РЕШЕНИЕ
№ 4951
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110154257 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „фирма” АД против ЗД „фирма” АД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 409 лв., представляваща неизплатено обезщетение, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
направените по делото разноски. Прилага доказателства и прави доказателствени искания.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, с който оспорва предявените
искове. Твърди липса на противоправно поведение и вина. Оспорва причинната връзка
между вредите и ПТП, вината, механизма на ПТП, както и размера на вредите. Твърди
съпричиняване.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представена застраховка Каско на МПС и общи условия, видно от които
към датата на настъпване на ПТП между собственика на увредения автомобил и ищеца е
било налице валидно застрахователно правоотношение.
Представено е извлечение от Гаранционен фонд, от което се установява, че към
датата на настъпване на процесното ПТП за автомобила на виновния водач е имало валидно
сключена застраховка гражданска отговорност при ответника.
Като доказателство по делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП
от 12.08.2019г., който обективира обстоятелствата във връзка с настъпилото ПТП.
От представените уведомление за щети, опис на щета, заключение по щета и
ликвидационен акт, се установяват щетите и размерът, който е определен за заплащане за
отстраняването им от увреденото МПС.
Видно от представените доказателства ищецът е заплатил на фирмата, извършила
ремонта на увреденото МПС, обезщетение в размер на 394 лв.
1
Представена е регресна покана от ищеца до ответника за заплащане на сумата по
щетата, като същата е получена от ответника на 11.08.2022г., видно от отбелязването върху
поканата.
Изслушана е и приета САТЕ, която съдът изцяло кредитира като обективно и
компетентно изготвена, от която се установява, че механизмът на ПТП отговаря на описания
в протокола за ПТП, а именно: водачът на МПС (марка-модел), движейки се в дясна пътна
лента, предприема маневра за обратен завой, при която с предната лява габаритна част на
автомобила, реализира удар в страничната дясна габаритна част на попътно движещия се в
лявата пътна лента МПС (марка-модел). Съгласно САТЕ ударът е настъпил в лентата за
движение на МПС (марка-модел). Установява се, че щетите се намират в причинна връзка с
ПТП. Съгласно САТЕ ударът за водача на МПС (марка) би бил предотвратим, при условие,
че не е отклонил автомобила в посока на ляво, след като първи по време и място преди него
в лявата лента се е намирал МПС (марка-модел). За водачът на МПС (марка-модел) ударът
би бил предотвратим, ако същият е имал възможност в огледалото за обратно виждане, в
дясно, да констатира наличието и отклонението на МПС (марка) от дясната му страна и да
реализира по – голямо отстояние от него. Съгласно експертизата размерът на щетите по
средни пазарни цени, възлиза на 712.20 лв., а с включени ликвидационни разноски /15 лв./ -
727.20 лв.
По делото е разпитан по делегация св. П. П. И., който твърди, че е управлявал МПС
(марка-модел). Бил в лява лента, движел се е с не повече от 30 км. ч., влизал в кръговото и
продължавал напред. Видял другия автомобил в дясното огледало едва след като го ударил.
Други доказателства от значение за предмета на спора, в предвидения в
процесуалния закон срокове, не са ангажирани.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Искът е с правно основание в чл. 411 от КЗ /която разпоредба се явява приложимо
право в настоящия случай/. Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател,
който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, се обуславя от установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден
договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за
настъпили вреди; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл. 50 от ЗЗД 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден
договор за застраховка „гражданска отговорност” между делинквента и ответника.
От представената по делото застраховка се установява, че е налице валиден договор
за имуществено застраховане с увредения, както и плащането по него на обезщетение за
настъпили вреди.
По делото не се спори относно наличието към момента на настъпване на ПТП на
сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между делинквента и
ответника. Това се установява и от приложеното по делото извлечение от Гаранционен
фонд.
Видно от събраните по делото гласни доказателства и приетата САТЕ, неоспорена от
страните, всички вреди са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Установява се и, че
механизмът на ПТП отговаря на описания в протокола за ПТП, поради което неоснователни
са възраженията на ответника в тази връзка. Видно от САТЕ, водачът на МПС (марка-
модел), движейки се в дясна пътна лента, предприема маневра за обратен завой, при която с
предната лява габаритна част на автомобила реализира удар в страничната дясна габаритна
част на попътно движещия се в лявата пътна лента МПС (марка-модел). Съгласно САТЕ
ударът е настъпил в лентата за движение на МПС (марка-модел).
Не се установиха възраженията на ответника за съпричиняване. Ударът за водача на
МПС (марка) би бил предотвратим, при условие, че не е отклонил автомобила в посока на
ляво, след като първи по време и място преди него, в лявата лента се е намирал МПС
(марка-модел). Както беше посочено по – горе, ударът е настъпил в лентата за движение на
2
МПС (марка-модел). Увредени са дясната задна част на (марка-модел) и предната лява част
на (марка-модел). Ето защо, по никакъв начин не се установяват наведените в отговора на
исковата молба твърдения, че водачът на МПС (марка-модел) е предприел маневра за
навлизане в съседна дясна лента.
С оглед на изложеното, съдът приема за доказано, че между ищеца и водача на
увредения автомобил е сключен договор за имуществено застраховане в изискуемата от
закона форма за увреденото МПС; в срока на действие на договора е настъпило
застрахователно събитие, за което застрахователят /ищецът/ е изплатил обезщетение за
причинените на застрахованото имущество щети; че съществува валиден договор за
застраховка “гражданска отговорност” между водачът на автомобила и ответното
дружество.
Застрахователят /ищецът/ е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е
платил обезщетение за причинените вреди и за него е възникнало регресно право.
Законът се интересува от стойността на вредите по средната им пазарна стойност към
момента на настъпването им. Обемът на отговорността при деликт се определя от закона –
той е в размер на действително причинените вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/, а обезщетението
трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови
предхождащото увреждането състояние. Следователно меродавни са средните пазарни цени,
по които това възстановяване може да се извърши, като не се следва да се вземат предвид
посочените от вещото лице цени, съгласно Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди.
Съгласно САТЕ, стойността на ремонта, необходим за отстраняване повредите на
лекия автомобил по средни пазарни цени възлиза на 712.20 лв., а с включени ликвидационни
разноски от 15 лв. възлиза на 727.20 лв.
С оглед на изложеното, искът следва да бъде уважен до посочения в исковата молба
размер от 409 лв., с оглед диспозитивното начало, като се присъди и законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящето дело разноски в
размер общо на 380 лв., от които 50 лв. държавна такса, 200 лв. депозит за САТЕ, 30 лв.
депозит за свидетел и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „фирма“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град),
(адрес) да заплати на „фирма“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град),
(адрес), по предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ сумата от 409 лв., представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение по щета № (номер), ведно със законната лихва от
05.10.2022г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „фирма“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град),
(адрес) да заплати на „фирма“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град),
(адрес), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по настоящето дело разноски в
размер на 380 лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4