МОТИВИ към ПРИСЪДА № 61 по НОХД № 1306/2016
г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - ВЕЛИКО
ТЪРНОВО
Обвинението на Великотърновска районна прокуратура е
срещу С.Е.М., ЕГН **********, за това, че на 08/09.12.2015 г., в гр. Велико
Търново, пред механа „Водопада”, като нанесъл побой с юмруци на М.С.И. ***,
умишлено и по хулигански подбуди, му причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на горна челюст поради причиненото многофрагментно
счупване на долния орбитален ръб на горната челюст - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, във
връзка с чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 1, във връзка с ал. 1 от НК.
Производството е по реда на чл. 370
и следващите от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се
събират
доказателства за тези факти.
По делото е предявен от М.С.И.
против подсъдимия С.Е.М. и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск за сумата 20 000,00 лева, представляваща обезщетение за
причинените на И. неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от извършеното от подсъдимия престъпно деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12,
пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 1, вр. ал. 1 от НК.
Претендира и направените по делото разноски за платен адвокатски хонорар.
Като частен обвинител и граждански
ищец по делото е конституиран М.С.И..
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението така, както е предявено. Счита същото за доказано и моли
съда подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание
две години лишаване от свобода, при приложение на чл. 58а, ал. 1 от НК, чието
изпълнение да бъде отложено за срок от четири години на основание чл. 66, ал. 1
от НК. По отношение на гражданския иск представителят на Районна прокуратура заема
становище за неговата основателност и определяне на размера му по
справедливост, отчитайки действително претърпените болки и страдания от
пострадалия.
Гражданският ищец и частен
обвинител, лично и чрез процесуалния си представител адв. П.П. от ВТАК, намира,
че на подсъдимия следва да бъде наложено наказанието, предложено от
представителя на ВТРП, като поддържа изцяло предявения граждански иск и моли
същият да бъде уважен до пълния претендиран размер от 20 000,00 лева, като
основателен и доказан.
В съдебно заседание подсъдимият С.М.,
лично и чрез защитника си адв. П.Н. от ВТАК, намира, че са налице основанията
за преквалификация на деянието, като бъде ангажирана наказателната му
отговорност за причиняване на телесна повреда на М.И. по основния състав на чл.
129 от НК и му бъде определено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2,
б. „б” от НК. Ако съдът приеме, че не са налице основания за преквалификация на
деянието, моли за налагане на наказание лишаване от свобода под установения
минимум, а именно шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде
отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК. По отношение на предявения гражданския
иск заема становище за неговата основателност и доказаност до размер на 5
000,00 лева.
Съдът, след като обсъди и реши
въпросите по чл. 301 от НПК, приема за установено и доказано по безспорен начин
от фактическа страна следното:
На 08.12.2015 г. пострадалият М.С.И.
празнувал в механа „Водопада" в гр. Велико Търново студентския празник, в компанията
на свои колеги - състуденти и непознати за него лица, доведени от колегите му,
сред които и подсъдимият С.Е.М., който не е студент, но бил поканен от
свидетеля И.Л.. Компанията, сред които освен подсъдимият и пострадалият, били и
свидетелите Д.И.М., И.И.Л., Я.В.Я., Л.К.Д.,*** Р.Р., И.Г.Н., Я.Т.П., Г.Г.Т., И.И.П.
и А.Ш.П., се събрала в заведението около 20,30 часа. В механата имало много
посетители, включително И.Ж.Д. /управител на търговското дружество,
стопанисващо механа „Водопада”/ и В.В.П. /салонен управител/, като компанията
на М.И. била разположена на една дълга маса в дъното на заведението. През
цялата вечер всички се черпели, веселили, употребявали и алкохол в умерени
количества. М.И. и С.М. седели един срещу друг на масата, като около 22,00 часа
пострадалият заговорил М., запитвайки го за резултата на футболния мач,
предаван на телевизора зад гърба му, тъй като последният бил „тих” и не си
контактувал с никого от компанията, а и явно се интересувал и наблюдавал
футболната среща.
Малко след полунощ, около 00,30
часа, на 09.12.2015 г. пострадалият И. се отправил към тоалетната, виждайки подсъдимият,
облечен с връхната си дреха, заедно с И.Л. да се качват по стълбите към изхода
на заведението. След като излязъл от тоалетната, пострадалият решил да излезе
пред заведението, за да подиша чист въздух. Когато отворил входната врата и
излязъл навън, се озовал срещу подсъдимия М., който изненадващо, без да каже
нещо, му нанесъл няколко юмручни удара в областта на лицето. Още с първия удар
му хвръкнали очилата с „4+” диоптър. От последния удар И. паднал на дясната си
страна, в градинката до входа на заведението, подпирайки се на ръка, вследствие
на което се ударил в ръба на бордюра на градинката и получил нараняване в
областта на долната част на дясната ръка. Тогава чул И.Л. да пита подсъдимия: „Защо
го удряш, какво ти е направил?". Междувременно, пред механата излязъл и свидетелят
Я.Я., който се обърнал към Л. и М. с въпроса: „Какво става момчета, да не ви е
дошла в повече обстановката", предвид пуснатите в заведението кючеци, на
което подсъдимият отговорил, че тъкмо показва на момчето какъв е резултата. В
този момент свидетелят Я. видял И., който си търсел очилата и на когото лицето
било обляно в кръв, тъй като му била спукана лявата вежда, имал цепнатина от
дясната страна под челюстта и цепнатина на устната. М. назидателно казал на И.:
„Къде е другият и на него да му покажа резултата", имайки предвид св. Д.М.,
на което пострадалият отговорил: „Извинявай, ако с нещо съм сбъркал, просто
питах", след което подсъдимият тръгнал в посока центъра на града и повече
не се върнал. Пострадалият и свидетелите Я. и Л. се прибрали в заведението,
като останалите от компанията при окървавения вид на И. започнали да се
интересуват какво се е случило. Пострадалият им разказал, докато му промивали
раните на бара, като разказа му бил потвърден и от свидетеля И.Л., който
заявил, че пред механата С.М. набил И., а той ги разтървал.
Пострадалият, заедно със свидетеля
Д.М., посетил спешния кабинет в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" - гр. Велико
Търново, където му била зашита веждата.
На 11.12.2015 г. И. посетил д-р Валери Драганчев - специалист орална хирургия,
като при извършеното образно изследване било установено многофрагментно
счупване на долния орбитален ръб на горната челюст и предната стена на синуса
вдясно.
От назначената съдебно - медицинска
експертиза се установява, че М.И. е получил: кръвонасядания с отоци по лицето,
довели до притваряне на очните цепки, разкъсно - контузна рана над лява вежда и
лигавицата на долната устна, разкъсно - контузна рана на предмишница,
многофрагментно счупване на горна челюст. Описаните травматични увреждания са в
резултат от удари с или върху твърд предмет с ограничена повърхност, какъвто е
и човешкия юмрук и е възможно да са получени по начина, описан от пострадалия –
от удари с юмрук в посочените области. Травмите са причинили на И. счупване на
горна челюст със срок на лечение и възстановяване около 40 дни; раната на
челото, устната и предмишницата е довела до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, със срок на лечение и възстановяване около 25 дни при
нормален оздравителен процес, а останалите травми са му причинили болки и
страдания за около 15 дни.
Приетата за установена фактическа
обстановка е идентична с установената в обстоятелствената част на обвинителния
акт, която се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
в това число направените по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнания от
подсъдимия, свидетелските показания, протоколи за доброволно предаване и оглед
на местопроизшествието, справки от мобилни оператори и техния анализ, заключението
на съдебно - медицинската експертиза и останалите писмени доказателства и
доказателствени средства.
След като прецени, че всички доказателства
са безпротиворечиви и взаимодопълващи се и очертават всички елементи на
фактическия състав на обвинението и авторството, настоящият съдебен състав
намира, че от обективна
и субективна страна подсъдимият С.Е.М. е осъществил състава на престъплението
по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, във връзка с чл. 129, ал. 2, пр. 3,
алт. 1, във връзка с ал. 1 от НК, доколкото на 08/09.12.2015
г., в гр. Велико Търново, пред механа „Водопада”, като нанесъл побой с юмруци на М.С.И. ***,
умишлено и по хулигански подбуди, му причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на горна челюст поради причиненото многофрагментно
счупване на долния орбитален ръб на горната челюст.
От
обективна страна са налице признаците на състава по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал.
2, пр. 3, алт. 1, вр. ал. 1 от НК, доколкото подсъдимият противоправно и
виновно е увредил здравето на М.С.И., причинявайки му средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на горна
челюст поради причиненото многофрагментно счупване на долния орбитален ръб на
горната челюст. Това травматично увреждане, с което е нарушена анатомичната
цялост на челюстта, се явява самостоятелен признак на състава на престъплението
като липсва необходимост да се изследва затруднява ли дъвченето или говоренето.
От
субективна страна подсъдимият М. е действал виновно, при форма на вината пряк
умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на своето деяние,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им,
нанасяйки юмручни удари в областта на лицето на пострадалия със сила, довела до
счупване на горна челюст поради причиненото многофрагментно счупване
на долния орбитален ръб на горната челюст. Насочеността на юмручните удари по
лицето на пострадалия и техния интензитет свидетелстват да е искал настъпване
на резултата. Съдът приема, че не е налице личен мотив, който по принцип изключва хулиганските подбуди по т.
12 на чл. 131, ал. 1 от НК, тъй
като М.И. и подсъдимият не са се познавали, нямали са никакви взаимоотношения преди
вечерта на инцидента, като действията на М. сочат, че умисъла му значително
надхвърля представата за личен конфликт и демонстрират изключителна грубост,
невъзпитаност и незачитане на личността и нормите на обществения ред.
Обстоятелството, че И. е имал поведение на масата и е попитал за резултата от
футболния мач, възприето като обида и ирония спрямо подсъдимия, не могат да
обусловят "личен мотив", нито "провокиращо поведение" от
страна на пострадалия, което да обуслови действие на М. в състояние на силно
раздразнение.
Причини за извършване на деянията – ниско
правосъзнание, грубо незачитане неприкосновеността на човешкото здраве и
личността на хората, както и неспазване на установените обществени порядки и
поведенчески норми.
Съдът определи обществената опасност
на деянието като висока, предвид посегателството и увреждането на обществени
отношения, свързани с телесната неприкосновеност, осигуряващи
неприкосновеността на здравето, разглеждано като лично благо за всеки един
гражданин. Обществената опасност на подсъдимия, съдът прецени като сравнително висока,
след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът прие чистото съдебно
минало, добрите характеристични данни и възрастта му, а отегчаващи вината обстоятелства – неоказване
на помощ за разкриване на обективната истина, изразеното самосъжаление за
стореното, но не и искрено разкаяние, както и факта, че е причинил средна
телесна повреда на лице, което не го е провокирало с никакви свои думи и
действия.
След като обсъди и прецени
обществената опасност на деянието и личната такава на дееца и след като взе
предвид и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК,
както и нормата на чл. 54 от НК, съдът определи и наложи на подсъдимия С.Е.М. наказание от три години лишаване
от свобода, което след прилагане на предвидената в закона редукция /намаляване
с една трета/ го осъди на две години лишаване от свобода, като отложи
изпълнението му на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила. Настоящият съдебен състав намира, че
минималният отлагателен срок ще окаже най-силно възпиращо въздействие върху
поведението на подсъдимия и ще съдейства за постигане в максимална степен на
целите на генералната превенция. като така определените по вид и размер
наказания ще изпълнят целите, визирани в чл. 36 от НК.
По отношение на предявения
от М.С.И. и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански
иск: С оглед на приетото за установено и доказано, обективирано съставомерно
поведение и субективно отношение към него, подсъдимият М. по непозволен и
противоправен начин увредил здравето на И., изразяващо се в кръвонасядания с отоци по лицето,
довели до притваряне на очните цепки, разкъсно - контузна рана над лява вежда и
лигавицата на долната устна, разкъсно - контузна рана на предмишница, многофрагментно
счупване на долния орбитален ръб на горната челюст и предната стена на синуса
вдясно. Посоченото е обусловило изпитване на физическа болка,
страдание и дискомфорт, както и морални терзания, поради което гражданския иск
по чл. 45 от ЗЗД,
съдът счита за доказан по основание. При определяне размера на дължимото
обезщетение, съдът взе предвид от една страна вида и характера на претърпените
болки и страдания от пострадалия, продължителността на лечението и
възстановяването, дискомфорта и затруднението при дишането, говореното,
отхапването, храненето; възрастта му, цялостното
отразяване на инцидента върху общото му здравословно състояние, както и изпитаните срам и унижение, предвид обстоятелството,
че случилото се е станало достояние на широк кръг от лица - приятели, близки,
състуденти и ученици, на които пострадалият като стажант-учител се наложило да
води часове в този вид. С оглед изложеното и на основание чл. 52 от ЗЗД,
съдът уважи предявеният от И. и приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск за претърпени неимуществени вреди като отсъди
тяхното възмездяване по справедливост - в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева,
както и 550,00 лева, направени разноски по делото /доказано
платено адвокатско възнаграждение/, съобразно уважените претенции. Следва да се
отбележи и факта, че определеното
обезщетение обхваща, освен болките и страданията, причинени на гражданския ищец
от нанесената му средна телесна повреда, така и болките и страданията, причинени
от останалите увреждания, които не са съставомерни по чл. 129, ал. 1 от НК, но
се явяват пряка и непосредствена последица от инкриминираното деяние, предвид
което съдът намира неговия размер за справедлив, за да поправи така причинените
неимуществени вреди. При това положение, в останалата част, за
разликата от 10 000,00 лева до пълния предявен размер от 20 000,00 лева, искът
като неоснователен и недоказан, подлежи на отхвърляне.
Във връзка с уважения размер на гражданския иск, съдът осъди подсъдимия М.
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, държавна
такса върху него, в размер на 200,00 лева.
При този изход на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия С.Е.М. да заплати в полза на
държавата, по сметка на ВТРС, направените по делото разноски в размер на 114,00
лева, както и 05,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения
съдът постанови приложената присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: