№ 1062
гр. София, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110136987 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. Б. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. С.., ул. “А....“ № 11В, ап. 29, представлявана от адв. В.
А. ММ.Т., със съдебен адрес: гр. С....., тел: ...., спрямо Б. във В., с адрес: гр.
С. и в условията на евентуалност против М., гр. С..
Ищцата излага, че между нея и ответника Б. във В. е възникнало трудово
правоотношение по силата на спечеления от ищцата конкурс за длъжността
„директор“ на Българския културен институт във В., считано от 16.02.2024 г.,
когато ищцата е била уведомена чрез имейл, че е класирана на първо място в
проведения от втория ответник М. конкурс и към настоящия момент.
Излага, че на 29.02.2024 г. получила имейл от Министерството на
културата, с който била уведомена да изпрати заявление в свободен текст до
Министъра на културата, че иска да бъде назначена на длъжността директор
на БКИ във В.. В отговор ищцата е подала молба до М. на 05.03.2024 г., с
която е поискала да бъде назначена на длъжността директор на БКИ-В., с
начална дата на изпълнение на задълженията от 02.09.2024 г., като за причина
за отлагане на изпълнение на задълженията е посочила работни ангажименти
по започнат и незавършен проект. С молба от 18.03.2024 г., отправена до
Министъра на културата, ищцата предложила да бъде командирована във В. с
тримесечно отлагане, съгласно чл. 96, ал.2 от КТ, а в отговор, с писмо от
26.03.2024 г. от Министъра на културата ищцата била уведомена, че на
основание чл. 96, ал.4 от КТ, поради непостъпване на работа в 2-седмичния
срок, трудовото правоотношение се смятало за невъзникнало, доколкото
молбите за назначаване на длъжност директор на БКИ-В. били депозирани в
Министерството на културата след изтичане на 2-седмичния срок от
получаване на писмо изх. № 94-00-127/16.02,2024 г., с което ищцата била
1
уведомена, че е класирана на първо място в проведения конкурс, а
изтъкнатите от ищцата причини за отлагане на датата на постъпване на работа
нямали характер и не следвало да се приемат за уважителни. Твърди се, че
посоченото изявление на Министъра на културата не е произвело
прекратително действие по отношение на възникналото трудово
правоотношение. Сочи още, че Министерството на културата не е предложило
на ищцата споразумение по чл. 107 от КТ, за да може тя да вземе решение да
постъпи или не на работа, като с имейла от 29.02.2024 г., с който е била
приканена да подаде молба за назначаване, без индивидуализиране на
задължителните условия по договора и която молба не се изисквала по КТ при
конкурс, ищцата недобросъвестно е била въведена в заблуждение относно
началото на изпълнение на трудовите си функции, което представлявало
нарушение на принципа на добросъвестността по чл. 8 от КТ. Отделно сочи,
че не била издадена и заповед на Министъра на културата за дългосрочно
командироване на ищцата в Полша, в съответствие с изискванията на чл. 17,
ал.8 от Закона за закрила и развитие на културата, без която било невъзможно
за ищцата да започне да изпълнява трудовите си задължения.
По отношение на ответника Министерството на културата сочи, че
доколкото като по-горестоящ орган спрямо Б. във В. по смисъла на чл. 61, ал.
2 КТ, е осъществил всички материалноправни предпоставки за учредяване на
трудовото правоотношение, за ищцата съществувало правен интерес да
установи съществуването му и спрямо този ответник. При тези твърдения
моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено спрямо
ответниците, че между ищеца и Б. във В. съществува трудово
правоотношение, възникнало на 16.02.2024 г. по силата на чл. 96 КТ от
проведен конкурс, който тя е спечелила, за длъжността директор на
Българския културен институт във В., което трудово правоотношение
съществува и понастоящем. Ангажират се доказателства и се претендират
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. във В. оспорва предявения иск. Не
се оспорва обстоятелството, че ищцата е била класирана на първо място в
проведения от Министъра на културата конкурс, за което е била уведомена на
16.02.2024 г., както и че ищцата е подала две молби, съответно от 05.03.2024 г.
и от 18.03.2024 г. с посоченото в исковата молба съдържание. Излага, че
ищцата не е постъпила на работа в 2- седмичния срок от уведомяването, че е
спечелила конкурса, като в този срок нито е подала молба за отлагане на
постъпването в длъжност, нито се е явила на работа. Отделно се посочва, че
посочените от ищцата причини за отлагане на постъпването в длъжност били
неуважителни, доколкото зависели от волята на ищцата. Ето защо счита, че по
силата на закона трудовото правоотношение се считало за невъзникнало.
Счита иска за неоснователен и поради погасяването му по давност. С оглед на
изложеното моли за отхвърляне на предявения иск. Ангажират се
доказателства и се претендират разноски.
В срока по чл. 131 ответникът Министерството на културата оспорва
2
предявения иск. Оспорва да е пасивно материалноправно и
процесуалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск, доколкото
счита, че при условията на чл. 62, ал. 2, изр. 2 КТ трудовото правоотношение
възниквало между ищцата и нейния работодател в лицето на Б. във В.. По
същество в настоящия случай счита, че трудово правоотношение въобще не е
възникнало, доколкото ищцата не се е явила за заемане на длъжността в
законоустановения срок. Релевира възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на иска. Отделно се посочва, че посочените от ищцата причини
за отлагане на постъпването в длъжност били неуважителни, доколкото
зависели от волята на ищцата. С оглед на изложеното моли за отхвърляне на
предявения иск. Ангажират се доказателства и се претендират разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
По предявения иск с правно основание по чл.124 от ГПК, пред. трето
във вр. с чл.357 от КТ в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, въз
основа на които е възникнало твърдяното трудово правоотношение.
В тежест на ответника е да установи, че трудовото правоотношение е
било надлежно прекратено от работодателя.
Със Заповед №РД16-54/28.03.2023 г. на основание чл. 90, ал. 1 и ал. 2 и
чл. 91 от КТ, чл. 17, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата
/"ЗЗРК"/ и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-4 от 14.06.2007 г. за провеждане на
конкурсите за директори на държавните културни институти /"Наредбата"/ е
обявен конкурс за заемане на длъжността "Директор" на БКИ - В., като са
посочени изискванията, на които кандидатите следва да отговарят и
изискваната документация за участие в конкурса. Определено е конкурсът да
се проведе чрез разглеждане на представените документи и концепция за
развитието на културния институт и събеседване. Със Заповед №РД16-
75/30.05.2023 г. на министъра на културата е определена комисия по
допускане на кандидатите, а със Заповед №РД9К-38/30.01.2024 г. е назначена
комисия за провеждане на конкурса, като е посочено същият да се проведе на
15.02.2024 г. от 10:00 ч., в сградата на М., гр. София , бул. „Ал.
Стамболийски“ № 17, залата на 3-ти етаж.
Представена е докладна записка с рег. № 94-00-127/15.02.2024 г. от
директор на дирекция МСЕПРД до министъра на културата, с която е
представен протокол от 15.02.2024 г. от заседанието на комисията, като
същата предлага с класирания на първо място кандидат за заемане на
длъжността - С. Б. П., да се сключи споразумение по чл. 107, във връзка с чл.
96 от Кодекса на труда.
Не се спори по делото и се установява от представеното писмо с изх. №
94-00-127/16.02.2024 г., че на 16.02.2024 г. ищцата е била уведомена на
основание чл. 95, ал. 2 КТ, че е класирана на първо място в проведения
3
конкурс, като с имейл от 29.02.2024 г. ищцата е била приканена да изпрати
заявление в свободен текст до министъра на културата, че желае да бъде
назначена на спечелената длъжност.
Не се спори още и се установява от събраните писмени доказателства, че
с молба с вх. № 94-00-429/05.03.2024 г. ищцата е помолила да бъде назначена
на спечелената длъжност, считано от 02.09.2024 г., поради ангажираност като
продуцент и режисьор в Националния филмов център до посочената дата. По
така постъпилата молба е постановено становище с рег. № 94-00-
428/14.03.2024 г. от Дирекция „Правнонормативна дейност и публични
предприятия“, съгласно което не е налице правна възможност за
удовлетворяване на молбата на Борянка Пунчева - Петкова за назначаване за
директор на БКИ - В. от 02.09.2024 г., тъй като лицето е длъжно да постъпи на
работа в 2-седмичен срок от получаването на съобщението за резултата от
конкурса, като е прието, че посочената от молителката причина в молбата не
би могла да се разглежда като „уважителна“.
С имейл от 06.03.2024 г. ищцата е била уведомена, че в дните 25-
27.03.2024 г. ще се проведе обучение в МВнР на тема „Културна дипломация“,
като е посочено, че документите за назначаване на ищцата се намират в д-я
„Човешки ресурси“ и ще бъде уведомена за процедурата.
С молба с вх. № 94-00-428/18.03.2024 г. ищцата моли да бъде назначена
на длъжността „директор“ на БКИ – В., като на основание чл. 96, ал. 2 КТ
моли командировката да бъде отложена с три месеца, доколкото ищцата се
намирала в срочни договорни отношения с М., ИА „НФЦ“.
С писмо с изх. № 94-00-428/26.03.2024 г. на министъра на културата
ищцата е била уведомена, че на основание чл. 96, ал. 4 КТ трудовото
правоотношение се смята за невъзникнало, поради непостъпването на
работа в 2-седмичен срок от получаването на писмо изх.№ 94-00-
127/16.02.2024 г. Посочено е, че подадените от ищцата молби с вх. № 94-00-
428/05.03.2024 г. и вх. № 94-00-428/18.03.2024 г. са депозирани в
Министерството на културата след изтичане на 2-седмичения срок от
получаването на писмо с изх.№ 94-00-127/16.02.2024 г., c което било
съобщено, че е класирана на първо място в проведения конкурс. Изложено е
още, че предложената в молба с вх. № 94-00-428/05.03.2024 г. дата за
постъпване на работа - 02.09.2024 г., била в противоречие с максимално
допустимото удължаване на срока за постъпване, определен в чл. 96. ал. 2 от
КТ, а именно: три месеца. А така също и че изтъкнатата в горепосочените
молби причина за отлагане на датата за постъпване на работа нямала характер
и не следвало да се приема за „уважителна“.
Със заявление от 15.05.2024 г. класираният на второ място в конкурса е
изразил желанието си да заеме спечелената длъжност, като на 03.06.2024 г.
между страните е било сключено споразумение по чл. 107 КТ за уреждане на
условията на трудовото правоотношение.
4
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
На първо място, следва да се отбележи, че съдът намира за надлежен
ответник по предявения иск ответникът Б. във В.. Съгласно чл.357 КТ
надлежни страни по трудови спорове относно възникването, съществуването и
прекратяването на трудово правоотношение са работникът и работодателят.
Спорът за съществуването на трудово правоотношение е трудов и засяга
правната сфера както на работника, който го предявява в защита на своите
права, така и на работодателя. Надлежната пасивна легитимация принадлежи
на работодателя, с когото е създадено трудовото правоотношение. Според
дефиницията на §1, т.1 от ДР на КТ работодател е всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно
и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и
други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по
трудово правоотношение. Съгласно чл.61, ал.2 КТ за длъжности, определени в
закон или акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-
горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи трудовото
правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност.
Разпоредбата регламентира специфични хипотези на делегиране по закон на
работодателска власт, при които волеизявлението по възникването или
прекратяването на трудово правоотношение изхожда от различен от
работодателя орган, като изключение от общото правило на чл.61, ал.1 КТ, но
обвързващо самия работодател, т.е този, в предприятието на който работникът
или служителят полага труд. Следва да се съобразят и постановките,
залегнали ТР № 1/30.03.2012г. по тълк.д.№ 1/2010г., ОСГК на ВКС, които
следва да се приложат по аналогия и в настоящия случай, съгласно които
надлежен ответник по исковете по чл.344, ал.1 КТ, предявени от работник или
служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61, ал.2 КТ, е
работодателят, а не горестоящия спрямо него орган. Б. във В. представлява
държавен културен институт, който на основание чл.5, ал.1 е юридическо лице
на бюджетна издръжка, финансирана от М.. Представлява се от директор,
чието правоотношение е трудово и възниква въз основа на конкурс по КТ за
срок от четири години. Тази нормативна уредба сочи, че ответникът е
самостоятелен правен субект, който има качеството работодател по смисъла
на §1, т.1 от ДР на КТ. Сключването на трудовия договор с ищцата от
министъра на културата е в изпълнение на предоставеното му правомощие, но
при условията на чл.61, ал.2 КТ трудовото правоотношение е създадено с
ответника и той е надлежна страна по делото.
В нормите на чл. 89 - чл. 97 КТ се урежда способ за възникване на
трудово правоотношение чрез конкурс. Законът предвижда следването на
процедура, гарантираща назначаването на най-способния кандидат за
длъжност, определена за конкурсна в закон, в акт на Министерския съвет, на
министър или ръководител на друго ведомство или от работодателя.
Конкурсът се обявява от работодателя по подходящ начин; допускането на
кандидатите до конкурс се извършва от комисия, назначена от работодателя,
5
чийто числен и квалификационен състав е с оглед характера на конкурсната
длъжност, която комисия има задача да провери дали подадените документи
отговарят на изискванията, посочени в обявлението; на допуснатите
кандидати се съобщава писмено датата, часът на започване и провеждане на
конкурса; назначена от работодателя комисия, съставена от съответни
специалисти, провежда конкурса в съответствие с предвидено в обявлението;
класира успешно издържалите конкурса кандидати, а трудово правоотношение
възниква с лицето, което е класирано на първо място. При конкурса, като
основание за възникване на трудовото правоотношение /чл. 89 - чл. 97 КТ/,
трудовото правоотношение възниква след провеждане на предвидената в
закона процедура и въз основа на решение на колегиален орган - конкурсна
комисия, с чието решение работодателят е длъжен да се съобрази. При
проведен конкурс по реда на чл. 89 - чл. 97 КТ, трудов договор не се сключва
и трудовото отношение между страните възниква по силата на проведения
конкурс. За тези случаи законът предвижда сключването на споразумение по
чл. 107 КТ, с което работодателят и работникът или служителят уговарят
размера на трудовото възнаграждение, а могат да уговарят и други условия на
трудовото правоотношение. Споразумението по чл. 107 КТ не е трудов
договор.
Съгласно изричните разпоредби на чл. 96 от КТ, трудовото
правоотношение възниква въз основа на конкурса, едва от деня на
получаването на съобщението за резултата от конкурса от участника, класиран
на първо място от комисията по конкурса (чл. 96, ал. 1, във вр. с чл. 95 от КТ);
респ. - от деня на писменото уведомяване на следващия в класирането
участник в конкурса, когато класираният на по-предно място участник не
постъпи на работа в законоустановените за това срокове (чл. 96, ал. 4, във вр. с
ал. 2 от КТ). Съгласно чл. 96, ал. 2 КТ лицето, с което е възникнало трудовото
правоотношение, е длъжно да постъпи на работа в 2-седмичен срок от
получаването на съобщението по предходната алинея. При уважителни
причини този срок е до 3 месеца, а съгласно ал. 4, ако лицето не постъпи на
работа в срока по ал. 2, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало.
Установи се по делото, че със Заповед №РД16-54/28.03.2023 г. на
министъра на културата е бил обявен конкурс за заемане на длъжността
"Директор" на БКИ – В., в който конкурс ищцата е била класирана на първо
място видно от изготвения от комисията протокол от 15.02.2024 г.
Установи се още, че на 16.02.2024 г. с писмо с изх. № 94-00-
127/16.02.2024 г. ищцата е била уведомена на основание чл. 95, ал. 2 КТ, че е
класирана на първо място в проведения конкурс. Следователно съдът намира,
че 2-седмичният срок за постъпване на работа по чл. 96, ал. 2 КТ е започнал да
тече именно от 16.02.2024 г., като същият изтича на 01.03.2024 г. Не се спори и
се установява по делото, че в посочения срок ищцата не е постъпила на
работа, като в този срок не е отправила и молба за отлагане на постъпването
по уважителни причини съгласно чл. 96, ал. 2 КТ, като едва след изтичане на
срока, с молба от вх. № 94-00-429/05.03.2024 г. ищцата е помолила да бъде
назначена на спечелената длъжност, считано от 02.09.2024 г., поради
ангажираност като продуцент и режисьор в Националния филмов център до
6
посочената дата.
Ето защо, доколкото ищцата не е постъпила на работа в срока по чл. 96,
ал. 2 КТ и не е подала молба за отлагане на постъпването в този срок, съдът
намира, че са се осъществили предпоставките на чл. 96, ал. 4 КТ, съгласно
който, ако лицето не постъпи на работа в срока по ал. 2, трудовото
правоотношение се смята за невъзникнало. Не следва да се обсъжда дали
посочената причина за отлагане постъпването на работа е била уважителна по
смисъла на чл. 96, ал. 2 КТ, доколкото, както се посочи, молбата за отлагане е
била подадена след законоустановения срок.
За неоснователно съдът намира възражението на ищцата, че М. не й
предложило сключване на споразумение по чл. 107 КТ, за да може същата да
вземе решение дали да постъпи или не на работа. В тази връзка следва да се
посочи, че споразумението по чл. 107 КТ, с което работодателят и работникът
или служителят уговарят размера на трудовото възнаграждение, а могат да
уговарят и други условия на трудовото правоотношение, не е трудов договор,
като трудовото отношение между страните възниква по силата на проведения
конкурс. Ето защо и съдът приема, че сключването или не на споразумение по
чл. 107 КТ няма отношение към възникването, съответно съществуването на
трудовото правоотношение, чието установяване е предмет на заявената
претенция.
Не се установява и твърдяната недобросъвестност на работодателя,
изразяваща се във въвеждане на заблуждение у ищеца относно началото на
изпълнение на трудовите му функции, което заблуждение е било извършено с
изпратения имейл от 29.02.2024 г. Нормата на чл.8, ал.2 КТ установява
оборима презумпция за добросъвестност при осъществяване на трудовите
права и задължения, тежестта за оборване на която в случая се носи от ищеца.
В посочения имейл ищцата е била приканена да изпрати заявление в свободен
текст до министъра на културата, че желае да бъде назначена на спечелената
длъжност, като не е посочен начален срок за изпълнение на трудовите
функции на ищцата. Ето защо съдът намира за недоказано и неоснователно
възражението за недобросъвестност на работодателя.
Неоснователно се явява и възражението на ищцата, че не била издадена
заповед на министъра на културата за дългосрочно командироване съгласно
чл. 17, ал. 8 ЗЗРК, доколкото подобна заповед няма отношение към
възникването и съществуването на трудовото правоотношение, а към
изпълнението на трудовите функции на работника, което очевидно не е
започнало, доколкото ищцата не е постъпила на работа в законоустановения
срок, както се установи по-горе.
При изложените твърдения съдът намира предявения иск за
неоснователен.
Поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане
на предявеният под условията на евентуалност иск, съдът не дължи
произнасяне по същия.
По разноските:
При този изход на спора правно на разноски има единствено ответникът
7
Б. във В.. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата в размер на 1000 лв. за адвокатско
възнаграждение, доколкото съдът намира за основателно възражението за
прекомерност на същото, като взе предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4
НМРАВ.
При гореизложеното Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С..,
ул. “А....“ № 11В, ап. 29, представлявана от адв. В. А. ММ.Т., със съдебен
адрес: гр. С....., тел: ...., против Б. във В., с адрес: гр. С., иск с правно
основание по чл.124 от ГПК, пред. трето във вр. с чл.357 от КТ, за приемане за
установено в отношенията между страните, че между ищеца и Б. във В.
съществува трудово правоотношение, възникнало на 16.02.2024 г. по силата на
чл. 96 КТ от проведен конкурс, който тя е спечелила, за длъжността
„директор“ на Българския културен институт във В., което трудово
правоотношение съществува и понастоящем, като неоснователен и
ОСЪЖДА С. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С.., ул. “А....“ № 11В,
ап. 29, представлявана от адв. В. А. ММ.Т., със съдебен адрес: гр. С....., тел: ....,
да заплати на Б. във В., с адрес: гр. С., сумата в размер на 1000 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8