Р Е Ш Е Н И Е
№_______
гр. Варна,
____.01.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на двадесет и първи декември през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЯ Х.
при участието на секретаря Х.А.,
като разгледа докладваното от съдията
т.дело №2190 по описа за 2013г. на
ВОС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове от «ВЕНИ» ЕООД, гр Велико Търново срещу ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите, за заплащане на сумата от 202 835лв., представляваща стойност на изпълнени, но неразплатени СМР, в интерес на ответника и одобрени от същия, вложени в строителен обект на ответника - сграда, предназначена за «Факултет по дентална медицина към МУ - Варна», находяща се в УПИ ІХ в кв.995 по плана на 5-ти подрайон на гр.Варна, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Исковете са основани на твърдения за наличие
на сключен между ищеца и Медицински университет – Варна договор от 01.09.2006г.
за строителство на сграда, предназначена за факултет по дентална медицина,
състояща се от един подземен и шест надземни етажа със ЗП от 7500кв.м.,
разположена в УПИ ІХ, кв.995 по плана на 5-ти подрайон на гр.Варна, в двора на
медицинския колеж. Твърди се, че строително монтажните работи необходими за
изпълнението на договора са подробно описани в приложение към договора,
изпълнени са и са приети без възражения, съответно за същите е платена и
договорената цена.
Излага се, че с договори от 14.01.2008г. и
31.10.2008г., на ищеца е било възложено извършването на допълнителни СМР,
необходими за строителството на сградата, които също са приети и цената за тях
е платена.
Извън СМР, включени в предмета на трите
договора, по искане на инвеститора, са извършени и допълнителни СМР,
по-голямата част, от които са наложени от специфичното предназначение на
обекта. Същите са подробно описани и приети с Протокол обр.19/31.10.2008г.,
като стойността им възлиза в общ размер на 202 835лв. и същата не е
заплатена и към настоящия момент.
Твърди се, че строежът е извършен в имот
собственост на държавата – ответник, като същите са довели до увеличаване на
имуществото му, поради което дължи заплащането им, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане. Сочи, че погасителната давност по предявените искове е започнала да
тече с подписване на протокол обр.19/31.10.2008г., поради което исковете са
предявени в срока по чл.110 от ЗЗД.
В съдебно заседание и с писмено становище
ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове. Твърди,
че по делото е безспорно установен факта на извършване на СМР подробно описани
в протокол обр.19 от 30.10.2008г., в обект собственост на ответника и
стопанисван от МУ – Варна. Установен е и факта, че СМР са извършени със
знанието на ответника. По същество моли съда да постанови решение, с което да
уважи предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.
Ответникът, с писмени отговори, в съдебно
заседание и с писмено становище, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявените искове като неоснователни. Прави възражение за погасяване на
исковете по давност, тъй като вземането, предмет на същите е станало изискуемо
от момента на фактическото извършване на СМР. В условие на евентуалност от
датата на съставяне на Протокол обр.15/08.09.2008г., с който е констатирана
годността за приемане на строежа.
Излага, че не е налице общ факт, от който да
е настъпило обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. Не е налице
липса на основание за разместване на благата. Напротив, такова е налице и това
е сключеният договор за СМР между ищеца и Медицински университет – Варна за
изграждане на процесната сграда. При наличие на
договор, по който се дължат насрещните престации, за страната по него не
е налице основание за претендира обезщетение по него от трето лице. Липсва и
обедняване или намаляване на имуществото на ищеца, тъй като същото е причинено
от собственото му поведение и невъзможността му да организира изпълнението на
поетите договорни задължения. Оспорва факта на извършване на описаните в
исковата молба СМР, както и стойността на същите, тъй като приложеният протокол
обр.19/31.10.2008г. не е подписан от представител на ответника и няма
обвързваща доказателствена сила по отношение на него. Твърди,че в цената на
предявените искове е включена и предвидената от ищеца търговска печалба, която
не подлежи на заплащане от ответника.
По същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите към
спора правни норми, за да се произнесе по същество на предявения иск, взе
предвид следното:
Твърденията на страните съвпадат, поради което съдът
приема за безспорно обстоятелството, че процесният недвижим имот УПИ ІХ, кв.995
по плана на 5-ти подрайон на гр.Варна е собственост на ответника.
