Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.П.,………………г.
П.ски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на десети октомври през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
при секретаря
Анелия Докузова като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 680 по описа на П.ски
окръжен съд за 2019 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 1434 от 24.07.2019 г по гр. дело № 1961/2019 г по описа на
РС – П. състав на същия съд е ОСЪДИЛ на основание чл.178, ал.1,
т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 от ЗМВР, ОД
на МВР-П., ЕИК ***, адрес: гр.П., ул.*** № 3, представлявано от К.Н. ДА ЗАПЛАТИ на В.И.М.,
ЕГН **********,***, сумата 1 638.65 лв. - неизплатено възнаграждение за
положен извънреден труд, след превръщане на нощните часове към дневни за
периода 01.04.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на делото - 01.04.2019г. до окончателното
ѝ заплащане.
ОСЪДИЛ Е също така на основание чл.86 от ЗЗД, ОД на МВР-П.,
ЕИК ***, адрес: гр.П., ул.*** № 3, представлявано от К.Н. ДА ЗАПЛАТИ на В.И.М.
ЕГН **********,***, сумата от
249.11 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение
за извънреден труд от 1 638.65лв., за периода от 01.07.2016 г. до 01.04.2019г.Съдът
се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Срещу
така постановеното решение въззивна
жалба е подадена от ОД на МВР – П. , в която се възразява ,че решението
на РС - П. е
незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила. Възразява
се, че РС неправилно е приел, че следва да се преизчислява положения нощен труд
от служителя по правилата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Възразява се, че за
процесния период са действали две наредби по различно време за реда на
организация и разпределянето на работното време, за отчитането му и
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР. В тези наредби липсва
текст, който да допуска преизчисляване на нощен към дневен труд с определен
коефициент. За исковия период е действала една наредба № 8121з-407/2014 г ,но
само за 4 дни и незаконосъобразно РС – П. е обосновал изводите си на разпоредбата на чл. 31 ал.2 от тази
наредба. Възразява се, че не е налице празнота в нормативната уредба за
работното време ,отчитането и заплащането му на служителите по служебно
правоотношение.Служителите от МВР могат да полагат по 8 часа нощен труд за разлика
от служителите по трудово правоотношение. Възразява се, че положеният нощен
труд е заплатен изцяло с допълнително възнаграждение от 0,25 лв на час.
Възразява се, че по отношение на тази група служители по служебно
правоотношение е неприложима НСОРЗ.Възразява се, че по делото не са събрани
доказателства, че служителят е работил над рамките на установеното работно
време по график. Възразява се, че не са обсъдени възраженията на ответната
страна пред първоинстанционния съд. Претендира се отмяна на атакуваното решение
и
постановяване на друго такова, с което да се
отхвърлят предявените искове.
Въззиваемата страна, редовно
призована, чрез процесуалния си представител адв. В.П., оспорва жалбата като
неоснователна. Възразява се ,че редът за
организацията на работното време, отпуските и почивките, отчитането на
положения труд, режима на дежурство, се определят от наредба на министъра на
вътрешните работи. Възразява се, че в действащата за процесния период
наредба липсва правна регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато регламентация е налице за
работещите по трудово правоотношение. Възразява се, че правилно съдът е приел,
че следва да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ, тъй като и в
международни актове не се допуска различно третиране на гражданите по отношение
на правото им на труд, както и правилно е приел, че следва да се прилагат
едновременно и посочената по – горе
разпоредба и тази на чл. 8 от НСОРЗ.Претендира се потвърждаване на атакуваното решение като
правилно и законосъобразно.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси по
делото касаят наличието на условия за
заплащане на дължимо трудово
възнаграждение за положен извънреден
труд в резултат на превръщане на положен нощен труд в дневен такъв
РС – П. е приел ,че е безспорно по
делото, обстоятелството, че за процесния период страните са били в служебни
правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени
графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при
сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР. Не е било спорно между страните и че ищецът е служител на ОД на
МВР - П. и през периода 01.04.2016г. до 31.03.2019г. е заемал длъжностите командир
на отделение и разузнавач в Първо РУ П.. От заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза, която съдът е кредитирал изцяло като
компетентна и обоснована, се установява, според РС, че с оглед характера на заеманата
длъжност през процесният период, ищецът е полагал труд през нощта от 22.00 ч.
до 06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Съобразно
задачата, поставена от ищеца, експертизата е извършила преизчисляване на
нощните часове към дневни с коефициент 1.143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ.
Посочен е начина на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени
при 5 дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната
продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5 дневна работна
седмица. Поради различната нормална продължителност на дневното и нощното
работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се заплати
трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Ето защо, когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната
продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 ч :7 ч, и
коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143.
Заключението на експертизата сочи, че за периода от 01.04.2016г.
до 31.03.2019г., ищецът е положил общо 1718
часа нощен труд. Този нощен труд не е бил преизчислен от ответника с коефициент
1.143 при превръщането му в дневен труд. Същият е заплащан своевременно по 0.25
лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143, се равнява на 1963.67 часа, като за разликата 245.67 часа се изчислява брутно възнаграждение в общ
размер на 1638.65 лв., изчислено със средна
ставка 6.67 лв., формирана от основната заплата
на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен
месец. Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с увеличение 50%
за извънреден труд. Изчислена е и лихвата за забава върху изчислената главница,
и доколкото сумарното отчитане е за тримесечие, лихвата е изчислявана от 1
число на месеца, следващ всяко тримесечие, за период - от изискуемостта до
предявяване на исковата молба – в размер на 249.11
лв. За целият процесен период, видно от платежните ведомости на ответника,
ищецът е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час за положен нощен
труд съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед
№8121з-1429/23.11.2017г., издадени от Министъра на вътрешните работи, с които е
определен размера на това допълнително възнаграждение. Вещото лице е посочило,
че в случай, че не бъде преизчисляван положения нощен труд към дневен такъв при
коефициент 1,143, а се приложи коефициент 1, при допустим нощен труд 8 часа, не
би се формирал положен от ищеца извънреден труд. Ако такъв извънреден труд е
полаган от ищеца, то той е платен.
Според РС съгласно разпоредбата на чл. 176
от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Според нормата на
чл. 187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. В процесния период са действали последователно Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Текстовете на чл. 3, ал.3 и в трите наредби са идентични и сочат, че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31 ал.2 от
Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
на министъра на вътрешните работи, която обаче впоследствие е отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г. На 02.08.2016г.
е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., но за периода от отмяната на
наредбата от 2015г. до последващото приемане на наредбата от 2016г., действаща
е била наредбата от 2014г. В наредбите от 2015г. и 2016г., според РС, липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на
такава норма, обаче не следва да се
възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
според РС, следва субсидиарно да се
приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ
от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9 ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане на
неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване
на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като
нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа (установена в
чл. 136, ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време
през нощта - 7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг
математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период. Видно е било,според РС, че в посочената наредба законодателят е
възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на
лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на РБългария
утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и
изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон
гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд. Поради това, според РС, включеният в рамките на дежурството нощен труд
на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и
следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Съдът е приел, че определения максимален
брой часове нощен труд - 8 часа, съгласно обсъдените наредби, не установява
нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой
часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Изразът,
употребен и в трите подзаконови нормативни акта – „при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“ не сочи
задължителност на полагането точно на 8 часови смени, изключвайки 7 часови
такива, а правна възможност да се определи такъв график, при който служителите
на МВР да покриват цялото денонощие, съобразно своята численост в съответното
подразделение.
Във връзка с възражението на ответника, че на ищеца е
заплатен нощен труд в размер на 0,25 лв./ч., съгласно ставката по чл. 8
НСОРЗ, РС е приел, че превръщането на
нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано
изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част
от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25
лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд. Неоснователно е и възражението на ответника, според
РС, че коефициентът 1.143 в случая е неприложим, поради съдържанието на
представеното писмо на МТСП от 29.08.2011г., в което се твърди, че целта на
този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя,
че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се
"приравнява". Ако изводът в писмото е верен, то служител, който
полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно
правно положение, защото за него "приравняване" няма да е налице,
което е недопустимо. От друга страна, според РС, липсата на приравняване ще
постави в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците
по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
В случая, според РС,ответникът не само не твърди, че е
заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия
период нощен труд в установения от експертизата по делото размер, той оспорва
че такъв подлежи на обезщетяване.
Предвид обаче изложените от съда правни изводи за
основателност на исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода 01.04.2016 г. до 31.03.2019г., получен при приложение
на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен и отчитането му като извънреден, се налага извод на РС, че искът е
основателен, и следва да се уважи в предявения след допуснатото изменение
размер от 1 638.65 лв. и за периода 01.04.2016 г. до
31.03.2019 г.
По отношение на предявения иск с правно чл.86, ал.1 ЗЗД,
съдът е приел, че възнаграждението за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение,
за което е установен срок /месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното
време/. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока,
в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на
заключението на вещото лице, съдът е
приел, че дължимата се лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за
извънреден труд от 1 638.65 лв. за период с
начална дата от 01.07.2016 г. до 01.04.2019г., изчисляван
върху всяко тримесечно начисление от първо число на следващото тримесечие,
възлиза общо, с натрупване, на сумата от 249.11 лв.
Поради изложеното, според РС, искът се явява основателен и доказан, поради
което следва да бъде уважен изцяло.
Решението на
РС – П. е частично незаконосъобразно
Първоинстанционният съд е изложил мотиви за
изводите си, които не се споделят изцяло от въззивния съд.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Неоснователно е оплакването, че ПлРС в
противоречие със Закона е приел липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМВР
и по аналогия е приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило,
което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице нормативна празнота, която
следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/
и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г.
по гр.д. № 1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо че това тълкуване е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
По отношение на направеното с въззивната жалба
възражение, че в процесния случай не е налице положен извънреден труд по
смисъла на чл.143, ал.1 КТ
по съображения, изложени в приложеното по делото писмо с изх. № 94-НН-198 от
29.08.2011г. на Министерство на труда и социалната политика (МТСП), същото е частично
основателно само за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., но поради
действието на чл.9Г от НРВПО, а не по доводите на ответника. Посоченото писмо
няма нормативна сила и анализирането му би довело до противоречиви разбирания относно
приложението на НСОРЗ и НРВПО досежно наличието на извънреден труд в случаите
на преизчисляване по чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Съгласно чл.143 КТ извънреден е трудът, който се полага
по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или
на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл. 142, ал.2 КТ
работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време –
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече
от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12-
или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период предвид чл.187, ал.3,
изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР.
На 01.01.2018 г.
е влязла в сила нормата на чл.9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
По-късно по силата на § 3 от Постановление на
Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от
17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са
извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО.
За периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало правилото
на чл. 9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на
работното време обаче отработените часове (фактически отработените часове, към
които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този
период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на
положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г НРВПО
намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г.
и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018
г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието на
извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа
новата редакция на чл.9Г от НРВПО
(изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съобразно неоспореното заключение на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза за периода от 01.01.2018 до
30.06.2018г на ответника са се дължали общо
320,48 лв. главница и 27,95лв. лихви, които следва да се извадят от
общия размер на възнаграждението за извънреден труд, изчислено от вещото лице
за целия исков период. Получената сума възлиза на 1318,17лева, до който размер
искът се явява основателен, като за горницата над тази сума до пълния предявен
размер от 1638,65 лева искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
От присъдената
сума за лихва за забава от 249,11 лв. следва да се извади сумата от 27,95лв. За периода от 01.03.2016г. до 01.03.
2019г. се дължат 221,16 лихви , а за
разликата до 249,11 лв. пълния размер на присъдената сума искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
При тези мотиви въззивната жалба се явява частично
основателна. На основание чл. 271, ал. 1 ГПК
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в Частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата над 1318,17 лв до пълния
предявен размер от 1638,65лв., представляващи дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд , получено след преизчисляване с
коефициент 1, 143 на положения от въззиваемия труд за периода от 01.04.2016г до 31.03.2019г ведно
със законната лихва от 1.04.2019г. до окончателното плащане, като вместо него
следва да се постанови, че искът се отхвърля като неоснователен за горницата.
Решението
следва да се отмени и за лихвата, разноските и дължимата д.т. от ответното ОД
МВР гр.П. в Частите, с които ответникът е осъден да плаща на ищеца сумата над 221,16 лв до пълния предявен размер от 249,11 лв.,
представляваща дължимата лихва за забава върху неизплатената главница за периода
от 1.07.2016 до 1.04.2019г., а за
горницата – искът за лихвата за забава следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед
гореизложеното следва да се отмени решението в частта за държавната такса,
дължима от ОД на МВР – П. за разликата над 94,17 лв до постановения размер от 115,55лв.
С оглед
гореизложеното следва да се отмени решението и в частта за присъдените разноски
за разликата над 399,35 лв с оглед отхвърлената и уважена част на иска.
Разноски за въззивното
производство се дължат по компенсация
съразмерно на уважената и отхвърлена част от въззивната жалба . ОД МВР гр.П. претендира заплащането на 100 лв
юрисконсултско вънаграждение. Другата страна във въззивното производството
има претенция за разноски в размер на
200 лв адвокатско възнаграждение. Налице е възражение от ОД на МВР – П. в
писмените бележки за прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът приема, че адвокатското вънаграждение в размер на 200
лв е под минималния размер съгласно чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не следва да се
намалява. С оглед изхода на делото пред
въззивната инстанция и след компенсация
следва да се осъди ОД на МВР – П. да заплати на другата страна
разноски в размер на 181,50лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1434 от 24.07.2019 г по гр. дело
№ 1961/2019 г по описа на РС – П. В ЧАСТТА, В КОЯТО е РАЙОНЕН СЪД – П. Е ОСЪДИЛ на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179,
ал.1, вр.чл.187 от ЗМВР ОД на МВР-П. ЕИК ***, адрес: гр.П., ул.*** № 3,
представлявано от К.Н. ДА ЗАПЛАТИ на В.И.М.
ЕГН **********,***, сумата 1 638.65
лв. - неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд, след превръщане на
нощните часове към дневни за периода 01.04.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото -
01.04.2019г. до окончателното ѝ заплащане ЗА РАЗЛИКАТА НАД сумата от
1318,17 лв до постановения размер от 1638,65 лв КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ОТ В.И.М.
ЕГН **********,*** СРЕЩУ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – П. ИСК на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 за заплащане
на сумата 1 638.65 лв. - неизплатено възнаграждение за положен извънреден
труд, след превръщане на нощните часове към дневни за периода 01.04.2016 г. до
31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на делото - 01.04.2019г. до окончателното ѝ заплащане ЗА РАЗЛИКАТА НАД 1318,17 лв до
претендирания размер от 1638,65 лв КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 1434 от 24.07.2019 г по гр. дело № 1961/2019 г по описа
на РС – П. В ЧАСТТА, В КОЯТО е РАЙОНЕН
СЪД – П. Е ОСЪДИЛ на основание чл.86 от ЗЗД ОД на
МВР-П. ЕИК ***, адрес: гр.П., ул.*** №
3, представлявано от К.Н. ДА ЗАПЛАТИ на В.И.М.
ЕГН **********,***, сумата от 249.11
лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за
извънреден труд от 1 638.65лв., за периода от 01.07.2016 г. до 01.04.2019г ЗА
РАЗЛИКАТА НАД 221,16 лв до постановения размер от 249,11 лв КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ОТ В.И.М.
ЕГН **********,*** СРЕЩУ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – П. ИСК на основание чл. 86 от ЗЗД ИСК за заплащане на сумата от 249,11 лв, представляваща
лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 1
638.65лв., за периода от 01.07.2016 г. до 01.04.2019г ЗА РАЗЛИКАТА НАД 221,16
лв до претендирания размер от 249,11 лв КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 1434 от 24.07.2019 г по гр. дело № 1961/2019 г по описа
на РС – П. В ЧАСТТА , В КОЯТО РАЙОНЕН
СЪД – П. Е ОСЪДИЛ Областна
Дирекция на МВР- П. ДА ЗАПЛАТИ на В.И.М.
деловодни разноски за първата инстанция ЗА РАЗЛИКАТА НАД 399,35 лв до
постановения размер от 490 лв
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1434 от 24.07.2019 г по гр. дело
№ 1961/2019 г по описа на РС – П. В ЧАСТТА , В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – П. Е ОСЪДИЛ Областна Дирекция на МВР- П. ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в полза на Районен съд – П. ЗА РАЗЛИКАТА НАД 94,17
лв до постановения размер от 115,55 лв
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР-П. ЕИК ***, адрес: гр.П., ул.*** № 3,
представлявано от К.Н. ДА ЗАПЛАТИ на В.И.М.
ЕГН **********,*** деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 181,50 лв
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА :
Считам, че следва по делото да е категорично установено, че са
налице отработени часове от служителя над тримесечната норма при сумарното
изчисляване на работното време. По делото липсва такава експертиза – за тримесечната норма и за разликата отработени
часове над нея, ако има такива.