрямо „НД 1“ ЕООД, то ищецът не е правно легитимира да иска заплащане в своята
правна сфера. Това е така, защото макар и да е налице на пръв поглед валидно
сключен договор за цесия между „НД 1“ ЕООД, последното не е страна в
производството и не е могло да направи възражения по този договор. Тъй като за
това прехвърляне не е съобщено на длъжника, то той следва да се счита задължен
все още към стария кредитор, тъй като ако плати на новия кредитор може да плати
лошо.
На основание
изложеното по-горе съдът намира исковите претенции за изцяло неоснователни и
като такива следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на процеса, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на
ответницата направените от нея съдебно-деловодни разноски в размер на 1250,00
лв., от които 300 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза, 250,00 лв. –
депозит за съдебно-графологична експертиза и 700,00 лв. – възнаграждение за
един адвокат.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, на
осн. чл. 99, ал.4 от ЗЗД, предявените от ищеца „Р.С.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, офис 405, представлявано от управителя
Йовчо Тодоров Балабанов срещу ответницата
М.Г.Т., ЕГН **********,*** искове да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищцовото дружество, в качеството му на цесионер на вземане по договор за
поръчка от 25.10.2016 г., сключен между ответницата и „НД 1“ ЕООД, прехвърлено
с договор за цесия от 21.10.2019 г., сключен между „НД 1“ ЕООД и ищцовото
дружество, сумата от 2 250,00 (две хиляди двеста и
петдесет) евро - главница, на
основание чл. 5, във вр. чл. 3 от договор за поръчка за имот, находящ се в гр. В., ведно със законната лихва върху
задължението, считано от датата на подаване на исковата молба - 22.10.2019 г. до окончателно заплащане на задълженията,
на осн. чл. 286 от ЗЗД, във вр. с чл. 49, ал. 1 от ТЗ, както и сумата от 445.64 евро (четиристотин
четиридесет и пет евро и шестдесет и четири евро цента), представляваща
мораторна лихва, считано от 09.11.2017 г. до датата на завеждане на исковата
молба - 22.10.2019 г., на осн. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Р.С.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
Йовчо Тодоров Балабанов ДА ЗАПЛАТИ
на М.Г.Т., ЕГН **********,***
сумата от 1250,00 (хиляда двеста и петдесет) лв., представляваща сторени в
производството съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: