РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 28.07.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря Д. МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д. № 74/2022 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 215, във вр. с чл. 225, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Делото е образувано по жалба на „****“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ****, чрез юрк. Я.З. – пълномощник, срещу Заповед № ДК-02-ЛЧ-1/09.02.2022 г. на вр.и.д. началник на РДНСК - Ловеч, издадена на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ.
Със Заповед № ДК-02-ЛЧ-1/09.02.2022 г. на вр.и.д. началник на РДНСК - Ловеч, издадена на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ и констативен акт № 1/05.01.2022 г., е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Фотоволтаична инсталация (соларни панели) към ППС „GSM/UMTS Базова станция „Острец“ LOV 0108.А000“ на „****“ ЕАД“, намиращ се в УПИ 1-175.11, съответстващ на ПИ с идентификатор ****по КККР на гр. Априлци, обл. Ловеч, кв. ****, местността „****“, извършен от „****“ ЕАД.
Определен е едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, от извършителя на строежа с предупреждение, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение, ще бъде извършено принудително премахване на незаконния строеж, по възлагане от органите на ДНСК за сметка на извършителя, по реда на чл. 225, ал. 4 от ЗУТ и Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК.
В жалбата се отричат направените в процесната заповед констатации, като се сочи, че същите не отговарят на фактическото положение. Според оспорващото дружество, към момента на проверката и издаването на заповедта, имотът и процесният строеж не са собственост на „****“ ЕАД, като се твърди, че дружеството нито е възлагало, нито лично е извършвало цитирания в заповедта строеж. Развиват се доводи, че обектът, чието премахване е разпоредено, не е трета категория по смисъла на чл. 137, ал. 4 от ЗУТ, както е прието в заповедта, доколкото соларните панели са шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. С оглед на това, се въвеждат и аргументи, че процесната заповед е издадена от некомпетентен орган, доколкото за обектите от шеста категория заповедите за премахване на незаконни строежи следва да се издават от кмета на съответната община. В жалбата се твърди и наличие на допуснато нарушение на производствените правила, при несъблюдаване на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от ЗУТ. В заключение с жалбата се претендира и присъждане на разноските по делото, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, жалбоподателят „****“ ЕАД се представлява от юрисконсулт З., който поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваната заповед. Изтъква, че поземлен имот с идентификатор ****, е прехвърлен в собственост на новоучреденото дружество „***“ ЕООД на 23.12.2020 г., когато е станало отделянето на „***“ ЕООД от „****“ ЕАД. В този смисъл счита, че нито имотът, нито процесният строеж, в който са соларните панели, не са собственост на „****“ ЕАД. Поддържа, че соларните панели не са трета категория строеж, както е посочено в заповедта, доколкото същите са отделен и различен обект и са изградени по различно време и отделно от базовата станция, към която са свързани. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
След о.с.з. от 12.07.2023 г., в което е бил даден ход на делото по същество и същото е обявено за решаване, от страна на процесуалния представител на ответника са постъпили писмени бележки с вх. № 2081/17.07.2023 г., в които се развиват доводи по същество и се цитира съдебна практика.
Ответникът началник на РДНСК – Ловеч, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт А., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Развива аргументи, че с представените приложения № 1 и № 2 към протокола, с който се извършва отделянето и се създава новоучреденото дружество „***“ ЕООД, изрично е изписано в приложение № 2, че се прехвърля физическата инфраструктура, т.е. прехвърля се „базовата станция“, като сочи, че изрично е упоменато, преди изписването в табличния вид на съответните станции, че „****“ ЕАД си запазва собствеността върху поземлените имоти, в които е изградена физическата инфраструктура. Излага, че самите соларни панели са във функционална зависимост и обслужват базовата станция и са изградени единствено и само за тази цел, като съгласно чл. 137, ал. 4 от ЗУТ се определят като трета категория строеж. По отношение на субекта, който е изградил незаконния строеж, се аргументира с разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, според която възложител на строежа е собственикът на имота, в случая - „****“ ЕАД. Претендира разноски, както следва: 200,00 лв. за назначената СТЕ и 150,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмени бележки с развити подробни доводи по съществото на правния спор.
Заинтересованата страна „***“ ЕООД /конституирана като такава с протоколно определение от о.с.з. от 10.05.2023 г./ - редовно призована, не изпраща представител. Въпреки изрично указаната с протоколното определение от о.с.з. от 10.05.2023 г. възможност за представяне на писмен отговор и посочване на доказателства, заинтересованата страна не е ангажирала становище.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
В РДНСК-Ловеч е получено постановление от 21.12.2021 г. по прокурорска преписка № 2650/2021 г. по описа на ОП – Ловеч /л. 7/, с което е възложено на РДНСК да извърши проверка относно наличието на незаконни строежи от категориите, по отношение на които РДНСК има контролни правомощия, на териториите на общините Летница и Априлци.
На 05.01.2022 г. работна група в състав от длъжностни лица при РДНСК – Ловеч, в присъствието на представители на Община Априлци, е извършила проверка на строеж: Фотоволтаична инсталация (соларни панели) към приемно - предавателна станция (ППС) „GSM/UMTS Базова станция: „Острец“ LOV 0108.А000“ на „****“ ЕАД, находящ се в урегулиран поземлен имот 1-175.11, съответстващ на поземлен имот с идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Априлци, обл. Ловеч, кв. ****, местността „****“, съгласно предвижданията на действащия подробен устройствен план.
В резултат от проверката е съставен констативен акт № 1/05.01.2022 г. /л. 8-11/ по реда на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ. Със същия е установено, че поземлен имот с идентификатор ****е собственост на „****“ ЕАД, съгласно Договор за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост с peг. № 179 от 23.12.2016 год. на Служба по вписванията гр. Троян /л. 25-26/. Въз основа на това е прието, че и проверяваният строеж е собственост на „****“ ЕАД.
По отношение на изпълнението на строежа, комисията е констатирала, че същият представлява фотоволтаична инсталация, с монтаж на две секции с по шест фотоволтаични панела /12 - броя монокристални соларни панели/, върху метална самоносеща стойка, разположена на терена, с височина 2 м за захранване на приемно-предавателна станция (ППС) „GSM/UMTS Базова станция: „Острец“ LOV 0108.А000“ с честотен обхват 900-2100 MHZ, представляваща желязо решетъчна кула с височина 35 м върху фундамент, укрепена с три броя стойки за секторни антени и три броя стойки за преносни антени и телекомуникационно оборудване върху метална опорна скара, като панелите са неподвижни, поставени на метална конструкция. Отразено е, че ППС е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05-232/28.02.2019 г. на Дирекция за национален строителен контрол, а строителството на фотоволтаичната инсталация е извършено в по - късен период от приемането на ППС след 28.02.2019 г.
Според изложеното в констативния акт, строежът е трета категория, съгласно чл. 137, ал.4 от ЗУТ и чл. 13, ал.1 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Направена е и окомерна скица на разположението на строежа в имота /л. 10/. Като нарушена разпоредба в КА се сочи чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
С писмо с изх. № А-24-00-018/07.01.2022 г. /л. 30-31/ административният орган е изпратил екземпляр от съставения констативен акт на „****“ ЕАД, като със същото на дружеството е указана възможността за подаване на възражение. Писмото е получено от жалбоподателя на 11.01.2022 г., видно от известието за доставяне на лист 32 от делото.
Видно от констативен протокол от 20.01.2022 г. /л. 33/, в законоустановения 7-дневен срок от съобщаване на КА не са постъпили възражения.
С обжалваната Заповед № ДК-02-ЛЧ-1/09.02.2022 г. на вр.и.д. началник на РДНСК – Ловеч /л. 34-36/, въз основа на фактическите установявания, съдържащи се в констативен акт № 1/05.01.2022 г., е прието, че процесният строеж е реализиран без да е разрешен съгласно ЗУТ, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
В заповедта е възприето, че ПИ с идентификатор ****е собственост на „****“ ЕАД, съгласно договор за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост от 13.12.2016 г., вписан на 23.12.2016 г. под № 179, том XV, в Служба по вписванията гр. Троян. Аналогично на установяванията от КА, е отразено, че е извършен строеж на фотоволтаична инсталация, с монтаж на две секции с по шест фотоволтаични панела (12 броя монокристални соларни панели), върху метална конструкция, разположена на терена, с височина 2 м, за захранване на ППС „GSM/UMTS Базова станция: „Острец“ LOV 0108.А000“ с честотен обхват 900-2100 MHZ“, като строителството на фотоволтаичната инсталация е извършено след приемането на ППС с разрешение за ползване № СТ-05-232/28.02.2019 г., издадено от началника на ДНСК.
Като извършител на строежа се сочи възложителят „****“ ЕАД, както и че същият е от трета категория, съгласно чл. 137, ал. 4 от ЗУТ и чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, във връзка с чл. 137, ал. 1 т. 3, буква „з“ от ЗУТ и чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1/30.07.2003 г.
Предвид това,
с процесната заповед е установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който е наредено да бъде премахнат от оспорващото дружество
за негова сметка. Като правни
основния от органа са посочени чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с правомощията
по чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ.
Изложената в заповедта фактическа обстановка се установява от всички писмени доказателства, в т.ч. Разрешение за строеж № 9/29.05.2018 г. на главния архитект на Община Априлци /л. 12-14/, Договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 13.12.2016 г., вписан в Службата по вписванията гр. Троян с рег. № 179/23.12.2016 г. /л. 25-26/, Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот с изх. № 479/2022 г. от 20.10.2022 г. /л. 149/, Протокол за решения на едноличния собственик на капитала на „****“ ЕАД от 23.12.2020 г. и приложения № 1 и № 2 към него /л. 130-148/, които са неоспорени от жалбоподателя, както и от заключението на двете вещи лица арх. Ц.К. и инж. К.К. по комплексната СТЕ.
Видно от депозираното експертно заключение с вх. № 232/24.01.2023 г. /л. 116-122/, обект „Фотоволтаична инсталация /соларни панели/ към приемо-предавателна станция (ППС) „GSM/UMTS Базова станция „Острец“ LOV 0108.А000“ е различен от обект „GSM/UMTS Базова станция „Острец“ LOV 0108.А000“, като по проект базовата станция е захранена с ел. енергия чрез подземно кабелно отклонение НН от електропреносната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, гр. София, чието трасе е показано на чертежа на л. 27 от делото и аварийно - от дизелгенератор, разположен на площадката на базовата станция. Фотоволтаичната инсталация е допълнително изградена и свързана с базовата станция. Произведената от нея електрическа енергия се използва единствено за захранване на обект „GSM/UMTS Базова станция „Острец“ LOV 0108.А000“, собственост на „****“ ЕАД.
Според вещите лица, обект „Фотоволтаична инсталация /соларни
панели/ към приемо-предавателна станция (ППС) „GSM/UMTS Базова станция „Острец“
LOV 0108.А000“ е съоръжение на техническата инфраструктура съгласно § 5, т.31
от ДР на ЗУТ, и е строеж по смисъла на т. 38 от същия § 5, като обектът е трета категория съгласно чл. 137,
ал. 4 от ЗУТ и чл.13, ал.1 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете
строежи във връзка с чл. 137, ал.1, т. 3, б. „з“ от ЗУТ и чл. 6, ал. 7 от
Наредба №1/2003 г., тъй като обект „Базова станция „Острец“ LOV 0108.А000“, с която той е реално свързан и за чиито
нужди е изграден, е трета категория.
Съгласно депозираната комплексна СТЕ, обект „Фотоволтаична инсталация /соларни панели/ към
приемо-предавателна станция (ППС) „GSM/UMTS Базова станция „Острец“ LOV
0108.А000“ е построен в имот, собственост
на „****“ ЕАД, свързан е технологично с изградената преди това базова станция в
същия имот, също собственост на „****“ ЕАД.
Вещите лица сочат, че по делото няма данни кой е строителят, изпълнил строителството на обект „Фотоволтаична инсталация/соларни панели/ към приемо-предавателна станция (ППС) „GSM/UMTS Базова станция „Острец“ LOV 0108.А000“, както и кога това е станало.
След направеното геодезическо заснемане на обекта, експертите
са установили, че фотоволтаичната инсталация е изградена в ПИ ****по КККР на гр. Априлци.
В съдебно заседание вещите лица
поддържат така изготвеното заключение, като поясняват, че фотоволтаичната
инсталация е различен строеж от базовата станция, тъй като не е предвиден в
одобрения инвестиционен проект, по който е издадено разрешение за строеж и по
който базовата станция е въведена в експлоатация, затова той не е различен, а
допълнително направен. Арх. К. сочи, че за фотоволтаичната инсталация няма
строителни книжа, вкл. в Община
Априлци.
Вещото лице инж. К. пояснява, че фотоволтаичната инсталация е извън оградата, но е в имота, обозначен в сив цвят на комбинираната скица на л. 122 от делото.
Вещото лице арх. К. е категорична, че процесният строеж е трета категория, тъй като е свързан функционално с базовата станция и се позовава на чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1 и ЗУТ - когато един строеж по едни критерии, попада в една категория, а по други в по – висока, той се категоризира към по-високата категория, като заявява, че това е и в настоящия случай, доколкото фотоволтаичната инсталация е свързана с базовата станция, изградена е заради нея, и поради това е трета категория. Експертът разяснява още, че енергията от фотоволтаичната инсталация се използва от базовата станция.
Заключението не е оспорено от страните и е прието от съда, като същото следва да се цени като компетентно и обективно изготвено, кореспондиращо с останалата част от доказателствения материал по делото.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подадена е в рамките на 14-дневния преклузивен срок - видно от известието за доставяне на лист 38 от делото процесната заповед е връчена на оспорващото дружество на 11.02.2022 г., а жалбата е постъпила при ответния административен орган на 23.02.2022 г., видно от поставения регистрационен индекс вх. № А-24-00-185/23.02.2022 г. /л. 4/. Жалбата е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация – адресат на обжалваната заповед, поради което оспорването е допустимо. Заповедта е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 3 от ЗУТ, подлежи на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността ѝ, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото, становищата на страните и всички доказателства, съдът намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:
Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания ИАА.
Видно от обжалваната Заповед № ДК-02-ЛЧ-1/09.02.2022 г. на вр.и.д. началник на РДНСК - Ловеч, същата е издадена на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с правомощията по чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, предоставени на административния орган със Заповед № РД-13-047/04.02.2022 г. и Заповед № РД-15-103/27.09.2021 г. на началника на ДНСК, поради констатирана незаконност на строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като се нарежда премахването му.
Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – временно изпълняващият длъжността началник на РДНСК - Ловеч, оправомощен от началника на Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/ със Заповед № РД-13-047/04.02.2022 г. /л. 40-48/, видно от т. 11 от същата, съгласно която са предоставени правомощия на началниците на РДНСК по чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ да издават заповеди по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ от първа до трета категория включително. Видно от Заповед № РД-15-103/27.09.2021 г. на началника на ДНСК /л. 49/, на основание чл. 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за държавния служител, на инж. Иван Петков – ст. инспектор в РДНСК Ловеч, подписал процесната заповед, е наредено да съвместява и поеме задълженията и на началник на РДНСК – Ловеч, считано от 27.09.2021 г. до назначаване на служител на незаетата длъжност, но за период не по-дълъг от 6 месеца.
С разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е законово разрешено делегирането на правомощието за издаване на заповед за премахване на незаконни строежи от посочените категории и части от тях. При условията и в рамките на тази законово разрешена делегация е издадена и Заповед № РД-13-047/04.02.2022 г. на началника на ДНСК, с която в частта по т. 11 началниците на РДНСК са оправомощени да издават заповеди по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи по см. на чл. 225, ал. 2 от първа, втора и трета категория. Напълно неоснователно е и възражението за липса на компетентност от гледна точка категорията на строежа, като съображения относно отнасянето на обекта към трета категория, ще бъдат изложени по-долу в настоящия съдебен акт. Дадената правна квалификация в съдържанието на заповедта по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, предвид категорията на процесния строеж /потвърдена и от допуснатата по делото комплексна СТЕ/ – трета, съгласно чл. 137, ал. 4 от ЗУТ и чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи във връзка с чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з“ от ЗУТ и чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1/2003 г., определя началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице като компетентен орган за издаването ѝ.
Ето защо според съда липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Съдът намира, че обжалваната заповед отговаря на всички изисквания за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което липсва и отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. За пълнота следва да се посочи, че съгласно трайната практика на съдилищата мотивите на административния акт могат да се съдържат и отделно в административната преписка, поради което и като съобрази съдържанието на административната преписка съдът намира, че обжалваната заповед е издадена при липса на отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Съдът не констатира съществено нарушение на административнопроизводствените правила, отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, като следва да се посочи, че само съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят като последица до унищожаемост на административния акт, а в настоящия случай съдът не констатира такива.
Съгласно ЗУТ, който е специален закон спрямо АПК, административното производство по премахване на незаконни строежи започва със съставянето на констативен акт от длъжностни лица на ДНСК, както е в настоящия случай, като няма задължение за органа да уведомява собственика на строежа за проверката. Едва след съставянето на констативния акт, съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.
В случая, представител на жалбоподателя не е присъствал на проверката, но съставеният констативен акт му е бил връчен /л. 30-32/, като не е подадено възражение срещу него в законния срок /л. 33/, което обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя, поради което не може да се приеме, че е нарушено правото му на защита. Ето защо, не е налице и отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдът след съвкупна преценка на приобщените по делото доказателства намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, поради което липсва отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Не се спори, че процесният строеж е изграден в поземлен имот с идентификатор ****по КККР на гр. Априлци, като спорно между страните е чия собственост е този имот.
Няма спор, че за изграждането на процесната фотоволтаична инсталация не е издавано разрешение за строеж – чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ един строеж или част от строеж е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон. Разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината, а съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ „строеж” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, включително и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението.
Съдът приема за установено по делото, че за процесния строеж липсва издадено разрешение за строеж, каквито са и фактическите установявания, отразени в констативен акт № 1/05.01.2022 г., възприети впоследствие и в обжалваната заповед. Видно от данните по делото, единственото издадено разрешение за строеж за поземлен имот с идентификатор ****е РС № 9/29.05.2018 г. /л. 12-14/, с което обаче се разрешава на „****“ ЕАД да извърши само строителство на строеж /обект по смисъла на ЗУТ/: GSM/UMTS Базова станция „Острец“ LOV 0108.A000, не и процесната фотоволтаична инсталация. Като в този смисъл са и констатациите по допуснатата комплексна СТЕ /л. 118/, в които изрично се сочи, че фотоволтаична инсталация е изградена след въвеждането в експлоатация на базовата станция с Разрешение за ползване № СТ-05-232/28.02.2019 г. на ДНСК и без строителни книжа.
В тази връзка се явява неоснователен доводът на
жалбоподателя, че процесният строеж не е от трета категория. В конкретния
случай правилно е била определена категорията на процесната фотоволтаична инсталация
при съобразяване на чл. 137, ал. 4 от ЗУТ, чл. 13, ал. 1 от Наредба №
1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи /Наредба № 1/2003 г./,
вр. чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з“ от ЗУТ и чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1/2003 г.,
доколкото по делото се установява, че този строеж е функционално свързан с базовата станция.
Разпоредбата на чл. 137, ал. 4 от ЗУТ изрично предвижда, че строеж, който по един критерий по ал. 1 попада в една категория, а по друг - в по-висока, се категоризира в по-високата категория, поради и което правилно процесният строеж е определен от трета категория, а не от шеста.
В случая от всички събрани доказателства по делото се установява, че извършеният строеж е част от друг строеж, като е функционално свързан с него, който попада в по-високата трета категория. Правилно в тази връзка административният орган е приел, че липсват строителни книжа, в частност разрешение за строеж за процесната фотоволтаична инсталация.
Ето защо, макар самият монтаж на фотоволтаичен панел дори и сам по себе си да представлява строеж от VІ-та категория /и то само в случай, че е с характеристиките, посочени в чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ/, функционалната му свързаност и предназначението му да обслужва/захранва „GSM/UMTS Базова станция Острец LOV 0108.A000“ обуславя отнасянето му към по-високата трета категория, доколкото, както вече се посочи, процесната фотоволтаична инсталация е изградена заради базовата станция.
На следващо място, съдът намира, че видно от писмените
доказателства и заключението на СТЕ, се констатира, че строежът, разпореден за премахване с
обжалваната заповед, се намира в поземлен имот с идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Априлци, обл. Ловеч, както е посочено и в Заповед № ДК-02-ЛЧ-1/09.02.2022
г. на вр.и.д. началник на РДНСК – Ловеч.
Настоящото дело не е гражданско по своя характер и съдът не следва да се
произнася по спор досежно правото на собственост. Въпреки това, релевантното в
случая е, че видно от Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за
имот изх. № 479/2022 от 20.10.2022 г. /л. 149/, единственото вписване, касаещо
поземлен имот с идентификатор ****, в който попада процесната фотоволтаична инсталация, за периода от 01.01.2012 г. до 19.10.2022 г.,
в който период безспорно попада и датата на съставяне на констативен акт №
1/05.01.2022 г. и Заповед № ДК-02-ЛЧ-1/09.02.2022 г. на вр.и.д.
началник на РДНСК – Ловеч, е това на Договора за продажба на недвижим имот -
частна общинска собственост с peг. № 179 от 23.12.2016 год. на Служба по
вписванията гр. Троян. Именно с този договор /л. 25-26/ „****“ ЕАД е закупило
поземления имот.
Видно от т. IV
от Протокол за решенията на едноличния собственик на капитала на „****“ ЕАД от
23.12.2020 г. за преобразуване чрез отделяне дружеството /л. 134-135/, „****“
ЕАД прехвърля правата и задълженията на новоучреденото дружество „***“ ЕАД,
подробно посочени в приложения от 1 до 9.
В приложение № 1 към протокол от
23.12.2020 г. /л. 139-143/ се съдържат ограничените вещни права върху
посочените недвижими имоти, които се придобиват от „***“ ЕАД. Видно от него, за
област Ловеч „***“ ЕАД придобива право на строеж само за четири недвижими имота
- позиции 46, 47, 48 и 49, съответно в с. Ъглен, с. Горско Сливово, с. Румянцево и в с. Драшкова
поляна /л.
140-141/. Т.е., за урегулиран поземлен имот 1-175.11, съответстващ
на поземлен имот с идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Априлци, кв. ****, местността „****“, „***“ ЕАД не придобива
право на строеж.
Съгласно приложение
№ 2 към протокола от 23.12.2020 г., дружеството „***“ ЕАД придобива собственост
върху пасивната инфраструктура,
посочена в приложението, представляваща физическа инфраструктура и съоръжения в описаните обекти. Изрично
е посочено, че „****“ ЕАД запазва собствеността върху поземлените имоти, в
които е изградена физическата инфраструктура и са разположени съоръженията
/л. 144/, а „***“ ЕАД
придобива физическата инфраструктура и кабелните проводи към нея в цялост, като
инфраструктурата се придобива с учредените до момента идеални части от право на
строеж.
Участници в
процеса на строителството по силата на чл. 160, ал.1 от ЗУТ са възложителят, строителят, проектантът,
консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част „Конструктивна“,
техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично
оборудване. Съобразно чл. 161, ал. 1, изр.
първо от ЗУТ, възложител е собственикът на имота, лицето на
което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето,
което има право да строи в чужд имот по силата на закон.
Всички събрани
доказателства по делото сочат „****“ ЕАД като собственик на поземления имот, в
който е изградена процесната фотоволтаична инсталация, именно чрез извършената
покупко-продажба и сключването на Договор от 13.12.2016 г. за продажба на недвижим имот - частна собственост. Видно от
Приложение № 1 към Протокол от 23.12.2020 г. на дружеството „***“ ЕАД не е учредено
право на строеж. В съставения констативния акт от 05.01.2022 г., както и в
Заповед № ДК-02-ЛЧ-1/09.02.2022 г. дружеството „****“ ЕАД е посочено изрично за
възложител на строежа. С
оглед на това, обстоятелството дали физически е строител не изключва функцията
му на възложител на строежа за целите на ЗУТ /арг. чл. 225, ал. 7 от ЗУТ и § 3 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване
на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален
строителен контрол/.
За да бъде издадена заповед по реда на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ е необходимо, да са налице следните материалноправни предпоставки - да е налице обект, който да отговаря на изискванията за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който да е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ и той да е извършен от констатирания като негов автор правен субект.
Обектът на премахване е индивидуализиран в достатъчна степен в обжалваната заповед.
Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Следователно по аргумент от легалното определение строеж е всяко съоръжение, което изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята или на съществуваща сграда.
Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Съобразно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.
Видно от констативният акт, от писмените доказателства, от заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза, в която е отразено, че не са представени никакви книжа за процесната фотоволтаична инсталация, а и няма спор между страните, че строителството е извършено без необходимите строителни книжа.
Отделно пред съда не бяха представени, а и не се твърди от жалбоподателя, че фотоволтаичната инсталация е изградена въз основа на разрешение за строеж. Нито в рамките на административното производство по издаване на обжалваната заповед, нито в съдебното производство оспорващото дружество е навеждало твърдения за наличието на строителни книжа, а и не се представят такива за процесната фотоволтаична инсталация /в нито един от етапите на изграждане/.
Ето защо след като по делото не се доказа наличие на разрешение за строеж, процесният такъв е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Следователно при изложените дотук фактически и правни мотиви, безспорно е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, същият няма данни, а и не се твърди от жалбоподателя да е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, подлежи на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, поради което съдът намира, че издателят на обжалваната заповед правилно е установил релевантните по случая факти и ги е подвел към приложимата за целта правна норма на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ.
В рамките на административното и съдебното производство не бяха ангажирани доказателства, сочещи на наличието на строителни книжа, както към момента на извършване на строежа, така и към момента на издаване на обжалваната заповед, а също и към момента на приключване на съдебното дирене.
Липсата на строителни книжа е достатъчно основание за премахването на процесния строеж, поради което съдът намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби.
Обжалваната заповед е издадена в съответствие и с целта на закона. Целта на специалния закон за контрол върху строителството и въведената с него нетърпимост към незаконното строителство обвързват органа със задължението да разпореди премахването на незаконния строеж. С оглед на това, съдът намира, че липсва и отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК.
Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразена е с материалноправните разпоредби и с целта, която преследва законът, поради което не са налице основания за отмяната ѝ, а подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на спора и с оглед своевременното искане за
присъждане на разноски от страна на ответника, съдът намира, че в полза на Дирекция
за национален строителен контрол /ДНСК/, в чиято структура е издателят на
оспорваната заповед, следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 350,00
лв., от които: 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение в съответствие с чл.
24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ и 200,00 лв. – внесен депозит за назначената СТЕ /л. 98-99/.
Водим от горното, Ловешки административен съд, трети административен състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр с чл. 213 от ЗУТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „****“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ****, чрез юрк. Я.З. – пълномощник, срещу Заповед № ДК-02-ЛЧ-1/09.02.2022 г. на вр.и.д. началник на РДНСК - Ловеч, издадена на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, **** да заплати на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ обща сума в размер на 350,00 /триста и петдесет/ лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: