Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 01.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на седемнадесети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
При секретаря АНТОАНЕТА ЛУКАНОВА
И прокурора
сложи за разглеждане
Докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 2776 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З. „Б.И.” АД,
ответник пред СРС, срещу
решение № 446802 от 09.07.2018
г., постановено от СРС, Трето ГО, 150
състав по гр.д. № 57150 по описа за 2017 г.,
с което
въззивникът е осъден на основание чл.226, ал.1 КЗ, отм., да
заплати сумата в размер на 10 000 лв,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени от ищцата С.П.Г., болки и страдания, причинени в резултат
на ПТП, настъпило в гр.София на 01.12.2012
г., ведно със законната лихва, върху тези суми, считано от датата на
увреждането –01.12.2012
г. до окончателното плащане.
Във
въззивната жалба се твърди, че решението на СРС е неправилно, защото не били взети предвид всички факти по делото. Не била налице пасивна
материална легитимация. Сочи, че от ищцата не били доказани всички кумулативни
предпоставки на непозволеното увреждане. Според въззивника
така присъденото обезщетение се явявало
завишено и не съответствало на принципа на чл.52 ЗЗД за
справедливост.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо това
да отхвърли исковете като неоснователни или да намали размера на обезщетението
в съответствие с чл.52 ЗЗД. Не се претендират разноски.
От
ищеца в производството пред СРС е постъпил отговор,
в който отговор се твърди, че въззивната жалба е неоснователна,
а постановеното решение е правилно и съобразено с представените по делото
доказателства. Сочи, че не били допуснати твърдението от въззивника
нарушения.
Размерът на обезщетението бил определен при спазване на
чл.52 ЗЗД. Правилно било прието от СРС, че не е налице съпричиняване, тъй като
същата била с поставен предпазен колан по време на ПТП. Претендират се разноски
по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.
По допустимостта на въззивната
жалба:
За
обжалваното решение въззивникът е уведомен на 20.07.2018
г., а въззивната жалба е подадена на 04.09.2018
г.
Следователно
същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК вр.с
чл.61, ал.2 ГПК, ред.,
ДВ.бр.86/2017 г. вр. с чл.329, ал.1 ЗСВ.
Тъй
като с обжалваното решение от първата
съдебна инстация, е уважен срещу въззивника – ответник в производството пред
СРС, искът с правно основание чл. 226 ал. 1 от
КЗ , съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД,
то за въззивника е налице правен интерес от обжалване.
Следователно
въззивната жалба е допустима.
По основателността на
въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са
посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във
валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната
жалба:
За да постанови
решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел, че по делото не
се спори, че водачът на увреждащия автомобил има валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника с покритие от 26.11.2012 г. до
25.11.2013 г., прекратена на 12.03.2013 г.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установило, че ищцата била пострадал
водач от процесното ПТП като вина за последното носи водачът на МПС,
застраховано при ответника.
Механизмът на ПТП
бил установен по безспорен начин. Установено било и, че ищцата е носела
предпазен колан по време на ПТП, затова и доводът на ответника за наличие на
съпричиняване бил приет за неоснователен. По делото било установено едно леко
телесно увреждане на ищцата по смисъла на чл.130, ал.2 ТК, изразяващо се в
претърпени болки и страдания за период от 1-2 седмици, както и наличието на
една средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК, изразяващо се в трайно
затруднение на движенията на шията на ищцата за период повече от 30 дни,
считано от датата на травмата. Причинените вреди били вследствие на
противоправното виновно поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, застрахован при ответника.
При това
положение СРС,150 с-в е достигнал до извода, че от ищцата са
доказани всички предпоставки на
непозволеното увреждане. За да определи размера на обезщетението, СРС се е
позовал на критериите по чл.52 ЗЗД като е посочил, че вследствие на ПТП, ищцата
в продължение на два месеца е изпитвала болки и страдания, значителни
неудобства и затруднения. Следвало да се вземе предвид и, че след инцидента бил
нарушен ритъмът й на живот, както и било засегнато нейното психично здраве.
Затова е приел, че претенцията е основателна в пълния претендиран размер от
10 000 лв.
Въззивният съд приема, че ищцата /ответник по
въззивната жалба/ е пострадало лице по смисъла на чл.265 КЗ при ПТП, причинено
от лице, застраховано при ответника по иска /въззивника/ със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” /чл.257-чл.275; чл.223-229 КЗ/.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение по силата на което
застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от
възникването на гражданска /деликтна/ отговорност в тежест на застрахования,
като при настъпването на застрахователното събитие, плаща дължимото от
последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица.
Следователно, в
резултат на възникналото застрахователна събитие при тази застраховка, като
проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в
тежест на застрахования. Елементите от нейния фактически състав са- противоправно
деяние, вина, вреди и причинна връзка. Отговорността на застрахователя възниква
на основание застрахователното правоотношение между него и застрахования, водач
на автомобила. Налице е право на увредения срещу застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ,отм. за изплащане на застрахователно обезщетение. За упражняването на
прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на
застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо.
По делото по
безспорен начин е установено, че водачът, виновен за процесното ПТП е бил
застрахован при ответника /л.16 по делото пред СРС/.
Следователно
доводът на въззивника за липса на пасивна материална легитимация е
неоснователен.
Механизмът на ПТП
е доказан, вкл. и със заключение на съдебно-авто-техническата експертиза-
водачът, управлявал МПС, в който е пътувала ищцата е бил спрял на пешеходната
пътека за пропускане на преминаващи пешеходци. По същото време МПС „Фолксваген
Пасат“, ДК № ******, поради управление от водача със скорост, несъобразена с интензивността
на движението и пътните условия, реализира ПТП като блъска отзад МПС, в което
пътува ищцата.
Процесното
застрахователно събитие, е ПТП, при което е причинено на ищцата непозволено
увреждане. Вредата на ищцата се изразява в болките и страданията, които е
претърпяла в резултат на получените вследствие на ПТП, телесни увреждания.
От заключението
на вещото лице Гатев по безспорен начин се установява, че вследствие на ПТП
ищцата е получила контузия в тилната област на главата и травма на шията с леко
степенно непълно изкълчване- лека листеза /изместване, приплъзване/ на тялото
на последен, спрямо първи гръден, шиен прешлен. От получената мекотъканна
травма на главата, ищцата е търпяла болки и страдания в продължение до 1-2
седмици без последици. Шийната травма с листеза на прешлени отговаря на
критериите за трайно /за повече от 30 дни от датата на травмата/ затруднение на
движенията на шията. Това увреждане изисква имобилизация на шията с шийна яка, каквато е била препоръчана на
ищцата, за период от 3-4 до 6 седмици.
При благоприятно протичане на оздравителния процес функционалното възстановяване се очаква да настъпи за около 6 до 10 седмици от инцидента.
След сваляне но яката се препоръчва провеждане на кинезитерапия за укрепване на шийните мускули и
физиотерапия, с което се скъсява възстановителния процес и се избягва
настъпване на усложнения. По делото, обаче, липсват данни за провеждане на
такава терапия. Диагнозата за причинено мозъчно сътресение е отхвърлена от
специалист по неврохирургия.
От същото заключение се установява, че травматичните
увреждания на ищцата са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка от
ПТП: при пасажери след удар отзад /както е настъпило процесното ПТП/, главата
рязко се отклонява в посока на удара – назад и може да се травмира от удар в
разположената на това ниво надградена вертикална част на седалката. При този
механизъм на ПТП от надпределното рязко камшико-образно движение на главата по
индиректен механизъм се причинява травмирането на шията с увреждане на
свързващия гръбначния стълб апарат. Вещото лице сочи, че тези травми могат да
се причинят независимо от това дали пътникът е с поставен предпазен колан, или
не. В случая поради липсата на други увреждания, вещото лице достига до извода,
че ищцата е била с поставен предпазен колан.
Относно размера на обезщетението:
Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне
обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя
от съда по справедливост, като се
извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства -
характера и степента на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено то.
От показанията на свидетелите, разпитани на
страната на ищцата, се установява, че последната е носила шийната яка около 2 месеца. Оплаквала се е от болки във
врата, главата и постоянно неразположение. Не е била активна. Чувствала се зле,
изпаднала била в лека депресия. Било и неудобно да излиза навън, защото имала
частично обездвижване на врата и трудно си движела главата. Постоянно изпитвала
страх да се вози в кола. Към момента на разпита – 28.03.2018 г., съпругът й,
разпитан също като свидетел, сочи, че ищцата също има страх да се вози в кола.
Въззивната инстанция като взе предвид периода, през
който ищцата е търпяла болки и страдания, както и, че е настъпило функционално
възстановяване на пострадалата, освен това диагнозата за причинено мозъчно
сътресение е отхвърлена от специалист по неврохирургия, намира, че определеното
от СРС обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с обективните критерии
по чл.52 ЗЗД във връзка с ППВС №4/1968 г.
При съобразяване с тези критерии справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди за претърпените от ищцата болки и страдания следва да бъде такъв
от 7 000 лв.
Налага се
извод, че обжалваното решение е
частично неправилно за разликата над сумата от 7 000 лв. и като такова ще
следва да бъде отменено като предявеният иск по чл.226, ал.1 КЗ, отм. ще бъде
отхвърлен за сумата над 7000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв.
На основание гореизложеното за сумата
в размер на 7 000 лв. обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските:
Пред първата съдебна
инстанция:
При съобразяване
на уважената част на иска по чл.226, ал.1 КЗ, отм. на пълномощника на ищцата се
следват разноски за адв.възнаграждение
по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в
размер на 680 лв., изчислен по реда на чл.7, ал.2,т.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адв.възнаграждения, редакция в сила към момента на приключване на устните
състезания пред СРС.
Следователно
обжалваното решение в частта, в която СРС е осъдил ответника да заплати на адв.
Т.възнаграждение за сумата над 680 лв. ще бъде отменено като неправилно.
Решението
се явява неправилно и в частта относно присъдените суми в полза на СРС,
съответно за държавна такса за сумата
над 280 лв. и за вещо лице – за сумата над 244,76 лв.
Ответникът е претендирал
разноски и такива са доказани като реално извършени, представляващи депозит за
вещо лице в размер на 150 лв. За отхвърлената част му се следват разноски в размер на 45,10 лв. Липсват данни за платено адв.възнаграждение.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на
спора на въззивника разноски биха се
следвали за
уважената част на въззивната жалба,
но такива не се претендират и затова не
се присъждат.
На пълномощника на въззиваемата се следва възнаграждение по чл.38
ЗАдв. и такова се претендира, поради което съдът й присъжда
в размер на 530 лв., изчислен по
реда на чл.7, ал.2,т.3 от Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения, редакция в сила към
момента на приключване на устните състезания пред СГС.
Водим от горното, Софийският градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 446802 от 09.07.2018 г., постановено от
СРС, Трето ГО, 150 състав по гр.д. № 57150 по описа за 2017 г., в частта, в която З. „Б.И.” АД е осъден на основание
чл.226, ал.1 КЗ, отм., да заплати сумата в
размер над 7000 /седем хиляди/ лв, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени от ищцата С.П.Г., болки и страдания,
причинени в резултат на ПТП, настъпило в гр.София на 01.12.2012 г., ведно със
законната лихва, върху тези суми, считано от датата на увреждането –01.12.2012 г. до окончателното
плащане
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.П.Г., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***-адв.В.М.Т., иск по чл.226, ал.1 КЗ, отм., срещу З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, съдебен адрес: *** –
адв. М.Г., за сумата над 7000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени от ищцата С.П.Г., болки и страдания, причинени в
резултат на ПТП, настъпило в гр.София на 01.12.2012 г., ведно със законната лихва, върху тези суми, считано от датата на
увреждането –01.12.2012 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 446802 от 09.07.2018 г., постановено от
СРС, Трето ГО, 150 състав по гр.д. № 57150 по описа за 2017 г., в частта, в която З. „Б.И.” АД е осъден на основание
чл.226, ал.1 КЗ, отм., да заплати сумата в размер на 7000 /седем хиляди/ лв, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени от ищцата С.П.Г., болки и страдания,
причинени в резултат на ПТП, настъпило в гр.София на 01.12.2012 г., ведно със
законната лихва, върху тези суми, считано от датата на увреждането –01.12.2012 г. до окончателното
плащане.
ОТМЕНЯ решение № 446802 от 09.07.2018 г., постановено от
СРС, Трето ГО, 150 състав по гр.д. № 57150 по описа за 2017 г., в частта, в която З. „Б.И.” АД е осъден на основание
чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв., да заплати на адв.В.М. Т., ЕГН **********,
сумата над 680 лв., както и в частта,
в която на основание чл.78, ал.1 ГПК, З. „Б.И.” АД е осъден да заплати в
полза на СРС разноски за сумата над 524,76 лв.
ОСЪЖДА С.П.Г., ЕГН **********, съдебен
адрес: ***-адв.В.М.Т., да заплати на
З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, съдебен адрес: *** –
адв. М.Г., сумата в размер на 45,10 лв.-разноски пред първата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, съдебен адрес: *** –
адв. М.Г., да заплати на основание чл.78,
ал.1 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв., на адв.В.М. Т., ЕГН **********, сумата в
размер на 530 лв.-възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ при условията
на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен
срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: