№ 3937
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20211110214240 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „...., със седалище и адрес на управление в
гр.София, .............., чрез адв.А. А., против Наказателно постановление (НП)
№ 10-0001247/20.09.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция
по труда” – Кюстендил, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, във вр. с чл.
414, ал. 3 от КТ на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение
на чл. 62, ал. 1 от КТ.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като се сочи на първо място, че в
хода на административнонаказателното производство е нарушена
процедурата по предявяване и връчване на акта за установяване на
административно нарушение, довело до ограничаване правото на защита на
санкционираното дружество. На следващо място се излага, че дружеството
„.... не е извършило вмененото му нарушение, доколкото между последното и
лицето Х.В.Я. никога не е съществувало трудово правоотношение – нито към
датата на проверката на 29.06.2021 г., нито към настоящия момент. Сочи се,
че лицето, установено на място в обекта, е присъствало там, за да разпита за
1
работа и за наличието на свободни позиции, но не е осъществявало каквито и
да било трудови функции. Сочи се, че лицето Янков е било допуснато на
строителната площадка от техническия ръководител на обекта, за да изчака
управителя и от него лично да получи информация за свободните работни
позиции, в която именно връзка е и попълнената от последния декларация,
предоставена на служителите от Инспекция по труда.
По изложените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв.Д. – с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт. В дадения ход по същество и в ангажирани по
делото писмени бележки, процесуалният представител пледира за отмяна на
атакуваното наказателно постановление по съображенията, подробно
изложени в жалбата. Претендират се сторените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение.
В проведеното по делото съдебно заседание въззиваемата страна,
редовно призована, се представлява от юрк.Демиревски, с пълномощно по
делото. В дадения ход по същество, процесуалният представител поддържа
становище за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и
моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност
по отношение разноските, претендирани от насрещната страна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 29.06.2021 г., служители на Дирекция "Инспекция по труда“ със
седалище в гр.Кюстендил, сред които и св. М. Е. А., извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство в строителен обект – „Високоетажна
жилищна сграда с гаражи и подземни гаражи“, находящ се в гр.София,
ж.к.“Дружба“ 1, УПИ III-1057, кв. 64 (ул.5042), стопанисван от „..... На място
било заварено лицето .... който обяснил на проверяващите, че е на място на
почиства и помага.
2
След като се легитимирали, служителите на Дирекция "Инспекция по
труда“ със седалище в гр.Кюстендил, извършили проверка на всички заварени
на място в обекта лица, като установили, че .... е без сключен трудов договор.
Във връзка с това обстоятелство служителите на Дирекция "Инспекция по
труда“ със седалище в гр.Кюстендил дали на .... да попълни декларация, в
която последният отразил, че работи във ..... от 29.06.2021 г. като „общ
работник“ с работно време от 08:00 до 15:00 часа, с почивни дни събота и
неделя и определено трудово възнаграждение в размер на 0 лева. В графа
„други обстоятелства, декларирани от лицето“ в същата декларация,
последният посочил - „проучване на работа да се пазарим“.
При извършената впоследствие документална проверка на попълнената
на място в обекта декларация с данните от справките от НОИ и НАП за
сключените трудови договори, било установено, че спрямо .... нямало
сключен трудов договор в писмена форма с ..... към датата на проверката
29.06.2021 г.
За констатираното нарушение свидетелят М. Е. А., на длъжност „старши
инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил, съставила акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 10-
0001247/07.07.2021 г. на ....., в качеството му на работодател за извършено
нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на
управителя на дружеството и връчен на същия лично и срещу подпис на
07.07.2021 г.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното Наказателно
постановление № 10-0001247/20.09.2021 г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” – Кюстендил, с което на основание чл. 416,
ал. 5 КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството - жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за
извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетелите М. Е. А., ....в, както и въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – доклад от
М. Е. А. до Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кюстендил,
декларация от Х.В.Я. от 29.06.2021 г., заповед № З – 0533/24.06.2021 г. на
Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, заповед № З – 0570/12.07/2021 г. на
3
Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, справка от Търговски регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, Протокол от извършена
проверка № ПР – 2121760/05.07.2021 г. за извършена проверка от ДИТ –
Кюстендил.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М. Е. А., тъй като същите са
логични и последователни. От показанията й и от протоколите за
извършените проверки се установяват обстоятелствата по осъществените
спрямо дружеството-жалбоподател първоначална и последваща проверки по
спазване на трудовото законодателство и направените при тях констатации.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите ....в и постави същите в
основата на доказателствените си изводи, кредитирайки ги за достоверни.
Тези показания са изключително подробни. Същите изясняват фактите,
интересуващи процеса и то по начин, който не оставя съмнение в
добросъвестността на лицата, които ги излагат. При внимателния им анализ
не се отчете непоследователност, непълнота или противоречие. Прецизната
им проверка не сочи на предубеденост или съзнателно изопачаване на
фактите, а навежда идея за добро познаване на време, място и начин, по който
са се осъществили процесните събития и се изяснява поведението на Х.В.Я.,
както и причините същият да се намира на процесния обект – строителен
обект – „Високоетажна жилищна сграда с гаражи и подземни гаражи“,
находящ се в гр.София, ж.к.“Дружба“ 1, УПИ III-1057, кв. 64 (ул.5042),
стопанисван от „...., по време на проверката от служители на Дирекция
"Инспекция по труда“ със седалище в гр.Кюстендил. От свидетелските
показания се установява, че в деня на процесната проверка лицето Х.В.Я.
действително се е намирал на строителния обект, но е бил там за да проучи
налице ли са свободни позиции за работа, без да се намира в каквито и да
било правоотношения с фирмата, чиито служители са извършвали дейност на
обекта. Настоящата инстанция намира, че показанията на тези свидетели са
информативни, достатъчно подробни и описателни относно темпоралната
линия, локацията и динамиката на осъществените събития, с оглед което
счита, че изложеното от свидетелите кореспондира с обективната истина по
делото и отразява реално възприетите и добросъвестно възпроизведени от тях
факти. Отделно от това, същите кореспондират и напълно се подкрепят и от
приобщената към доказателствения материал собственоръчно попълнена от
Х.В.Я. декларация, поради което и настоящата инстанция постави същите в
4
основата на доказателствените си изводи.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета
на доказване по делото.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице – представител на наказаното юридическо лице в
законоустановения срок за обжалване на наказателното постановление,
връчено на 23.09.2021 г., след като жалбата е депозирана на 29.09.2021 г.,
поради което разглеждането й е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че в
конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението
на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички
давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съдът служебно констатира също така, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените и онагледени в писмена форма в АУАН фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
5
Нарушението е описано подробно и точно, вкл. и обстоятелствата по неговото
извършване, със съответната им правна квалификация. С факта на издаване на
процесното наказателно постановление наказващият орган ясно и несъмнено
е обективирал своята воля относно реализирано в обективната действителност
нарушение, за което следва да се ангажира имуществената отговорност на
въззивника. Изрично е посочена санкционната разпоредба, въз основа на
която се определят видът и размерът на наложената имуществена санкция. Т.
е., изпълнени са правните предписания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В този
смисъл, правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълен обем с
оглед възможността да разбере фактическите параметри на предявеното му
административно нарушение и да съобрази с техните рамки своята защитна
теза.
Отделно от това, АУАН и НП са подписани от съответните длъжностни
лица и свидетели, като са връчени за запознаване със съдържанието им на
представляващия дружеството - жалбоподател – по пощата, видно от
представеното по делото известие за доставяне. В тази връзка не могат да
бъдат споделени релевираните от жалбоподателя възражения по отношение
начина на връчване на процесното наказателно постановление.
По същество на нарушението, съдът намира следното:
По арг. от чл. 62, ал. 1 от КТ отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения със сключване
на трудов договор в писмена форма. Съществените елементи от
съдържанието на трудовия договор са посочени в чл. 66 от КТ - място на
работа, наименование на длъжността, срок на трудовия договор, основно и
допълнителни възнаграждения, продължителност на работния ден или
седмица. Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила от
работника за продължителен, в повечето случаи неопределен срок, като се
извършват повтарящи се действия, включени в трудовата функция. При
трудовото правоотношение мястото на полагане на труд е част от
съществените елементи на договора и не може да бъде едностранно
променяно, а работникът е в дисциплинарна зависимост от своя работодател
и е задължен да спазва определения ред и трудова дисциплина, работно
място, работно време и т. н.
В случая настоящата съдебна инстанция намира, че липсва
6
правоотношението между въззивника и Х.В.Я., което да има белезите на
трудово правоотношение. Не са налице част от основните елементи на
трудовото правоотношение, както и присъщата на трудовото правоотношение
зависимост на работник от работодател, което се установява както от
свидетелските показания, депозирани по делото, така и от саморъчно
попълнената от Янков декларация.
В тази смисъл, от събрания по делото доказателствен материал не се
доказва по безспорен начин извършеното нарушение. Разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели ....в, чиито показания съдът счете, че
отразяват правдивата картина на обстоятелствата, предхождащи,
съпътстващи и във връзка с осъществената проверка, категорично са
посочили, че лицето Х.Я. не е полагал труд на процесния обект, а се е
намирал там единствено, за да търси работа, в която връзка е провел и
разговор с техническия ръководител на обекта – свидетеля Вретенаров.
Посоченото от визираните свидетели не се опровергава и от изложеното от
свидетеля – актосъставител М. А., която не е възприела лично полагането на
труд от страна на Янков, а сочи, че е извела извод за това от обстоятелството,
че последният бил с изцапани от вар дрехи.
Изводът за липса на правоотношението между дружеството –
жалбоподател „.... и Х.В.Я., което да има белезите на трудово
правоотношение, намира потвърждение и в приобщената по делото
саморъчно попълнена от Х.В.Я. декларация. От същата се установява, че
лицето не работи на въпросния обект, а единствено, че е отишъл там за
„проучване на работа, да се пазарим“. Видно от декларацията е също така, че
липсва съществен елемент на трудовото правоотношение – трудово
възнаграждение. Фактът, че е посочено работно време и почивни дни не
обуславя задължително наличието на трудово правоотношение и полагане на
труд. Наличието на трудово правоотношение предполага престирането на
работната сила регулярно с определено работно време и възнаграждение с
постоянен характер, определена длъжност, която се заема със съответните й
характеристики, съобразно изискванията на чл. 66 от КТ, както и на чл. 124 от
КТ. В конкретния случай видно от събраните доказателства не се установява
нито регулярност на престирането на работната сила, нито пък
възнаграждение, още по – малко такова с постоянен характер, предвид и
отразената дата, на която Янков е посочил да е започнал работа, а именно –
7
29.06.2021 г., което е и датата на осъществената проверка.
В допълнение следва да бъде посочено, че дори и да се приеме, че към
датата на проверката Х.В.Я. е извършвал фактически действия в обекта,
стопанисван от дружеството-жалбоподател, то не се касае за полагане на
труд, а за инцидентно фактически действие, т. е. системността, възмездността
и йерархичността, характерни за трудовите правоотношения са отсъстващи
елементи тук и деянието е обективно несъставомерно.
Отделно от това и независимо от гореизложеното, настоящата съдебна
инстанция намира, че атакуваното наказателно постановление, предмет на
въззивна проверка, респективно съставеният АУАН, подлежат на отмяна,
доколкото са издадени от материално, но не и териториално компетентни
органи.
По силата на чл. 16, ал. 2 от УП на ИА "ГИТ", Дирекциите "Инспекция
по труда" осъществяват дейността си на територията на съответната област,
като упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство
във всички отрасли и дейност, упражняват специализирания контрол по
спазването на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за
насърчаване на заетостта, законодателството, свързано с изпълнението на
държавната служба и правата и задълженията на страните по служебното
правоотношение и на други нормативни актове, когато това е възложено със
закон, както и други правомощия, обективирани подробно в разпоредбата.
