Р Е Ш
Е Н И Е
№ 465 20.12.2019 година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Пенка Маринова
и
с участието на прокурор Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 452 по описа за 2019г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, против Решение № 497 от 30.09.2019г.,
постановено по АНД № 941/ 2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което
е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-002213 от 12.03.2019г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното
решение при неправилно приложение на закона - касационно
основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1,
изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят
оспорва направения от въззивния съд извод за фактическа и правна необоснованост
на административнонаказателното обвинение. Поддържа, че несъответно на
съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение и на
издаденото въз основа на него наказателно постановление съдът е приел, че е
налице неяснота във фактическото формулиране на обвинението и непълнота при
описанието на нарушението от правна страна. По подробно изложени в касационната
жалба съображения е направено искане съдебното решение да бъде отменено и
вместо него да са постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно Наказателно постановление № 24-002213 от 12.03.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” –
Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба – „Транспортно строителство и
възстановяване“ ЕАД, клон Пловдив, в представения по делото писмен отговор, оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в
съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е
отменил Наказателно постановление № 24-002213 от 12.03.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” –
Стара Загора, по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като
правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството пред Районен съд – Стара
Загора се е развило по жалба на ДП „Транспортно строителство и възстановяване”,
клон Пловдив, против Наказателно постановление № 24-002213 от 12.03.2019г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, с
което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 24-002213 от 12.02.2019г., на ДП „Транспортно строителство и
възстановяване”, клон Пловдив, в качеството му на работодател, на основание чл.
414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв., за нарушение на чл.245,
ал.1 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се
основава на това, че при извършена на 05.02.2019г. проверка на обект: ДП
„Транспортно строителство и възстановяване“ – Складова база Калояновец – с.
Калояновец, общ. Стара Загора и на 12.02.2019г. на представените в Дирекция
„Инспекция по труда“ Стара Загора официални писмени документи, е установено, че
ДП „Транспортно строителство и възстановяване“ - поделение Пловдив, в
качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на Кодекса на труда,
не е гарантирал на всички 9 работници и служители по трудово правоотношение в
ДП „Транспортно строителство и възстановяване“ – складова база Калояновец – с.
Калояновец, общ. Стара Загора, с работно
място: Складова база за съхранение
на военновременни мощности – Калояновец, изплащането в предприятието или
по банков път на трудовото им възнаграждение за извършената от тях работа за м.
декември 2018г., в размер на 60 на сто от брутното им трудово възнаграждение,
но не по-малко от определената с Постановление № 316 от 20.12.2017г. на
Министерски съвет, обн. ДВ бр.102 от 22.12.2017г. минимална работна заплата за
страната, както следва: на А.Р.А.: брутно трудово възнаграждение (БТВ) - 803,49
лева; сума за получаване – 617,25 лева; 60 на сто от БТВ – 482,08 лева, която е
по-малко от минималната работна заплата за страната, т.е. за изплащане – 510
лева; на Й.И.Б.: брутно трудово възнаграждение – 1439,40 лева; сума за
получаване – 1105,77 лева; 60 на сто от
БТВ – 863,64 лева – за изплащане; на В.Г.В.: брутно трудово възнаграждение – 871,32
лева; сума за получаване – 669,36 лева:
60 на сто от БТВ – 522,79 лева – за изплащане; на В.П.Т.: брутно трудово възнаграждение – 836,61 лева; сума за
получаване – 772,05 лева: 60 на сто от БТВ
– 501,97 лева, която е по-малко от минималната работна заплата за страната,
т.е. за изплащане – 510 лева; на Ж.С.Д.: брутно трудово възнаграждение – 889,56
лева; сума за получаване – 683,38 лева; 60 на сто от БТВ – 533,74 лева – за
изплащане; на И.Р.А.: брутно трудово възнаграждение – 798,44 лева; сума за
получаване – 613,37 лева; 60 на сто от БТВ – 479,06, която е по-малко от
минималната работна заплата за страната, т.е. за изплащане – 510 лева; на С.З.Я.:
брутно трудово възнаграждение – 760,29
лева; сума за получаване – 584,08; 60 на сто от БТВ – 456,17 лева, която е
по-малко от минималната работна заплата за страната, т.е. за изплащане – 510
лева; на Н.Д.Н.: брутно трудово
възнаграждение – 765,20 лева; сума за получаване – 587,84 лева; 60 на
сто от БТВ – 459,12 лева, която е по-малко от минималната работна заплата за
страната, т.е. за изплащане – 510 лева и на Г.М.Г.: брутно трудово
възнаграждение – 961,98 лева, сума за получаване – 804,35 лева; 60 на сто от
БТВ – 577,19 лева – за изплащане. Прието е, че работодателят ДП „Транспортно
строителство и възстановяване“ - Поделение Пловдив не е изплатил на посочените
по-горе работници и служители сума в размер на общо 5 0417,36 лева в
срока, съгласно сключените между страните трудови договори, КТД и утвърдени от
Главния директор на ДП „Транспортно строителство и възстановяване“ Вътрешни
правила за организация на работна заплата в ДП „Транспортно строителство и
възстановяване“ а именно: до 18 число на месеца – аванс за текущия месец и до
30 число на месеца – заплата за предшестващия месец, т.е. до 30.01.2019г., в
нарушение от 31.01.2019г.
Старозагорският
районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за
неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че
административнонаказателното обвинение е фактически и правно необосновано, тъй
като от фактическа страна не е формулирано достатъчно ясно и точно от гл.т на
приложената хипотеза на чл.245, ал.1 от КТ, а от правна страна, поради
непосочването като нарушена на разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ, е налице
непълнота в юридическото формулиране на обвинението.
Решението на Старозагорския районен
съд е постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона.
Несъответен
на съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение
и на издаденото въз основа на него наказателно постановление и неправилен от гл.т
на закона е направения от въззивния съд извод за фактическа и правна
необоснованост на административнонаказателното обвинение. Пълнотата на описание
на нарушението, както от фактическа, така и от правна страна, е функция на
конкретния административнонаказателен състав. В случая отговорността на ДП
„Транспортно строителство и възстановяване”, клон Пловдив, в качеството му на
работодател, е ангажирана за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ, която разпоредба
регламентира при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника
или служителя да се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60
на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната
работна заплата за страната. От фактическа страна обвинението се основава на
това, че ДП „Транспортно строителство и възстановяване“ - Поделение Пловдив, в
качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, не е гарантирал
на всички 9 работници и служители по трудово правоотношение в ДП „Транспортно
строителство и възстановяване“ – складова база Калояновец – с. Калояновец, общ.
Стара Загора, с работно място: Складова
база за съхранение на военновременни мощности – Калояновец, изплащането в
предприятието или по банков път на трудовото им възнаграждение за извършената
от тях работа за м. декември 2018г., в размер на 60 на сто от брутното им
трудово възнаграждение, но не по-малко от определената с ПМС № 316 от
20.12.2017г. минимална работна заплата за страната, при посочването по
отношение на всеки работник/служител какъв е размера на неговото БТВ за м.
декември 2018г. и размера на сумата за получаване, при изчисляване 60 на сто от
БТВ за всеки работник/служител и съотв. дължимата за изплащане при прилагането
на чл.245, ал.1 от КТ сума. С оглед на така направеното описание на нарушението
и посочената като нарушена законова норма, изпълнителното деяние се явява
индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен от фактическа страна, като
всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и
обстоятелства, са установени и посочени в наказателното постановление. Противно на
приетото от въззивния съд, не е налице нито неяснота, нито непълнота във
фактическата формулировка на административнонаказателното обвинение, като от
тази формулировка се следват еднозначни правни изводи за волята на наказващия
орган по фактите и по приложението на закона. Очевидно е, че позоваването и на
двете хипотези на чл.245, ал.1 от КТ /за гарантиране
изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното трудово
възнаграждение на работниците/ служителите респ. на минималната работна заплата
за страната/, се дължи на обстоятелството, че за част от посочените в НП работници/служители
гарантираният от закона размер трудовото възнаграждение /60 на сто от БТВ/, се явява
по-малък от минималната работна заплата за страната, поради което при
прилагането на чл.245, ал.1 от КТ минималният размер на гарантираното
възнаграждение се съизмерва с МРЗ.
Необоснован
и неправилен е и извода на въззивния съд, че е допусната непълнота в
юридическото формулиране на административнонаказателното обвинение. Доколкото
нормата на чл.128, т.2 от КТ не предвижда конкретен срок за изплащане на
трудовото възнаграждение, който срок по правило се определя съобразно
уговореното между страните по трудовия договор, респ. в КТД, непосочването й като нарушена законова
разпоредба не обуславя извод за непълнота на обвинението от правна страна. А и
константна е съдебната практика, че задължението по чл.128, т.2 от КТ не
представлява такова от публичен характер т.е административно задължение, поради
което и нарушаването на чл.128, ал.2 от КТ не
би могло да бъде основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на работодателя при прилагането
на чл.414, ал.1 от КТ. Само задължението, регламентирано в разпоредбата
на чл. 245, ал.1 от КТ, представлява задължение от публичен ред и установява
чрез императивна правна норма държавната намеса в регулирането на трудовите
правоотношения, като за обосноваване на административнонаказателното обвинение
за допуснато от работодателя нарушение на чл.245, ал.1 от КТ, посочването на
нормата на чл.128, т.2 от КТ като нарушена не само не е необходимо, но би било
и неправилно.
С
обжалваното решение наказателното постановление е отменено на посоченото по-горе формално
/процесуално/ основание, без да са изложени каквито и да е било
мотиви относно извършена преценка на събраните по делото доказателства; кои
факти и обстоятелства съдът е приел за установени; въз основа на кои
доказателствени материали и какви правни изводи следват от тях. Предвид
въведената забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция, не е налице законова възможност за
произнасяне по съществото на спора, при липса на установени фактически
обстоятелства и разглеждането им от районния съд в обжалваното решение, по
които се дължи произнасяне от касационния състав на съда по чл.220 АПК. Ето
защо решението на Районен съд – Стара Загора следва да бъде отменено, като на
основание чл.222, ал.2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222,
ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№ 497 от 30.09.2019г., постановено по АНД № 941/ 2019г. по описа на Районен съд
– Стара Загора.
ВРЪЩА
делото
за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.