ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1607
гр. Варна, 17.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20233100900173 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЕЦ: „Колект БГ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
район Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ No 4, ет.6, представлявано от Юлиян Бойчев
Цампаров, дейставащи чрез адв. И. М. Л. от АК – София със съдебен адрес: ********,
ел.адрес за призоваване: *************и тел за връзка: ***********;
срещу
ОТВЕТНИК: И. С. И., ЕГН ********** с адрес: *****************, действащ чрез
назначения от съда с Определение No 1260 / 11.09.2023г. особен представител – адв. В. Д. С.
от АК – Варна, съдебен адрес: ***********, тел: *********;
На основание чл. 127 ал. 4 от ГПК ищецът е посочил следната собствена банкова
сметка - IBAN: ******************* при „Българска банка за развитие" АД.
С разпореждане № 2271/25.04.2023г., съдът е приел, че ответникът по делото има
качеството на потребител, поради което предвид разпоредбата на чл. 113 от ГПК, спорът
подлежи на разглеждане по общия ред. Страните не са направили възражение.
След като съдът извърши проверка за редовността на разменените книжа,
допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, съобрази исканията и
възраженията на страните, на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, намира, че следва да се
произнесе по предварителните въпроси и по допускане на доказателствата, като следва да се
допуснат всички относими, допустими и необходими такива.
В рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът по делото И. И.,
действащ чрез назначения особен представител, е депозирал отговор на исковата молба,
поради което и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, производството по делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които
1
да се съобщи проект за доклад по делото.
По предварителните въпроси:
В отговора на исковата молба, особеният представител е навел възражения, които в
една част са недопустими, предвид влязлото в сила между страните решение по т.д. 702 /
2018г. на ВОС. С влязлото в сила на 08.02.2019г. Решение No 120 / 08.02.2019г. по
посоченото търговско дело ответникът И. С. И. е осъден да заплати на „Юробанк България“
АД, ЕИК *********, София, суми, произтичащи от Договор за банков кредит за покупка на
недвижим имот HL31955/18.12.2007г., а именно: 48 879.44 шв.франка /част от общ размер
на главница от 64 127.59 шв.франка/ ведно със законна лихва върху главницата предмет на
иска, считано от подаване на исковата молба на 14.05.2018г. до окончателното изплащане на
задължението както и сумата от 644.40 лева, представляващи нотариални такси, ведно със
сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 3 525.78 лева, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
По отношение на обстоятелството, че исковата претенция на ищеца е заведена като
частичен иск, съдът намира за необходимо да изясни позицията, която споделя във връзка с
ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк.дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС и разрешението, дадено с
него в насока, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила
на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В процесната хипотеза се
касае за частичен иск, който е заведен след като вече е влязло в сила решение между същите
страни по проведен предходен частичен иск за различна сума от предполагаемо същия общ
размер на вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е
разликата /остатъкът или част от него/ от вземането, се касае до същото субективно
материално право, същото вземане, но в останалия, незаявен с предявения преди това
частичен иск, обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем,
различни части. В тази връзка съдът намира, че белезите, които индивидуализират
материалното правоотношение и съответно субективното материално право, представляват
обективните предели на СПН. При уважаване на частичния иск обективните предели на
силата на пресъдено нещо /СПН/ обхващат основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти / юридическите факти, от които правоотношението
произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия
размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част
от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата
част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е
разликата /остатъкът/ от вземането, се касае до същото субективно материално право,
същото вземане, но в останалия, незаявен с предявения преди това частичен иск, обем. По
двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.
2
Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в
последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на
вземането, дали е възникнало и правната му квалификация. Съдът, сезиран с иск за остатъка
от обезщетението ще се яви обвързан от преценката на съда, произнесъл се по частичния
иск, относно полагащия се общ размер на вземането, с оглед установените от предходния
съд факти, относими към тази преценка. Възраженията могат да бъдат само
правопогасяващи по отношение на незаявения размер, но не и правоизключващи или
унищожаващи цялото основание на претенцията. /Определение No 60243 / 22.06.2021г. по
ч.т.д. 918 / 2021г. на ВКС, I то; Решение No 20 / 30.06.2020г. по т.д. 376 / 2018г. на ВКС, I
ТО/. В този смисъл, при едни и същи обстоятелства съдът по втория частичен иск следва да
определи/ съобрази същия общ размер на вземането, който е бил определен и при първия
частичен иск, в противен случай критерият за справедливост ще бъде нарушен.
Преразглеждайки въпроса за общия размер на вземането, въз основа, на който вече съдът по
първия частичен иск се е произнесъл и който стъпва на правопораждащите факти на
спорното субективно материално право, би довело до недопустимо пререшаване на въпрос,
който с решението по първото производство следва да има правоустановяващо действие
между страните. Различният общ размер на вземането може да бъде мотивиран от съда по
втория частичен иск с обстоятелства, които не са били обсъждани при разглеждането на
първия частичен иск, но не и такива, за които е настъпила съответна преклузия,
несвоевременно са заявени или се дължат на бездействието на страната. Доколкото в
рамките на процеса по първия частичен иск се формира СПН за правопораждащите
вземането факти и доколкото за преценка на основателността на претенцията следва да се
установи и общия размер на вземането, то всяка от страните следва да е процесуално
активна. Настоящият съдия-докладчик намира за недопустимо в новото производство по
предявен втори, трети и т.н. частичен иск за остатъка до пълния размер на вземането да се
остнойностяват повторно или за пореден път във всяко едно от производствата вземанията
по отделни компоненти, които в първото производство вече са били остойностени към
датата на настъпване на предсрочната изискуемост и която оценка е послужила за база за
произнасянето на съда. Подобно поредно остойностяване на база едни и същи вече
ползващи се със СПН факти би представлявало по съществото си недопустимо
преразглеждане на този въпрос, което би отворило възможност за злоупотреби с
процесуални права от страна на ищците по частични искове при различни остойностявания
от вещите лица. Отделно се създава една неяснота, с което се нарушава и принципът на
предвидимост в правораздаването.
С оглед на гореизложеното и съдът намира, че следва да възприеме като размер на
общата дължима главница към датата на настъпване на предсрочната изискуемост, тази
установена по т.д 702 / 2018г. на ВОС или това е сумата в размер на 64 127.59 шв.франка.
Предвид разрешението по т.1 на Тълкувателно решение No 3/ 2016г. на ВКС, ОСГТК,
допустими за разглеждане са възраженията на ответника И. И. за погасяване поради
плащане, евент. за изтекла погасителна давност по отношение на непредявената част от
вземането за главница, която се претендира в настоящото производство, както и за
3
погасяване по давност на претенцията за законна лихва за предходен период. Допустимо за
разглеждане е и възражението за неравноправност/нищожност на отделните клаузи от
договора за възнаградителна лихва, за разноски / административни такси и за застаховки,
доколкото не са били предмет на разглеждане по т.д. 702 / 2018г. на ВОС. Всички останали
възражения на ответника са недопустими, доколкото се приемат за установени релевантните
факти и обстоятелства, които са били предмет на разглеждане във вече проведеното
производство, а именно: размерът на общото задължение, което евентуално би се дължало -
64 127.59 шв.франка за главница, последното извършено плащане по кредита – 28.04.2015г.,
датата на настъпилата предсрочна изискуемост – датата на връчване на исковата молба на
ответника в производството по т.д. 702 / 2018г. на ВОС – 04.06.2018г.; надлежно
уведомяване за цесиите от 05.02.2008г. и от 25.10.2017г. към 04.06.2018г.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по общия ред.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
18.12.2023г. от 10:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на
основание чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И
ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 18.12.2007 г. е бил сключен Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 31955 /Договора/ между „Юробанк България" АД /правоприемник на
„Юробанк и Еф Джи България" АД/, от една страна, в качеството на кредитор и И. С. И. от
друга страна, в качеството и на кредитополучател. Съгласно чл. 1 ал. 1 от процесния
договор, кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски
франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 42 670 евро, от които: -
равностойността в швейцарски франкове на сумата в размер на 10 500 евро е била за
покупка на недвижим имот -Апартамент №3 на първи жилищен етаж със застроена площ
60,54 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалет входно антре и тераса представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.4505.53.3.3, както и - равностойността
в швейцарски франкове на сумата в размер на 32 170 евро е била за други разплащания. На
03.01.2008г. ответникът усвоил отпуснатата сума в размер на 71 795 швейцарски франка с
равностойност към посочената дата - 42 670 евро. Кредитополучателят се бил задължил да
върне на кредитора получената сума, заедно с дължимите лихви при условията и в
сроковете, договорени с процесния договор. Крайният срок на погасяване на кредита,
включително и за дължимите лихви бил 336 месеца, считано от датата на открИ.е на
заемната сметка по кредита. Последната месечна погасителна вноска ебила дължима на
03.01.2036г. На 05.02.2008 г, по силата на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/,
4
задължението на И. С. И., ведно с всички обезпечения и принадлежности към него, било
изкупено от „Бългериан Ритейл сървисиз" АД, ЕИК *********. На 25.10.2017 г. с Договор
за прехвърляне на вземания /цесия/, вземането срещу И. С. И., ведно с всички обезпечения и
принадлежности към него било прехвърлено отново от към „Юробанк България" АД.
Твърди, че поради неизпълнение на задълженията на ответника кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем от 28.03.2018г. На 14.08.2018 г., „Юробанк България" АД предявила
осъдителен иск за част от общо дължимата сума по кредита, а именно за сумата от: 48 879,44
швейцарски франка - главница представляваща част от общо дължима главница в размер на
64 127,59 швейцарски франка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 644.40 лв. - нотариални
такси. Било образувано търговско дело № 702/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна, по
което било постановено съдебно решение, с което била уважена претенцията и същото било
влязло в сила. На 27.03.2020 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) между „Юробанк България" АД и „Колект БГ" АД /с предходно търговско
наименование -„Свети Георги Груп" ЕАД/, влязъл в сила на 03.04.2020г. По силата на
договора за цесия „Колект БГ" АД изкупило задължението на И. С. И., произтичащо от
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 31955 от 18.12.2007г., ведно с всички
обезпечения и принадлежности. Уведомление за посочената цесия не било връчено на
длъжника, поради което моли и настоящата искова молба да се счита за такова.
С уточнителна молба вх. No 8706/ 06.04.2023г., ищецът пояснява, че освен
непредявеният остатък от главница, претендира заплащане на законна лихва за забава върху
същата в размер на 4 438,90 швейцарски франка, дължима за периода от 14.05.2020 г. до
27.03.2023 г. Сочи, че размерът на мораторната лихва е изчислен съгласно чл. 86 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА И. С. И., действащ чрез
назначения особен представител по делото адв. В. С., е постъпил отговор на исковата
молба, като в частта по предварителните въпроси по-горе съдът е обсъдил обстойно кои
възражения са допустими за разглеждане в настоящото производство, като само тях съдът
ще отрази в доклада по делото. Оспорва начина на формиране на претендираните суми,
както и техния размер. Прави възражение за погасяване поради плащане, евент. за изтекла
погасителна давност по отношение на непредявената част от вземането за главница, която
се претендира в настоящото производство, както и за погасяване по давност на претенцията
за законна лихва за предходен период. Прави възражение, че нередовно е съобщена на
длъжника последната цесия. Прави възражение за неравноправност/нищожност на
отделните клаузи от договора за възнаградителна лихва, за разноски / административни
такси и за застаховки. Моли за отхвърляне на исковете.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА, ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА, НА
НАСРЕЩНИТЕ ПРАВА И НА ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА:
Предявени от ИЩЕЦА: „Колект БГ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ No 4, ет.6,
5
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, срещу ОТВЕТНКА: И. С. И., ЕГН **********
с адрес: ********************, са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми: -сумата от 15 248,15 шв. фр. /петнадесет хиляди двеста
четиридесет и осем швейцарски франка и петнадесет рапена/, представляваща ЧАСТ от
общо дължимата по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 31955 от
18.12.2007г. главница в размер на 64 127, 59 шв.фр./ шестдесет и четири хиляди сто
двадесет и седем швейцарски франка и петдесет и девет рапена/, ведно със законна лихва
върху претендираната част от главницата, считано от датата на подаване на настоящата
искова молба / 27.03.2023г./ до окончателното й изплащане; - сумата от 4 438,90 шв.фр. /
четири хиляди четиристотин тридесет и осем швейцарски франка и деветдесет рапена/,
представляваща мораторна лихва, начислена върху сумата за претендираната главница от
15 248,15 шв. фр. по договора за периода от 14.05.2020 г. до 27.03.2023г.
В рамките на производството са направени ВЪЗРАЖЕНИЯ от ответника за 1/
нищожност поради накърняване на добрите нрави на клаузата за възнаградителна лихва,
административни такси/разноски и застраховки - чл. 26 ал.1, предл. 3 от ЗЗД; 2/ нищожност,
поради неравноправност на същите клаузи, както и 3/ в условията на евентуалност за
погасяване на задълженията за главница и законна лихва по давност – чл. 110 и сл. от ЗЗД.
УКАЗВА на страните, че предвид характера на предявения иск, то на основание чл. 7
ал.3 от ГПК, съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в процесния
договор, тъй като е сключен с потребител. Предоставя възможност на страните най-
късно в първо с.з да изразят становище по тези въпроси.
III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, които са БЕЗСПОРНИ и/или не се нуждаят от ДОКАЗВАНЕ:
На основание чл. 155 от ГПК, СЪОБЩАВА на страните, че НЕ ПОДЛЕЖАТ на
доказване служебно известните на съда факти, а именно всички отразени вписвания по
партидите в Търговския регистър на „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* и на „Колект
БГ“ АД, ЕИК *********.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ СЪС СИЛА НА ПРЕСЪДЕНО НЕЩО по влязло в
сила на 08.02.2019г. решение по т.д. 702/ 2018г. на ВОС ответникът И. С. И. е осъден да
заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, София, суми, произтичащи от Договор
за банков кредит за покупка на недвижим имот HL31955/18.12.2007г., а именно: 48 879.44
шв.франка /част от общ размер на главница от 64 127.59 шв.франка/, ведно със законна
лихва върху главницата предмет на иска, считано от подаване на исковата молба на
14.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението както и сумата от 644.40 лева,
представляващи нотариални такси, ведно със сторените по делото съдебно-деловодни
разноски в размер на 3 525.78 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Съобразно изложеното в
предварителните въпроси и предвид влязлото в сила решение, СЪДЪТ ПРИЕМА за
6
БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО между страните, че между „Юробанк България“ АД и
ответника е сключен процесният договор за кредит, като сумите по същия са били усвоени
от ответника, размерът на общото задължение, което евентуално би се дължало е 64 127.59
шв.франка за главница, последното извършено плащане по кредита е осъществено на
28.04.2015г., датата на настъпилата предсрочна изискуемост е датата на връчване на
исковата молба на ответника в производството по т.д. 702 / 2018г. на ВОС – 04.06.2018г.;
надлежно е извършено уведомяване за цесиите от 05.02.2008г. и от 25.10.2017г. към
04.06.2018г.
IV.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В тежест на всяка от страните по делото е да установи фактите на които основава
своите искания и възражения, т.е. тези факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за
себе си правни последици.
Предвид процесуалното поведение на страните, съдът указва, че в тежест на ищеца е
да установи, че страните се намират във валидни облигационни правоотношения по договор
за кредит / обстоятелство прието за безспорно установено/, по който клаузите за
възнаградителна лихва, административни такси/разноски и застраховки са валидни и
обвързващи страните, своето пълно и точно изпълнение по договора / обстоятелство
прието за безспорно установено/, настъпилата изискуемост на задълженията, вкл.
предпоставките за настъпилата предсрочна изискуемост, както и редовно уведомяване на
ответниците за същата /всички посочени факти и обстоятелства се приемат за безспорно
установени по делото/, както и че вземанията по процесния договор за кредит са били
надлежно прехвърлени към ищеца с договор за цесия от 27.02.2020г., за което и ответникът
е надлежно уведомен. В тежест на ищеца е да установи конкретния вид, период и размер на
задълженията.
Предвид, че исковете са насочени срещу потребител, УКАЗВА на ищеца, че в негова
тежест е да установи също изпълнението на задълженията относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредита, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят. В случай, че
се констатират неравноправни клаузи в потребителския договор, то в тежест на ищеца е
да установи и че същите са уговорени индивидуално.
В тежест на ответника е да докаже погасяването на вземанията по договора за кредит
/плащане или изтекла давност/, както и останалите правоизключващи спорното право факти,
на които основава своите възражения.
V. УКАЗАНИЯ ДО СТРАНИТЕ ЗА КОИ ОТ ТВЪРДЯНИТЕ ОТ ТЯХ ФАКТИ НЕ СОЧАТ
ДОКАЗАТЕЛСТВА
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за конкретния вид, период и размер на
задълженията, както и на ответника е предоставена необходимата писмена информация за
7
съдържанието на условията по кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които
разходите могат да се изменят, както и че евент. клаузите са уговорени индивидуално.че
ответника е валидно обвързан от договора и ОУ към договора за кредит и погасителен план,
индивидуално уговерени клаузи досежни лихвените проценти и капитализация, размер на
задълженията, претендирани по пера, надлежно обявена предсрочна изискуемост до
ответника, основание за превод на сумите към учебните заведения.
ПО ДОПУСКАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с
исковата молба документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване т.д. 702 / 2018г. по описа на ВОС.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца, на основание чл. 190 от ГПК, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението с препис от настоящото определение, да представи по делото
цялата преписка във връзка с процесния договор за кредит, вкл. погасителния план,
подписан между страните. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на посоченото
задължение съдът може да наложи глоба за неизпълнение, както и да приложи последиците
по чл. 161 от ГПК.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
8
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
Нора Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на
постигане на спогодба следва да уведомят съда преди насроченото открито съдебно
заседание.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по
делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно
изразеното от всяка от тях становище.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 140, ал. 3 ГПК, а от депозирания отговор на исковата молба – на ищеца по делото,с
Приложение № 1 към чл. 2, т. 1 от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на
образци и книжа, свързани с връчването по ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9