РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 23.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският
районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на
осемнадесети февруари през двехиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Ралица Русева
При секретаря Олга Петрова и в присъствието на
прокурора……., като разгледа докладваното от съдията АНД № 2361 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П.С.П. ***- 1085-
003026 от 22.10.2019 г. На Началник група ОДМВР Русе, Сектор ПП, с което за административно нарушение по чл.44
ал.ІІ от ЗДвП, на основание чл.179 ал.І т.5 пр.5 от ЗДвП, е наложено
административно наказание глоба в размер на 150 лв.Жалбоподателят моли съда да
отмени постановлението като незаконосъобразно поради недоказаност на нарушението
и неправилно приложение на закона, сочат се и допуснати съществени процесуални
нарушения.
Ответникът по жалбата поддържа становище за
неоснователност на същата.
Русенска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС
и в това си качество е наказван за нарушения по ЗДвП.
На 29.09.2019 г., в Сектор ПП ОДМВР Русе
бил подаден сигнал от св.В.Т. ***, съдържащ твърдения за осъществено нарушение
по ЗДвП.Т. сочела, че на 27.08.2019 г., около 16.40 часа, управлявайки лек
автомобил „Мерцедес” с рег. № Р 3604 КВ се движела на път зад бл.”Ангел Гецов”
в гр.Русе, в дясната част на платното за движение, когато срещу нея навлязъл
лек автомобил „Инфинити” с рег. № Р 7747
ВХ.Това превозно средство се движело в пътната лента на движение на нейния
автомобил, поради паркирани други в
активна пътна лента.Водачът не й предоставил предимство и възпрепятствал
движението й.
По заявените факти била извършена проверка
от св.И.И.- служител на Сектор ПП ОДМВР Русе, който установил, че собственик на
посочения от Т. лек автомобил е П.П.- жалбоподател в настоящото производство.П.
не отрекъл случилото се, но изтъкнал от своя страна некоректно поведение от
другия водач, като твърдял, че тя имала възможност да му освободи пътя за
преминаване.След направеното разследван, св.И. приел, че от страна на
жалбоподателя е осъществено административно нарушение по чл.44 ал.ІІ от ЗДвП,
за което съставил АУАН № 19- 1085- 003026 от 17.09.2019 г.Актът е предявен,
подписан без възражения и лично връчен.Въз основа на него впоследствие е
издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административно
наказание глоба в размер на 150 лв.Във въззивното производство постановлението
се обжалва с доводи за незаконосъобразност, като се твърди, че са допуснати
съществени процесуални нарушения поради съставяне на акта в отсъствието на
свидетели.Възразява се и по доказаността на нарушението, като се твърди, че
движението на превозните средства не е било по път, отворен за обществено
ползване, а в района на паркинг, а наказанието наложено при неправилно
приложение на материалния закон.
Приетото за установено съдът намира за
доказано от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства- АУАН № 19- 1085- 003026 от
17.09.2019 г., декларация по чл.188 от ЗДвП, справка за извършени действия по
подаден сигнал, сигнал за нарушение, възражение, обяснение от В.Т., справка за
нарушител, показанията на св.В.Т. и св.И.И..Събраните гласни доказателства
съдът цени изцяло като достоверни, тъй като от гледна точка на фактическите
обстоятелства те изцяло съответстват на приложените по дело писмени доказателства.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима, но неоснователна.
В производството по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание не са
допуснати съществени процесуални нарушения.Възраженията във връзка с посочените
в акта за нарушение свидетели не са основателни.Същите не са направени с
връчването му, поради което съдът намира, че навеждането им на последващ етап е
израз на защитна версия от страна на жалбоподателя.Предвид посоченото, следва
да се приеме, че е налице редовно
съставен акт за нарушение, който се ползва с презумптивна доказателствена сила
относно отразените обстоятелства.
По същество извършването на нарушението
е правилно установено и доказано.
Възраженията, че разминаването на двата
движещи се автомобила- на жалбоподателя и на св.Т., се случило в района на
паркинг, не е основателно.Липсват доказателства въпросното място да е било
надлежно обозначено като паркинг.От друга страна, многократно в преписката е
упоменато, че се касае до нерегламентирано паркиране на моторни превозни
средства, което препятства ползването на двете пътни ленти, явяващи се активни.
Разпоредбата на чл.44 ал.ІІ от ЗДвП
сочи, че ако разминаването на ППС не може да се извърши безопасно поради
наличие на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято
пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства.По делото няма спор, че
разминаване в съответния участък на пътя не би могло да бъде извършено, тъй
като фактически платното за движение било стеснено от паркирани пътни превозни
средства.Не се спори и относно това, че именно пътната лента, по която се
движело превозното средство на жалбоподателя, била заета.Тези факти пораждат
задължението му да пропусне насрещно движещото се пътно превозно средство- това
на св.Т..Това не било сторено, с което е осъществено и цитираното
административно нарушение.Поведението на водача е виновно, като очевидно
действията му са умишлени.Наложеното административно наказание е правилно
индивидуализирано по вид и размер.Санкцията е наложена в хипотезата на чл.179
ал.І т.5 пр.5 от ЗДвП, според който текст на наказание с глоба от 150 лв.
подлежи онзи, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната
маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за
разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена
непосредствена опасност за движението.В случая е налице нарушаване на правилото
за предимство, доколкото пътната лента на движение на жалбоподателя била заета
и същият е следвало да пропусне насрещно идващ автомобил, което не сторил.Възражението
за липса на възникнала непосредствена опасност за движението не е
основателно.Очевидно и безспорно е, че при движение на две превозни средства в
една пътна лента срещуположно са налице предпоставки за възникване на ПТП и
така се обосновава извода за реално съществуваща опасност по смисъла на
закона.Наложеното наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано при
правилния извод за доказаност на вмененото нарушение, поради което обжалваното
НП като обосновано следва да бъде потвърден изцяло.
Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19- 1085- 003026 от
22.10.2019 г. на Началник група ОДМВР Русе, Сектор ПП, с което на П.С.П. с ЕГН **********,***,
за нарушение по чл.44 ал.ІІ от ЗДвП, на основание чл.179 ал.І т.5 пр.5 от ЗДвП,
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 /сто и петдесет/
лева.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен
срок от известяването му, пред Административен съд- Русе.
Районен съдия: