№ 493
гр. Стара Загора, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20225530202057 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 22-1228-001879 от
06.07.2022 година на Началник-група в сектор „ПП” към ОД на МВР – град
Стара Загора /упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021 година/, с което
на В. С. В., ЕГН **********, са наложени седем отделни административни
наказания – „глоба” в размер на 50 лева за допуснато нарушение по чл.137а,
ал.1, във връзка с чл.183, ал.4, т.7, предложение първо от Закона за
движението по пътищата, „глоба” в размер на 50 лева за допуснато
нарушение по чл.137б, ал.1, във връзка с чл.183, ал.4, т.10 от Закона за
движението по пътищата, „глоба” в размер на 20 лева за допуснато
нарушение по чл.100, ал.1, т.6 във връзка с чл.185 от Закона за движението по
пътищата, „глоба” в размер на 50 лева за допуснато нарушение по чл.100,
ал.3, във връзка с чл.179, ал.5 от Закона за движението по пътищата, „глоба” в
размер на 20 лева за допуснато нарушение по чл.139, ал.2, т.3 във връзка с
чл.185 от Закона за движението по пътищата, „глоба” в размер на 20 лева за
допуснато нарушение по чл.139, ал.2, т.1 във връзка с чл.185 от Закона за
движението по пътищата и „глоба” в размер на 20 лева за допуснато
нарушение по чл.139, ал.2, т.4 във връзка с чл.185 от Закона за движението по
пътищата.
1
В жалбата и в съдебно заседание, лично и чрез процесуалния
представител се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован, чрез
процесуалния си представител, излага доводи за неоснователност на така
подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление, като законосъобразно. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе
предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На В. С. В. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 587334 от 19.06.2022 година за това, че на 19.06.2022 година, в
15.00 часа по път І-5, км 239+800 /до Птицеконбинат/, в посока юг-север
управлява лек автомобил „Ауди А5“, с регистрационен № СТ ****** РР,
собственост на юридическо лице, като: 1. Водачът по време на движение не
използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила; 2. Превозва
дете на предна дясна седалка, за което няма система за обезопасяване; 3. Не
носи знак за първоначален ГТП; 4. Не е залепил на в долен ляв ъгъл на
предното стъкло валиден стикер с № ********* за валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 5. Моторното превозно
средство е без пожарогасител; 6. Моторното превозно средство е без
светлоотразителен триъгълник; 7. Моторното превозно средство е без
светлоотразителна жилетка. Деянието е квалифицирано като
административни нарушения по чл.137а, ал.1, чл.137б, ал.1, чл.100, ал.1, т.6,
чл.100, ал.3, чл.139, ал.2, т.3, чл.139, ал.2, т.1, чл.139, ал.3, т.4 от Закона за
движението по пътищата. При съставяне на акта жалбоподателя не се е
възползвал от правото си на възражение, включително и от това по реда на
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което
нарушенията са описани и квалифицирани така, както са в акта. На
жалбоподателя, за първото нарушение на основание чл.183, ал.4, т.7,
2
предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание –
„глоба” в размер на 50 лева, за второто нарушение на основание чл.183, ал.4,
т.10 от ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 50
лева, за третото нарушение на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 20 лева, за четвъртото
нарушение на основание чл.179, ал.5 от ЗДвП е наложено административно
наказание – „глоба” в размер на 50 лева, за петото нарушение на основание
чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба” в размер на
20 лева, за шестото нарушение на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 20 лева и за седмото
нарушение на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно
наказание – „глоба” в размер на 20 лева.
За изясняване на обстоятелствата по делото бяха събрани и гласни
доказателства.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно.
По отношение на първото административно нарушение:
Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, водачите и
пътниците в моторни превозни средства от съответните категории, когато са
в движение, използват обезопасителни колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. При неизпълнение на това задължение в хипотезата
на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП е предвидена съответната административна
санкция – „глоба” в размер на 50 лева. В разглеждания случай несъмнено от
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
жалбоподателя, на посочената дата и час, е управлявал лек автомобил, като
при управлението не е ползвал обезопасителния колан на превозното
средство с което автомобила е бил оборудван. Това по категоричен и
несъмнен начин се установява от приетия като доказателство по делото
АУАН и показанията на актосъставителя С. Н.. Доказателства за противното
не се събраха. Жалбоподателя, на практика не оспорва това административно
нарушение. Съдът кредитира с доверие свидетелските показанията.
Служителите са изпълнявали служебните си задължения и във тази връзка са
преценили, че следва да направят проверка на управлявания от
3
жалбоподателя лек автомобил. С оглед на това, въз основа на тези събрани по
делото доказателства, съдът приема, че се установява по несъмнен начин, че
жалбоподателят В. на цитираната дата при управление на лек автомобил, не е
ползвал обезопасителния колан с който е бородувано превозното средство и с
това не е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл.137а, ал.1
от Закона за движение по пътищата. Както съдът посочи по-горе, така
възприетата фактическа обстановка в тази и част се установява по несъмнен
начин от показанията на разпитаните по делото свидетели. От друга страна
съдът намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление и
предхождащия го АУАН не са допуснати процесуални нарушения, които да
опорочават административно-наказателната преписка. Посочено е мястото на
административното нарушение, обстоятелствата, при които е установено,
индивидуализиран е нарушителя и е установено неговото виновно
противоправно поведение. От друга страна несъмнено е установено
административното нарушение и по отношение на неговия начин на
извършване. Точно и ясно е описано мястото на извършване на
административното нарушение. От друга страна, съдът не констатира
нарушения по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като
административното нарушение е конкретно, ясно и точно описано и са
посочени обстоятелствата, които го обуславят. С оглед на това съдът намира,
че описаното административно нарушение е доказано по несъмнен и
категоричен начин и правилно е квалифицирано от административно-
наказващия орган като такова по чл.137а, ал.1 от Закона за движението
пътищата.
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в
разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по
чл.137а, ал.1 от Закона за движението по пътищата. В тези случаи по реда на
чл.183, ал.4, т.7, предложение първо от ЗДвП е предвидено административно
наказание – „глоба” в размер на 50 лева. Съобразявайки се с нарушението,
неговата тежест, подбудите за неговото извършване, както и имотното съС.ие
на нарушителя, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно
е наложил наказание в предвидения в закона размер, а именно – „глоба” от 50
лева. Ето защо съдът намира, че така наложеното наказание би изиграло
своята превантивна роля, поради което и правилно и законосъобразно е било
определено от административно-наказващия орган.
4
По отношение на второто административно нарушение:
Съгласно разпоредбата на чл.137б, ал.1 от ЗДвП, системите за
обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са
предназначени, са квалифицират в пет групи: 1. Група 0 – за деца с тегло под
10 кг; 2. Група 0+ - за деца с тегло под 13 кг; 3. Група I – за деца с тегло
между 9 и 18 кг; 4. Група II – за деца с тегло между 15 и 25 кг и 5. Група III –
за деца с тегло между 22 и 36 кг. При неизпълнение на това изискване в
хипотезата на чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП е предвидена съответната
административна санкция – „глоба” в размер на 50 лева. В разглеждания
случай несъмнено от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че жалбоподателя, на посочената дата и час, е управлявал лек
автомобил, като при управлението е возел дете без система за обезопасяване.
Тази система обаче съобразно изискванията на чл.137б от ЗДвП не е
конкретизирана, което води до непълнота на административното обвинение а
и оттам до нарушаване на правото на защита на нарушителя, което
съществено нарушение на процесуалните правила при реализиране на
административно-наказателната отговорност и води до незаконосъобразност
на така обжалваното наказателно постановление в тази му част само на това
основание. Непълнотата на административното обвинение обуславя и негова
незаконосъобразност тъй като се нарушава основно право а именно правото
на защита на обвиненото лице срещу това което е обвинено.
По отношение на третото административно нарушение:
Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.6 от ЗДвП, водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи документ, отразяващ датата за
извършване на следващия периодичен преглед за проверка на техническата
изправност, удостоверяващ, че моторното превозно средство, което управлява
се допускат по пътищата, отворени за обществено ползване.
При неизпълнение на това изискване в хипотезата на чл.185 е
предвидена съответната административна санкция – „глоба” в размер на 20
лева. В разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че жалбоподателя, на посочената дата и час, е
управлявал лек автомобил, като при управлението не е носил знак/документ
за първоначален технически преглед за моторното превозно средство, което
управлява. Така описаното като административно нарушение не съответства
5
посоченото административно обвинение, тъй като едното касае първоначален
технически преглед а другото последващ такъв. Ето защо наказателното
постановление в тази му час следва да бъде отменено като незаконосъобразно
и неправилно.
По отношение на четвъртото административно нарушение:
Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.3 от ЗДвП, водачът на
моторното превозно средство, което не е било спряно от движение, е длъжен
да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно
средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и да носи контролен талон.
При неизпълнение на това задължение в хипотезата на чл.179, ал.5 от ЗДвП е
предвидена съответната административна санкция – „глоба” в размер на 50
лева. В разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че жалбоподателя, на посочената дата и час, е
управлявал лек автомобил, като при управлението не бил залепил стикера на
наличната за автомобила „Гражданска отговорност“ в долния ляв ъгъл на
предното стъкло, като стикера е била забоден с телбод за гражданската
отговорност. Това по категоричен и несъмнен начин се установява от приетия
като доказателство по делото АУАН и показанията на актосъставителя С. Н..
Доказателства за противното не се събраха. Жалбоподателя, на практика не
оспорва това административно нарушение. Съдът кредитира с доверие
свидетелските показанията. Служителите са изпълнявали служебните си
задължения и във тази връзка са преценили, че следва да направят проверка
на управлявания от жалбоподателя лек автомобил. С оглед на това, въз
основа на тези събрани по делото доказателства, съдът приема, че се
установява по несъмнен начин, че жалбоподателят В. на цитираната дата при
управление на лек автомобил, не е бил залепил притежавания от него валиден
стикер на „Гражданската отговорност“ в левия ъгъл на предното стъкло и с
това не е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл.100, ал.3
от Закона за движение по пътищата. Както съдът посочи по-горе, така
възприетата фактическа обстановка в тази и част се установява по несъмнен
начин от показанията на разпитаните по делото свидетели. От друга страна
съдът намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление и
предхождащия го АУАН не са допуснати процесуални нарушения, които да
опорочават административно-наказателната преписка. Посочено е мястото на
6
административното нарушение, обстоятелствата, при които е установено,
индивидуализиран е нарушителя и е установено неговото виновно
противоправно поведение. От друга страна несъмнено е установено
административното нарушение и по отношение на неговия начин на
извършване. Точно и ясно е описано мястото на извършване на
административното нарушение. От друга страна, съдът не констатира
нарушения по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като
административното нарушение е конкретно, ясно и точно описано и са
посочени обстоятелствата, които го обуславят. С оглед на това съдът намира,
че описаното административно нарушение е доказано по несъмнен и
категоричен начин и правилно е квалифицирано от административно-
наказващия орган като такова по чл.100, ал.3 от Закона за движението
пътищата.
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в
разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по
чл.130, ал.3 от Закона за движението по пътищата. В тези случаи по реда на
чл.179, ал.5 от ЗДвП е предвидено административно наказание – „глоба” в
размер на 50 лева. Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест,
подбудите за неговото извършване, както и имотното съС.ие на нарушителя,
административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил
наказание в предвидения в закона размер, а именно – „глоба” от 50 лева. Ето
защо съдът намира, че така наложеното наказание би изиграло своята
превантивна роля, поради което и правилно и законосъобразно е било
определено от административно-наказващия орган.
По отношение на петото, шестото и седмото административно
нарушение:
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.2, т.1, т.3 и т.4 от ЗДвП,
движещите се по пътя три и четириколесни моторни превозни средства
задължително се оборудват с „Обезопасителен триъгълник“,
„“Пожарогасител“ и „Светлоотразителна жилетка“. При неизпълнение на това
задължение в хипотезата на чл.185 от ЗДвП е предвидена съответната
административна санкция – „глоба” в размер на 20 лева за всяко едно от
административните нарушения. В разглеждания случай несъмнено от
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
7
жалбоподателя, на посочената дата и час, е управлявал лек автомобил, като
при извършената проверка автомобила не е бил оборудван с „Обезопасителен
триъгълник“, „“Пожарогасител“ и „Светлоотразителна жилетка“. Това по
категоричен и несъмнен начин се установява от приетия като доказателство
по делото АУАН и показанията на актосъставителя С. Н.. Доказателства за
противното не се събраха. Жалбоподателя, на практика не оспорва това
административно нарушение. Съдът кредитира с доверие свидетелските
показанията. Служителите са изпълнявали служебните си задължения и във
тази връзка са преценили, че следва да направят проверка на управлявания от
жалбоподателя лек автомобил. С оглед на това, въз основа на тези събрани по
делото доказателства, съдът приема, че се установява по несъмнен начин, че
жалбоподателят В. на цитираната дата при управление на лек автомобил, е
констатирано че автомобила не е бил оборудван с „Обезопасителен
триъгълник“, „“Пожарогасител“ и „Светлоотразителна жилетка“ и с това не е
изпълнено задължението, визирано в разпоредбата на чл.139, ал.2, т.1, т.3, и
т.4 от Закона за движение по пътищата. Както съдът посочи по-горе, така
възприетата фактическа обстановка в тази и част се установява по несъмнен
начин от показанията на разпитаните по делото свидетели. От друга страна
съдът намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление и
предхождащия го АУАН не са допуснати процесуални нарушения, които да
опорочават административно-наказателната преписка. Посочено е мястото на
административното нарушение, обстоятелствата, при които е установено,
индивидуализиран е нарушителя и е установено неговото виновно
противоправно поведение. От друга страна несъмнено е установено
административното нарушение и по отношение на неговия начин на
извършване. Точно и ясно е описано мястото на извършване на
административното нарушение. От друга страна, съдът не констатира
нарушения по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като
административното нарушение е конкретно, ясно и точно описано и са
посочени обстоятелствата, които го обуславят. С оглед на това съдът намира,
че описаното административно нарушение е доказано по несъмнен и
категоричен начин и правилно е квалифицирано от административно-
наказващия орган като такова по чл.139, ал.2, т.1, т.3 и т.4 от Закона за
движението пътищата.
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в
8
разглеждания случай действително виновно са допуснати, три отделни
административни нарушения по чл.139, ал.2, т.1, т.3 , и т.4 от Закона за
движението по пътищата. В тези случаи по реда на чл.185 от ЗДвП е
предвидено административно наказание – „глоба” в размер на 20 лева, за
всяко едно от тях. Съобразявайки се с нарушенията, тяхната тежест,
подбудите за извършването им, както и имотното съС.ие на нарушителя,
административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил три
отделни административни наказания в предвидения в закона размер, а именно
– „глоба” в размер на по 20 лева, за всяко едно от тях. Ето защо съдът намира,
че така наложените наказания биха изиграли своята превантивна роля, поради
което и правилно и законосъобразно са били определени от
административно-наказващия орган.
Следва да се има предвид, че жалбоподателя е системен
нарушител и трайно не спазва правилата за движение по пътищата визирани в
Закона за движението по пътищата, като за допуснати от него
административни нарушения има издадени 57 наказателни постановления и
18 електронни фиша, които обаче не са оказали своето въздействие върху
дееца щото същия е продължил да не зачита правилата за движение.
С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление, следва да бъде потвърдено в посочени части и отменено за
второто и третото административни нарушения.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1228-001879
от 06.07.2022 година на Началник-група в сектор „ПП” към ОД на МВР – град
Стара Загора /упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021 година/, с което
на В. С. В., ЕГН **********, в частта с която са наложени пет отделни
административни наказания – „глоба” в размер на 50 лева за допуснато
нарушение по чл.137а, ал.1, във връзка с чл.183, ал.4, т.7, предложение първо
от Закона за движението по пътищата, „глоба” в размер на 50 лева за
допуснато нарушение по чл.100, ал.3, във връзка с чл.179, ал.5 от Закона за
движението по пътищата, „глоба” в размер на 20 лева за допуснато
нарушение по чл.139, ал.2, т.3 във връзка с чл.185 от Закона за движението по
9
пътищата, „глоба” в размер на 20 лева за допуснато нарушение по чл.139,
ал.2, т.1 във връзка с чл.185 от Закона за движението по пътищата и „глоба” в
размер на 20 лева за допуснато нарушение по чл.139, ал.2, т.4 във връзка с
чл.185 от Закона за движението по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-1228-001879 от
06.07.2022 година на Началник-група в сектор „ПП” към ОД на МВР – град
Стара Загора /упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021 година/, с което
на В. С. В., ЕГН **********, в частта с която са наложени две отделни
административни наказания –„глоба” в размер на 50 лева за допуснато
нарушение по чл.137б, ал.1, във връзка с чл.183, ал.4, т.10 от Закона за
движението по пътищата и „глоба” в размер на 20 лева за допуснато
нарушение по чл.100, ал.1, т.6 във връзка с чл.185 от Закона за движението по
пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд – град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10