По силата на чл. 16, ал. 4 от УП на ИА "ГИТ", Директорите на дирекции
"Инспекция по труда" ръководят, координират и контролират дейността на
дирекциите "Инспекция по труда" при осъществяване на дейността им,
осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на
чл. 47, ал. 2 от ЗАНН; представляват дирекциите "Инспекция по труда" пред
съда, прокуратурата, следствените органи и други държавни органи; възлагат
на юрисконсултите и на други лица с юридическо образование
осъществяването на представителство пред органите по т. 3 с изрично
пълномощно; подписват споразумения по чл. 415г от Кодекса на труда,
издават решения за разсрочване на задължения с размер до 5000 лв. съгласно
чл. 415д, ал. 6, т. 1 от Кодекса на труда; осъществяват и други правомощия,
възложени им с нормативен акт, заповед или пълномощно от изпълнителния
директор на Агенцията.
8
С визирания подзаконов акт се уреждат дейността, съставът,
структурата, функциите и организацията на работа на ИА "ГИТ", в това число
и на Главна дирекция "Инспектиране на труда" с 28 териториални поделения -
дирекции "Инспекции по труда", разположени в административните центрове
на областите.
В тази връзка е необходимо да бъде отбелязано, че териториалната
компетентност на отделните териториални поделения на ИА "ГИТ",
респективно и на директорите на дирекции, е императивно определена в чл.
16 от Устройствения правилник и не е налице делегиране от страна на
изпълнителния директор на права да определя или изменя тази
компетентност. При делегирането има прехвърляне на правомощия от един
орган на друг орган, като за да е възможно и правно допустимо това, винаги е
необходимо изрично нормативно овластяване, каквото в настоящия случай не
е налице.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 14 от УП повелява, че изпълнителният
директор ръководи Агенцията, като определя обхвата на дейност и
компетентност на инспекторите по труда. Това е признатата му от
подзаконовия нормативен акт възможност да определя материалната им
компетентност, което означава, че те могат да издават валидни
административни актове само в кръга на материята, която им е предоставена
като правомощия. Това обаче не касае пространствените граници, в които те
могат да действат редовно, т. е. териториалната им компетентност. Нито в КТ,
нито в УП на ИА "ГИТ" е изрично възложено правомощие на изпълнителния
директор да определя и променя териториалната компетентност на
инспекторите по труда, поради което и издаденият от М. Е. А. – старши
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кюстендил АУАН № 10-
0001247/07.07.2021 г. срещу „Формат строй“ ЕООД, ЕИК *********, е
незаконосъобразен, като издаден от териториално некомпетентен орган,
действал извън териториалния обхват по чл. 16, ал. 2 от Устройствения
правилник (в този смисъл Решение № 3624 от 15.04.2022 г. на ВАС по адм. д.
№ 11698/2021 г., VI о.). Действително, съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 5
от УП, изпълнителният директор може да предоставя на директорите на
дирекции или на служители на Агенцията, определени за ръководители на
проекти, отделни свои правомощия в съответствие с нормативните актове, но
както вече беше посочено по отношение изменение на териториалната им
9
компетентност е необходимо изрично нормативно овластяване, каквото в
настоящия случай няма.
Предвид всичко горепосочено съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление № 10-0001247/20.09.2021 г., издадено от Директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил, следва да се отмени изцяло,
поради наличната негова незаконосъобразност.
При този изход на спора право на разноски има въззивникът, който е
претендирал такива в размер на 540 лева с ДДС адвокатско възнаграждение,
съгласно пълномощно, преводно нареждане и фактура № ********** от
29.09.2021 г., видно от които същото е изплатено изцяло. Своевременно
релевираното възражение за прекомерност на претендирания размер на
адвокатското възнаграждение съдът намира за основателно, с оглед
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения № 1 от 2004г., съобразно която при интерес от
1000 до 5000 лв. възнаграждението се формира като сбор от сумата от 300
лева + 7 % за горницата над 1000 лева. Възнаграждението, изчислено по
посочения механизъм възлиза на сумата от 402,00 лева с ДДС, който следва
да бъде присъден на страната, като за разликата над тази сума до
претендирата такава в размер на 540 лева, адвокатският хонорар се явява
прекомерен.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 10-0001247/20.09.2021
г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Кюстендил, с
което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на
дружеството - жалбоподател „...., е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от
КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил да заплати на
„...., със седалище и адрес на управление в .........., сумата от 402,00
(четиристотин и два) лева, представляваща разноски за адвокатско
10
възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11