Безспорно е и обстоятелството, че в същия е построена и въведена в
експлоатация сграда, представляваща «Факултет по дентална медицина към
Медицински университет – Варна» /л.26-27/, като строителството на същата е било
извършено от ищеца – «Вени» ЕООД въз основа на договор за строителство от
01.09.2006г., сключен с Медицински университет «Проф.Д-р Параскев Стоянов»
/л.28-79/.
С договор за допълнителни строително-монтажни работи от 14.01.2008г.
/л.145-156/ на изпълнителя «Вени» ЕООД, гр.Варна е било възложено извършването
на допълнителни СМР в обект «Сграда за Факултет по дентална медицина при МУ –
Варна»у съгласно Приложение №1- Обобщен протокол за изпълнени и подлежащи на
изпълнение допълнителни видове СМР, неразделна част от договора.
С последващ договор от
31.10.2008г. ищецът „ВЕНИ” ЕООД, гр.Варна, в качеството му на изпълнител е
приел да изпълни със свои ресурси и материали и на свой риск възложените от
„МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПРОФ.Д-Р П.СТОЯНОВ” – Варна, допълнителни количества
СМР при изграждане на сграда, предназначена за „Факултет по дентална медицина”
към МУ – Варна, съгласно количествено - стойностна сметка – Приложение №1,
която е неразделна част от договора. В същия е уговорен срок за изпълнение до
28.11.2008г. /л.182-185/.
От представеното по
делото заверено копие на Протокол образец 15 за установяване годността на
строежа от 08.09.2008г., подписан от представител на възложителя МУ – Варна и
изпълнителя „Вени” ЕООД, се установява, че след извършения оглед на място е
установено, че строежът е изпълнен съгласно представените договори за
строителство, одобрените проекти и нанесените екзекутиви. В същия е направено
отбелязване, че с този акт се извършва предаване на строежа от строителя на
възложителя.
В приложеното като
доказателство т.д.№2073/2013г. по описа на ВОС е прието като доказателство
заверено копие на Протокол образец 19/31.10.2008г., подписан от представители
на възложителя – МУ – Варна и изпълнителя – „Вени” ЕООД – Варна, в който
подборно са описани видовете СМР, предмет на предявените искове, представляващи
СМР по части: Архитектура, В и К, Електро и Вертикална планировка.
За установяване факта
на извършване на процесните СМР по делото е допусната съдебно- техническа
експертиза, заключението по която е прието като обективно и компетентно дадено.
От същото, както и от обясненията на вещото лице Т.О., дадени в проведеното на
26.10.2016г. съдебно заседание, се установява, че по време на строителството са
се наложили множество изменения, с цел подобряване функционалността на сградата.
Извършените промени са отразени в екзекутивите на проектите и се състоят в
промяна на броя на складовите помещения, местоположението и вида на мивките и
оборудването на специализираните кабинети. На доста по-късен етап са изяснени
вида на зъболекарските столове, а от там и вида на инсталациите до тях.
Променен е и вида на портиерната. Част от фасадата на сградата е ЕТАЛБОНД, а
някои от преградните стени са от гипсокартон, като от там е произтекла
необходимостта от черни каси за дограмите. На по-късен етап са уточнени още
вида на оградата и начина на оформяне на вътрешния двор с щампован бетон вместо
с асфалтобетон. Посочените промени се установяват от протоколите от проведените
оперативки и заповедите в заповедната книга на обекта.
В приложение №1 към
заключението вещото лице е направило сравнителна таблица между СМР актувани в
Протокол обр.19/31.10.2008г. и действително изпълнените такива, установени след
оглед и замерване на място, по средни цени за страната към 2008г., като същите
са извършени в сградата и двора на „Факултета по дентална медицина към МУ –
Варна”.
Вещото лице посочва че
всички СМР по процесния протокол обр.19 са реално изпълнени на място, но в
заключението като „действително изпълнени” са посочени тези, които следва да се
актуват извън вече актуването с предходни протоколи, подробно посочени по вид,
количество и единична цена в приложение №1 към заключението, на стойност, както
следва: ЧАСТ АРХИТЕКТУРА: Дограми – външни и вътрешни на стойност 6 969лв.; Железарски работи
на стойност 14 780лв.; ЧАСТ В и К:
Вътрешен водопровод – 4 160лв.; Вътрешна канализация – 8931лв.; ЧАСТ
ЕЛЕКТРО: Силова ел.инсталация – 30 878лв.; ЧАСТ ВЕРТИКАЛНА ПЛАНИРОВКА:
Ограда – 19 116лв., Настилки и облицовки – 43060лв.
Общата стойност на
действително извършените СМР е в размер на 127 894лв., от които: труд
24 901лв.; материали – 58 115лв.; механизация – 3147лв.; допълнителни
разходи – 22573лв.; печалба 19 158лв.
Установява се още, че
увеличената стойност на имота вследствие на СМР по протокол обр.19/31.10.2008г.
е в размер на 94 000лв.
Заключението е оспорено
и по делото е допусната повторна съдебно-техническа експертиза, приета като
обективна, компетентно дадена и неоспорена от страните. От същата, както и от
обясненията на вещото лице П.М., дадени в проведеното на 21.12.2016г. открито
съдебно заседание, се установява, че по време на строителството са извършени
множество промени в строителната документация на обекта, които са надлежно
отразени в протоколите от оперативките, заповедите вписвани в заповедната книга
за обекта, както и в екзекутивите на проектите.
Установява се още, че
приемането на СМР за процесната сграда и по трите сключени договора за
строителство е извършвано с Протоколи обр.19. Приложеният по делото Протокол
обр.19 от 31.10.2008г. е подписан от представители на възложителя и изпълнителя
и със същия са били приети тези СМР, които не са били актувани в протоколите
към трите договора и реално са били извършени към 23.10.2008г. Всички СМР
посочени в протокола са извършени на обект „Факултет по дентална медицина към
МУ – Варна”, като е невъзможно приемането на строежа и използване на сградата
по предназначение без същите да са реално изпълнени. Те представляват част от
всички изпълнени СМР на строежа и заедно с останалите са основание за въвеждане
на сградата в експлоатация и използването й по предназначение.
В заключението е
посочено, че към 23.10.2008г. тези СМР са били изпълнени и приети с Акт обр.16
/л.259-384 по т.д.№2073/2013г./, въз основа на който сградата е била въведена в
експлоатация с Разрешение за ползване СТ-12-1128/03.11.2008г., допълнено със
Заповед №СТ – 12-1159/13.11.2008г.
Общата стойност на СМР
по Протокол обр.19/31.10.2008г., подробно описани по вид, количество и
стойност, е в размер на 161 622лв. без ДДС, от които 24 243лв. –
печалба.
Стойността на същите с
ДДС е в размер на 193 947лв.
Увеличената стойност на
имота вследствие на действително извършените СМР за изграждането му, описани в
Протокол обр.19/31.10.2008г. възлиза на 223 100лв. с ДДС.
В съдебно заседание
вещото лице посочва, че в заключението в червен цвят са повдигнати видовете
СМР, по които има разминаване, като действителните количества СМР /т.е. реално
извършените на място/ са различни от тези описани в процесния протокол, но
извършването на скритите работи няма как да бъде установено към настоящия
момент.
За установяване факта
на извършване на процесните СМР, както и че същите са извършени със знанието,
съгласието и без противопоставянето на възложителя Медицински университет и
собственика на имота- ответник по иска, по делото са допуснати до разпит двама
свидетели на ищцовата страна – И.С.П. и Г. Т.М., чийто показания съдът
кредитира като обективни и безпристрастни.
От същите се
установява, че още при започване на обекта и провеждане на процедурата по
обществената поръчка за избор на строителна фирма, която да извърши
строителството на обект „Сграда на Факултета по дентална медицина към МУ-Варна”
е имало непълноти по проектно-сметната документация, в която част от СМР
необходими за изграждане на здрава и стабилна сграда и за нормалното й
функциониране не са били предвидени. Причината е била, че е имало много кратко
време за изработка на проектите /три месеца/ и никой от архитектите, които са
имали специалност за това не са били съгласни, поради което проектът е останал
непълен и като проект и задание. Тази непълнота е наложила изменения на същия,
които са били обсъждани всеки петък на оперативка при ректора на МУ, заедно със
съответните специалисти, и са били предприемани след изричното им
възлагане, като са били отразявани в
заповедните книги на обекта, а впоследствие се е изготвял и протокол за
построеното. Това е била процедурата за всяко едно изменение, което се е
налагало.
Установява се още, че в
самото начало на проекта е била констатирана недостатъчност на отпуснатите
средства за изграждането му, предвид обстоятелството, че част от СМР, реално
извършени на място, не са били предвидени в него, а без тях сградата реално не
може да съществува и функционира. Въпросът за липсата на достатъчно средства е
бил отнесен до министерството и до тогавашния министър-председател – С.С.,
който е потвърдил, че ще отпусне парите и изпълнителят е продължил
строителството. Впоследствие сградата е била открита именно от него. Всички
заинтересовани лица – ректора и помощник ректора на МУ са знаели за измененията
в строителството и предварително са ги одобрявали, като СМР описани в последния
Протокол обр.19/31.10.2008г. са реално извършени на място. При подписване на
всеки от протоколите, съставени за обекта, се е минавала проверка на четири
нива, което прави недопустимо повторно вписване на СМР, които вече са били
актувани. Протоколите са подписани от двете страни – възложител и изпълнител и
никой не е имал възражения за вписаните в тях и извършени строителни дейности.
Според свид.П. по молба
на помощник ректора Х.П. са изтеглили подписването на Акт обр.15 по-рано, като
неговата дата предхожда тази на последния Протокол обр.19/31.10.2008г., тъй
като студентите са заплатили таксата за обучение и учебната година е трябвало
да започне на датата. След съставянето на Акт обр.15, сградата има протокол за
въвеждане в експлоатация от държавен контрол, и е приета по всички правила и
норми, независимо, че има неразплатени СМР.
По така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По предварителните
въпроси, включително и относно допустимостта на производството съдът се е
произнесъл с определение №2929/02.09.2016г., изменено с протоколно определение
от 26.10.2016г.
Предявените искове са с
правна квалификация чл.61 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
На осн. чл. 154, ал.1 ГПК ищецът дължи доказване на
твърдените от него факти, а именно: 1/ фактът на извършване на описаните в
исковата молба СМР; 2/ извършването им със знанието и без противопоставянето на
ответника; 3/ стойността на разходите за извършването на тези СМР.
В тежест на ответника е да установи
твърденията си за приемане на СМР на 08.09.2008г., както и за наличието на
годно правно основание за извършването им.
В настоящия случай, от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че ответникът е бил в договорни
отношения с МУ „Проф. Д-р Параскев Стоянов”, гр. Варна за изграждане на сграда
за „Факултет по дентална медицина към МУ - Варна” в недвижим имот, находящ се в
гр. Варна, представляващ УПИ ІХ, кв.995 по плана на 5-ти подрайон на града, собственост на ответника.
Безспорно
установени са и обстоятелствата свързани с изграждане на сградата, за която са
сключени договорите за строителство, както и че СМР, предмет на процесния
Протокол обр.19/31.10.2008г. са изцяло изпълнени на място. Съдът намира, че
последното обстоятелство е установено по несъмнен начин от заключението по
повторната СТЕ, показанията на разпитаните по делото свидетели, както и самия
Протокол обр.19, тъй като без тях сградата не може да съществува, да е
стабилна, безопасна, както и да функционира нормално, съобразно предназначението
си. Още повече, че протоколът, в който са описани СМР е подписан от възложителя
и същите са приети без възражения.
От друга страна, съдът намира, че от
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ответникът, в
качеството си на собственик на имота, в който е извършено строителството е
знаел за същото, както и за необходимостта от извършване на допълнителни СМР,
свързани с оскъпяване на строежа и разход на допълнителни средства, като с
факта на осигуряване на финансирането над предварително заложените стойности по
проекта и с откриване на сградата е изразил съгласие със същите и не се е
противопоставил на извършването им.
Предвид изложеното съдът намира, че
предявеният иск е основателен, като за извършените строително-монтажни работи над
обема, договорен със сключените договори за строителство, на изпълнителя се
дължи заплащане на разходите за материали и труд /без търговската печалба/,
която съобразно заключението по повторната експертиза е в размер на
137 379лв. /стойността на СМР без ДДС в размер на 161 622лв., без
търговската печалба в размер на 22 243лв./.
Съдът намира, че заплащането на стойността
им се дължи от ответника по делото, в качеството му на собственик на процесния
недвижим имот, тъй като резултатът от строителството се е проявил именно в
неговата правна сфера и работата е предприета в негов интерес, на основание
чл.61, ал.1 от ЗЗД, предвид установеното по делото, че без тези СМР сградата не
може да съществува /в този смисъл са и решение по т.д.№871/2012г. на ВКС, 1-во
т.о., както и решение по т.д.№581/2016г. на ВКС, 3-то т.о. и решение по
т.д.№1037/2012 г. на ВКС, 1-во т.о./.
С оглед основателността на претенциите,
съдът следва да разгледа и да се произнесе по въведеното в процеса възражение
за погасяване на предявените искове по давност.
По този въпрос спорът между страните е
съсредоточен върху началния момент, от който следва да се изчислява давностният
срок – според ищеца това е датата на съставяне на Протокол обр.19 –
31.10.2008г., с който извършените работи са приети, а според ответника това е
датата на съставяне на Акт обр.15 – 08.09.2008г., а именно датата на извършване
на СМР.
Настоящият състав на съда намира, че
съобразно чл.110 вр. чл.114 от ЗЗД, вземането на ищеца по чл.61, ал.1 от ЗЗД се
погасява с общата петгодишна давност, като изискуемостта на същото възниква от
извършване на съответния разход и от този момент започва да тече давностния
срок /така и решение по т.д.№948/2005г. на ВКС, 2-ро г.о./.
От друга страна, датата на извършване на СМР
следва да бъде установена по безспорен начин и за двете страни по делото, като
същото може да бъде извършено с всички доказателствени средства, не само и
изключително с протокола за приемане на работата, тъй като той самия не е
основание за заплащане на обезщетението.
От събраните по делото доказателства се
установява по несъмнен начин, че всички СМР по изграждане на сградата са били
завършени към датата на съставяне на Акт обр.15/08.09.2008г., подписан от
възложителя и изпълнителя без възражения, като със същия е било извършено и
предаване на обекта.
Установено е още, че подписването на
Протокол обр.19 е било отложено във времето по технически и финансови причини
/показанията на свид.П./.
Предвид изложеното, съдът счита, че
давностния срок за вземането на ищеца за материали и труд по изработените СМР,
предмет на процесния Протокол обр.19/31.10.2008г. е започнал да тече от
установената по делото дата на извършването им – 08.09.2008г. и е изтекъл на
08.09.2013г., на основание чл.110 от ЗЗД.
С оглед на така установеното съдът намира,
че предявените искове са погасени по давност, като предявени на 29.10.2013г.,
поради което същите са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78 от ГПК и направеното
искане ищецът „ВЕНИ” ЕООД, гр. Велико Търново следва да бъде осъден да заплати
на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, гр. София направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
5 586,70лв.
Въз основа
на изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от «ВЕНИ» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр Велико Търново, ул.»Алеко Константинов» №8, представлявано от Г. В.А.,
срещу ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите – гр. София, искове
за заплащане на сумата от 202 835лв., представляваща стойност на
изпълнени, но неразплатени СМР, в интерес на ответника и одобрени от същия,
вложени в строителен обект на ответника - сграда, предназначена за «Факултет по
дентална медицина към МУ - Варна», находяща се в УПИ ІХ в кв.995 по плана на 5-ти подрайон на гр.Варна, на
основание чл.61, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от
подаване на исковата молба – 29.10.2013г. до окончателното й изплащане, на
основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА «ВЕНИ» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр Велико Търново, ул.»Алеко Константинов» №8, представлявано от Г. В.А., ДА ЗАПЛАТИ НА ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите – гр. София, СУМАТА ОТ 5 586,70лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: