№ 68
гр. Б., 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П.Д.С.
при участието на секретаря Х.К.Н.
като разгледа докладваното от П.Д.С. Гражданско дело № 20211810101977
по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 224, ал. 1 от КТ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- Т. ЦВ. ПР. от гр. Б. твърди, че със Заповед No *** г. е
прекратен трудовия й договор No *** г. с ответника, в качеството му на
работодател. Твърди, че на основание чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение следва й бъде заплатена сумата от 1350.80 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Поддържа, че в деня на прекратяване на трудовото правоотношение не е
получила дължимото й се парично обезщетение, нито впоследствие, след
многобройни разговори и молби от нейна страна. Сочи, че поради това на
10.08.2021 г. на ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение
на сумата. Поради това моли съда да постанови решение, с което осъди
ответника да й заплати сумата от 1350.80 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно
със законна лихва, считано от датата на забавата. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът- “***” ООД, гр. Б. в депозиран по реда на чл. 131 от ГПК
писмен отговор чрез законния си представител оспорва предявения иск като
неоснователен. Сочи, че след като започнала работа като технически
сътрудник в “***” ООД, ответницата записала да следва висше образование в
София, като многократно била пускана да отсъства по цели дни във връзка с
обучението й, без това да се отразява във ведомостите за присъствие.
Поддържа, че отсъствията й многократно надхвърлят платения годишен
отпуск от 20 дни. Когато ответницата подала молба за напускане, с нея бил
1
проведен разговор, че за сметка на оставащия отпуск ще бъде приспаднато
времето, което е отсъствала и при това приспадане не следва да й се плаща
никакъв отпуск, с което тя се съгласила.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното:
По делото не се спори между страните, че са били в сочената от ищеца
трудовоправна връзка, както и че същата е прекратено със заповед No *** г.
Видно и от заверено копие на Трудов договор No *** г., ищецът е била в
трудово правоотношение с ответника, по което е заемала длъжността
“Технически сътрудник”, с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 360.00 лв., като договорът е сключен за неопределен срок. Съгласно
трудовия договор на страните, служителят има право да ползва платен
годишен отпуск в размер на двадесет работни дни.
Със Заповед No *** г. на ответника трудовото правоотношение с ищеца
е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 01.07.2021 г.,
като няма данни за момента на връчване на заповедта на ищеца. Отбелязано е,
че на лицето следва да се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ - за
неползвания платен годишен отпуск – 1350.80 лв.
Видно от представената по делото покана до “***” ООД (без дата), със
същата ищецът е отправила искане до ответника за й бъде заплатена сумата в
размер на 1350.80 лв., представляваща неизползван платен годишен отпуск, в
срок до 13.08.2021 г. Представена е и товарителница от *** г.на Спиди с
посочени подател Е.А. и получател ***, без данни за получаване на пратката
от адресата.
Останалите представени по делото писмени доказателства са
неотносими към предмета на спора, поради което и не се обсъждат от съда.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав
намира от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е
погасено по давност. С факта на прекратяването на трудовото
правоотношение и при наличие другата предпоставка- неизползван платен
годишен отпуск, за работника възниква право да получи парично
обезщетение за неизползвания до този момент и полагащ му се платен
годишен отпуск. В случая трудовото правоотношение на страните е
прекратено, считано от 01.07.2021 г., за което няма спор между страните, като
до този момент полагаемият се на ищеца и неизползван от нея платен
годишен отпуск възлиза на 1350.80 лв., съгласно посоченото в заповедта за
2
прекратяване на трудовия договор.
Съдът намира, че в производството по делото не беше доказано от
ответника, че така предвиденото и начислено от него обезщетение при
прекратяване на трудовия договор е изплатено на ищеца. Не се установи и
твърдението на ответника по същество, че ищцата е използвала полагаемия й
се платен годишен отпуск. Напротив, включването на обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на страните представлява недвусмислено извънсъдебно
признание на ответника за дължимостта на това задължение към ищеца. При
това съдът приема, че ответникът не е изпълнил задължението си за
заплащане на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, което остава дължимо на
ищеца.
С оглед изложеното искът с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ се
явява основателен и следва да бъде уважен за предявения му размер от
1350.80 лв.
По иска за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Вземането за обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ е безсрочно парично
задължение, което като такова става изискуемо от деня на поканата, съгласно
чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. В случая липсват доказателства отправената от ищеца
писмена покана до ответника за заплащане на полагащото й се обезщетение
да е получена от ответника преди завеждането на исковата молба по
настоящото дело, поради което лихвата за забава се дължи от момента на
предявяване на иска за вземането. Представената товарителница на Спиди не
съдържа нито данни за получаване на пратката от адресата, нито за нейното
съдържаните, като не е налице дори идентичност между подателя и ищеца.
Предвид това иска за обезщетение за забава в размер на 43.53 лв. за периода
преди завеждането на исковата молба, а именно за периода от 01.07.2021 г. до
24.10.2021 г., се явява неоснователен и следва като такъв да бъде отхвърлен.
При този изход на делото по съществото на спора и с оглед направеното
искане от ищеца за присъждане на деловодните му разноски, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да й заплати такива
съобразно уважената част от исковете в размер на 324.54 лв. за адвокатско
възнаграждение. Претендираните разходи за командировъчни и гориво на
пълномощника на ищеца не представляват съдебни разноски по смисъла на
чл. 78, ал. 1 от ГПК, а именно заплатени такси, разноски по производството
или адвокатско възнаграждение, подлежащи на заплащане от насрещната
страна, поради което и не се и присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 54.03 лв.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА “***” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Б., ул. “***” No ** представлявано от управителя Н. К. Р., на основание чл.
224, ал. 1 от КТ да заплати на Т. ЦВ. ПР., ЕГН **********, с адрес: с. В., общ.
Б., ул. “***” No 57, сумата от 1350.80 лв. /хиляда триста и петдесет лева и
осемдесет стотинки/, представляваща неизплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.10.2021 г. /датата на предявяване на иска/ до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
от 324.54 лв. /триста двадесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/ за
направените по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 43.53 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане за периода от 01.07.2021 г. до 24.10.2021 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА “***” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Б., ул. “***” No ** представлявано от управителя Н. К. Р., на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на Районен съд – Б. сумата от 54.03 лв.
/петдесет и четири лева и три стотинки/ за държавна такса за производството,
както и 5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4